Решение по дело №106/2020 на Районен съд - Карнобат

Номер на акта: 70
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 28 август 2020 г.)
Съдия: Георги Тодоров Добрев
Дело: 20202130200106
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 70 / 6.8.2020 г.

гр. Карнобат

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД КАРНОБАТ          ІІ-ри               НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На шести юли две хиляди и двадесета година

в публичното заседание в следния състав :                                                         

                          Районен съдия : Георги Добрев

при секретаря Галина Милкова

като разгледа докладваното от съдия Добрев  н.а.х.д. № 106 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по повод постъпила жалба от З.З.К. ЕГН **********,*** против наказателно постановление № 19-0454-000528 / 07. 02. 2020г. на Началник на РУ Сунгурларе, Е. И. У., с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП  и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП  на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 и чл. 183, ал. 1, т. 1 , пр. второ от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 10 лева.

В жалбата си жалбоподателят изрично посочва, че обжалва наказателното постановление само в пункт първи от същото, а именно с което за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Жалбоподателят се представлява от адвокат В. Ралчев, който поддържа подадената жалба.

Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не се представлява.

Жалбата е подадена от легитимирано лице, в преклузивния седемдневен срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН акт и пред надлежния съд, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна.

Съдът‚ след като прецени събраните по делото доказателства и извърши служебна проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено от фактическа страна следното:

На 12. 08. 2019 г., около 01, 40 часа, в гр. Сунгурларе, област Бургас, по ул. Славянска по посока изхода до дом № 20, при извършена проверка от св. Е.Г.П.  на длъжност мл. автоконтрольор при РУ Сунгурларе  е установено, че жалбоподателят З.З.К. управлява л. а. Мерцедес с рег. № Т 2861КТ собственост по свидетелство за регистрация на Д. В. О. ЕГН ********** от с. Звездица, като автомобила е бил със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП- не пререгистрирано ППС.  За установеното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, св. П. съставил АУАН сер. Д № 907333 от 12. 08. 2019 г., който е подписан от жалбоподателя, като в графа възражения същия е написал, че не е знаел, че регистрацията е прекратена.

При извършената служебна проверка е било установено, че регистрацията на автомобила управляван от жалбоподателят е служебно прекратена на 10. 06. 2019 г.  по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗдвП- съгласно която разпоредба служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. При извършената проверка е представен договор за покупко продажба на МПС от 09. 04. 2019 г. със нотариална заверка на подписите от нотариус в район на РС- Сливен № 123 на нотариалната камара, от който е видно, че на посочената дата продавачът Д.В.а О. е продала собствения си лек автомобил марка Мерцедес, модел 250 с рег. № Т 2861КТ на купувач П.Б. К.-майка на жалбоподателя. Собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила, като съгласно разпоредбата на чл. 145, ал. 2 от ЗДвП, за него е възникнало задължението  в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика. След като свидетелката П. К. не е изпълнила това си задължение  на основание чл. 143, ал. 15 ЗДвП - регистрацията служебно е прекратена след изтичането на двумесечен срок от прехвърлянето - в случая на 10. 06. 2019 г..

В съдебно заседание свидетелката К., твърди, че е закупила автомобила за себе си, въпреки, че нито тя нито съпруга и имат свидетелства за управление на МПС. Не може да посочи, кога е закупила автомобила, но си спомня, че е била предупредена от нотариуса, че следва в едномесечен срок да се пререгистрира автомобила. Твърди, че сина и е знаел къде държи ключовете от автомобила и въпросната вечер ги е взел без да пита, понеже неговия автомобил е бил повреден. В съдебно заседание жалбоподателя твърди, че през деня преди да управлява автомобила е питал баща си дали всичко е наред с автомобила, проверил е винетката, застраховката  и всичко е било наред. Спрян е от полицаите и от тях разбрал, е регистрацията на автомобила е служебно прекратена. Той не е знаел и ако е знаел не би я карал. Попитал полицая след като е спряна от движение, защо не били свалени номерата. Посочва, че не е разговарял с майка си, а за автомобила питал баща си, който му е казал, че всичко е наред. Посочва, че автомобила е бил с регистрация от Търговище.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира частично. От обстоятелствената част на АУАН, който като съставен по надлежния ред и представлява годно доказателствено средство, съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП за констатациите в него, се установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които съда кредитира изцяло. Фактическата обстановка, като цяло не се оспорва и от жалбоподателят, който не отрича, че той е управлявал процесния автомобил, но заявява, че не е бил наясно, че регистрацията е служебно прекратена, която защитна теза се подържа и от свидетелката Коларова, негова майка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН.

