РЕШЕНИЕ
№ 858
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАНКА П. ЦОНЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА В. АПОСТОЛОВИЧ
като разгледа докладваното от ТАНКА П. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20211110216520 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за
Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), вр. с чл. 145 - 178 от
Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба от В. ИВ. Б. от гр. София, ж-к „Стрелбище“,
бл.107, вх.Б, ап.7, чрез пълномощника му –адв.В.К. – АК – Благоевград срещу
заповед за задържане на лице рег. № 226 зз-2925/30.10.2021 г., издадена от
полицейски орган при 02 РУП - СДВР, с която, на основание чл. 72, ал. 1, т.1
от ЗМВР му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
"задържане за срок до 24 часа".
В жалбата се релевират доводи, че оспорената заповед е
незаконосъобразна и неправилна, тъй като е постановена в нарушение на
материалния закон и административно – производствените правила, поради
което се отправя молба към съда да бъде отменена. В случая не били налице
данни Б. да е съпричастен към извършването на престъпление. В заповедта не
били посочени фактическите основания, обуславящи непосредствена
необходимост от задържане. Сочи се, че целта на задържането не е
изпълнена, тъй като не са извършени процесуално-следствени действия.
В проведените по делото съдебно заседания, жалбоподателят Б.,
редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. К., който
поддържа жалбата и счита, че са налице основания да бъде уважена.
Претендира заплащане на разноски.
Ответникът – полицейски орган при 02 РУ - СДВР, редовно призован не
се явява. Не се явява и пълномощника му – юрк. Иванова. Последната е
депозирала писмени бележки, в които оспорва жалбата, като излага доводи за
1
законосъобразност на обжалваната заповед. Посочва, че задържането е било
необходимо за извършването на процесуално-следствени действия.
Съществувало е обосновано подозрение, свързано с конкретни действия на
жалбоподателя относими към образуваното за конкретно престъпление
досъдебно производство №1721/2021 г. по описа на 02 РУ-СДВР и пр.пр.
34053/2021 г. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
С атакувания в настоящото производство индивидуален
административен акт – заповед за задържане на лице рег. № 226 зз-
2925/30.10.2021 г., издадена от Д. - полицейски орган при 02 РУ - СДВР, на В.
ИВ. Б. на основание чл. 72, ал. 1, т.1 от ЗМВР е наложена ПАМ "Задържане за
срок до 24 часа" в помещение за временно задържане на 02 РУ – СДВР.
Като фактическо и правно основание за издаване на заповедта е
посочено "достатъчно данни за извършено престъпление", както и че
задържането на лицето е извършено в 11:40 часа на 30.10.2021г.
Жалбоподателят е подписал оспорваната заповед, като му е било
връчено копие от нея. Ведно с посочената заповед, Б. е попълнил декларация
(приложение № 1 към чл. 15, ал. 2) на 30.10.2021 г. в 11:50 часа, в която е
посочил, че е запознат с правата си при задържането, както и че не желае
адвокатска защита по негов избор; не желае адвокат по реда на Закона за
правната помощ; не желае медицински преглед от лекар по негов избор и за
негова сметка; не желае медицински преглед от лекар; желае да се уведоми
член семейството му за неговото задържанe – неговата съпругата, като е
предоставил телефонен номер; уведомен е за правото на свиждания, да
получава колети и храна, както и че няма нужда от специална хранителна
диета.
Към административната преписка е представен протокол за личен обиск
на жалбоподателя, в който са описани личните му вещи. Същите са върнати
срещу подпис при освобождаването на лицето.
По делото като доказателства са приети представените с
административната преписка документи, както и докладна записка от
30.10.2021 г., сведение от Валентин Мариев Найденов, обяснение от В. ИВ.
