Протокол по дело №23/2023 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 64
Дата: 23 февруари 2023 г. (в сила от 23 февруари 2023 г.)
Съдия: Ана Аврамова
Дело: 20233400600023
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 64
гр. Силистра, 23.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесет и
трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Людмил П. Хърватев

Ана Аврамова
при участието на секретаря Ели Ст. Николова
и прокурора С. Г. П.
Сложи за разглеждане докладваното от Ана Аврамова Въззивно
административно наказателно дело № 20233400600023 по описа за 2023
година.
На именното повикване в 09:40 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ:ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА СИЛИСТРА
р.пр., явява се прокурорът С. Г..
ОБВИНЯЕМ:М. Х. Х. – р.пр., не се явява, за нея се явява адв.Е. Г..
ПО ДАВАНЕХОД НА ДЕЛОТО
ПРОКУРОР – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.Г. – Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВАХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото:
Производството е образувано по протест на прокурор Павлинка Алекова
срещу решение по АНД №218/2022г. по описа на ТРС, с което М. Х. Х. е
призната за невиновна в извършване на престъпление по чл.345, ал.2 от НК и
на основание чл.305, ал.6 от НПК й е наложено административно наказание
по ЗДвП. Прокурорът счита решението за неправилно. Намира, че са налице
обективните и субективни признаци на престъплението. Моли обвиняемата
1
да бъде призната за виновна и освободена от наказателна отговорност по
повдигнатото й обвинение.
Постъпило е и допълнение към протеста, в което са изложени
допълнителни съображения.
АДВ.Г. – Получила съм своевременно по имейл допълнението към
протеста. Имах възможност да се запозная.
ПРОКУРОР – Поддържам подадения протест.
Нямам доказателствени искания.
АДВ.Г. – Нямам доказателствени искания.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОР – Поддържам протеста на РП Силистра. Същият,
съобразявайки се и с допълнително постъпилите мотиви, ясно очертава
параметрите, които сочат защо според обвинението атакуваното съдебно
решение е неправилно и незаконосъобразно. Няма да преповтарям
изложените мотиви от страна на колегата от РП Силистра. Искам само да
добавя, че намирам едно противоречие в мотивите на ТРС, в което се сочи, че
липсва субективния момент на извършване на деянието от страна на
обвиняемата М. Х.. В същото време при идентична обстановка, възприета от
ТРС, се твърди, че това съставлява административно нарушение, където
отново следва да бъде преценен наличието на този субективен момент. От
самото атакувано решение е видно, че за съда са били налице ясни и годни
писмени доказателства, които сочат, че регистрационните документи на
автомобила са съдържали съответна поправка, която е видима и сочи, че е
налице преправена дата, що касае момента на датата, до която е важала
регистрацията в друга европейска държава на процесния автомобил.
Правилно съдът е посочил, че един водач ползвайки съответен автомобил и
излизайки на пътя следва да знае дали този автомобил е технически изправен,
регистриран, годен да извършва движение по пътищата на България.
В този смисъл, считам, че изложените в атакуваното решение мотиви не
съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Налице са
достатъчно писмени и гласни доказателства, които обосновават
2
обвинителната теза, поради което моля да отмените атакуваното решение и да
признаете М. Х. за виновна за извършеното престъпление, за което е
привлечена в качеството на обвиняема, а именно по смисъла на чл.345, ал.2 от
НК.
Нещо повече в заключение, ако приемем, че не е извършено
престъпление или действията, за които тя следва да отговаря са в такъв
незначителен като резултат вариант, то в тази насока няма мотиви, че е
налице хипотезата на чл.9 от НК, за да приемем, че от обективна и
субективна страна изпълнения състав, който е бил предмет на разследване и
разглеждане осъществява такъв по смисъла на ЗДвП.
В този смисъл, моля за вашето решение.
АДВ.Г. – От ден първи по настоящото производство считах, че
обвинението на прокуратурата за извършено престъпление е неоснователно,
тъй като от субективна страна няма да може да бъде доказано наличието на
умисъл в моята доверитЕ. за извършване на престъплението. В крайна сметка,
решението на ТРС беше в този смисъл в частта за обвинението, а именно
същата беше призната за невиновна по повдигнатото обвинение и съответно
оправдана, но съдът счете, че същата е извършила административно
нарушение, за което следва да й бъде ангажирана административно
наказателната отговорност.
В тази връзка, моето становище беше, че следва да се обжалва
решението. ДоверитЕ.та ми реши да приеме решението на ТРС, не подадохме
жалба срещу същото.
След като се депозира протеста становището ми по него е следното:
В процеса като основен мотив на обвинението се твърди, че съдът
неправилно е счел случая за маловажен. Изчитайки внимателно съдебният акт
на ТРС аз не открих споменаване на думата маловажност. Напротив,
основният мотив, поради което съдът е приел, че подзащитната ми не е
извършила престъпление, е че стореното от нея е несъставомерно от
обективна страна, а именно от събраните по делото доказателства не може да
се докаже умисъл за извършването му. Ето защо, категорично считам, че в
тази част решението е правилно. Независимо, че няма подадена жалба в
другата част, държа да развия съображения за това защо изобщо не трябваше
да се ангажира административно наказателната отговорност на подзащитната
3
ми.
Касае се за съвсем младо момиче, което е правоспособен водач, към
момента на извършване на деянието, от около месец. Предоставен й е за
управление един лек автомобил от нейния брат. Предоставени са й някакви
документи на немски език, какъвто доверитЕ.та ми не владее. Брат й без
всякакви проблеми и спънки от страна на полицейските органи управлява
автомобила на територията основно на с.Нова Черна и близките населени
места. Не виждам по какъв начин, при положение, че са й предадени лек
автомобил и съответни документи за регистрация, този млад шофьор е
следвало да разполага с нужните знания и да разбере, че има някаква
нередност с регистрацията на автомобила. В тази връзка, всичките мотиви,
които прокуратурата развива, е видите ли всеки един шофьор е бил длъжен да
знае какъв точно автомобил управлява. Никаква гаранция нямаме,
включително и тези, които сме с български регистрационни табели, че по
някаква причина регистрацията на автомобила ни не е прекратена, като да
речем сме забравили да подновим гражданската отговорност на автомобила.
ДоверитЕ.та ми е направила всичко онова, което е сметнала, че следва да се
направи преди да се качи да управлява лекия автомобил. Лично аз считам, че
дори от формална страна да се приеме, че извършеното от нея осъществява
състава на административното нарушение по ЗДвП, то случая категорично е
маловажен и съдът изобщо не следваше да й ангажира административно
наказателната отговорност, а съответно да предупреди извършитЕ.та, че при
последващо извършване на подобно нарушение ще бъде санкционирана.
Връщам се отново към протеста – не са налице твърдените от РП
Силистра и поддържани от ОП Силистра пороци на обжалваното решение и
моля да го оставите без уважение.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в срок.
Заседанието приключи в 9.53 часа.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4