РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Исперих, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлияна В. Цонева Йорданова
при участието на секретаря Детелина В. Янкова
като разгледа докладваното от Юлияна В. Цонева Йорданова Гражданско
дело № 20213310100874 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.422 във вр. с чл.415, ал.1, т.2 във
вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК и евентуални осъдителни искове с правно основание
чл.79, ал.1 във вр. с чл.430 от Търговския закон.
Постъпила е искова молба от „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София 1407, район
Лозенец, бул.”Никола Вапцаров” № 55, Експо 2000, представлявано от
изпълнителен директор А.В.А. и прокурист М.Т.П., действащи чрез
упълномощен юрисконсулт ПР. Б. Д., съдебен адрес: гр.Русе, бул.”Липник” №
54, офис 2, против Ж. ХР. Р., ЕГН–********** , от гр.Исперих,
обл.Разградска, ул.”***” № 17, като моли съда да постанови решение, с което
да установи спрямо ответника съществуването и изискуемостта на вземанията
на ищеца, произтичащи от Договор за потребителски кредит № *** от
04.10.2018г., за които вземания са издадени Заповед № 260068/27.11.2020г. за
незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 27.11.2020г.
по ч.гр.д.№ 737/2020г. на РС-Исперих, а именно:
- общо 3 779.13 (три хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
тринадесет стотинки) лева – изискуема главница, от която:
- редовно падежирали главници за периода от 05.01.2020г. до
05.11.2020г. вкл., в размер на 811.84 лева, както и
- предсрочно изискуема главница към 06.11.2020г., в размер на 2 967.29
лева;
- 160.31 (сто и шестдесет лева и тридесет и една стотинки) лева -
изискуема редовна възнаградителна лихва, за периода от 05.01.2020г. до
05.11.2020г., вкл., от която:
- просрочени редовни лихви за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г.
вкл., в размер на 159.85 лева и
- начислена редовна лихва върху усвоената и непогасена главница към
1
06.11.2020г., в размер на 0.46 лева, за периода от 05.11.2020г. до 06.11.2020г.,
вкл.;
- общо 68.60 (шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки) лева –
обезщетение за забава (наказателна лихва), от която:
- 53.78 лева - начислено обезщетение за забава върху вноски с настъпил
падеж за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г., вкл. и
- 14.82 лева – начислено обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху предсрочно изискуема главница, за периода от 06.11.2020г. до
23.11.2020г., вкл.;
- 60.00 (шестдесет) лева - разноски по уведомление за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ, рег.№ 912,
- законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 от ГПК в РС-Исперих – 25.11.2020г. до окончателното
й изплащане. В условията на евентуалност, в случай, че бъдат отхвърлени
горепредявените установителни искове по отношение на предсрочно
изискуемите суми, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати следните суми:
- общо 3 779.13 (три хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
тринадесет стотинки) лева – главница, от която:
- редовно падежирали главници за периода от 05.01.2020г. до
05.11.2020г. вкл., в размер на 1 857.66 лева, както и
- предсрочно изискуема главница към 09.12.2021г., в размер на 1 921.47
лева;
- общо 312.91 (триста и дванадесет лева и деветдесет и една стотинки)
лева - договорна (възнаградителна) лихва, от която:
- начислена редовна лихва върху падежирали просрочени месечни вноски
по главницата, за периода от 05.01.2020г. до 05.12.2021г. вкл., в размер на
311.71 лева и
- начислена редовна лихва върху усвоената и непогасена главница към
09.12.2021г., в размер на 1.20 лева, ничеслена за периода от 05.12.2021г. до
08.12.2021г.;
- 275.73 (двеста седемдесет и пет лева и седемдесет и три стотинки) лева –
обезщетение за забава (наказателна лихва), върху редовно падежирали
главници от 05.01.2020г. до 05.12.2021г., вкл. и начислена за периода от
възникване на просрочие до 12.03.2020г., вкл. и от 14.05.2020г. до
08.12.2021г., вкл. (като е взет предвид периода на извънредното положение в
страната);
- 60.00 (шестдесет) лева - разноски по уведомление за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ, рег.№ 912 и
- законна лихва за забава върху главницата , считано от датата на
прадявяване на исковата молба до окончателното погасяване на дълга, като
съдът приложи разпоредбата на чл.235, ал.3 от ГПК и в съответствие с
трайната практика на съдилищата приеме, че настоящата искова молба, чрез
връчването й на ответника, има характер на волеизявление за обявяване на
кредита за изискуем. Претендира за направените разноски по настоящото
исково производство, вкл. и възнаграждение за юрисконсулт в размер на
350.00 лева, дължимо на основание чл.78, ал.8 във вр. с чл.7, ал.2 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и произнасяне на съда относно разноските по заповедното
производство. Не е посочена банкова сметка, по която да бъдат платени
присъдените суми. В исковата молба се твърди, че ответникът, в качеството
2
си на Кредитополучател по процесния договор е изпаднал в забава по
отношение заплащането на погасителните вноски на уговорените падежни
дати, като незаплатил следващите се такива за периода от 05.01.2020г. до
05.11.2020г. При горните обстоятелства и на основание чл.9.2 във вр. с чл.8.1
от Договора, Банката е обявила всички суми по кредита за предсрочно
изискуеми, за което ответникът бил уведомен с писмо изх.№ 305-
73/06.10.2020г., възложено за връчване чрез ЧСИ, рег.№ 912, по реда на чл.18,
ал.5 от ЗЧСИ и достигнало до известния на Банката адрес на длъжника –
връчено на брат му Божидар Р. със задължение за предаване. На 06.11.2020г.
