№ 7124
гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария М. Запрянова
при участието на секретаря Ирена М. Апостолова
като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело №
20241100101398 по описа за 2024 година
Страни в производството са ищецът Д. К. К. с ЕГН ********** и ответникът Л. Ю. А. с ЕГН
**********.
Ищецът Д. К. твърди, че на 5.2.2019г. сключил договор за заем с ответницата Л. А. за сумата
150 000 евро, а тя се задължила да му ги върне според уговорените условия, като съгласно
чл.2, т.3 от договора уговорили изискуемост на сумата от дата 30.6.2019г. На 6.2.2019г.
ищецът превел левовата равностойност на сумата по посочената в договора за заем банкова
сметка на ответницата. Последната, въпреки настъпилия падеж и отправяните покани, не
върнала заетата сума.
Ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му плати сумата 293374,50лв. – невърнатата
сума по договора за заем от 5.2.2019г., ведно със законната лихва от 5.2.2024г. до плащането,
както и сумата 97200лв. – обезщетение за забава за периода 5.2.2021г.-5.2.2024г.
В условията на евентуалност – ако не се установи сключването на договор за заем -
претендира сумата 293374,50лв. като дадена при начална липса на основание, ведно със
законната лихва от 5.2.2024г. до плащането.
В срока по чл.131 ГПК ответникът Л. А. е подала отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове.
Не оспорва сключването на договора за заем от 5.2.2019г. при посочените от ищеца условия.
Ответницата твърди, че между нея и ищеца Д. К. бил сключен договор за даване вместо
изпълнение от 11.2.2019г.
Съгласно договора за даване вместо изпълнение от 11.2.2019г., Д. К. се съгласил, че вместо
1
връщане на заетата сума от 150 000 евро, ще приеме лични действия на ответницата, а
именно – да осигури до края на 2023г. финансиране на до 10 предприятия, посочени от Д. К.,
като общата приблизителна стойност на това финансиране следвало да е около 2 000 000
евро. Финансирането следвало да се осъществи чрез „И.А.Б.“ АД /вписано в регистъра по
чл30, ал.1, т.7 ЗКФН като лице, управляващо алтенативни инвестиционни фондове/, в което
ответницата била акционер и член на съвета на директорите, или чрез управляван чрез това
дружество инвестиционен фонд. „И.А.Б.“ АД било определено за изпълнител на
обществена поръчка с възложител „Фонд мениджър на финансови инструменти в България“
/ФМФИБ/, вследствие на участие в открита процедура по ЗОП. Договорът /оперативно
споразумение/ бил сключен с ФМФИБ на 28.3.2019г. Съгласно условията на оперативното
споразумение, „И.А.Б.“ АД следвало да учреди и управлява алтернативен инвестиционен
фонд, който ще инвестира в портфейл от предприятия, отговарящи на изискванията на
инвестиционната му стратегия.
След подписването на договора за даване вместо изпълнение от 11.2.2019г. дружеството
„И.А.Б.“ АД, представлявано от ответницата Л. А., започнало процедура по замяна на
ключови лица по смисъла на опретивното споразумение, пред ФМФИБ, в резултат на която
процедура две от първоначално посочените пред ФМФИБ лица /А.-М.В. и А.Д./ били
заменени от Д. К. и В.Х..
На 24.10.2019г. Д. К. и В.Х. придобили по 25 % от капитала на „И.А.Б.“ АД и били избрани
за членове на УС на дружеството, като замяната на акционерите била осъществена със
съгласието на Л. А..
На 12.11.2019г. било проведено учредително събрание, на което бил учреден „И.А.Б. Фонд“
КДА, управляван от „И.А.Б.“ АД /със сегашна фирма „И.К. фонд“ КДА/ с публичен ресурс
на ФМФИБ в размер 14000000 евро, за което било дадено съгласие от министъра на
финансите и взето решение от УС на ФМФИБ.
С протокол от 10.12.2019г. на несвикано от Л. А. събрание същата е отстранена като
управляващ и представляващ дружеството и на нейно място са избрани Д. К. и В.Х.. С
решение от 15.1.2020г. на новите изпълнителни директори Д. К. и В.Х. Л. А. е заменена от
тях и като представляващ дружеството като неограничено отговорен съдружник и единствен
член на съвета на директорите на Фонда. Тя прехвърлила притежаваните от нея акции на
останалите акционери и напуснала дружеството.
