№ 159
гр. Провадия, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Катя Г. Савова
при участието на секретаря Мариана П. Ангелова
като разгледа докладваното от Катя Г. Савова Административно наказателно
дело № 20203130200327 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на БР. С. СТР. ЕГН ********** с адрес гр.Д.Ч., обл.Варна, ул.“***
против НП № 20-0819-001983/12.06.2020 г. на Началник група към ОД на
МВР-Варна, сектор „ПП” с което на БР. С. СТР. е наложено административно
наказание-“ГЛОБА” в размер на 2000 / две хиляди/ лева и „Лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл. 174 ал.3
пр.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят моли да бъде отменено наказателното постановление,
като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание редовно призован, не се явява, но се представлява,
като процесуалния представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна в съдебно заседание редовно призована, не се
явява, изразила е становище по делото.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните
по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
1
На 16.04.2020г., в 04.00 часа в с.Б., обл.Варна на ул.“Втора“ до
църквата, посока с.Бързица, жалбоподателят С. управлявал МПС лек
автомобил „БМВ 330 ХД“ с рег.№ ***, негова собственост.Същият бил спрян
за проверка от дежурен полицейски патрул.При опит да му бъде извършена
проверка от същите с техническо средство „Дрегер DRUG TEST 5000“ с
фабричен номер ARJM-0053 за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози. На водача бил издаден талон за медицинско
изследване № 0022192, като при извършена допълнителна проверка било
установено, че С. не е изпълнил предписанието за медицинско изследване за
вземане на кръвна проба по реда на чл.174, ал.4 от ЗДвП.
Бил съставен АУАН № 232705 от 16.04.2020г., след което АНО издал
атакуваното НП.
Съдът разпита свидетелите Д. ИВ. Д. и Г. Ив. Д., който дават подробни
и обективни показания.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства по АНП, които преценени в тяхната взаимно-
свързаност са логически свързани и последователни, поради което съдът ги
кредитира.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на
наложеното административно наказание прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от
надлежна страна и е приета от съда за разглеждане, като по същество е
основателна.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от
началник група към ОД на МВР- Варна, сектор „ПП”.
В хода на административнонаказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като
същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.
Съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е
приел, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като
е ангажирал отговорността му по чл. 174 ал.3 пр.2 от ЗДП.
Съдът не споделя възраженията на проц.представител на въззивника, че
АНО е допуснал нарушение, като не е посочил точно в НП какво е било
извършеното нарушение, и не ставало за какво нарушение следва да бъде
упражнено правото на защита на жалбоподателя. В обстоятелствената част
АНО много ясно е посочил, че става въпрос за отказ от страна на водача да
2
бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози като е
посочено и с какво техническо средство е следвало да бъде извършена
проверката, а именно „Дрегер DRUG TEST 5000“ с фабричен номер ARJM-
0053 за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и
неизпълнението на предписание за химико-токсилогично лаболаторно
изследване за установяване употребата наркотични вещества или техни
аналози. Именно поради тези съображения съдът намира, че не е допуснато
съществено процесуално нарушение.
С оглед на нарушението АНО правилно е индивидуализирал размера на
двете адм.наказания и по този начин е приел, че ще бъдат изпълнени целите
на чл.12 от ЗАНН, с оглед характеристичните данни за личността на
въззивника и императивния размер на наказателната санкция.
Предвид направеното искане /в съпроводителното писмо/ за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от
03.12.2019 г. /, в съдебните производства по обжалване на наказателно
постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Според
нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, както е
в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на подателя
на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани
от юрисконсулт /както е в случая за ОД МВР-Варна /, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е
посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, то
съгласно разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съдът определя възнаграждение в минималния
законов размер на 80.00 /осемдесет/ лв., която сума следва да се присъди в
тежест на жалбоподателя и да се заплати от последния по сметка на ОД МВР-
Варна.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0819-001983/12.06.2020 г. на Началник група към ОД на МВР-
Варна, сектор „ПП” с което на БР. С. СТР. ЕГН ********** с адрес гр.Д.Ч., обл.Варна,
ул.“*** е наложено административно наказание-“ГЛОБА” в размер на 2000 / две хиляди/
лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл.
3
174 ал.3 пр.2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА БР. С. СТР. ЕГН ********** с адрес гр.Д.Ч., обл.Варна, ул.“*** да заплати по
сметка на ОД МВР-Варна, сумата в размер на 80.00 лв. (осемдесет лева), представляваща
юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата
за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна.
Съдия при Районен съд – Провадия: _______________________
4