Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, XII-ти въззивен
наказателен състав, в публично заседание на десети май две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
с участието на секретаря Гергана Цветкова и в
присъствието на прокурора Лилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия
Захариева ВНОХД № 992/2021 г., и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 14.02.2018 г. по НОХД № 4535/2011 г. на
СРС, НО, 105 състав, подсъдимият В.И.С. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК и на основание чл.55,ал.1 т.1 от НК е осъден на наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, като изтъпряването на същото е отложено по реда на чл.66,ал.1 от НК за
срок от три години.
С присъдата са
върнати на Й.Р.П.и на С.М.М.веществени доказателства, приобщени по делото.
С присъда на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият
С. е осъден да заплати разноските по делото.
Срещу присъдата
е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея, с която се твърди неправилност и незаконосъобразност,
иска се отмяна на съдебният акт и постановяване на нов от въззивната инстанция,
с който подсъдимият да бъде признат за
невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Защитата твърди, че
присъдата е постановена в нарушение на процесуалните правила, превратно
тълкуване на събраните доказателства от съда. Според жалбата е налице
необоснованост на съдебния акт, тъй като приетите от първата инстанция фактически
положения не съответстват на събраните по делото доказателства. Налице е и явна
несправедливост по отношение на наложеното наказание. В жалбата е направено
алтернативно искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане.
В разпоредително заседание въззивният съд по реда на
чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на обстоятелствата от предмета на
доказване по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели и изслушване
на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитникът
на подсъдимия – адв. К., поддържа жалбата и допълнението към нея по изложените
в тях съображения. Намира, че въз основа на превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност първоинстанционният съд е направил неправилни
фактически и правни изводи. Пледира, че не са обсъдени разминавания в
показанията на пострадалата относно съставомерните признаци на деянието, както
и противоречията им с останалите доказателствени материали, като счита, че от
анализа им може да се направи извод за липса на осъществено от подсъдимия престъпно
деяние и моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно моли за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати
съществени процесуални нарушения или намаляване на наложеното наказание.
Представителят на СГП поддържа, че присъдата е
правилна и законосъобразна. Изразява становище, че СРС не е допуснал твърдените
от защитата нарушения, извършил е
задълбочен анализ на доказателствата и е
достигнал до верни изводи за осъщественото от подсъдимия престъпление. Намира
наказанието за определено в съответствие със смекчаващите и отегчаващите
отговорността обстоятелства, поради което моли съда да потвърди обжалваната
присъда.
Подсъдимият С., в лична защита, се придържа към
казаното от адвоката си. В предоставеното му право на последна дума моли да
бъде оправдан.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в
жалбата и допълнението към нея, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание
и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, намери за установено следното:
За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел
прецизно съдебно следствие, при гарантиране на правото на страните да участват,
да сочат доказателства, а на подсъдимата – да се защитава. Първоинстанционният
съд е положил необходимите усилия за изясняване на обективната истина по
делото, като е направил своите доказателствени изводи въз основа на всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Въззивният съд, след като
подложи на анализ доказателствената съвкупност, не установи възможност въз
основа на нея да бъдат направени съществено различни изводи относно фактите по
делото, но за изчерпателност е необходимо тяхното допълване. Въз основа на
извършения собствен анализ на събраните доказателства, СГС приема за установено
от фактическа страна следното:
Подсъдимият В.И.С. с ЕГН: ********** е роден на *** ***.
Същият е българин, български гражданин с основно образование, безработен,
неженен, осъждан, живее в гр. София, ж.к. *****.
На 27.08.2010 г. около 19:00 часа св. П.била на
автобусна спирка в гр.София, ж.к.*****. Докато чакала автобус до нея спрял лек
автомобил марка „Део“, модел „Матиз“ с ДК № *****, управляван от подсъдимия С..
Същият слязъл от колата, държейки в дясната си ръка нож, приближил се към св. П.и
ѝ казал, че ако не се качи в лекия автомобил ще я убие. П.се качила и
подсъдимият тръгнал в посока ж.к. „Дружба 1“.
Около 19:05 часа подс. С. спрял между бензиностанциите
„Еко“ и „Б+“ в ж.к. „Дружба“ и казал на П.да извади всичко от дамската си
чанта, като същевременно опрял нож в левия ѝ крак и я заплашвал с думите:
„Ще те утрепя, ще се счупя от бой, така че да не можеш да се събереш после“.
