Решение по дело №6630/2018 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1284                                                   27.05.2019 г.                                             гр. Бургас

 

В    И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД                                 ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ

На двадесети май                                                            две хиляди и деветнадесета година

в публично заседание в състав:                  

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ

Секретар: Милена Манолова,

като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 6630 по описа на БРС за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД против И.Л.М. и е за установяване на дължимост от ответника на ищеца на суми, за които е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.

С определение от 08.01.2019 г. съдът е назначил на основание чл.47, ал.6 от ГПК особен представител на ответника И.Л.М. по делото, а с определение от 15.02.2019 г. за особен представител е назначена адв. Н.Г., която депозира отговор на исковата молба.

В съдебно заседание представител на дружеството ищец не се явява. Преди съдебното заседание депозира писмено становище, с което моли съда да уважи исковете и да присъди на страната сторените по делото разноски.

В съдебно заседание особеният представител на ответника изтъква довод за неоснователност на претенциите, а именно, че цесията не е надлежно съобщена на ответника, като моли съда да отхвърли исковете.

Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 08.12.2014 г. между „***“ АД и ответника е сключен договор за паричен заем № *** в размер на 1000 лева (за краткост Договора). Договорната лихва е в размер на 96,81 лева, като заемателят е поел задължение да върне кредита в срок до 08.06.2015 г. на 13 равни двуседмични погасителни вноски в размер на 84,37 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е 22.12.2014 г., а падежът на последната вноска – 08.06.2015 г. Според клаузите на договора в 3-дневен срок от подписване на договора за заем заемателят е длъжен да предостави обезпечение на заемодателя, което той не е сторил, поради което му е начислена неустойка в размер на 451,88 лева, като страните са постигнали договореност тази неустойка да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка в размер на 34,76 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем.

На основание чл.8, ал.1 от Договора ако заемателят забави заплащането на погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, заемодателят ще бъде принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се в изпращане на напомнителни писма, електронни съобщения, провеждането на телефонни разговори. В тези случаи заемателят дължи заплащането на разходи в размер на 9 лева, но не повече от 45 лева. На ответника е начислена такава такса в размер на 45 лева.

Длъжникът е платил сума от 500 лева, с която са погасени според кредитора следните задължения: неустойка – 139,04 лева; такса разходи – 36 лева; договорна лихва – 96,81 лева; главница – 228,15 лева.

На 01.01.2016 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., сключен между „***“ АД и ищцовото дружество, по силата на което вземането на цедента, произтичащо от Договора, е прехвърлено на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ведно с всички привилегии и обезпечения.

Процесуалният представител на ищцовото дружество твърди в исковата молба, а и това е видно от доказателствата по делото, че уведомяването на длъжника за цесията следва да се счита извършено с подаване на исковата молба и представените с нея доказателства, т.е. с достигането на книжата до особения представител. Преди това са направени два неуспешни опита съобщението за цесията да бъде връчено на ответника на адреса, посочен в Договора.

Установява се, че на 30.04.2018 г. ищцовото дружество подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: 771,85 лева главница по Договора, 9 лева такса разходи по Договора, 312,84 лева неустойка за периода 16.02.2015 г. – 08.06.2015 г., 244,31 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 03.02.2015 г. до датата на подаване на заявлението и законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане. По него е образувано ч.гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС. На 02.05.2018 г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** срещу ответника, който е уведомен за издаването й на основание чл.47, ал.5 от ГПК, поради което ищцовото дружество предявява настоящия иск.

По доказателствата:

Така описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото писмени доказателства.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл. 79, вр. чл. 240, чл. 92 и чл.86 от ЗЗД.

Съдът намира претенциите за неоснователни, като мотивите за това са следните:

Ответникът не е открит на адреса (който е постоянен и настоящ такъв на М.) нито в хода на заповедното, нито в хода на исковото производство. Опитът длъжникът да бъде уведомен за заповедта чрез работодател е неуспешен, а според служебно изготвената в хода на исковото производство справка за регистрирани трудови договори на М., такива договори няма. След служебна справка, извършена от съдията докладчик на интернет страницата на Агенция по вписвания, Търговски регистър, се установи, че ответникът няма участие в търговски дружества и не е регистриран като едноличен търговец.

В този смисъл и поради липса на доказателства за противното, ответникът не знае за образуваното срещу него производство. Ето защо и за да бъдат защитени правата му, на М. е назначен особен представител в лицето на адв. Г.. Особеният представител, макар и назначен с акт на съда по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези на страната, която представлява – в този смисъл т.7 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Принципно процесуалното представителство може да произтича от закона (в случаите на изрично уредено законно представителство) или от договор. Представителството чрез особен представител, макар и регламентирано от специална правна норма, не е законово, тъй като произтича от акт на съда, при осъществяване на определените за това предпоставки – в този смисъл т.6 от цитираното вече Тълкувателно решение на ВКС.

От горното се налага изводът, че особеният представител защитава процесуални права на страната, но не е нито законов, нито договорен представител и не може да приема адресирани до представляваното лице (в случая ответник) материално-правни изявления на трети лица, каквото безспорно е уведомяването на длъжника от стария кредитор за сключен договор за цесия – чл.99, ал.3 от ЗЗД. Вярно е, че уведомлението за цесията в рамките на исковото производство с връчване на изходящо от цедента или неговия пълномощник съобщение по чл. 99, ал.3 от ЗЗД, е валидно и има действие спрямо длъжника, но само ако последният го е получил лично или чрез законен или негов договорен представител. Това е така, защото целта на уведомяването е защита на длъжника при изпълнение на неговото задължение на надлежно легитимирано лице, което е носител на вземането. След като особен представител и ответник очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си, то длъжникът не може да се счита за уведомен за цесията чрез особения представител, поради което и тя няма действие спрямо него – чл.99, ал.4 от ЗЗД – в този смисъл и Решение № I-103/01.11.2018 г. по в. гр. дело № 1377/2018 г. по описа на Окръжен съд – Бургас.

Следователно към настоящия момент ищцовото дружество не е кредитор на ответника (спрямо М. кредитор продължава да бъде „***“ АД) и исковете му следва да бъдат отхвърлени.

По разноските:

            С оглед изхода на делото ищецът няма право на разноски нито в заповедното, нито в исковото производства, като изричен диспозитив за това не следва да се постановява, тъй като претенцията за разноски не е иск и по нея се дължи изрично произнасяне само, когато е основателна.

            Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски, а и такива реално не са направени, поради което не следва да му се присъжда сума за това.

Мотивиран от горното Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК – *********, против И.Л.М., ЕГН – **********, за приемане за установено, че ответникът дължи на дружеството следните суми: 771,85 лева (седемстотин седемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки), представляваща главница по договор за паричен заем № ***/08.12.2014 г. между „***“ АД и ответника; 312,84 лева (триста и дванадесет лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 16.02.2015 г. до 08.06.2015 г.; 244,31 лева (двеста четиридесет и четири лева и тридесет и една стотинки), представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 03.02.2015 г. до 29.04.2018 г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението на 30.04.2018 г. до пълното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № ***/02.05.2018 г. по ч. гр. дело № ***/2018 г. по описа на БРС.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от датата на съобщението.

                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: (П)

            Вярно с оригинала! ММ