Банката осчетоводила изискуемостта на всичките й вземания срещу ответника
Ж. ХР. Р. по Договора за кредит. По този повод и поради продължаващото
неизпълнение на задължението за плащане, въз основа на извлечение от
счетоводните си книги, Банката предприела постъпки и по реда на чл.417 от
ГПК по Заявление от 25.11.2020г. се снабдила по ч.гр.д.№ 737/2020г. на РС-
Исперих със Заповед за незабавно изпълнение от 27.11.2020г. и изпълнителен
лист от същата дата за претендираните парични вземания – предмет на
установителните искове по настоящото дело. Образувала срещу длъжника и
изп.дело № 20209120401049 при ЧСИ, рег.№ 912 на КЧСИ, с район на
действие Окръжен съд-гр.Разград. Тъй като длъжникът не бил намерен на
установения по делото адрес, е извършено от ЧСИ връчване на Заповедта за
изпълнение при условията на чл.47, ал.7 във вр. с ал.5 от ГПК, поради което и
по указание на съда, дадено по реда чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.4 от ГПК,
ищецът депозира в срок настоящия иск за установяване на вземанията си и в
условията на евентуалност – за осъждане на ответника да заплати на ищеца
дължимите суми.
В срока за писмен отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът Ж. ХР. Р., ЕГН–**********, от гр.Исперих, обл.Разградска,
ул.”***” № 17, редовно уведомен за предявените срещу него искове, не
представя отговор. Не прави възражения и не заявява доказателствени
искания. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като съобрази горното, счита, че са налице законовите
предпоставки за постановяване на НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ по чл.239,
ал.1, т.1 и т.2 от ГПК, без да мотивира същото по същество:
На ответника Ж. ХР. Р., ЕГН–********** , са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа, вкл. и неподаването на писмен
отговор на исковата молба, и от неявяването му в съдебно заседание.
Указания в този смисъл са дадени от съда с Разпореждане №
1059/23.12.2021г. при връчване на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
съобщението за което ответникът е получил на установения по делото адрес в
гр.Варна. Впоследствие, предупреждение за горните последици се съдържа и
в призовката, изпратена на ответника за насроченото съдебно заседание на
04.05.2022г., получена на същия адрес в гр.Варна.
Ето защо съдът счита, че са изпълнени условията на чл.239, ал.1, т.1
от ГПК.
Налице са и предпоставките на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК. Сочените в
исковата молба обстоятелства се подкрепят от събраните в хода на делото
писмени доказателства и назначената съдебно-счетоводна експертиза, която в
заключението, депозирано с вх.№ 1107 от 19.04.2022г. установява като
дължими претендираните по делото вземания на ищеца срещу ответника,
произтичащи от възникналото договорно правоотношение помежду им. При
3
преценка на обсъжданите доказателства може да се направи обоснован извод
за вероятната основателност на иска, предявен на основание чл.422 във вр. с
чл.415, ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК, за съществуване на
претендираните от ищеца срещу ответника парични вземания и за които са
издадени Заповед № 260068/27.11.2020г. за незабавно изпълнение по чл.417
от ГПК и изпълнителен лист от 27.11.2020г. по ч.гр.д.№ 737/2020г. на РС-
Исперих. С оглед констатациите на обсъжданото експертно заключение и
предвид липсата на други конкуриращи доказателства относно размера на
претендираните вземания, те се явяват доказани по вид и размер. Поради
неизпълнение на договорните задължения на ответника, вземането на
Кредитора е станало предсрочно изискуемо в целия му размер, ведно с
дължимите лихви. Предявеният иск за установяване на парично вземане, при
условията на чл.422, ал.1 от ГПК, се смята предявен от момента на подаване
на заявлението за издаване на Заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК –
25.11.2020г., считано от която дата е длъжима и претендираната от ищеца в
заповедното производство законна лихва за забава върху главното
задължение до окончателното му погасяване (арг. чл.86 от ЗЗД).