Б., обяснение от Владимир Кирилов Владимиров, съобщение до началника на
02 РУ-СДВР за извършено престъпление от 30.10.2021г.; кoпие от лист за
медицински преглед; протокол за обиск с рег.№226р-33717/2021 г.; разписка
за върнати вещи и пари на задържаното лице; 2 бр. декларации;
удостоверение от СДВР за длъжността на ответника Д., квитанция за внесена
държавна такса, пълномощни, договор за правна помощ и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от активно легитимирано лице с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузивен срок и срещу акт,
2
подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Заповедта, предмет на съдебния контрол е издадена от материално и
териториално компетентен административен орган при спазване на
предписаната от закона форма по смисъла на чл. 59, ал. 2 от АПК, доколкото
липсват специални правила относно последното.
Настоящият съдебен състав намира че в хода на административното
производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са ограничили правото
на защита на оспорващата страна и да са препятствали възможността й
адекватно да я организира.
Спазено е изискването за форма на акта, като заповедта за задържане на
лице съдържа реквизитите, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР: името,
длъжността и местоработата на служителя издал заповедта, основанието за
задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часа на
задържането, ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и
правото му да обжалва пред съда законността на задържането. С
декларацията, съставена на 30.10.2021 г. е заявено запознаването с правото на
адвокатска защита, на медицинска помощ, на телефонно обаждане, с което да
съобщи за своето задържане.
На следващо място, в атакуваната заповед е посочено основание по чл.
72, ал. 1, т.1 от ЗМВР, а именно „достатъчно данни за извършено
престъпление“.
В заповедта обаче, освен посочване, че са налице данни за извършено
престъпление, липсва описание на фактическата обстановка, както и на
обстоятелствата, при които задържаното лице е извършило последното. В
акта не е посочено нито нарушената законова разпоредба от НК, нито
описание на фактическата обстановка, както и на обстоятелствата, при които
задържаното лице е извършило някаква противообществена проява или
престъпление. От заповедта не става ясно дори кога се твърди, че евентуално
В.Б. е извършил въпросното престъпление, нито какви са били конкретните
му действия, за да може да се прецени дали изводът на полицейският орган,
че тези действия покриват признаците на законов състав от НК, е верен или
не. Това води до невъзможност за осъществяване на съдебен контрол за
законосъобразност на заповедите за задържане.
Органът във всички случаи следва да посочи обстоятелствата, които са
го мотивирали да издаде процесната заповед за задържане, като неговият
извод, че лицето е съпричастно към евентуално извършено престъпление, без
посочване на конкретните факти, които са послужили за изграждане на този
извод, е крайно недостатъчно. В този смисъл са Решение № 15420 от
14.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7300/2016 г.; Решение № 8215 от
18.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5138/2017 г.; Решение № 14222 от
22.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6044/2016 г. и много други. Преценка за
законосъобразност на един административен акт е възможен само тогава,
когато той съдържа минимални реквизити съгласно изискванията на АПК.
3
Императивно предвиденото изискване за мотивираност на
административните актове има за цел да не бъде нарушавано правото на
защита на лицето, адресат на акта, както и да не бъде преградена
възможността му адекватно да я организира.
Независимо, че в настоящия случай административният орган действа
при условията на оперативна самостоятелност, същия е следвало да изложи в
заповедта какви са конкретните причини, обосноваващи необходимостта от
задържане. В този смисъл е и т. 2 от Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004
г. на ВАС по д. № ТР № 4/2002 г., съгласно която липсата на мотиви във
всички случаи е основание за отмяна на издадения административен акт.
Допустимо е обстоятелствата, мотивирали органа да издаде оспорения
акт, включително и фактическите основания, да се съдържат в други
документи от административната преписка.
В конкретиката на казуса обжалваната заповед не е и косвено
мотивирана чрез материалите от административната преписка. Най-напред
следва да се отбележи, че в заповедта не е цитиран какъвто и да е документ
(докладна записка, протокол за претърсване и изземване или друг), който да
се счита за неразделна нейна част. При положение, че полицейският орган,
постановил задържането, не го е обосновал при извършването му, съдът не
може вместо него служебно да прави подобна връзка и е недопустимо пост
фактум да дописва липсващите фактическите основания на това задържане,
извличайки ги от едни или други данни по административната преписка. В
случая фактическите основания не се съдържат и в съобщението за
извършено престъпление от което по данни от придружително писмо е
започнато ДП № ЗМК-1721/2021 г. по описа на 02 РУ – СДВР затова, че на
30.10.2021 г. около 10:30 часа в гр. София, бул. „Сливница“ №309, в двора на
Центъра за психично здраве, е причинена на Радостин Мицов Йорданов лека
телесна повреда от длъжностно лице – охранители на Центъра за психично
здраве – престъпление по чл.131, ал.1 от НК. За първи път едва в съдебното
производство се изнесоха твърдения, че е било образувано горепосоченото
досъдебно производство.
Видно от приложената към материалите на делото докладна записка
(л.14) жалбоподателят Б. е бил задържан на 30.10.2021 г. в 11:40 часа, след
като след като е бил посочен от Радостин Мицов Йорданов като едно от
лицата, които му нанесли побой. В обясненията си Б. заявил, че се е опитвал
да разтърве външно лице, което се е опитвало да влезе неправомерно в
Центъра („ЦПЗ София“ЕООД“ на бул.“Сливница“ № 309).
В изготвената докладна записка по случая, не са описани конкретните
факти и обстоятелства, които са дали повод за задържане на лицето и които
следва да се отнесат към фактическите основания за издаване на обжалваната
заповед.
По изложените съображения, обжалваната заповед не отговаря на
изискванията по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗВМР вр. чл. 30, ал. 2 КРБ, чл. 59, ал.
1 и ал. 2, т. 4 АПК и член 5, § 2 ЕКЧП, съставляващи процесуални гаранции
за правото на свобода и сигурност по чл. 30, ал. 1 КРБ и член 5, § 1, изр.
4
1 ЕКПЧП срещу произволното негово ограничаване.
При тази неконкретност от фактическа и правна страна в заповедта,
основанията за постановеното с нея задържане не могат да се считат
съобщени на жалбоподателя, с връчването й по реда на чл. 74, ал. 6 ЗМВР.
Това кумулативно го лишава и от процесуалната гаранция по член 5, § 2
ЕКПЧ, и от тази по член 5, § 4 ЕКПЧ - от заповедта за задържане В.Б. не би
могъл да придобие представа защо е задържан, без което не би могъл
ефективно да оспори законността на това задържане по съдебен ред.
На следващо място, според настоящия съдебен състав се установява и
несъобразяване с целта на закона – отменително основание по чл. 146, т. 5 от
АПК. Със задържането е нарушен принципът на съразмерност, приложим в
административното производство - чл. 6 от АПК. Задържането за срок от 24
часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би
могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, пар. 1, буква "с" от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи по изключение е приложимо с цел да осигури
явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано
подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не
се оправдава от никоя от тези цели. Не се установява със задържането на
жалбоподателя да е предотвратено или преустановено извършването на
престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване на жалбоподателя.
Със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя са
засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за
която се издава административният акт.
По изложените съображения оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК съдът
следва да присъди в полза на оспорващия своевременно поисканите разноски.
В конкретния случай по делото следва да се присъдят разноски в общ размер
на 410 (четиристотин и десет) лева, от които 400 лева за адвокатско
възнаграждение, на основание чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата във
вр.чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, както и 10 лева за държавна такса за
образуване на делото (вносна бележка на л. 20 от делото), поради което и
същите следва да се възложат в тежест на СДВР.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 226 зз-2925/30.10.2021
г., издадена от полицейски орган при 02 РУП – СДВР, срещу В. ИВ. Б., ЕГН
**********, от гр. София, ж-к ************
5
ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на В.
ИВ. Б., ЕГН ********** сумата от 410 (четиристотин и десет) лева, сторени
разноски в производството по обжалване на заповедта.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на основание чл. 138 от
АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6