На 20.3.2020г. било подписано рамково споразумение между дружеството и неговите
акционери във връзка с освобождаването на Л. А.. В него било определено възнаграждение
за Л. А. за извършената от нея работа, както и било уговорено в чл.9, ал.4, че ищецът /и
останалите акционери/ в лично качество приема за изцяло и окончателно уредени всички
отношения с Л. А. от личен и имуществен характер, възникнали във връзка с дружеството,
акционерното им участие в него, вкл. отношения, произтичащи от решения на негови
органи, и развитието им до деня на подписването.
Ответницата сочи, че до края на 2022г. Фондът е инвестирал в над 100 дружества суми в
2
размер на 27 664 000лв., поради което е настъпил погасителният ефект по отношение на
заетата сума. Определянето на тези дружества е с участието и под контрола на ищеца, тъй
като той представлява дружеството, което е единствен член на съвета на директорите и
съответно управляващ и представляващ Фонда.
Евентуално ответницата сочи, че е налице хипотезата по чл.4 от договора за даване вместо
изпълнение от 11.2.2019г. – заемодателят е възпрепятствал заемателя при изпълнение на
задълженията му. Д. К. като член на УС на дружеството е подписал решение за промяна на
представителната власт на дружеството и собствения си избор за негов представляващ
/вписване № 20191220112111/, като по този начин е направил невъзможно личното
изпълнение от страна на Л. А. на уговорените в договор за даване вместо изпълнение от
11.2.2019г. действия.
Ответницата оспорва иска за обезщетение за забава, както поради неоснователност на
главния иск, така и поради необходимостта от покана, уговорена в чл.6 от договор за даване
вместо изпълнение от 11.2.2019г.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно в тяхната
съвкупност, намира следното от фактическа и правна страна:
С приетия за окончателен доклад като безспорно е отделено, че страните са сключили
договор за заем от 5.2.2019г. с посоченото от ищеца съдържание, както и че сумата 150 000
евро не е била върната.
От представения договор за заем от 5.2.2019г. се установява, че заемът е даден за лични
цели, като страните са действали като физически лица, а не като представители на
юридически лица. Л. А. се задължила да върне сумата според уговорените условия, като
съгласно чл.2, т.3 от договора бил уговорен падеж на задължението - 30.6.2019г. На
6.2.2019г. ищецът превел левовата равностойност на сумата по посочената в договора за
заем банкова сметка на ответницата.
Не се спори между страните и се установява от събраните писмени доказателства, че между
ищеца Д. К. и ответника Л. А. е бил сключен договор за даване вместо изпълнение от
11.2.2019г.
Към датата на сключването на договор за даване вместо изпълнение от 11.2.2019г. Л. А. е
акционер и член на съвета на директорите на „И.А.Б.“ АД, което е вписано в регистъра по
чл.30, ал.1,т. 7 ЗКФН като лице, управляващо алтернативни инвестиционни фондове. Към
същата дата дружеството е било определено за изпълнител на обществена поръчка с
възложител ФМФИБ, вследствие участие в открита процедура по ЗОП. Договорът
/оперативно споразумение/ между ФМФИБ и „И.А.Б.“ АД е сключен на 28.03.2019г.
Съгласно условията на оперативното споразумение, което е предстояло да се сключи,
„И.А.Б.“ АД ще учреди и управлява алтернативен инвестиционен фонд /Фондът/, който ще
инвестира в портфейл от предприятия, като следва изискванията към тях, заложени в
инвестиционната му стратегия.
Видно от договора за даване вместо изпълнение от 11.2.2019г. страните са констатирали
3
сключването на договора за заем от 5.2.2019г. Посочено е, че заемодателят е физическо
лице, което има интерес да инвестира свои лични парични средства в предприятия,
отговарящи на изискванията, заложени в инвестиционната стратегия на Фонда. Посочено е,
че заемателят е изпаднал в забава и дължи плащане на заетата сума в полза на заемодателя.
С договора за даване вместо изпълнение от 11.2.2019г. страните са се съгласили, че вместо
връщане на сумата 150 000 евро, заемодателят ще приеме лични действия на ответницата
имащи за цел да осигурят финансиране на посочени от заемодателя предприятия със
средства, осигурени от Фонда, а именно – да осигури до края на 2023г. финансиране на до 10
предприятия, посочени от Д. К., като общата приблизителна стойност на това финансиране
следвало да е около 2 000 000 евро. Тези предприятия следвало да бъдат писмено изброени в
анекс към договора.
