№ 385
гр. Перник, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Н.Н.Т.З.
при участието на секретаря К.А.И.
като разгледа докладваното от Н.Н.Т.З. Гражданско дело № 20231720102646
по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящето производство е образувано въз основа на влязло в сила
прекратително Определение № 12870/05.04.2023г., постановено по гр.д.№ 5829/2023 г.,
по описа на СРС, 92 състав, което от своя страна е било образувано въз основа на
Определение № 20077288/31.01.2023г., постановено по гр.д.№ 8799/2021г., по описа на
СРС, 80-ти състав, с което е отделен предявения насрещен иск с правно основание
чл.132, ал.1 СК в отделно производство, на осн.чл.211, ал.1 вр.чл.210, ал.2 ГПК, като
изрично е посочено в определението, че производството по гр.д.№ 8799/2021г. по
описа на СРС ще продължи с разглеждането на първоначално предявения от ищеца иск
с правно осн.чл.127, ал.2 СК и с насрещната искова претенция на ответницата с
пр.осн.чл.127, ал.2 СК. Първоначалното производство е било инициирано с искова
молба на Н. И. А. срещу В. Д. И. по иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК с искане
да бъде определен на бащата режим на лични контакти с общото с ответницата му дете
– Н. Н. А.. В срока за отговор на исковата молба майката В. Д. И. е предявила
процесния насрещен иск за лишаване Н. И. А. от родителски права, както и иск по чл.
127, ал. 2 СК за предоставяне упражняването на родителските права по отношение на
детето Н. Н. А. на майката, при която да бъде определено и неговото местоживеене,
като на бащата бъде определен режим на лични контакти с него и същият бъде осъден
да му заплаща издръжка. При съобразяване на различния процесуален ред, по който
подлежат на разглеждане първоначалния и един от насрещните искове съдът е
разделил производството на основание чл. 211, ал. 1 във вр. чл. 210, ал. 2 ГПК.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че В. Д. И. и Н. И. А.
живеели на съпружески начало от 2011 г. Първоначално живеели в гр. ******,
впоследствие ответникът изтърпявал наказание лишаване от свобода, след
освобождаването му от затвора се установили в гр. *****. Впоследствие отново
изтърпявал наказание лишаване от свобода, междувременно се родило общото на
страните дете Н. Н. А.. След освобождаването от затвора на ответника страните отново
1
заживеели заедно, но помежду им настъпил разрив и през януари 2019 г. окончателно
се разделили. Ищцата В. Д. И., като родител и законен представител на малолетното
дете Н. Н. А., предявява срещу бащата на детето Н. И. А. иск за лишаване на ответника
от родителски права по отношение на малолетната им дъщеря Н. Н. А., поради трайно
неполагане на грижи за детето и доколкото поведението му представлява опасност за
здравето и възпитанието на детето. В исковата молба се твърди, че ответникът нямал
редовни контакти с детето от раждането му и не полагал грижи за него. Затова още по
време на бременността си ищцата била сама като живеела само с по-голямата си
дъщеря. Докато ответникът бил в затвора ищцата му помагала като му ходела на
свиждания, носела му храна и дрехи и водела детето при възможност. След излизането
му от затвора /една година след раждането на детето/ ответникът припознал дъщеря си.
Въпреки това ответникът продължил да не полага грижи за детето, като не помагал и
ищцата, а отношенията между родителите бързо се влошили. На следващо място се
твърди, че през 2019 г. между страните избухнал скандал, в хода на който ответникът
нанесъл на ищцата побой пред двете й деца. Тогава ищцата подала жалба срещу
ответника, подала и молба по ЗЗДН и го напуснала, заедно с децата като се изнесла от
съвместно обитаваното жилище. Известно време след това ищцата разбрала, че
ответникът е посягал сексуално и на по-голямата й дъщеря, като двете подА. жалба за
посегателството. В тази връзка спрямо ответника била взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“. След раздялата им ответникът окончателно се дезинтересирал
от дъщеря си Н. – не се обаждал, не я търсил и не полагал грижи за нея. От своя страна
ищцата живеела в спокойна и сигурна среда с двете деца, за които полагала адекватни
грижи. Доколкото била осигурила на дъщеря си Н. дом и всичко необходимо за
развитието й ищцата счита, че има по-висок родителски капацитет от ответника и има
възможност и желание да се грижи за дъщеря си. Ответникът от своя страна бил
криминално проявен, осъждан и лежал в затвора, безотговорен и опасен за детето и не
познавал същото, нито навиците му. Поради това и ищцата счита, че именно тя следва
да упражнява родителските права върху дъщеря си, докато ответникът бъде лишен
от родителски права. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на ответника е постъпил писмен отговор, с
който се излагат подробни доводи, че искът за лишаване от родителски права бил
неоснователен. Ответникът поддържа, че твърденията в исковата молба били неверни и
силно изопачени. В тази връзка оспорва да е агресивен или емоционално нестабилен,
както и с поведението си да застрашава дъщеря си. Оспорва и твърденията, че не се е
грижил за дъщеря си от раждането й, нито че не се е интересувал от нея. Напротив
поддържа, че обича дъщеря си и е полагал грижи за нея, когато е било възможно.