Ищцовата страна е направила изрично искане за постановяване на
неприсъствено решение, съобразно изискванията на чл.238, ал.1 от ГПК.
Предвид изхода на делото, а именно уважаването на установителните
искове, съдът не следва да се произнася по евентуалните осъдителни искове.
Отново съобразно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, следва да бъдат
присъдени направените и претендирани от ищеца съдебни и деловодни разноски в
настоящото производство, вкл. и тези по заповедното производство – арг. от ТР № 4/2013 от
18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, т.12, съразмерно на уважената част от
иска, т.е. изцяло. Същите са доказани в общия размер от 651.17 лева, които включват: 301.17
лева - заплатената ДТ при образуване на делото, от тях 81.36 лева – заплатени при
образуване на Заповедното производство и 219.81 лева – доплатени при образуване на
исковото производство; 300.00 лева - заплатено възнаграждение на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза и 50.00 лева – присъдено възнаграждение за юрисконсулт на
заявителя по заповедното производство. По исковото производство също е поискано и
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер от
350.00 лева, съобразно материалния интерес на делото, дължимо на основание чл.78, ал.8 от
ГПК във вр. с чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. По този начин
разноските възлизат общо на 1001.17 лева, които следва да бъдат разграничени, както
следва: общо 131.36 (сто тридесет и един лева и 36 ст) лева по заповедното производство
(81.36 лева - заплатена ДТ и 50.00 лева – дължимо юрисконсултско възнаграждение) и общо
869.81 (осемстотин шестдесет и девет лева и 81 ст) лева по исковото производство
(219.81 лева – доплатена ДТ; 300.00 лева - заплатено възнаграждение на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза и 350.00 лева – дължимо юрисконсултско
възнаграждение).
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 във вр. с чл.415,
ал.1, т.2 във вр. с ал.3 и ал.4 от ГПК, по отношение на ответника Ж. ХР. Р.,
ЕГН–**********, съществуването и изискуемостта на вземанията на ищеца
„РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София 1407, район Лозенец, бул.”Никола Вапцаров”
№ 55, Експо 2000, представлявано от изпълнителен директор А.В.А. и
прокурист М.Т.П., произтичащи от Договор за потребителски кредит № ***
от 04.10.2018г., за които вземания са издадени Заповед № 260068/27.11.2020г.
за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от
4
27.11.2020г. по ч.гр.д.№ 737/2020г. на РС-Исперих, а именно:
- общо 3 779.13 (три хиляди седемстотин седемдесет и девет лева и
тринадесет стотинки) лева – изискуема главница, от която:
- редовно падежирали главници за периода от 05.01.2020г. до
05.11.2020г. вкл., в размер на 811.84 лева, както и
- предсрочно изискуема главница към 06.11.2020г., в размер на 2 967.29
лева;
- 160.31 (сто и шестдесет лева и тридесет и една стотинки) лева -
изискуема редовна възнаградителна лихва, за периода от 05.01.2020г. до
05.11.2020г., вкл., от която:
- просрочени редовни лихви за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г.
вкл., в размер на 159.85 лева и
- начислена редовна лихва върху усвоената и непогасена главница към
06.11.2020г., в размер на 0.46 лева, за периода от 05.11.2020г. до 06.11.2020г.,
вкл.;
- общо 68.60 (шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки) лева –
обезщетение за забава (наказателна лихва), от която:
- 53.78 лева - начислено обезщетение за забава върху вноски с настъпил
падеж за периода от 05.01.2020г. до 05.11.2020г., вкл. и
- 14.82 лева – начислено обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху предсрочно изискуема главница, за периода от 06.11.2020г. до
23.11.2020г., вкл.;
- 60.00 (шестдесет) лева - разноски по уведомление за предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ, рег.№ 912,
- законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.417 от ГПК в РС-Исперих – 25.11.2020г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Ж. ХР. Р., ЕГН–**********,
ДА ЗАПЛАТИ на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД-гр.София, ЕИК:
*********, представлявано от изпълнителен директор А.В.А. и прокурист
М.Т.П.:
- сумата от 131.36 (сто тридесет и един лева и 36 ст) лева – направени
разноски по заповедното производство по ч.гр.д.№ 737/2020г. на РС-Исперих
и
- сумата от 869.81 (осемстотин шестдесет и девет лева и 81 ст) лева –
направени разноски по настоящото исково производство.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване (чл.239, ал.4 от
ГПК).
ДА СЕ ПРИЛОЖИ препис от решението към ч.гр.д.№ 737/2020г. на РС-
Исперих с оглед на правните последици по чл.416 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________
5