№ 27652
гр. София, 26.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20251110111275 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от „ЕОС Матрикс“ ЕООД срещу А. В. М..
Ответникът – А. В. М., е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал.
1 ГПК.
Съдът, след като провери редовността на исковата молба и допустимостта на
предявените искове, намира следното:
Исковата молба не отговаря на изискванията по чл. 127, ал. 1, т. 4 и 5 ГПК в
частта по отношение на претендираната главница. За прецизиране на размера на
вземането на ищеца следва да бъдат дадени указания да потвърди дали поддържа иск
за сумата от 4508.13 лева, представляваща част от сумата за главница, за която е
издадена заповедта за изпълнение, поддържана като частичен иск от такъв за вземане
в общ размер от 19 209,91 лева, съобразно заявеното в заповедното производство,
която претендирана част от главницата представлява по-конкретно вноски с настъпил
падеж за периода от 15.03.2019 г. до 15.08.2020 г., съгласно пояснението в исковата
молба.
По доказателствените искания:
Представените към исковата молба писмени доказателства са допустими и
относими и следва да се приемат, като към настоящото производство следва да се
приложи ч.гр.д. № 12393/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.
С оглед заявеното оспорване от ответника следва да бъде уважено искането на
ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на
поставените в исковата молба въпроси.
С оглед процесуална икономия делото следва да бъде насрочено за открито
съдебно заседание, като на страните следва да се съобщи проектът за доклад по
делото.
Воден от горното, съдът
1
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на основание чл. 129, ал. 2 ГПК на ищеца в едноседмичен срок от
връчване на препис от настоящото определение да уточни дали поддържа иск за
сумата от 4508.13 лева, представляваща част от сумата за главница, за която е издадена
заповедта за изпълнение, поддържана като частичен иск от такъв за вземане в общ
размер от 19 209,91 лева, съобразно заявеното в заповедното производство, която
претендирана част от главницата представлява по-конкретно вноски с настъпил падеж
за периода от 15.03.2019 г. до 15.08.2020 г., съгласно пояснението в исковата молба.
УКАЗВА на ищеца, че при неотстраняване на констатираната нередовност в
срок на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба ще бъде варната, а
производството по делото прекратено – в съответната част.
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. 12393/2024 г. по описа на СРС, 56
състав.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която да отговори на въпросите, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение и разноски за вещото лице в размер на
400 лв., вносими от ищцовото дружество по сметка на СРС в 1-седмичен срок от
връчването на определението.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице В. П., тел. ************, ***********.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
ДА СЕ ИЗИСКА от 39 състав при СРС заверен препис от заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 15.12.2022 г. по ч.гр.д. № 63652/2022 г., както и
Определение от 04.09.2023 г. по същото дело, с което заповедта за изпълнение е
обезсилена, с цел прилагане и послужване по гр. д. № 11275/2025 г. по описа на СРС,
56 състав.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: *********, твърди, че по силата на
сключен между „Юробанк България“ АД /с предходно наименование „Юробанк и Еф
Джи България“ АД/, като кредитор, и ответника А. В. Мител, ЕГН **********, като
2
кредитополучател, Договор за поребителски кредит № FL 445835/18.08.2008 г.
кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 20
000 лв. Посочва, че с подписването на договора ответникът се е задължил да погасява
задължението си по кредита на 120 месечни анюитетни вноски, за периода от 18.09.208
г. до 18.08.2018 г., който краен срок бил изменен с Анекс № 1 от 21.05.2009 г. с 24
месеца – до 15.08.2020 г., когато настъпвал крайният падеж на договора, а месечната
вноска била предоговорена за сумата от 299,27 лева. Твърди, че на 18.01.2016 г. е
сключен договор за цесия / Договор за възлагане на вземания/ между „Юробанк
България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на който задължението на
ответника, произтичащо от процесния договор за потребителски заем е било изкупено
от ищеца. Поддържа, че за периода от датата на цесията кредитополучателят не е
изпълнил поети договорни задължения към банката, а именно – не е плащал
погасителни вноски. Посочва, че в изпълнение на задължението си по чл. 99 ЗЗД за
уведомяване на длъжника за прехвърленото вземане цедентът е упълномощил адв. Х.
да извърши уведомяването от името на цедента и за негова сметка, като прилага
уведомление от името на цедента към исковата молба. Поддържа, че въз основа на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е било образувано ч.
гр. д. № 12393/2024 г. по описа на СРС, 56 състав, по което е била издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника, и че след подадено възражение в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК са били дадени указания за предявяване на иск за установяване
на съществуването на процесните вземания. Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
от 4508,13 лв., представляваща част от главницата, претендирана в заповедното
производство, а именно представляваща сбор от вноски за периода от 15.03.2019 г. до
15.08.2020 г., ведно със законната лихва от 06.03.2024 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 1446,97 лева, представляваща част от вземането за лихва, за което е
издадена заповедта за изпълнение, за периода от 06.03.2021 г. до 30.01.2024 г.
Претендира разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в
който оспорва допустимостта и основателността на исковете. Твърди, че заповедното
производство, а следователно и исковото по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, са
недопустими, поради това, че по предходно ч.гр. д. № 63652/2022 г. по описа на СРС,
39 състав, е била издадена срещу длъжника заповед за изпълнение за същото вземане
и на същото основание, която с Определение № 30922/04.09.2023 г. е обезсилена
поради непредявяване на установителния иск в срок. На второ място счита, че липсва
идентичност между основанието на заявеното в заповедното и в исковото
производство вземане, поради това, че в исковото производство допълнително се
посочвал период на падежиралите вноски, които се претендират. Отделно от
изложеното поддържа, че вземането е погасено по давност поради обявена на
длъжника предсрочна изискуемост. Навежда довод, че част от клаузите по договора
били неравноправни и поради това нищожни, като бил нищожен и целият договор, тъй
като същият не би бил сключен без тези клаузи.
На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК, вр. чл. 99 ЗЗД е да докаже
кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало
правоотношение по договор за потребителски кредит между „Юробанк България“ АД,
в качеството на кредитодател, и ответника с твърдяното съдържание, по силата на
което ответникът е получил претендираната сума и се е задължил да я върне в
3
посочения срок, 2/ изискуемост на задълженията на ответника; 3/ наличието на
валиден договор за цесия, по силата на който ищецът е придобил процесните
вземания; 4/ съобщаването на цесията на ответника от първоначалния кредитор или
негов пълномощник.
Предвид релевираното от ответника възражение за изтекла погасителна давност,
в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, представляващи основание
за спиране и/или прекъсване на давността.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните задължения, както и твърдението си, че кредитът е бил
обявен за предсрочно изискуем.
УКАЗВА на ответника, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК, че не сочи
доказателства за установяване на твърдението си, че кредиторът го е уведомил за
обявена предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за кредит.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
наличие на главен дълг и изпадане на ответника в забава.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.09.2025
г. от 14.30 ч., за когато да се призоват страните - с препис от определението.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае
иска, по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието, както и че признанието на иска не може да бъде
оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по
делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът
може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ако ищецът не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в
негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на
разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца.
Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
4
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като
страните могат да вземат становище по доклада и дадените в него указания най-късно
в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се връчи на ответника на адреса,
посочен в молба от 10.03.2025 г.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5