Именно ищцата обаче постоянно създавала пречки за това. На следващо място
ответникът признава, че действително бил в затвора, но веднага щом излязъл
припознал детето. Дори докато бил в затвора ответникът изпращал пари за детето по
своя брат, за да може ищцата и дъщеря му да живеят спокойно. Във времето, в което с
ищцата още били заедно, а ответникът не бил в затвора поддържа, че се грижел за
детето адекватно – като му приготвял храна и четял приказки. От своя страна
ответникът счита, че вината за влошаване на отношенията между страните били
постоянни изневери на ищцата, както и употреба на алкохол от нейна страна вкл. в
присъствието на детето. Ответникът признава за скандал между страните през 2019 г.,
в който действително си изпуснал нервите поради изневяра на ищцата. На този скандал
обаче детето не присъствало. Тогава действително ищцата се изнесла заедно с детето и
родителите се разделили. От своя страна ищцата се сдобила със заповед за защита по
реда на ЗЗДН и ответникът нямал възможност да вижда детето 14 месеца. Уточнява, че
детето му липсвало, но не нарушавал заповедта. Независимо от това ищцата и по-
голямата й дъщеря го набедили в изнасилване. Поради това ответникът бил с мярка за
2
неотклонение „задържане под стража“. Доколкото станало ясно, че обвинението е
„скалъпено“, ответникът бил пуснат на свобода, а досъдебното производство
прекратено. Въпреки това ответникът несправедливо престоял още няколко месеца в
ареста. Поради това и по вина на ищцата ответникът дълго време бил поставен в
невъзможност да вижда дъщеря си – до 20.08.2020 г. Дори след това обаче ищцата се
скрила от него заедно с детето, като не вдигала и никакъв телефон и не общувала с
ответника. Ответникът поддържа, че търсел ищцата и детето и винаги, когато имал
работа търсел начин да му преведе издръжка. Към настоящия момент ищцата отново
криела адреса си в гр. Перник. Ответникът обаче искал да избегне допълнително
влошаване на отношенията им и въвличане на детето в конфликта. Поради това и
предявил иск да му бъдат определени мерки на лични контакти с детето. Предвид
горното ответникът излага подробни доводи, че не представлява опасност за дъщеря си
– напротив има желание да бъде част от живота й и да се грижи за нея, но именно
ищцата не му позволявала. Поради това се иска претенцията за лишаване от
родителски права да бъде оставена без уважение. При условията на евентуалност ако
искът за лишаване от родителски права бъде уважен ответникът отново иска да има
режим на виждане с детето и да му плаща издръжка от 200 лева. Претендира разноски.
В съдебно заседание страните поддържат изложеното и развиват допълнителни
доводи, като след изслушване становищата на страните доклада е изменен, а в
настоящето произовдство е предявен иск единствено с правно основание 132, ал. 1 СК
и доклада е обявен за окончателен в този смисъл.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по делото
доказателства и на разпоредбите на закона, настоящият състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК родителят може да бъде лишен от
родителски права, когато без основателна причина трайно не полага грижи за детето и
не дава издръжка. Това основание за лишаване от родителски права предполага
цялостно неизпълнение на родителските задължения във формата на тежко укоримо
виновно бездействие /за разлика от хипотезата по чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК, според
която основание за лишаване от родителски права са особено тежки случаи, както на
провиненията на родителя, които представляват активно виновно поведение, така и
особено тежки случаи, свързани с безвиновно състояние, т. е по обективни причини/,
като то се състои от две предпоставки - без основателна причина трайно неполагане на
грижи за детето и недаване на издръжка. Посочените предпоставки трябва да са нА.це
кумулативно, като липсата на която и да е от тях води до юридическа невъзможност да
бъде приложена предвидената санкционна мярка спрямо ответника.
