№ 188
гр. София, 13.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20211000500350 по описа за 2021 година
САС е сезиран с въззивни жалби от двете страни, участвали в производството
по гр.д. 8490/18 г. по описа на СГС.
С решение по делото № 261 249/18.11.20 г., съдът, като е приел, че направеното
от ответното застрахователно дружество ЗК Бул Инс АД възражение за съпричиняване
на пострадалата от ПТП ищца – Б. Ш., пътувала без обезопасителен колан, не е
доказано, е присъдил на основание чл. 432 КЗ обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 120 000 лв., ведно със законната лихва от 12.04.18 г. и е отхвърлил
претенцията до заявената главница от 250 000 лв.
В жалбата на ищцата се твърди, че са недооценени интензивността на
травматичните увреждания, времето за възстановяване и остатъчните последици. Иска
да се отмени постановеното решение в отхвърлителната му част и искът да се уважи в
пълния му размер.
Ответникът обжалва осъдителната част от решението над сумата от 40 000 лв. и
припадащите се лихви, с твърдение за несъразмерност на присъденото обезщетение
спрямо установените вреди. Възразява срещу извода на съда, че не е доказано
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат, изразило се в пътуване на
пострадалата на задна пасажерска седалка, без поставен обезопасителен колан.
Състав на САС, като установи, че е сезиран с допустима жалба, атакуваща
валидно и допустимо съдебно решение, приема, че дължи произнасяне относно
правилността на решението с оглед доводите за неправилност, наведени с исковата
молба. Поради липсата на доказателства, приобщени във въззивното производство,
произнасянето следва да се осъществи на база доказателствения материал, съдържащ
се в кориците на първоинстанционното дело.
Всеки от въззиваемите оспорват жалбата на противната страна.
Въз основа доводите на страните в рамките на очертания предмет на
1
произнасяне, САС прави следните изводи:
С влязла в сила присъда е установена вината на водача Т. З. И., отнел
предимството на автомобила, в който на задната пасажерска седалка пътувала ищцата.
Ударът бил предно-ексцентричен. Това обосновава вероятността получените от ищцата
травми (черепно-мозъчна травма и разкъсна рана в областта на челото) да се получат и
при правилно поставен предпазен колан. Поради пълното изгаряне на двата, участвали
в катастрофата, автомобила не може да се установи на експертно ниво наличието на
колан на мястото, заемано от пострадалата. Вещото лице Д., изготвило автотехническа
експертиза, заявява, че леките автомобили марка Опел, мод. Астра, съответстващи на
този, в който се е возела Б. М., са фабрично съоръжени с колани за всички места. Тъй
като в исковата молба се твърди, че ищцата е пътувала с обезопасителен колан и не се
доказва противното на това твърдение, следва да се приеме, че единствена вина за
катастрофата има водачът З..
Със свидетелски показания (с. 208) родственицата по сватовство на ищцата Г.
А. заявява, че нейното семейство и това на пострадалата живеят в Обединеното
кралство Великобритания. Катастрофата станала след връщане от тържество в друго
населено място (различно от това на отсядане), в тъмната част на денонощието.
Свидетелката дошла в България на следващия катастрофата ден. Към този момент
ищцата била обезобразена, с отекъл нос и бинтована глава. Тя нямала спомен за
случилото се и яснота за последиците. След връщането й в Англия, ищцата станала
агресивна. Отказвала да говори за катастрофата (в която загубила и детето си), бояла се
да пътува. Припадала на няколко пъти, като получавала и гърчове. Останал е траен
белег през челото на ищцата, слизащ до клепача. Личало си, че тя се притеснява от
белега - постоянно се опитвала да го прикрие с коса. На свидетелката е известно, че
ищцата взема лекарства за предотвратяване на припадъците.
Наличието на посттравматичта епилепсия се потвърждава от анализа на ЕЕГ с
патологични промени, направен от в.л. д-р Х. М. (неврохирург) в приета по делото
медицинска експертиза. Травматичната епилепсия, като остатъчна последица от
катастрофата, намираща се в пряка причинна връзка с нея, е възприета и в мотивите на
постановената срещу виновния водач присъда. На това основание настоящият състав
приема, че наред със стреса от преживяната катастрофа между две подпалили се коли,
болезнените усещания, изпитвани от ищцата в продължение на 2-3 м. (според
медицинската експертиза), лицевия белег, който е видим, като неблагоприятно,
необратимо състояние при ищцата е отключената посттравматична епилепсия. Същата
изисква медикаментозен контрол и създава опасност за живота на болния, тъй като
може да настъпи припадък в критичен момент (при пресичане на улица или
осъществяване на друга дейност, свързана с повишено внимание). С оглед на това САС
приема, че жалбата на ищцата е частично основателна и присъденото от СГС
обезщетение следва да се завиши със сума от 30 000 лв., като в полза на ищцата се
присъди обезщетение от 150 000 лв.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. в полза на адв. О. следва да се присъди
адвокатски хонорар в размер на 1716 лв. или за двете съдебни инстанции – в размер на
3146 лв. Съразмерно на потвърдената отхвърлителна част от решението (100 000 лв.) в
полза на въззивника – ответник следва да се присъдят разноски в размер на 687 лв. за
въззивното производство (адвокатски хонорар и държавна такса при обжалваем
интерес 110 000 лв).
Водим от разгърнатите съображения САС
2
РЕШИ:
ОМНЕНЯ решение № 261 249/18.11.20 г., постановено по гр.д. 8490/18 г. по описа на
СГС в отхвърлителната му част за разликата между 120 000 лв. и 150 000 лв. и вместо
това постановява:
ОСЪЖДА на основание чл. 432 ГПК и 86 ЗЗД ЗК Бул Инс АД да заплати на Б.
Ш. М. допълнително обезщетение от 30 000 лв. (тридесет хиляди лв.), ведно със
законните лихви, припадащи се на главница от 30 000 лв. от 12.04.18 г.
ПОТВЪРЖДАВА РЕШЕНИЕТО в останалата му отхвърлителна част.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ЗА ЗК Бул Инс АД да заплати на адв. В.О.
хонорар за двете съдебни инстанции в общ размер на още 3 146 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Б. Ш. М. да заплати на ЗК Бул Инс
АД разноски за въззивното производство в размер на 687 (шестстотин, осемдесет и
седем) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване при прилагане разпоредбите на
чл. 280 и сл. ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3