МОТИВИ:ПО НОХД № 164/2013 година по
описа на ТЪРГОВИЩКИ ОКРЪЖЕН СЪД
Подсъдимият
Ш.А. Ш е предаден на съд по обвинението му , за това, че : На 17.03.1996г. около 23.00ч. в с.
Априлово, общ. Попово умишлено умъртвил Д.С.М.,***, като деянието е извършено
по хулигански подбуди- престъпление по чл.116, т.10 от НК.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура
поддържа обвинението .Пледира за
наказание при условията на чл.55
ал.1 т.1 от НК, да му се наложи наказание
под предвидения размер от 15г., около 10г. лишаване от свобода наказанието да бъде изтърпяно ефективно в затвор при“ строг“ режим .
Разпитан от
органите на досъдебното производство, подс. Ш описва
в общи линии поведението си, но твърди, че пострадалият сам се нанизал на ножа
и не се признава за виновен .
Прокурорът поддържа обвинението така, както е
повдигнато.Намира, че в хода на съдебното следствие е изяснена фактическата
обстановка, описана в обвинителния акт.
В съдебно заседание защитата на подсъдимия счита,
че няма и не е доказано по
безспорен начин авторството на деянието
извършено от подсъдимия.Обществената опасност на подсъдимия Ш не е висока, оттогава не е имал общественоопасни прояви, по делото липсват веществените
доказателства, които са били приобщени тогава към него момент.
Защитата на подсъдимия пледира за оправдателна
присъда по повдигнатото му обвинение за това, че на 17.03-1996г. умишлено е
умъртвил Д. Стилиянов М..
В последната си дума подс.
Ш , моли да бъде оправдан, тъй
като не е виновен за нищо..
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът
установи следното:
Подсъдимият Ш. Ш и Х.
и Н. Ахмедови са роднини - последните двама са братя на съпругата на Ш.
На
17.03.1996г. от обяд Н. бил в дома на Ш. Ш в с. Светлей. Заклали една овца и
седнали да пият бира. Около 17.00ч. дошъл и Х.. Купили бутилка ракия и
продължили да пият. В разговора Ш споделил, че двете момчета от с. Априлово -
пострадалият Д.М. и свидетелят Т.С. го безпокоят по телефона, като търсят
дъщеря му и дъщерята на брат му. Даже заплашвали и обиждали дъщерята и
съпругата му. Към 20.00ч. тримата решили още същата вечер да се разправят с
тези момчета.
Повикали
съседа си И.А., който тогава се е казвал Исмаил Алиев, който имал кола, взели
ножове и потеглили за с. Априлово, като с тях поел и А.А.,
племенник на Ш. Пристигнали в селото и спрели пред кръчмата. Н. и Х. Ахмедови
влезли вътре и си поръчали бира.
В това
време племенникът А. видял М. в тоалетната и казал на чичо си. Ш веднага нахлул
там, извадил нож и започнал да налита да ръга М.. Съдържателят на заведението
чул виковете, намесил се и успял да вземе ножа. В това време излезли Н. и Х. Ахмедови и се нахвърлили срещу хората от
селото. Свидетеля Ниази А.
извадил нож и го размахвал срещу свидетеля Христо Йосифов, като му нанесъл три порезни рани. В
тази връзка следва да се отбележи, че всички разпитани свидетели от с. Априлово в общи линии нямат
противоречия в показанията си, всички са единодушни, че подс.
Ш и неговите шуреи и племенник са били
пияни, агресивни и са търсили определено
сблъсък с хората от селото.,
демонстративно са носили ножове, така, че да се виждат. Категорично е
установено, че това са подсъдимия и Н. А..Свидетелят Д.М.А., разпитан чрез видеоконферентна
връзка е категоричен с ваденето на ножове, с агресивното им поведение.Също
така, същия свидетел е категоричен и по въпроса, че свидетелите Ниази и Х. Ахмедови са нанесли безпричинно
удари на хората от селото, които са им
направили забележка , по-възрастни мъже, които са играели карти и са направили забележка, че се държат шумно
и агресивно, нанесени са им удари, даже обясняват, че единия е бил с насинено
око на другия ден.Тези хора не са имали нищо общо с това за което са тръгнали и
въпреки това са получили удари и арогантно поведение.С помощта на свидетеля Ю.А.