По предявения иск правно основание чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК за лишаване от
родителски права е необходимо ищцовата страна да установи в производството, че
страните са родители на детето, че ответникът изцяло, трайно се е дезинтерсирал от
него, че ищцата изцяло се грижи за детето и само тя му осигурява издръжка. В
доказателствена тежест на ответната страна е да докаже по делото, че след раздялата с
ищцата е полагал грижи и/или че е давал издръжка на детето, или че съществуват
основателни причини да не е полагал грижи или да не е давал издръжка на детето си.
Съгласно чл. 132, ал. 1, т. 1 от СК Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 1
СК за лишаване на родителски права е необходимо да се установи кумулативно нА.чие
на особено тежки случаи на душевна болест и/или поведение на родителя, създадена
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето и причинно-
следствена връзка между поведението и опасността. За да бъде квА.фициран случаят,
като "особено тежък" по смисъла на чл. 132, във връзка с чл. 131, ал. 1 СК, то следва да
е възникнала много висока степен на опасност, която не би могла да бъде отстранена
3
само чрез налагане на ограничителни мерки, като без значение е доколко укоримо е
виновното поведение на родителя, понеже степента и формата на вината е ирелевантна.
Не е спорно между страните и от представеното удостоверение за раждане се
установява, че са родители на детето Н. Н. А., родена на ** ** ****. от съвместното им
съжителство на съпружески начала.
По делото е представено Решение № 149317/24.06.2019г., постановено по гр.д.
№ 4446/2019г., въз основа на което е издадена Заповед на осн.чл.15, ал.2 ЗЗДН срещу
Н. И. А., както и му е забранено да доближава В. Д. на разстояние по – малко от 100
метра за срок от 14 месеца.
Представено е по делото Постановление от 27.03.2020г. по ДП № 209/2019г. по
описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 2597/2019г. по описа на СРП, с което на осн. чл.243,
ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1, пр.1-во, вр.чл.199 от НПК е ПРЕКРАТЕНО наказателното
производство по ДП № 209/2019г. по описа на 05 РУ-СДВР, пр.пр. № 2597/2019г. по
описа на СРП, образувано и водено за престъпление по чл.152, ал.1, т.1 и т.2 вр.чл.26,
ал.1 НК.
По делото към отговора на исковата молба са представени 39 броя разписки за
изпращане на парични средства от Н. И. А. на В. Д. И. за издръжка на детето Н.,
считано от 26.10.2019г.
По делото са приети два броя Социални доклади, изготвени от ДСП Перник и
ДСП Оборище.
По делото е изслушана и приета съдебно – психологична експертиза, изготвена
от вещото лице клиничен психолог М. Г., след проведено психологично изследване
дава заключение, че от направения анА.зи на PSY-5 скА. на Н. може да се направи
извод, че при респондентът не се маркират стойности за нА.чие на инструментална
агресия, т.е. агресия която индивидите целенасочено използват в отношенията си с
другите. Не се отчита нА.чието на насилствено поведение и/или антисоциални черти в
характера. По отношение на скала PSYC Психотизъм ниските резултати не се
интерпретират. По отношение на DlSC Слаби задръжки при респондентът стойностите
са ниски, което кореспондира с поведение на респондент който е сдържан,
конвенционален, устойчив на еднообразие, избягващ рисковете и притежаващ добър
самоконтрол. ; NEGE Негативна емоционалност — ниските резултати по скалата не се
интерпретират. По отношение на скала INTR Интроверсия при респондентът се отчита
нисък резултат, т.е. лицето е социабилно, екстравертно, оптимистично, демонстрира
енергичност и жизненост. По отношение на личностните особености и черти на
характера, способността му да разпознава, да се справя и управлява гнева си и
емоциите са описани подробно, поради което е изложена и препоръка за контакт с
детето, при препоръчително започване на индивидуална работа с родителите и Детето.