Съгласно чл.4, ал.2 от договор за даване вместо изпълнение от 11.2.2019г. заемодателят не
може да черпи в своя полза права от недобросъвестното си поведени, с което би попречил на
изпълнението на задълженията на заемателя.
Съгласно чл.2, ал.4 от договора за даване вместо изпълнение от 11.2.2019г. страните
уговорили, че в случай, че Фондът не бъде учреден, уговорката за даване вместо изпълнение
ще бъде обективно невъзможна за изпълнение, както и че, ако Фондът не бъде учреден до
30.06.2019г., заемателят ще дължи на заемодателя връщането на заетата парична сума при
условията на договора за заем. В чл.8 е посочено, че договорът за даване вместо изпълнение
от 11.2.2019г. се счита сключен за срок до 30.06.2019г. в случай, че Фондът не бъде учреден
до тази дата. В чл.9 е уговорено, че договорът се прекратява с настъпването на най-ранното
от събитията, посочени в предходния член, а именно – на 30.06.2019г. в случай, че Фондът
не е учреден до тази дата; при наличие на пълно изпълнение на задължението за даване
вместо изпълнение преди 31.12.2023г.; на 01.01.2024г. в случай, че Фондът е учреден в срок,
но е налице пълно или частично неизпълнение от страна на заемателя на задължението за
даване вместо изпълнение.
В последствие дружеството „И.А.Б.“ АД, представлявано от ответницата Л. А., е поискало
замяна на ключови лица по смисъла на опретивното споразумение, пред ФМФИБ, в резултат
на която процедура две от първоначално посочените пред ФМФИБ лица /А.-М.В. и А.Д./
били заменени от Д. К. и В.Х..
Относно спорния въпрос кога е започнала процедурата по замяна на ключови лица ищецът е
представил писмо от 27.09.2019г. до Фонд мениджър на финансови инструменти в България
ЕАД, мотивиращо необходимостта от замяна на ключови лица.
На 24.10.2019г. Д. К. и В.Х. придобили по 25 % от капитала на „И.А.Б.“ АД и били избрани
за членове на УС на дружеството, като замяната на акционерите била осъществена със
съгласието на Л. А..
На 12.11.2019г. било проведено учредително събрание, на което бил учреден „И.А.Б. Фонд“
КДА, управляван от „И.А.Б.“ АД /със сегашна фирма „И.К. фонд“ КДА/ с публичен ресурс
на ФМФИБ в размер 14000000 евро, за което било дадено съгласие от министъра на
4
финансите и взето решение от УС на ФМФИБ.
С протокол от 10.12.2019г. Л. А. е освободена като управляващ и представляващ
дружеството и на нейно място са избрани Д. К. и В.Х.. С решение от 15.1.2020г. на новите
изпълнителни директори Д. К. и В.Х. Л. А. е заменена от тях и като представляващ
дружеството като неограничено отговорен съдружник и единствен член на съвета на
директорите на Фонда. Тя прехвърлила притежаваните от нея акции на оставалите
акционери и напуснала дружеството.
На 20.3.2020г. било подписано рамково споразумение между дружеството и неговите
акционери и Л. А. във връзка с освобождаването й. В него било определено възнаграждение
за Л. А. за извършената от нея работа в размер на 150 000 лева, както и било уговорено в
чл.9, ал.4, че ищецът /и останалите акционери/ в лично качество приема за изцяло и
окончателно уредени всички отношения с Л. А. от личен и имуществен извъндоговорен
характер, възникнали във връзка с учредяването на дружеството, акционерното им участие в
него, вкл. отношения, произтичащи от решения на негови органи, и развитието им до деня
на подписването.
Съгласно приетото заключение към ССчЕ ищецът е декларирал в ГДД по чл.50 ЗДДФЛ
в периода 2019-2023г. свое вземане от 150 000 евро – предоставен заем през 2019г. на Л. А..
В обясненията си, събрани по реда на чл.176 ГПК, ищецът сочи, че със споразумението
от 20.03.2020г. не е са уредени отношенията по договора за заем и не знае защо
учредяването на Фонда е било забавено.
При така установените факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са главни искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД и по чл.86 ЗЗД и евентуален
иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
По иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД ищецът следва да докаже сключване на договор за
заем с ответника и предаване на уговорената сума на заемателя.
