№ 593
гр. Варна , 15.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на петнадесети
февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско
дело № 20213100500348 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 294 вр. чл. 298, ал. 3 от ГПК.
С Решение № 16 от 03.02.2021г. по гр.д. № 1637/2020г. на ВКС, I ГО е обезсилено
Решение № 1546 от 20.12.2019г. по в.гр.д. № 1634/2019г. по описа на ВОС, като делото е
върнато за ново разглеждане от друг състав на предявения иск по чл. 109 от ЗС.
Предмет на настоящото въззивно производство е въззивна жалба на М. П. А. срещу
Решение № 2552 от 07.06.2019г. по гр.д. № 12546/2017г. по описа на ВРС, Х-ти състав, В
ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 109 от ЗС въззивницата е осъдена да премахне
поставените стоманени греди под помещението, представляващо баня и тоалетна, изградено
в сегашния му вид след 1990г., както и допълнителните СМР, чрез които помещението –
тоалетна по КП от 1965г. е превърнато в помещение с тоалетна и баня, които водят до
допълнително натоварване на щурца над спалнята и входната врата на първи /партерен/
етаж, собственост на ищците В. Г. Р. и Н. В. Д. и по този начин смущават правото им на
ползване на собствените им помещения в сграда с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Жолио Кюри“ № 73.
Въззивната жалба е основана на оплаквания за недопустимост, неправилност и
незаконосъобразност на решението в обжалваната част, като постановено при неправилно
прилагане на материалния и процесуален закон. Изложени са доводи, че съдът не е бил
сезиран с иск за премахване на стоманени греди под помещението баня и тоалетна, както и
на допълнителните СМР, поради което съдът се е произнесъл по непредявен иск и се е
произнесъл свръх петитум. Предявеният иск е за преустановяване незаконното ползване на
баня и тоалетна и за премахването им, тъй като с тези свои действия въззивницата им пречи
да упражняват спокойно правото на собственост върху собствения на въззиваемите
1
жилищен имот. Решението е постановено при неправилен и избирателен анализ на
събраните по делото доказателства. Твърдяното право на собственост на ищците на частта
от имота, върху която попадат процесните баня и тоалетна е оспорено и не е доказано по
делото; ищците изграждайки допълнителни стая и тоалетна сами нарушили конструкцията
на сградата, което не е съобразено от районния съд; съдът не е съобразил и документите за
собственост – НА № 162/1981г. и Договор за доброволна делба от 1957г., от които е видно,
че клозета е съществувал още към 1957г. и се е намирал на първия етаж, а не в склада от
партера, както твърдят ищците и че въззивницата не е изграждала нов тоалет в жилището
си. Последното се установява, както от събраните по делото гласни доказателства, така и от
документите, издадени от компетентните органи при район „Одесос“, както и от Виза за
проектиране, издадена от гл. архитект на ОНС, а именно, че е налице възстановяване на
съществуващия санитарен възел по предложения от кметството вариант 1. Така изграденият
санитарен възел над входно антре не противоречи на нормативната уредба, не са
констатирани следи от течове, поради което не е установено и твърдяното неправомерно
действие, препятстващо упражняването на правото на собственост на ищците върху
процесния имот в пълен обем. Санитарният възел е търпим обект и по начин на изпълнение
не противоречи на нормативната уредба съобразно становище на гл. архитект на района.
Стоманените греди са съществували още при построяването на къщата или при
пристрояването и надстрояването, което е станало преди 1965г. От експертните заключения
е установено, че конфигурацията и очертанията на сградите отговарят на КП от 1965г., т.е.
преди придобиването на имота от страните по делото. Наред с това, постановеният
диспозитив в решението е неизпълним, доколкото липсва индивидуализация на СМР-та,
които следва да се премахнат от въззивницата. Искане в този смисъл също не е предявено
пред ВРС, като искането е било за премахване на баня и тоалетна, които са изградени
незаконно, което не е установено по делото. Единствените действия, предприети от
ответницата се изразяват във възстановяване на старата тоалетна /от азиатски в европейски
тип/ и промяна местоположението на вратата на тоалетната. Тези действия не са
неправомерни и по никакъв начин не нарушават правото на собственост на ищците.