За предотвратяване на задълбочаващото се във времето разстройство на
привързаността се препоръчва посещение на семеен терапевт и режим от почасови
срещи на майката с детето в присъствието на психолог или социален работник. Н. И.
А. проявява силно желание и мотивация за осъществяването на пълноценен контакт с
дъщеря си, като към момента самото дете отхвърля създадените такива в
привременните мерки, което вещото лице счита за нормално, поради множество
фактори.
От направеното изследване на Н. И. А. се стига до заключението, че при лицето
не се очертава показатели характерен при лица извършващи инцестни и неинцестни
сексуални престъпления. Като трябва да се има впредвид, че изследването по
вА.дностните скА. има изразена колебливост в достоверността на теста, поради което
се поставя и акцент върху индивидуалният му код. При анА.за на допълнителните скА.
4
не се манифестират завишения по съществените показатели, а по вА.дностните се
отчита социално желателно отговаряне, което накланя анА.за на профила в посока на
извод, че при лицето най-вероятно съществува профил отговарящ на лицата
извършващи инцестни и неицестни престъпления. За това е необходимо и обстойно
документално проучване от предишните обвинения и досие на Осв. от
пенетенциарното заведение в което е излежавал правонарушенията извършени от него.
От направения общ личностен профил респондентът излиза с код 2-6 което пък от
друга страна е характерно за извършители на инцестни и неинцестни дейтвия, но е и
показател за лица преминА. през пенетенциарната институция. В това число може да се
направи заключение, че респондентът е много вероятно да притежава личностна
структура на с черти характерни за личностово разстройство със сексуални девиации.
Вещото лице препоръчва да се започне с индивидуална работа с родителите и детето.
За предотвратяване на задълбочаващото се във времето разстройство на
привързаността се препоръчва посещение на семеен терапевт и режим от почасови
срещи на майката с детето в присъствието на психолог или социален работник.
По делото от РП Перник е представено удостоверение, след извършена справка
в Унифицираната информационна система на ПРБ, от което се установява, че към
10.03.2024г. срещу лицето Н. И. А.няма данни за образувани и неприключили
наказателни производства.
Спорният въпрос остава нА.це ли е трайно неполагане на грижи за детето, без
основателна причина за това му поведение, както и представлява ли поведението на
ответника опасност за здравето и възпитанието на детето.
Съдът намира, че ответникът проведе успешно доказване на твърденията си, че
същият не се е дизинтересирал от детето си, както и че по време на престоя му в
затвора същият е предприемал необходимите действия за заплащане издръжка на
детето си. В същото време ищцата в настоящето производство с поведението си го е
лишила от възможност за това, като е спряла да отговаря на повикванията му,
блокирала е телефона му, отказвала му е срещи с детето, сменяла е местоживеенето на
детето на неизвестни за ответника адреси.
Съдът гради този извод върху показанията на свидетелите С.П.Д. и Н. И. А.,
както и частично от показанията на св. И.И.Д.. От показанията на св. А.В.Т. се
установява, че същата никога не е одобрявало Н. като партньор на майка си. Твръди, че
от дома им изчезвА. вещи, които ответникът бил заложил. Свидетелства, че никога не е
виждала ответника да се грижи за детето си, както и че е виждала майка си посинена.
Изброените доказателствени източници, с изключение показанията на св.
А.В.Т. добре хармонират помежду си, като установяват аспектите на приетото от
фактическа страна.
При преценката за достоверност на показанията на свидетелите А.В.Т. /дъщеря
на ищцата/, И.И.Д. /във фактическо съжителство с ищцата/, С.П.Д. /във фактическо
съжителство с ответника/ и Н. И. А. /сестра на ответника/ съдът отчита потенциалната
им заинтересованост от изхода на делото, но и че тя не може да представлява
формално основание за изключване на показанията им от доказателствената
съвкупност. За формиране на извод дА. свидетелски показания са достоверни е
необходимо да бъдат анА.зирани вътрешно, помежду си и с другите доказателствени
източници. Константно е разбирането, че всяко лице, извън посочените в чл. 166 ГПК,
дори и да е заинтересовано от изхода на делото, може да бъде свидетел. Съдът не може
да игнорира допустимите и относими към факти от спорното право показания на
свидетеля само поради неговата заинтересованост, а е задължен да прецени
достоверността им, чрез цялостна съпоставка на всички доказателства по делото. С
доказателствена стойност се ползват и показанията на лицата по чл. 172 ГПК и само
5
близката родствена връзка със страната, посочила ги като свидетел, не е основание за
отричане достоверността на изнесеното от тези лица (вж. в този смисъл Решение № 118
от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 665/2020 г., II г. о., ГК). В конкретния случай е
необходимо да се отчете и строго личният характер на спорните отношения, който
предполага да бъдат достояние на много тесен кръг от близки лица, каквито са роднини
и приятели.