Св. П.извадила съдържанието на дамската си чанта, което включвало сребърен
ланец 18.4 грама, медальон с емблема „Версаче“, медальон с форма на сърце,
зарядно за мобилен телефон, мобилен телефон марка „Нокиа“, модел „Xpress music
КА 09” и ги дала на подсъдимия, който ги взел и прибрал. След това подс. С.
оставил П.на бензиностанция „ОМВ“ в ж.к. „Дружба“ и потеглил към неустановена
посока.
Видно от заключението на приетата съдебно-техническа
експертиза процесният мобилен телефон е имитация на Нокиа КА-09 подобрен
китайски вариант. Според заключението на съдебната експертиза в областта на
индустриалната собственост е налице сходство между знаците, поставени върху
представените за изследване стоки с регистрирана марка, действаща на
територията на Р. България и е налице идентичност между веществените
доказателства и стоките, за които регистрираната марка се ползва със закрила на
територията на Р. България, като съществува вероянтност за объркване на
потребителите, която включва възможност за свързване на знаците с
регистрираната марка.
От заключението на изготвената в досъдебната фаза
съдебно-оценителна експертиза се установява, че общата стойност на
инкриминираните вещи е в размер на 357,40 лв., а минималната работна заплата
към момента на извършване на деянието е 240 лв., а от заключението на
изготвената в хода на съдебното следствие допълнителна съдебно-оценителна
експертиза – че пазарната стойност на инкриминираната вещ мобилен телефон Нокиа
Експрес Мюзик КА-09 към момента на извършване на деянието е 250,00 лв.
Изложената фактическа обстановка се установява изцяло
от събраните от първата инстанция по делото доказателства и доказателствени
средства, а именно: показанията на свидетелите Т.С., Й.П., С.М.и Р.К.,
включително приобщените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК показания на В. Я.в
съдебно заседание от 04.11.2014 г. и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4 вр.
ал. 1, т. 5 от НПК показания на Й.П.на л. 44-45 от ДП; протокол за личен обиск,
протокол за доброволно предаване, бележка с ръкописен текст, положен от Й.П., заключенията
на приетите съдебно-оценителна експертиза, съдебна експертиза в областта на
индустриалната собственост, съдебно-техническа експертиза, съдебно-почеркова
експертиза и повторна съдебно-оценителна експертиза, справката за съдимост на В.С.
и др.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на
събраните гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като е
преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е извел правилни
фактически изводи. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния
доказателствен материал, като в съответствие с изискванията на чл. 305, ал. 3
от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото доказателства и е
обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил фактическите си
констатации. Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя
от настоящата инстанция, поради което и съдът не намира за необходимо да го
преповтаря.
Правилно районният съд е поставил в основата на
фактическите си изводи показанията на свидетелката
П., които настоящият състав също прецени като непредубедени, еднопосочни, последователни,
непротиворечиви и подкрепени от другите доказателства по делото. Въззивният съд
намира за неоснователни възраженята на защитата тносно анализа на показанията
на пострадалата. При преценката им правилно първата инстанция е отчела
обстоятелството, че тя се явява единствен очевидец на извършване на деянието,
както и изминалия дълъг период от време между разпитите ѝ пред орган на
досъдебното производство и пред съда, при което е логично избледняването на
спомена за определени обстоятелства. Независимо от това от протокола за
доброволно предаване се установява, че инкриминираните вещи са били във
владение на подсъдимия, който ги е предал, свидетелката неизменно посочва
подсъдимия като извършител, в съдебната фаза излага идентични, макар и не
толкова детайлни факти за упражнената принуда и отнетите вещи и потвърждава
истинността на заявеното в по-ранен етап. Същевременно посочените от защитата
разминавания в отделните разпити касаят поведението на подсъдимия в момент,
предшестващ отнемането на вещите и свързан с причинта П.да се качи в автомобила.
По отношение на действията му при спирането в ж.к. „Дружба“, които са предмет
на повдигнатото обвинение, такива разминавания липсват, вкл. и при проведения 6
години по-късно разпит, поради което основателно СРС е приел за достоверни показанията
на пострадалата.
Обоснована е преценката на районния съд да се довери
на заявеното от свидетеля С.М., като настоящият състав не споделя доводите на
защитата за липса на обективност. Независимо от това, че свидетелят не е бил
очевидец на престъплението, показанията му косвено подкрепят тези на
свидетелката П.за отнети насила вещи. Казаното от него за наличието на уговорка
за среща, състоянието на пострадалата при появата ѝ и споделеното от нея
за случилото се преди това кореспондира с показанията на последната, а
твърденията му за изключен телефон при опитите му да се свърже с нея са
логични, предвид обстоятелството, че именно телефонът ѝ е една от
отнетите вещи. Въпреки че към момента на деянието М.е бил във фактическо
съжителство с П., при разпита му двамата вече са разделени, а разказът му пред
съда е последователен и без тенденция за преувеличаване. Свидетелят признава,
че не си спомня подробности за това какво му е разказала П.за случилото се,
единствено, че е била ограбена, което, с оглед изминалия период от време между
процесните събития и разпита му и индивидуалните паметови особености и преценка
за значимост на информацията, налага извод за добросъвестност на изложените
обстоятелства.
Настоящият състав, подобно на първия, прецени
показанията на свидетелите К.и С.с оглед обстоятелството, че същите не са
възприели пряко обстоятелства от предмета на доказване и съобрази възможната им
заинтересованост от изхода на делото. По отношение на свидетеля К.резонно СРС е
приел, че появата му много години след инцидента и изключително детайлния спомен
за събитията създава съмнения в обективността и достоерността на показанията му,
като този състав се присъединява към изложените в мотивите съображения. Що се
отнася до свидетелката Събева, нейните показания касаят събития, различни от
инкриминираните, а относно начина, по който процесните вещи са попаднали във
владенето на съпруга ѝ, същите пресъздават разказаното ѝ от
подсъдимия. Поради това въззивният съд също намра, че казаното от нея не е в
състояние да обори показанията на П..
Правилно първостепенният състав е преценил, че
показанията на свидетеля В. Я.не допринасят съществено за изясняване на
обективната истина и не е необходимо подробното им обсъждане.
Резонно първата инстанция се е доверила
на заключенията на експертизата в областта на индустриалната собственост, както
и на заключенията на приетите съдебно – оценителна и допълнителна съдебно – оценителна експертизи,
от които се установява единичната и общата пазарна стойност на инкриминираните
вещи. Същите са компетентно изготвени, въз основа на научен подход, обосновани
и в пълнота отговарящи на поставените въпроси. Изчисленията на експертите за
стойността на вещите са съобразени с вида и особеностите на същите, като
възраженията на защитата за неправилна оценка са неоснователни. Основателно
районният съд не е приобщил заключението на съдебно-техническата експертиза,
тъй като е изготвено от вещо лице, което не разполага с необходимите сециални
знания.
Въззивната инстанция, също като първата,
не се довери на заключението на съдебно-почерковата експертиза, което е необосновано,
нелогично и се опровергава от събраните и проверени доказателства. Освен
изложеното от СРС относно вероятността за доброволно полагане на такъв текст
върху хвърчащ лист от тефтер, следва да бъде отбелязано, че предмет на
почерковата експертиза е идентификацията на автора на документа. Въпреки че почеркът
може да се измени под влияние на психическото състояние на пишещия, това е само
е един от факторите, от които се влияе. Освен това, за да се прояви, значение
имат продължителността и интензитета на оказваното влияние, както и редица други
условия на писане, поради което не може от заключението на почерковата
експертиза да се обори твърдението за упражнена принуда. За наличието или
липсата на такава по-релевантно би било психологическо изследване на
състоянието на сидетелката, но предвид изминалия дълъг период от време и
наличието на гласни доказателствени средства, относими към емоционалното
ѝ състояние по време и непосредствено след деянието, към настоящия момент
същото не би могло да допринесе за изясняване на обстоятелства от предмета на
доказване. Поради това въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
защитата в тази насока.
Обосновано районният съд се е доверил на
приобщените по чл. 283 от НПК писмени доказателства, които допринасят за
изясняването на обективната истина. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия
настоящият състав направи въз основа на приложената по делото справка за
съдимост.
Въз основа на така установената и приета
фактическа обстановка, правилно първоинстанционният съд е достигнал до правен извод
за осъществен от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл.
198, ал. 1 от НК от подсъдимия, който въззивният съд споделя изцяло.
От обективна страна на 27.08.2010 г.
около 19.05 ч. в гр. София, жк. Дружба, между бензиностанциите „Еко” и „ Б++“,
в таксиметров автомобил марка „Део”, модел „Матиз” с peг. № *****, подсъдимият В.С.
е отнел чужди движими вещи: сребърен ланец - 18,4 гр. на стойност 64.40 лева;
медальон с емблема „Версаче” на стойност 16.00 лева; медальон с форма на сърце
с размери на стойност 12.00 лева; зарядно за мобилен телефон, на стойност 8.00
лева; мобилен телефон марка „Нокиа”, модел „Xpress music КА 09”, на стойност
250 лева; слушалки за мобилен телефон, на стойност 7.00 лева, всичко на обща
стойност 357.40 лева от владението на Й.Р.П., с намерение противозаконно да ги
присвои.
От свидетелските показания се установи,
че отнетите вещи са собственост на свидетелите М.и П.и са се намрали във
владение на последната, а от СОЕ – тяхната стойност.
За отнемането на инкриминираните вещи
подсъдимият С. е употребил принуда по отношение на свидетелката П.под формата
на психическо въздействие, изразяващо се в заплашване - опрял е нож в левия ѝ
крак и ѝ казал „ще те утрепя, ще те счупя от бой, така че да не можеш да
се събереш после”. Упражнената принуда е била насочена към сломяване
съпротивата на пострадалата и улесняване отнемането на инкриминираните вещи,
като между използването ѝ и отнемането на вещите е налице функционална
връзка - принудата е упражнена преди отнемането на вещите.
От субективна страна подсъдимият е
осъществил деянието при форма на вината „пряк умисъл“. Той е съзнавал че отнема
чужди движими вещи от владението на свидетелката, че за така намисленото
отнемане се използва заплашване, за да се сломи съпротивата ѝ; предвиждал
е, че посредством действията си ще лиши пострадалата от законно упражняваната
от нея фактическа власт върху вещите, предмет на престъплението, за да установи
своя фактическа власт и е целял настъпването на общественоопасните последици -
противозаконно да присвои така отнетите чужди движими вещи.
Предвид гореизложеното правилно съставът
на Софийски районен съд, разгледал делото като първа инстанция, е признал
подсъдимия С.Г.В.за виновен в престъпление по чл. 198, ал. 1 от НК.
Противно на бланкетните възражения на
защитата, при преценка на така определеното от първоинстанционния съд
наказание, настоящата инстанция не намери основание за изменение на същото.
Въззивният съдебен състав намира, че първостепенният съд е спазил принципите
при индивидуализиране на наказанието, съдържанието на които са в съблюдаване на
мярата за използваната наказателна принуда, предвид изискването наказанието да
бъде справедливо, необходимо и достатъчно за постигане целите си, обявени в чл.
36 от НК, както е взел предвид, както конкретната фактическа обстановка и
данните за личността на подсъдимия, така и продължителността на наказателното
производство. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са взети
предвид обремененото му съдебно минало, разкриващо уклон за извършване на
престъпления против собствеността, както и че деянието е насочено срещу лице от
женски пол на млада възраст. Като смекчаващи отговорността обстоятелства
настоящият състав прецени стойността на инкриминираните вещи, както и данните
за предшестващи отношения между пострадалата и семейството на подсъдимия. В съответствие с установената съдебна
практика, първостепенният съдебен състав е преценил, че в случая е налице и
смекчаващо отговорността обстоятелство с изключителен характер - продължителния
срок на провеждане на наказателното производство срещу лицата, значително
надхвърлящ границите на разумния, което предпоставя приложението на чл. 55, ал.
1 от НК.
Предвид
изложеното, правилно първоинстанционният съд е определил наказанието на
подсъдимия С. при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК и му е наложил
наказание „лишаване от свобода“ в размер на 1 година, като настоящият състав
счита, че определянето му в по-нисък размер, както иска защитата, не би било
достатъчно за постигане на целите, предвидени в чл. 36 от НК.
При наличие на основанията за прилагане на чл. 66, ал. 1
от НК, основателно изпълнението на така определеното наказание е отложено за
изпитателен срок от три години, като въззивната инстанция споделя, че за
постигане на целите на същото в конкретния случай не се налага ефективното му
изтърпяване.
Законосъобразно съдът се е произнесъл и по въпроса за
разпореждането с приобщените по делото веществени доказателства, като ги е
върнал на правоимащите П.и М..
С
оглед изхода на делото, правилно в тежест на подсъдимия са възложени
направените по делото разноски.
При
извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира
наличието на основания, налагащи нейното изменяване или отмяна, поради което и
с оглед гореизложените съображения, постанови своето решение.
По изложените
съображения и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.02.2018 г., постановена по НОХД № 4535/2011 г. по описа на СРС, НО, 105 състав.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.