По иска по чл.86 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е налице забава в изпълнението на
договора, както и размера на претендираното обезщетение за забава.
По иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД ищецът следва да докаже, че е дал на ответника сумата
от 150 000 евро.
Ответникът следва да докаже по главния иск по чл.79, ал.1 ЗЗД, че във връзка с договора за
заем от 5.2.2019г. между страните е сключен договор за даване вместо изпълнение от
11.2.2019г. и че е изпълнил точно задълженията си по договора за даване вместо изпълнение
от 11.2.2019г., евентуално, че ищецът го е поставил в обективна невъзможност да изпълни
задълженията си чрез лични действия.
По иска по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД ответникът следва да докаже основание за задържане на
сумата.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240 ЗЗД:
Както беше посочено, сключването на договора за заем и предаването на сумата по него не
5
са били спорни между страните и се установяват от събраните писмени доказателства.
В практиката на ВКС /решение № 111 от 30.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3807/2017 г.,
I г. о./, е прието, че даването вместо изпълнение е уредено в чл. 65 ЗЗД като самостоятелен
вид договор между кредитор и длъжник, чиято цел е погасяването на едно облигационно
задължение. Съгласно чл.65, ал.1 кредиторът не може да бъде принуден да приеме в
изпълнение нещо, различно от дължимото. Следователно даването вместо изпълнение е
престиране на нещо различно от дължимото със съгласие на кредитора, включително лично
действие вместо предметна престация, както е уговорено в случая с договора за даване
вместо изпълнение от 11.2.2019г. Видно е от съдържанието на този договор, че същият е
сключен за определен срок, като прекратяването му с изтичане на срока е уговорено
евентуално с няколко дати, в зависимост от настъпването на релевантните за точното
изпълнение на договора обстоятелства - договорът се прекратява с настъпването на най-
ранното от събитията, посочени в чл.8, а именно – на 30.06.2019г. в случай, че Фондът не е
учреден до тази дата; при наличие на пълно изпълнение на задължението за даване вместо
изпълнение преди 31.12.2023г.; на 01.01.2024г. в случай, че Фондът е учреден в срок, но е
налице пълно или частично неизпълнение от страна на заемателя на задължението за даване
вместо изпълнение.
Не е спорно между страните, че Фондът - „И.А.Б. Фонд“ КДА, управляван от „И.А.Б.“ АД
/със сегашна фирма „И.К. фонд“ КДА/ с публичен ресурс на ФМФИБ в размер 14000000
евро е бил учреден на учредително събрание на 12.11.2019г.
Не се установява по категоричен начин от събрания доказателствен материал, че забавянето
в учредяването на Фонда се дължи единствено на действия на ищеца по замяната на
ключови лица, които да могат да се квалифицират като възпрепятстване на заемателя по
изпълнение на договора за даване вместо изпълнение по смисъла на чл.4, ал.1 от същия.
Не се установява и воля от страна на двете страни по договора да продължат неговото
действие след настъпване на датата 30.06.2019г., от която договорът е бил прекратен,
доколкото съгласно чл.18, ал.2 изменения и допълнения на договора могат да се правят
единствено чрез писмени споразумения между страните.
След като Фондът не е бил учреден до 30.06.2019г., то договорът за даване вместо
изпълнение от 11.2.2019г. е прекратен на основание чл.9 б.а, вр. чл.8, ал.1 от договора. При
това положение, съгласно уговореното между страните, договорът за даване вместо
изпълнение от 11.2.2019г. е бил прекратен без да погаси задължението за връщане на заетата
сума, тъй като според чл.2, ал.4, ако Фондът не бъде учреден до 30.06.2019г., заемателят ще
дължи на заемодателя връщането на заетата парична сума при условията на договора за
заем.
Предвид гореизложеното развитието на събитията след 30.06.2019г., включително относно
точното изпълнение на договора за даване вместо изпълнение, е ирелевантно за
съществуването на задължението за връщане на заетата сума.
Относно уговореното в чл.9, ал.4 от рамковото споразумение от 20.03.2020г., че ищецът /и
6
останалите акционери/ в лично качество приема за изцяло и окончателно уредени всички
отношения с Л. А. от личен и имуществен извъндоговорен характер, възникнали във връзка
с учредяването на дружеството, акционерното им участие в него, вкл. отношения,
произтичащи от решения на негови органи, и развитието им до деня на подписването,
следва да се приложи нормата на чл.20 ЗЗД: При тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.