От показанията на свидетелите С.П.Д. /във фактическо съжителство с
ответника/ и Н. И. А. се установява, че ответникът е правил множество опити за
контакт с ищцата с цел среща с дъщеря си Н., които били осуетени от майката чрез
неотговаряне на повиквания, блокиране на телефонния му номер и смяна адреса на
местоживеене. Показанията в тази част добре хармонират с изложеното от бащата по
време на изслушването за причините, поради които не е имал контакт с дъщеря си, не е
полагал грижи за нея и не е заплащал издръжка преди 2019г. Показанията в тази част
кореспондират също и с изложеното от ищцата при изслушването й, като излага, че е
отказвала всякакъв контакт поради изпитван страх. Събраните по делото доказателства
намират подкрепа и в заключението на СПЕ. Съдът кредитира последното в цялост,
тъй като е обосновано, компетентно и безпристрастно изготвено. Проследим е начинът,
по който вещото лице е формирало изводите си, като не се наблюдават необосновани
отговори на поставени въпроси или логически грешки. Ненужно е да бъде
пресъздавано съдържанието му. Съществено за решаващите изводи на съда е
установеното, че бащата има възможности, качества и желание да участва в
отглеждане на детето. Майката категорично не приема и не признава приноса на
бащата в отглеждане на детето, скептична е и към родителския му капацитет.
Установено е, че между детето и бащата липсва изградена емоционална връзка баща –
дете, а детето се се обръща с "тате" към фактическия съжител на майката. От
изслушването на вещото лице става ясно, че липсват психологически особености,
които до доведат до отказ на бащата полага грижи. Поетапното невключване на бащата
в живота на детето се дължи на неразбирателството на двете страни. Особено
показателно за нагласите й, съответно за преценката на достоверност на
доказателствените източници, е заявеното от ищцата, че не желае детето да общува с
баща си, а същия да бъде лишен от родителски права.
Родителските права и задължения имат специфична служебна функция – те се
признават от закона и се възлагат на родителя, за да бъдат упражнявани и изпълнявани
от него в интерес на ненавършилото пълнолетие дете, респ. деца. Интересът на детето
се свежда до това то да бъде отглеждано и възпитавано по начин, който да осигурява
неговото нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, който му
създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование и
възпитание, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на неговите лични
и имуществени права и интереси. Ако родителят не упражнява предоставените му по
закон правомощия или ги осъществява по начин, който засяга неблагоприятно
интереса на детето, законът предвижда система от мерки за закрила на детето, една от
които е именно институтът на лишаване от родителски права. Лишаването от
родителски права представлява намеса на държавата в конституционно защитени права
на родителите /чл. 47, ал. 1 Конституция на Република България/, затова условията и
редът за тази намеса са изрично уредени в СК. Критерият, от който се ръководи съдът,
е интересът на децата.
Институтът лишаване от родителски права означава цялостно отнемане на
родителските правомощия и носи характеристиките на най-радикалната мярка за
защита на детето в отношенията му с родителя. Тя се налага при особено тежки случаи,
когато опасността за детето е особено интензивна, затова винаги се постановява
6
съдебно. Това задължава съда при постановяване на решението си да стигне до
обективната истина, въз основа на събраните доказателства и при проведено пълно
доказване по отношение всички фактически твърдения, обуславящи спорното право.
Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека, лишаването от
родителски права не може да става на основание личните качества на родителите или
на различията между тях, а трябва да се основава на поведението на родителя и
неговото отразяване върху основните интереси на детето.
