Протокол по дело №1947/2022 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 1297
Дата: 20 септември 2023 г. (в сила от 20 септември 2023 г.)
Съдия: Димитър Чардаков
Дело: 20225220101947
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 1297
гр. Пазарджик, 14.09.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20225220101947 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Ищецът А. Й. не се явява, представлява се от пълномощниците си адв.
К. и адв. Р..
От ответниците се явява В. И. Й..
Не се явяват ответниците К. Й., Б. Т. и Ц. Й.. За всички се явява
пълномощникът им адв. М. И. надлежно преупълномощена от първоначалния
пълномощник адв. Л. Г..
Съдът докладва, че всички страни са редовно и своевременно призовани.
АДВ. К. И АДВ. Р. (ПООТДЕЛНО): – Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: – Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняването му от
фактическа страна.
АДВ. К. И АДВ. Р. (ПООТДЕЛНО): – Поддържаме исковата молба,
няма промяна във фактическите твърдения. Не сме запознати с депозираното
становище от ищеца.
СЪДЪТ отбелязва в съдебния протокол, че на пълномощниците на
ищеца се връчи препис от становището на ответниците депозирано на
1
12.09.2023 година, като им даде възможност да се запознаят с него и да
вземат становище.
Съдът констатира противоречие в становището на ответниците в частта,
в която твърдят, че жилищната сграда се състои от две отделни жилища,
които са индивидуална собственост на страните и същевременно искат
сградата да бъде допусната до делба. Доколкото делба е възможна само на
съсобствена вещ съдът дава възможност на пълномощника на ответниците да
прецизира становището.
АДВ. И.: - Уточнявам становището, действително непрецизно сме
формулирали същото, като едновременно сме заявили, че жилищната
сградата има две жилища индивидуална собственост на страните и
едновременно искаме сградата да се допусне до делба. Заявяваме, че
жилищната сграда не е съсобствена, защото в нея има две жилища и всяка
страна притежава свое жилище, като моите доверители притежават северната
част, а ищците притежават южното жилище.
Твърдим, че северната част от сградата, която представлява
самостоятелно жилище, е наша собственост по давност. Твърдим, че не
притежаваме права върху жилището на ищеца.
Твърдим, че жилищната сграда следва да бъде изключена от делбата,
тъй като обектите в нея принадлежат индивидуално на страните по делото.
Поддържаме си иска за делба на останалите имоти – дворното място и гаража
в югоизточната част, както и останалите постройки на допълващото
застрояване.
Да се изключи нашият самостоятелен обект от делбата. Това е
северното жилище.
АДВ. К.: – Ние си поддържаме исковата молба, като твърдим, че има
съсобственост и по отношение на сградата, като, наясно сме и с
разпределението на ползването. Твърдим, че сградата е съсобствена и е
разпределено ползването на северната и на южната част. Не знаем дали
северната и южната част представляват самостоятелни жилища, но така се
ползват. Съсобствени са и двата гаража и държим и двата да се допуснат до
делба.
С оглед днес направените уточнения, съдът КОРИГИРА
ПЪРВОНАЧАЛНО СЪСТАВЕНИЯ ДОКЛАД по следния начин:
2
Делото е съдебна делба. Искът е по чл. 34 от ЗС.
Предмет на делбата е УПИ VІІІ-1750 в кв. 131 по плана на гр.
Септември с площ 565 кв.м., ведно с построената в него двуетажна жилищна
сграда с площ от 158 кв.м., както и всички постройки на допълващото
застрояване, а именно: масивен гараж с площ от 21 кв.м. построен в
югоизточната част на поземления имот, масивен гараж с площ 21 кв.м.
построен в североизточната част на поземления имот, и двата на уличната
регулационна линия, паянтова сграда с площ 24 кв.м. в дъното на имота,
навес с външно барбекю с площ 11,56 кв.м., лятна кухня със застроена площ
14,5 кв.м., кочина с площ 4 кв.м. и част от гараж изграден на калкана, част от
който попада в УПИ ІХ-1750.
Ищецът твърди, че между страните по делото е налице съсобственост,
която за него произтича от договор за покупко-продажба, а за ответниците от
същия договор и наследство. Твърди, че страните не могат доброволно да
прекратят съсобствеността. Иска от съда да допусне и да извърши делбата
при дялове ½ ид.ч. за него и ½ ид.ч. общо за ответниците.
Ответниците, в срока по чл. 342 от ГПК оспорват наличието на
съсобственост върху жилищната сграда и върху гаража в североизточната
част на имота. Твърдят, че в сградата са обособени две самостоятелни
жилища със самостоятелни входове и отделни административни адреси,
които са индивидуална собственост на страните, като те притежават
северното жилище, включващо избен етаж, два жилищни етажа и таван.
Поддържат, че те и наследодателят им са владели това жилище и гаража в
североизточната част на имота в продължение на повече от десет години и се
позовават на придобивна давност. Твърдят, че ищецът ползва южната част от
сградата, която също представлява самостоятелно жилище включващо избен
етаж, два жилищни етажа и таван. Твърдят още, че дворното място
фактически е разделено на две части от масивна ограда с височина два метра
и преминаването между отделните части на двора е невъзможна. Също така
твърдят, че дворното място разполага с достатъчна площ и лице за
обособяване на два отделни урегулирани поземлени имота в съответствие с
изискването на чл. 19 от ЗУТ като всеки поземлен имот да обслужва
отделните жилища в сградата. Искат от съда да допусне и да извърши делба
на дворното място, ведно с всички постройки на допълващото застрояване, с
3
изключение на жилищната сграда и гаража в североизточната част на имота.
Съдът УКАЗВА на ищеца, че за основателността на иска за делба следва
да установят наличието на съсобственост и върху кои страни, върху
имущество, което представлява годен обект за съдебна делба и съществува
реално към момента на извършване на делбата.