Споразумението касае уреждане на отношенията между Л. А., съдружниците и
дружеството при нейното напускане, като съдържа уговорки относно прехвърляне и
заплащане на притежаваните от нея акции, заплащане на разходи във връзка с учредяването
на дружеството, заплащане на възнаграждение в полза на Л. А., освобождаването й като
ключово лице, освобождаването й от отговорност и задължение за поверителност.
Следователно този договор касае уреждане на отношения между съдружниците като
участници в дружеството, а не последиците от други договори, сключени между тях, тъй
като такава изрична уговорка липсва. Освен това уговорката по чл.9, ал.4 касае отношения с
личен и имуществен извъндоговорен характер. Извъндоговорен характер имат
облигационните отношение, възникнали въз основа на непозволено увреждане, водене на
чужда работа без пълномощие и неоснователно обогатяване. В случая претендираното
вземане има облигационен източник – договор за заем, поради което не се обхваща от
посочената уговорка.
Относно иска по чл.86 ЗЗД:
Съгласно чл.84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му.
В случая в договора за заем от 05.02.2019г. е определен падеж на задължението за
връщане на заетата сума – в чл.2, ал.3 – 30.06.2019г. След прекратяването на договора за
даване вместо изпълнение от 11.2.2019г. поради изтичане на срока на същата дата, то от тази
дата задължението е изискуемо, а от 1.07.2019г. длъжникът е в забава и дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва на основание чл.86 ЗЗД. Същата се претендира за три
години назад от подаване на исковата молба – за периода 05.02.2021г. – 05.02.2024г. и
изчислена по реда на чл. 162 ГПК, е в претендирания размер от 97200 лева.
По изложените мотиви съдът намира, че ищецът е доказал поставените в негова
доказателствена тежест факти, а възраженията на ответника са неоснователни, поради което
исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Относно разноските:
На ищеца следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 15 623,01 лева.
Направено е искане по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА за присъждане на адвокатско
възнаграждение на адв. Г. В. С.. Относно възражението за липсва на предпоставки за
присъждане на възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3 ЗА, следва да се посочи, че съдът
7
не събира доказателства и не изследва обстоятелствата, посочени от адвоката като
основание за предоставяне на безплатна правна помощ по реда на чл.38, ал.1 ЗА.
Съгласно чл.7, ал.2,т.5 НМРАВ минималното адвокатско възнаграждение е в размер на
16 273 лева.
Както е посочено в Определение № 2995/13.06.2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто отделение по
ч.гр.д. № 991 по описа за 2024 г., националният закон задължава съда да отхвърли
възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, когато установи, че адвокатското възнаграждение е
уговорено в минимално определения размер с Наредба № 1/09.07.2004 г., или макар
възражението да е основателно, да намали отговорността на страната, предизвикала спора,
до минимално определения размер. Зачитайки решението от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-
438/22 г., всеки национален съд е длъжен да не прилага ограничението по чл. 78, ал. 5 in fine
ГПК, но само след и ако установи, че трудът на адвоката е бил съществено надценен.
В случая следва да се отчете, че настоящото производство не разкрива отклонения от
нормалния ход на делата по сходни казуси, както и по отношение на фактическата и правна
сложност или по отношение на по-голям от обичайния обем от извършени
съдопроизводствени действия. Страните не са имали спор по фактите, спорът е правен,
събрани са писмени доказателства и заключение към ССчЕ /относно декларирането на
заема/, делото е приключило в едно съдебно заседание. При това положение съдът намира,
че присъждането на възнаграждение в размер на предвидения минимум не е оправдано, а
същото следва да бъде намалено до сумата 10 000 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. Ю. А. с ЕГН **********, гр. София, ул. ******* да плати на Д. К. К. с
ЕГН **********, гр. София, ул. *******, сумите:
- 293 374,50 лева /равностойност на 150 000 евро/ – невърната сума по договор за заем
от 5.2.2019г., ведно със законната лихва от 5.2.2024г. до плащането;
- 97 200 лева – обезщетение за забава за периода 5.2.2021г.-5.2.2024г.;
- 15 623,01 лева – разноски в производството.
ОСЪЖДА Л. Ю. А. с ЕГН ********** гр. София, ул. *******, да плати на адв. Г. В. С.
с ЕГН **********, със служебен адрес гр. София, ул. *******, сумата 10 000 лева –
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с
въззивна жалба пред Софийски апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8
9