В Решение № 199 от 5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 480/2014 г., III г. о., ГК
постановено по реда на чл. 290 от ГПК, е посочено, че дете е всяко физическо лице до
навършването на 18 години /чл. 1 К. и чл. 2 ЗЗДет/. В § 1, т. 5 от допълнителните
разпоредби на ЗЗДет законодателят дефинира най - добрия /висшия/ интерес на детето,
чрез "преценката на желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето, опасността или вредата, която е причинена на детето или
има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за
детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата и
други обстоятелства, имащи отношение към детето". Следователно, висшите интереси
на детето са в основата на всяка мярка за закрила на детето. Такива мерки има и в
ЗЗДет, и в СК. За висшите интереси на детето съдът е длъжен да следи служебно в
производството по ограничаване и лишаване от родителски права. ВКС приема, че
висшите интереси на детето се проявяват и в правото на детето да бъде отглеждано и
възпитавано от своите родители /чл. 124, ал. 1 от СК/ - лицата, които произходът или
осиновяването поставят сред двамата негови най-близки.
В процесния случай, според настоящия съдебен състав, от събраните по делото
доказателства се установява, че страните са разделени от месец януари 2019г., считано
от когато грижите за отглеждането и възпитанието на детето Н. се полагат
изключително от нейната майка. Твърденията на последната в исковата молба, които са
основание на предявения иск, са за пълно дезинтересиране на ответника от децата,
което датира от некратък период от време, и недаване на издръжка - тези твърдения
касаят отрицателни факти, поради което в доказателствена тежест на ответника е да
докаже, че поддържа отношения с детето си и му дава издръжка, или да докаже
основателни причини за неполагането на грижи и недаването на издръжка. Такова
доказване по делото от ответната страна беше проведено, като по безспорен и
категоричен начин се доказа, че ответникът макар противопоставянета на ищцата е
изплащал издръжка на дъщеря си от месец октомври 2019г., а в същото време и
многократно е правил опити да се свърже с ищцата, за да може да види детето си. Тези
опити обаче са възпрепятствани от ищцата, което същата не оспорва поради изпитван
страх от ответника. В тази връзка следва повторно да бъде отбелязано, че по делото се
събраха доказателства за това Н. А. е проявявал активност или усърдност, насочени
към изпълнение на родителските му задължения, както и същият на 15.02.2021г. е
предявил иск по реда на чл. 127, ал. 2 от СК за опреД.ето му на режим на лични
контакти с детето му.
Предвид всичко гореизложено настоящият съдебен състав намира, че в
конкретния казус не са нА.це двете кумулативно изискуеми предпоставки на нормата
на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК. Ответникът доказа по безспорен и категоричен начин в
процесния период да е правил опити за поддържане на отношения с детето си, както и
че е заплащал издръжка, коквата не е била определена по силата на съдебно решение.
Поради изложеното съдът приема, че последният по никакъв начин не се е
дезинтересирал от детето си, а е бил в невъзможност на осъществи контакт с Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 1 СК родителят може да бъде лишен
7
от родителски права в особено тежки случаи на поведение, което представлява
опасност за личността, здравето, възпитанието или имуществото на детето. По делото
липсват такива, които да установяват предпоставките на член 132, А.нея 1, точка 1 от
СК - доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство, насилие,
изоставяне в беда от страна на родителя по отношение на детето.
В практиката на ВКС се приема, че в производството за лишаване от родителски
права, съдът изследва всички обстоятелства, касаещи поведението на родителя, в т. ч.
нА.це ли е основателна причина за трайно пренебрегване на родителския дълг.
Засилената защита на интереса на детето по чл. 132, ал. 1, т. 1 и 2 СК предполага
внимателно изясняване на въведените в процеса твърдения за поведението на родителя
- ответник по иска и въздействието му върху детето. Съдът следва да обсъди всички
представени за установяването на това поведение доказателства. /решение по гр. д. №
172/08 г., ІV г. о., по гр. д. № 153/11 г., ІІІ г. о., по гр. д. № 4468/08 г., ІV г. о. и по гр. д.
№ 1125/10 г., ІV г. о. на ВКС и др. /. В практиката на ВКС застъпена и в решение
05.11.2014 г. гр. д. № 480 по описа за 2014 г. трето г. о. и решение от 19.03.2015 г. гр. д.