Ответниците следва да установят наличието самостоятелни жилищни
обекти в сградата, както и придобиването на северното жилище и
североизточния гараж по давност.
АДВ. К.: Нямам възражения по доклада. С оглед претенцията за
придобивна давност върху северното жилище и единия гараж, ще Ви моля да
бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане, които ще
установяват факти и обстоятелства в подкрепа на твърдението ни, че
съществува съсобственост върху целия имот в исковата молба.
АДВ. И.: – Уважаеми господин съдия, моля да се приеме за окончателен
доклада, нямам възражения по него. Поддържам доказателствените искания
направени с писменото становище от 12.09.2023 г., като в случай, че
допуснете СТЕ, ще Ви моля за вещи лица да не бъдат назначавани Б Г, С Б и
Х К, аргумент в тази посока са жалби, които моята доверителка е депозирала
в Община Септември и Окръжна Прокуратура Пазарджик срещу тяхната
работа.
АДВ. К.: - Противопоставяме се на искането за експертиза.
Противопоставяме се и на искането за свидетели, като аргументът ми е, че
съсобствеността на земята е безспорна, в крайна сметка построена е сграда
върху съсобствен имот. Дори и да се докаже придобивна давност тя не би
била персонифицирана в ефекта, който се търси, и на това основание моля да
не се допускат.
АДВ. Р. И АДВ. К. (ПООТДЕЛНО): - Да не се приемат другите искания.
По доказателствените искания на страните, съдът намери следното:
По искането за разпит на свидетел по молба на ищеца, съдът не може да
се произнесе към момента, тъй като не е формулирано достатъчно ясно в
съответствие с изискването на чл. 156 ГПК задължаващо страната в своето
доказателствено искане да посочи точно фактите, които ще установява със
разпита на свидетелите. При евентуално конкретизиране на искането, съдът
ще се произнесе с нарочно определение относно допустимостта и
4
необходимостта от поискания свидетел.
Основателно е искането на ответниците за допускане на СТЕ по
следните съображения. Когато се твърди, че дворно място е застроено със
сграда, в която са обособени самостоятелни жилища индивидуална
собственост на страните, допустимостта на дворното място, което има
отношение и към основателността на иска за делба, е възможно само ако по
надлежния ред по чл. 201 от ЗУТ е възможно от него да се обособят
самостоятелни урегулирани поземлени имоти, които да обслужват
самостоятелните жилища в сградата. Ето защо, от значение за допустимостта
на делбата на дворното място е да се установи има ли в сградата повече от
един самостоятелни обекти, респективно, начинът по който са ситуирани, и
дали е възможно теренът от дворното място под жилищната сграда да се
обособят при спазването на изискванията на чл. 19 от ЗУТ и конкретното
застрояване отделни урегулирани поземлени имоти обслужващи всяко от
жилищата. Основателно е искането за допускане до разпит на свидетели, тъй
като ответниците се позовават на придобивна давност по отношение на два
самостоятелни обекта – жилище и гараж, които са предмет на иска за делба.
Ето защо, ако се установи изключителна собственост върху тези
самостоятелни обекти в полза на ответниците те следва, да се изключат от
делбата. По тази причина свидетелските показания са допустими, относими и
необходими за изясняване делото от фактическа страна. В допълнение, във
връзка с позоваването на придобивна давност е и искането по 192 от ГПК за
изискването на писмени доказателства от отдел МДТ при Община Септември,
относно факта, кой е декларирал самостоятелните обекти върху които
ответниците претендират изключителна собственост и кой заплаща данъците
за тях. Също така, от значение за делото са и писмените доказателства
приложени към становището, доколко изясняват статутът и застрояването на
дворното място, както и строителните книжа въз основа на които са
реализирани част от сградите, които се иска да бъдат поделени.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА писмените доказателства представени от ответниците с
писменото становище депозирано по делото № 21150/12.09.2023 г.
ДОПУСКА съдебно техническа експертиза, която да отговори на
5
въпросите поставени от ответниците в писменото становище с вх.
№21150/12.09.2023 г.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице инж. В. В., както и депозит за изготвяне на
заключението в размер на 350 лева, вносим от ответниците по набирателната
сметка на съда, в едноседмичен срок от днес.
На осн. чл. 192 ГПК ЗАДЪЛЖАВА Отдел „Местни данъци и такси“ при
Община Септември, в срок до следващото съдебно заседание, да представи по
делото в заверен препис от Декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, подадени от
ответниците, касаещи собствеността и данъчното облагане на имотите, върху
които ответниците претендират изключителна собственост.
Доколкото същите не са наследници описани надлежно в молбата по чл.
192 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ответниците, в едноседмичен срок от днес да
представят по делото надлежна молба, с точно конкретизиране на обектите, за
които се иска съответната данъчна информация.
След постъпването на молбата, същата да се изпрати до третото
неучастващо лице.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели, при режим на довеждане от
ответниците, за установяване на начина, по който се владее жилищната
сграда и гаражът в североизточната част на дворното място.
ПЪЛНОМОЩНИЦИТЕ НА СТРАНИТЕ (ПООТДЕЛНО): - Нямаме
други искания.
Съдът счита, че ще следва да се отложи делото за събиране на
допуснатите доказателства, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото и го НАСРОЧВА за 02.11.2023 г. от 10:15 часа, за
която дата ищецът е уведомен чрез пълномощниците си, ответникът В. Й. е
уведомена лично, а останалите ответници се считат за уведомени чрез адв. И..
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице.
На третото лице да се изпрати молбата по чл. 192 от ГПК, след
депозирането й от ответниците.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 14:20
часа.
6
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7