и други присъстващи масовото сбиване било спряно и след увещания и молби тримата се качили в колата и потеглили
към с. Светлен.
В края на селото, обаче, по настояване на Х.А.
колата спряла и тримата се върнали обратно, за да вземат метална тръба. В
кръчмата и пред нея караниците и псувните започнали отново. Скандалът бързо
ескалирал. Тримата извадили ножове и подгонили Д.М. и други хора от селото. М.
побягнал и влязъл в двора на а Стоянова. Там го намерил Ш. Ш и го нападнал с
ножа в ръка. М. взел мотика, размахвал я, за да се брани, но въпреки това Ш
успял да му нанесе удар с ножа със сила и замах в областта на сърцето. Ножът
срязал дясната сърдечна камера, предизвикана била остра кръвозагуба, от която Д.М.
починал много бързо. В същото време Х. и Н. били в двора и заплашвали с ножове
свидетеля Р.В.. Като разбрали, че Ш е убил М. хукнали да се крият, но били
открити и малтретирани от хора от селото. Ш успял да избяга с колата, но скоро
бил заловен от органите на МВР.
Разпитан на предварителното производство подс. Ш описва в общи линии поведението си, но твърди, че
пострадалият сам се нанизал на ножа. Обвинението се доказва от свидетелските
показания, експертизите и веществените доказателства по делото.
Видно от съдебномедицинската експертиза причина за
смъртта на Д.С.М. е : острата кръвозагуба вследствие прободно
порезното проникващо
нараняване на лявата гръдна кухина със срязване на дясната
сърдечна камера по предната й и задната стена.Установеното прободно порезно
нараняване на лявата гръдна
половина и на дясната сърдечна камера е
в резултат от удар с предмет с остър връх и режещ ръб- какъвто е ножът.Ударът е
нанесен отпред назад и леко отгоре
надолу.Нанесен е със сила и замах.Смъртта е настъпила много бързо и е била
неизбежна.
От
изготвената съдебно -психиатрична
експертиза през 1996 година от в.л. е
установено следното Към този период освидетелствания Ш. не се е водил
на диспансерен отчет до тогава. Нямало е данни за прекарани в миналото
и по време на експертизата
психични отклонения.Не съществуват данни за краткотрайно и и продължително разстройство на
съзнанието.Може да дава свидетелски
показания.Няма психопатологични промени.
От
изготвената от 24.10.2019г. Комплексна съдебнопсихиатрична и съдебнопсихологична експертиза към настоящия момент Осв.Ш.А. Ш, не е имал психични заболявания. Не е търсил
психиатрична помощ. Не фигурира в диспансерния регистър на Психиатрично
отделение при МБАЛ гр.Търговище. Актуалното психично изследване не открива
данни за психично заболяване към настоящия момент, към момента на
освидетелстване. Липсата на психопаталогични
отклонения, в която и да е от сферите на психичната дейност, която да покрива
критериите за продължително, краткотрайно разстройство на съзнанието или
умствена недоразвитост отсъства, поради което няма данни да се счита, че
освидетелстваният към настоящият момент е в невъзможност да разбира свойството
и значението на извършеното, и да ръководи постъпките си. Загубата на спомен,
която е декларирана от страна на освидетелствания, за минало време, и конкретно към деня 17.03
1996г., не се дължи на психично разстройство, актуално или след процесни изменения след психично разстройство, както и на
някакъв друг вид придобит дефицит на познавателната дейност. И на последно
място, отсъствието на нарушения на анализаторите в сетивната дейност, на психопаталогични
деформации и значими когнитивни изменения означава, че освидетелствания Ш. има достатъчен
капацитет да дава достоверни обяснения.
Така
изложената и възприета от съда
фактическа обстановка се подкрепя от
събраните по делото доказателства: протоколи за оглед, , писмени доказателства и веществени
доказателства, от свидетелските показания на свидетелите от с. Априлово – М.М.,С.Г., Р.О.,И.Д., Т.А., Ю.Й.,А.А.,
Р.А.Д.М.А., Р.Б., С.Й., И.А.. Съдът кредитира с доверие в пълен обем показанията
на посочените свидетели, тъй като те са ясни, точни, конкретни, вътрешно
непротиворечиви, взаимно допълващи се и
и кореспондират с всички събрани други по делото доказателства.