В случая се касае за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, съгласно която норма по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Съгласно разпоредбата на  чл. 143, ал. 15 ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

В конкретния случай покупко-продажбата е извършена на 09. 04. 2019 г., като собствеността върху лекия автомобил е преминала у купувача още на същия ден и от тази дата той е станал собственик на автомобила. Следвало е в срок до един месец, съгласно чл. 145, ал. 2 от ЗДвП да регистрира придобитото превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика и след като не е изпълнил това свое задължение в течение на два месеца,    съгласно  чл. 143, ал. 15 ЗДвП - регистрацията служебно е прекратена видно от копие от справка за МПС АИС- КАТ.

От обективна страна по безспорен начин се установява, че жалбоподателят З.З.К. е управлявал лек автомобил марка Мерцедес, модел 250 с рег. № Т 2861КТ, собственост на П.Б. К.–негова майка, който е бил с прекратена регистрация. В случая се оспорва субективната страна на вмененото нарушение, а именно, че жалбоподателя е знаел, че автомобила е с прекратена регистрация. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и показанията на свидетелката Коларова- неговата майка, като счита същите за защитна теза с цел избягване на административно наказателната отговорност. Това е поради обстоятелството, че същите живеят на един и същи адрес, жалбоподателя твърди, че е проверил документите на автомобила и според него те са били изрядни, като при тази проверка е нямало как да не забележи, че автомобила е с регистрация от друга област и на друго име, различно от това на майка му. Въпреки изложените аргументи съдът приема, че жалбоподателят действително не е знаел за служебно прекратената регистрация, тъй като е управлявал автомобил с поставени регистрационни табели и със свидетелство за регистрация на МПС, макар и на името на друго лице различно от майка му, поради което счита, че извършеното от него деяние е извършено виновно при форма на вината несъзнавана непредпазливост (небрежност). При нея жалбоподателят не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. За разлика от принципа в наказателното право, че непредпазливите деяния са наказуеми само в определени от закона случаи, в административното наказване на основание чл. 7, ал. 2 от ЗАНН, непредпазливите деяние не се наказват само в определени от закона случаи, като настоящия не е от тях.

Управлението на процесното МПС с прекратена регистрация от жалбоподателя е извършено непредпазливо – той не знаел за прекратената регистрация, но като водач на МПС и то правоспособен, е бил длъжен да знае разпоредбите на ЗДвП и предвидените санкции при неизпълнение на тези разпоредби, а именно нерегистрирането на МПС в посочените в закона срокове. Регистрацията на собствеността на МПС  е от съществено значение за обществените отношения, което изисква актуална информацията за собствеността на МПС. Предвидения регистрационен режим на притежаване на МПС, гарантира както възможността същите да преминават през съответните проверки за безопасност, така и да е налице актуална информация за собственика, което е гаранция за спазването на законовите норми свързани с безопасността на движението по пътищата.

Следва да бъде отбелязано, че в случая на прекратяването на регистрацията настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа презумпцията “Незнанието на закона не оправдава никого“. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на  чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. Независимо, че жалбоподателят е управлявал инцидентно автомобила, както се твърди, след като е имал качеството на водач на това МПС е бил длъжен да установи дали автомобилът има действаща пререгистрация и като не го е сторил, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му.

Относно наложеното наказание,  в нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, се предвижда наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер. В случая АНО е предвидил, че нарушението извършено от жалбоподателя е непредпазливо и въпреки обремененото му административно наказателно минало е наложил минимална санкция предвидена по закон.

Предвид изричното посочване в жалбата, че се обжалва наказателното постановление само в пункт първи от същото, съдът счита че не дължи произнасяне относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева.

Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд

                                          

 

Р       Е      Ш        И       :

ПОТВЪРЖДАВА  ИЗЦЯЛО Наказателно постановление №  19-0454-000528 / 07. 02. 2020г. на Началник РУ към ОДМВР Бургас, РУ Сунгурларе, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение  сер. Д № 907333 от 12. 08. 2019 г., против З.З.К. ЕГН **********,***, с което за извършени на 12. 08. 2019 г. нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 , т. 1 от ЗДвП  на основание чл.  53 от ЗАНН, чл. 175, ал. 3, пр. първо и чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП са му наложени административни наказания: глоба в размер на 200  лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 10 лева.

НАСТОЯЩОТО РЕШЕНИЕ подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

 

 

 

                                                                    Районен съдия :