№ 4218/14 г., трето г. о. е изяснено, че лишаването от родителски права на основание
чл. 75, ал. 1, т. 1 СК (отм.) вр. чл. 74, ал. 1 СК (отм.) - чл. 132, ал. 1, т. 1 СК/09 г., е
крайна законовоустановена мярка за защита интересите на детето /личност,
възпитание, здраве, имущество/ от собствения му родител. Мярката се налага от съда
при доказани по несъмнен начин особено тежки случаи на посегателство /насилие,
изоставяне в беда, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от страна на родител по
отношение на детето. Приема се, че основанията за ограничаване или за отнемане на
родителските права (чл. 131 и чл. 132 СК) и съдебното установяване на основанията
(чл. 133 – 136 СК) са една от мерките за закрила на детето, които Българската държава
е предприела съгласно предвиденото в чл. 14 от Конституцията на Република България
и чл. 3 от Конвенцията за правата на детето. В съдебното производство съдът е длъжен
да следи служебно за висшите интереси на детето. Тези интереси не изключват, а
изискват нА.чието на всички кумулативни предпоставки на чл. 132 СК. За висшите
интереси на детето съдът е длъжен да следи служебно в производството по
ограничаване и лишаване от родителски права и незачитането (игнорирането) и на една
от материалноправните предпоставки на чл. 132 СК разширява предметния обхват на
правната норма, която въвежда изключение от принципа за равенство на българските
граждани пред закона. В случая по делото не са събрани доказателства за
посегателство / сексуално насилие, трайно вредно влияние и поставяне в риск/ от
страна на родителя - баща по отношение на детето, нито пък по отношение другата
дъщеря на ищцата, тъй като досъдебното производство е прекратена на осн. чл.243,
ал.1, т.1 вр.чл.24, ал.1, т.1, пр.1-во, вр.чл.199 от НПК. От събраните по делото данни не
се установява по никакъв начин поведението на бащата и съдебното му минало да
съставлява особено тежък случай, в който да са поставени в опасност личността,
здравето и възпитанието на детето му.
Настоящата съдебна инстанция, като взе предвид представените по делото
писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, практиката на ВКС, в т. ч.
решение № 199/05.11.2014 г. по гр. д. № 480/2014 г., Трето гражданско отделение,
посочващо основните предпоставки по чл. 131, ал. 1, т. 1 от СК, както и решение №
10/05.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 153/2011 г., Трето гражданско отделение, намира,
че лишаването от родителски права означава изцяло да се отнеме възможността на
родителя, в случая бащата да упражнява родителски правомощия. Това предполага
нА.чие на такава опасност за детето, която е с интензитет и насоченост към живота и
здравето на детето, каквато в случая не се установява. За да бъде лишен родител от
упражняване на родителски права следва да се установи по безспорен начин
извършване на фактическо деяние, спрямо детето, застрашаващо живота и здравето му,
8
за което не са нА.це никакви доказателства. В този смисъл предявеният иск остана
недоказан, което налага и отхвърляне на предявената претенция.
Предвид установеното, настоящият съдебен състав не е в състояние да мотивира
извод, че е в интерес на детето ответникът да бъде лишен от родителски права по
причините, посочени в сезиращата съда искова молба. Ответникът е категоричен и
последователен в желанието си да общува с дъщеря си и да участва в живота й, като е
заявявал многократно в хода на настоящото съдебно разглеждане на делото,
притесненията си по отношение на емоционалното състояние на детето. При това
положение не са нА.це предпоставките по чл. 132, ал. 1, т. 2 СК, нито по чл.132, ал.1,
т.1 СК.
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, право на разноски
има ответникът, който доказва реА.зилани разноски съобразно представения списък по
чл.80 ГПК в размер на 1 300 лева, от които 1000 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение и 300 лева депозит за вещо лице.
Водим от горното и на основание чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Д. И. с ЕГН **********, в качеството й на
майка и законен представител на Н. Н. А., с адрес: гр. ******, ул. ****** ***********
№ **, иск на основание чл. 132, ал. 1, т. 1 и т. 2 СК, против Н. И. А. с ЕГН **********,
с адрес: гр. *****, ж.к. „****** ****, ул. ****** ******* № *, за лишаване от
родителски права по отношение на детето Н. Н. А. с ЕГН **********, като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.3 ГПК В. Д. И. с ЕГН ********** да заплати на Н.
И. А. с ЕГН **********, сумата от 1 300 лева – сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред ОС Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
9