Показанията
на свидетелите Х. и Н. Ахмедови , съдът не кредитира , същите са
били подсъдими за хулиганство. Но в един момент, делото се е прекратило срещу
тях и те са останали свидетели. Съдът намира, че същите говорят неистини за
категорично доказани факти по делото. По техните показания в заведението е
нямало никакъв сблъсък, едва ли не дружески разговори, а пък всички останали
свидетели от с. Априлово, описват съвсем друга обстановка. Те не признават, че са носили ножове. Повода
разбира се вече е станал друг, като е дошло време да свидетелстват срещу своя
роднина. Определено за пияното състояние
се описват като леко пийнали, а пък всички други са ги възприели като много
пияни от количеството алкохол.
С оглед
изложената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства, съдът
приема, че с деянието си подс. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.116 ал.1 т.11/предл. първо/
от НК, тъй като на : На 17.03.1996г.
около 23.00ч. в с. Априлово, общ. Попово умишлено умъртвил Д.С.М.,***, като
деянието е извършено по хулигански подбуди. Касае се за деяние по чл. 116, т.10 към тогавашната редакция на
Наказателния кодекс, т.11 към сегашния.
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. тъй като квалификацията
му е за убийство по хулигански подбуди, подсъдимия е отишъл с цел да се
саморазправя, с цел да извършва агресивни хулигански действия, видимо в
нетрезво състояние. Носел е съответното средство с което може да нарани някого,
като е носел нож в себе си. Отправил е неколкократно
закани за убийство на пострадалия Д.М. и на свидетеля Т.С., който е търсил.
Поведението на подс. Ш и на неговите спътници е било
арогантно, агресивно, хулиганско, така
категорично разминаващо се с добрите нрави, така с добрите намерения, които той
твърди, че са имали само да поговорят с родителите на това момче. Деянието е
извършено виновно , подс. е е съзнавал насочеността и силата на своя удар с нож и че ще наастъпят тежки увреждания
на пострадалия, включително и
прекъсване на жизнените му функции, но е бил съгласен с настъпването на
вредоносния резултат .Съзнавал е обществено опасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е допускал настъпването им.
Съдът
възприе изцяло обвинителната теза
за тежкоквалифициращия
престъплението признак деянието да е
извършено по хулигански подбуди.Доводите
на защитата, изцяло се опровергават от
доказателствата по делото за това, че няма и не е доказано по безспорен начин
авторството на деянието извършено от
подсъдимия. В момента , в
който подсъдимия бяга след убийството ,
и се качва в колата, той не само е казал на свидетеля И.А., че е намушкал
някого, а му е показал ножа на кръста си.
При индивидуализация
и решаване на въпроса относно вида и размера на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът отчете смегчаващите и оттегчаващите вината обстоятелства, а именно като смегчаващо
отговорността обстоятелство следва да се отчетат чистото му съдебно минало, към
днешна дата, подсъдимия категорично твърди, че това изобщо не се е случвало и той не е участвал,
поради което няма многобройност на смегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът
намира, че е налице едно изключително смекчаващо
обстоятелство, което е в полза на подсъдимия и няма как да бъде отминато и да
не се ползва от него. Това е продължилото двадесет и три години наказателно
производство. Перипетиите на това дело, че е приключило досъдебното
производство, че е влязло в съдебна фаза, че е четена присъда, и че делото с веществените доказателства-
ножовете, с присъдата и пр. са изгубени,
изчезнали.
Подсъдимият определено има вина за това, което
е извършил, но няма вина толкова години той не е получил съответната присъда. Поради което съдът намира, че това е изключително обстоятелство, което
следва да доведе до прилагането на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, а именно, да му се
наложи, за му бъде наложено наказание под предвидения размер от 15 години.
Тъй като квалификацията за извършеното
престъпление е за убийство по хулигански подбуди, подсъдимия е отишъл с цел да
се саморазправя, с цел да извършва агресивни хулигански действия, видимо в
нетрезво състояние. Носел е съответното средство с което може да нарани някого,
като е носел нож в себе си. Отправил е неколкократно
закани за убийство на пострадалия Д.М. и на свидетеля Т.С., който е търсил.
Поведението негово и на неговите спътници е било арогантно, агресивно, хулиганско.
Съдебния
състав намира, че наказанието което следва да му бъде наложено за това деяние,
като се слезе под минимума от 15
години, следва да бъде от ОСЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, които той
да изтърпи при „строг” режим на основание чл. 57, ал.1, т.2, б.”а” от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража. Следва да му бъде зачетен срока на мерките „Задържане
под стража” и „Домашен арест” за изтърпяната част от наложеното наказание.