Изграждането на тоалетната преди 1965г. предхожда придобиването на права от страните по
отношение на спорния имот и не е извършено от въззивницата. Тази тоалетна не нарушава
конструкцията на сградата, а устойчивостта на сградата е компрометирана от това, че
щурцовете на ищците са с неправилно сечение и сами следва да ги сменят. От друга страна
конструкцията е компрометирана от преминалата експлоатационна годност на сградата. С
оглед всичко изложено отправила искане за обезсилване, респ. за отмяна на решението в
обжалваната част.
Отговор на жалбата не е депозиран от въззиваемите страни Н. В. Д. и В. Г. Р..
2
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото,
имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на
съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Делото следва да бъде
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
От значение за изхода на делото съобразно указанията на ВКС е изясняването на
обстоятелството дали процесната тоалетна пречи на ищците да упражняват правото си на
собственост върху жилището на първия /партерен/ етаж и по-конкретно в проблемните
помещения – антре, баня и спалня, в които има деформация на щурцовете на врати и
прозорци, както и течове. За изясняване на този въпрос по делото следва да се проведе СТЕ
със задача дали при извършване на ремонт на жилището на ищците /на провисналите
щурцове, на компрометираната циментова замазка, поставяне на хидро- и топлоизолация/,
процесната тоалетна, разположена над входното антре в жилището на ищците, ще продължи
да тежи върху терасата и да деформира новите щурцове, т.е. дали нейната тежест води до
такова натоварване на плочата, а оттам и на щурцовете, че дори при извършен качествен
ремонт в жилището на ищците ще има същите или други проблеми. Вещото лице следва да
съобрази в тази връзка, че процесната тоалетна е част от по-голяма постройка, включваща
кухня и антре, като всички те са под общ покрив. Премахването на тоалетната реално ще
доведе до премахване само на две стени и покрива над тях и именно тази тежест следва да
бъде отчетена от вещото лице.
Ето защо и на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК следва да се постанови събиране на
допълнителни доказателства.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 29.03.2021г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 от ГПК ПРОВЕЖДАНЕ НА СЪДЕБНО-
ТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА със задача на вещото лице, след като се запознае с
характера на спора, извърши оглед и необходимите справки и проучвания, да даде отговор
на следните задачи:
процесната тоалетна, разположена над входното антре в жилището на ищците и
представляваща част от по-голяма постройка, включваща кухня и антре, като всички
те са под общ покрив, ще продължи ли да тежи върху терасата и да деформира новите
щурцове, т.е. дали нейната тежест ще води до такова натоварване на плочата, а оттам и
3
на щурцовете, че дори при извършен качествен ремонт в жилището на ищците /на
провисналите щурцове, на компрометираната циментова замазка, поставяне на хидро-
и топлоизолация/ ще има същите или други проблеми в жилището на ищците;
при отговора на този въпрос, вещото лице следва да съобрази, че процесната тоалетна
е част от по-голяма постройка, включваща кухня и антре и премахването й, реално ще
доведе до премахване само на две стени и покрива над тях и именно тази тежест
следва да бъде отчетена от вещото лице.
Да изчертае графично разположението на тоалетната и частите от нея, осъществяващи
такава тежест, обуславящи натоварване на плочата, съответно на щурцовете в
жилището на ищците, като ги индивидуализира с конкретни параметри.
ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за изпълнение на задачата по СГЕ в размер на
300 /триста/ лева, вносим от въззиваемите Н. В. Д. и В. Г. Р. в 3-дневен срок от
съобщението за настоящето определение.
НАЗНАЧАВА в качеството на вещо лице по изпълнение на поставената задача
Милка Атанасова, което да бъде уведомено за ангажираността му по делото след
представяне на доказателство за внесен по сметка на съда депозит за вещо лице.
УКАЗВА на вещото лице задължението да уведоми съда, в случай, че не може да
изготви заключението поради липса на квалификация, болест или друга обективна причина
или в определения срок, както и да представи заключението си най-малко една седмица
преди насроченото съдебно заседание, на основание чл. 197, ал. 2, 198 и 199 от ГПК, както и
отговорността, която носи по чл. 86 от ГПК.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4