Оттегчаващи отговорността обстоятелства е високата степен на обществена
опасност на извършеното престъпление.
Относно
възраженията на защитата на подсъдимия , че е налице съществено процесуално
нарушение за това, че протоколите които
са от досъдебното производство , преди неговото възстановяване , протоколите за
разпит на свидетелите, на обвиняемия, на всички тия протоколи няма подпис на
следовател. Такава беше практиката в онези години. На втория протокол, на него
се подписваха, който оставаше за прокуратурата, на него се подписваха хората
които са разпитани, и съответно адвоката
който е участвал, когато е участвал, както е в неговия случай, подписали са се
обвиняемия и адвоката, няма подпис на следовател.
Съдебния
състав приема, няма съществено процесуално нарушение същите да бъдат ползвани
от наказателният процес, поради следното: Същите са годни доказателствени
средства, тъй като чл. 237 от сегашния НПК, а по стария чл.224 НПК по който са
проведени тези разпити, предвижда какво трябва да бъде съдържанието на
протокола за разпит на обвиняемия, ако имаме предвид за неговия разпит, същото важи и за разпита на
свидетелите. И в този чл.237 НПК е указано къде и колко пъти следва да се
подпише обвиняемия. Обвиняемият се е подписал на всички места, които са указани
в НПК, на всеки лист отгоре и отдолу на разпита. След края на разпита, там се е
подписал и неговия адвокат. С които подписи се удостоверява, че това, което те
са казали е вярно. Това е спазено. Липсата на подпис на следователя, съдът
счита, че не е съществено нарушение на процесуалните правила. Разбира се, че безспорно
е нарушение на процесуалните правила, но
не съществено.Тълкувателно решение № 2 от 07.10.2002г., на Общо събрание на
Наказателната колегия на Върховен съд указва кога са съществени и кои са
съществените процесуални нарушения, които са допуснати в хода на наказателния процес,
а именно, че това са само тези, които по отношение на обвиняемия увреждат
неговото право на защита. В конкретния случай обаче неговото право на защита не
е нарушено защото той се е подписал на всички места на които е бил длъжен да се
подпише, които са указани в НПК. Там се е подписал и неговия адвокат, който
гарантира неговите интереси.
Съдът
счита за неоснователни и твърденията на резервния защитник, а именно : че от
доказателствата по делото е установено, безспорно, че е четена присъда и същата
е следвало да бъде възстановена; че неправилно е отведена адв.
П. като защитник на подс. Ш; несъгласие с коментарите
на прокурора за протоколите за разпит, липсата на подпис от следовател и че
това съществено процесуално нарушение.
По
направените по-горе възражения, съдът приема следното: По
отношение на това, че произнесената присъда, за което имаме данни, че е била четена, че трябвало тя
да бъде възстановена. Няма ред за
възстановяване на присъдата, няма как съдът да се събере отново и да чете нещо,
което го няма. Това не може да стане.
Някои от участниците в състава въобще не са
вече налице. И в този смисъл не са в съдебната система. Няма как да се събере
състава за да възстанови присъдата. От там следва другото. Като няма присъда,
макар да имаме данни, че такава е четена, няма го цялото дело, не само
присъдата, няма го цялото дело, включително и присъдата. Няма как подсъдимия да реализира
право на обжалване, като присъдата я няма, и какво да обжалва? Той не може, той има право по
принцип да обжалва нещо. Но след като това нещо го няма, той няма как да си
реализира това право. Съдията Тихомир Петков, които се твърди, че адв. П. е отведена неправилно, съдът счита, че няма спор,
че присъда е четена макар тя да не е налична.
Съдия Петков е участвал в предишния състава на съда. Поради което съдебния
състав счита, че тя е била правилно отведена, и това не е процесуално
нарушение, което по някакъв начин е нарушило правото на защита на подсъдимия.
На осн. чл.189 ал. 3 НПК, съдът осъди подс. Ш да заплати направените разноски по делото, а
именно :
Да
заплати сумата от 270 лв в полза на ОД на МВР направените по делото
разноски за вещи лица по досъдебното производство и сумата от 1238 лева разноски в съдебната
фаза по сметка на ТОС.
Водим
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
СЪСТАВА: