№ 554
гр. Бургас, 24.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Калина Ст. Пенева
Кремена Ил. Лазарова
при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова
като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20242100500690 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
Подадена е въззивна жалба от Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ул.
„И. Б.“ № **, вх. *, ет. *, чрез процесуален представител адв. Боян Койнов
срещу решение № 413/26.02.2024 год. по гр.д.№ 5538/2023 год. по описа на
Бургаския районен съд, с което е отхвърлен иска на Д. П. Д. с ЕГН
********** от гр. Б., ул. „И. Б.“ № **, вх. *, ет. *, със съдебен адрес гр.
Бургас, ул. „Оборище” № 82, ет.2 - адвокат Боян Койнов, да бъде прието за
установено по отношение на Прокуратурата на Република България, че
ищецът е собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с
ДК № А 1068 НТ, с автентичен идентификационен номер на рамата -
KMHS381C*********, и да бъде осъден ответника да му предаде владението
върху на това моторно превозно средство, отнето като веществено
доказателство по досъдебно производство № 259/ 2022 год. на ОД на МВР -
Бургас, вх. № 5242/ 2022г., пор. № 394/2022 год. на Окръжна прокуратура –
1
Бургас, като е осъден Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „И. Б.“ № **,
вх. *, ет. *, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Оборище” № 82, ет.2 - адвокат
Боян Койнов, да заплати на Прокуратурата на Република България
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно,
необосновано, постановено при допуснати процесуални нарушения, в
противоречие със събраните доказателства, в отклонение от съдебната
практика и при неправилно приложение на материалния закон. Изложени са
съображения, че ищецът е представил доказателства за собствеността си по
отношение на задържания от ответника като веществено доказателство по
висящо досъдебно производство лек автомобил, за който се твърди, че
въпреки констатираното от контролните органи подправяне на
идентификационния номер на рамата, е годен обект на правото на
собственост. Изложени са съображения за добросъвестност на праводателя на
ищеца при покупка на автомобила от италианско дружество в гр.Торино,
Италия. Твърди се, че праводателят е станал собственик, поради което с
прехвърлянето на лекия автомобил на ищеца по делото по надлежния ред в
Република България и последният е станал негов собственик. Изложени са
съображения, че районният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение като не е взел предвид, че представеният договор за покупка на
автомобила от праводателя на ищеца, който е на италиански език, на осн.
чл.43 от КМЧП е изисквал за правилно разрешаване на спора съдът да
установи съдържанието на чуждото право, което не е сторено. Твърди се
също, че неправилно не е зачетена доказателствената стойност на
свидетелството за регистрация на автомобила издадено на праводателя на
ищеца. Сочи се, че са установени и останалите предпоставки за уважаване на
иска, тъй като автомобилът е във фактическа власт на ответника, който го
държи без да има основание за това. Изложени са подробни съображения, че в
конкретния случай не са налице предпоставки за задържане на автомобила и
непредаването му на ищеца, тъй като италианското застрахователно
дружество, което първоначално е заявило претенции относно собствеността
върху автомобила, след това е уведомило ответника, че поради сключено с
ищеца споразумение претенциите са отпаднали, а ако съдът е имал съмнения
относно представителната власт на българския пълномощник на
италианското застрахователно дружество, то е следвало да даде изрични
2
указания за представяне на това пълномощно, каквито не са дадени, което
според въззивника е съществено процесуално нарушение. Направено е искане
за отмяна на обжалваното решение и за уважаване на предявения
ревандикационен иск. Във въззивната жалба се съдържа искане по
доказателствата. Поради твърдяното допуснато процесуално нарушение по
чл.146 от ГПК, е направено искане въззивният съд да задължи „Плам“ЕООД-
Добрич, да представи по делото документ удостоверяващ правото му да
представлява италианското застрахователно дружество „AIG EUROPE S.A.“
пред българските власти и трети лица.
В дадения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника
по предявения иск Прокуратурата на Република България чрез
процесуален представител юрисконсулт Д. Д.. Твърди се недопустимост на
предявения иск поради липсата на пасивна процесуална легитимация на
ответника предвид обстоятелството, че същият не оспорва правото на
собственост на ищеца, като е само държател на неговата вещ. Изложени
са и подробни съображения за неоснователност на иска. Твърди се, че са
установени предпоставките по закон автомобила да не бъде върнат на ищеца,
тъй като е веществено доказателство по висящо досъдебно производство и е
необходим във връзка с разследването, като са налице и претенции за
собствеността по отношение на него от трето лице. Твърди се, че
автомобилът се държи от ответника на законно основание, поради което
претенцията по чл.108 от ЗС е неоснователна. Сочи се, че районният съд
своевременно и правилно е разпределил доказателствената тежест, като е дал
на страните съответни указания във връзка с това, поради което искането за
събиране на доказателства направено за първи път пред въззивния съд е
преклудирано и не следва да бъде уважено. Направено е искане за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на съдебните
разноски, включително за юрисконсултско възнаграждение за защита пред
въззивния съд.
Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, срещу акт
на съда, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е
ДОПУСТИМА.
С обжалваното решение Бургаският районен съд се е произнесъл по иск
с правно основание чл.108 от Закона за собствеността.
3
С определението си по чл.267 от ГПК въззивният съд е оставил без
уважение искането на въззивника за събиране на доказателства.
В открито съдебно заседание на въззивния съд страните поддържат
изразените становища и претенциите за присъждане на съдебни разноски.
Въззивният съд е сезиран да се произнесе по ревандикационния иск
предявен от ищеца Д. П. Д., ЕГН ********** срещу ответника Прокуратурата
на Република България, за приемане на установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на лек автомобил марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“, с ДК номер: А 1068 НТ, с автентичен
идентификационен номер на рамата - KMHS381C********* и осъждане
на ответника да предаде на ищеца владението върху автомобила. Ищецът
твърди, че като добросъвестен приобретател е придобил собствеността върху
процесния автомобил съгласно договор за покупко-продажба на МПС от
06.01.2021 год. Сочи, че праводателката му Д. Д. е закупила автомобила от
италианско дружество „Automar“ SRL, от автокъща в гр.Торино на 17.11.2020
год., регистрирала го е в България, но след продажбата на ищеца и след
промяната на регистрацията на автомобила в България, се установило, че е с
подправен идентификационен номер на рамата. По образуваното досъдебно
производство № 259/ 2022г. на ОД на МВР - Бургас, вх. № 5242/ 2022 год.,
пор. № 394/2022 год. на Окръжна прокуратура - Бургас, автомобилът бил
иззет като веществено доказателство, а извършената трасологична експертиза
експертиза установила, че номерът на рамата е незаводски изпълнен. След
двукратни откази на прокуратурата за връщане на автомобила, ищецът
твърди, че основанието за задържането му е отпаднало, тъй като спорът за
собственост между италианското застрахователно дружество ,,Aig Europe
S.A.“ действащо чрез неговия представител „Плам“ ЕООД, за предаване на
иззетия лек автомобил, е разрешен извънсъдебно съгласно сключено
споразумение което представя, като прокуратурата била уведомена, че
италианското застрахователно дружество се е отказало от претенциите си
спрямо автомобила, но въпреки това бил постановен втория отказ за връщане
на автомобила. Твърди, че не са налице предпоставките по чл.109 и сл. и
чл.113 от НПК, поради което задържането на автомобила от страна на
прокуратурата е без основание. Ищецът поддържа иска си, прави искане за
неговото уважаване и за присъждане на съдебните разноски, ангажира
4
доказателства.
Ответникът с отговора си е направил възраженията поддържани и пред
настоящия съд за недопустимост, евентуално-за неоснователност на иска.
Сочи, че вещта е веществено доказателство по висящо досъдебно
производство. Твърди, че няма претенции за собственост по отношение на
нея, но същата е необходима за целите на разследването и задържането й е на
валидно правно основание - чл.111, ал.1 и ал.2 от НПК. Изложени са и
съображения за висящ спор за собственост, който се сочи като самостоятелно
основание по чл.113 от НПК за задържане на вещта до разрешаването му от
съда.
Бургаският окръжен съд като взе предвид изложеното по-горе и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и
правна страна:
Обжалваното решение е постановено от компетентен съд в рамките на
правомощията му по допустим иск, поради което е валидно и допустимо.
Възраженията на ответника за недопустимост на иска не се споделят от
съда. Ответникът не отрича, че към момента на предявяване на иска
процесният автомобил е в негова фактическа власт, което определя пасивната
му процесуална легитимация по делото. Ответникът твърди, че държи вещта
на правно основание, което се оспорва от ищеца, поради което е налице
правен интерес за предявяване на иска. Събирането и пазенето на веществено
доказателство по чл.109 от НПК съставлява ограничаване на правото на
собственост. /Решение № 10 от 4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 г., I
г. о., ГК/. Защитата по предявения ревандикационен иск може да се търси от
собственика не само срещу осъществена от друго лице фактическа власт
върху вещта с намерение за своене, но и срещу осъществена от друго лице
фактическа власт върху вещта без такова намерение /държане/, тъй като
съгласно чл.108 от ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи без да има основание за това.
Ищецът е представил договор за покупко-продажба на МПС с
нотариална заверка на подписите, сключен на 06.01.2021 год. в гр.
Бургас, с който е закупил автомобила от продавача Д. Т. Д.. Представен е
договор за продажба, сключен на 17.11.2020 год. в писмена форма, за
закупуване на автомобила от купувача Д. Т. Д. от продавача „Automar“
5
SRL /“Аутомар“ ООД/ - дружество със седалище в гр. Торино, Италия.
При двете сделките автомобилът е индивидуализиран с марка „Хюндай“,
модел „Санта Фе“, с номер на рамата - KMHS381CDHU039515. Не се
оспорва, и се установява от приложените от ищеца доказателства, че
автомобилът е влязъл в България на платформа на 20.11.2020 год., като на
27.12.2020 год. е получил разрешение от МВР за временно движене, за
придвижване без ограничение в страната до служба КАТ. На 05.01.2021 год.
от Д. Т. Д. е подадено заявление за първоначална регистрация на
процесния автомобил и на същата дата е издадено свидетелство за
регистрация с №********* на МВР. На 06.01.2021 год. в изискуемата от
закона форма, ищецът по делото е придобил собствеността върху процесния
автомобил. По заявление за промяна на регистрацията подадено от него
на 06.01.2021 год. на същата дата му е било издадено свидетелство за
регистрация с №*********.
От съдържанието на доказателствата приложени от ищеца с исковата
молба – искане от 21.03.2023 год. от ищеца до ответника за връщане на осн.
чл.111, ал.2 от НПК на веществено доказателство и постановление за отказ
по чл.111, ал.3 от НПК изх.№5242/26.04.2023 год. на ОП-Бургас , както и
искане от 15.05.2023 год. от ищеца до ответника за връщане на осн. чл.111,
ал.2 от НПК на веществено доказателство, и постановление за отказ по
чл.111, ал.3 от НПК изх.№ 5242/19.05.2023 год. на ОП-Бургас , става ясно,
че наказателното производство по досъдебно производство № 259/ 2022г. по
описа на ОД на МВР - Бургас, вх. № 5242/ 2022г. и пор. № 394/2022г. на
Окръжна прокуратура- Бургас, е образувано на 19.05.2022 год. за
престъпление по чл.321, ал.3, предл.2, т.2 вр. ал.2 от НК - за това, че от месец
ноември 2020 год. на територията на страната и в гр. Бургас три или повече
лица участват в организирана престъпна група, създадена с користна цел за
извършване на престъпления по чл.308, ал.2, чл.345а, ал.1 и чл.215, ал.2, вр.
ал.1 от НК, като групата е създадена с користна цел-престъпление по чл.321,
ал.3, предл.2, т.2, вр. ал.2 от НК. В качеството на обвиняеми до 19.05.2023
год. са били привлечени шест лица /не са посочени, но не се оспорва, че
ищецът не е между тях/, като по досъдебното производство са извършени
действия по разследването-разпити на обвиняеми, огледи на
местопроизшествие, при които са иззети различни леки автомобили,
разпитани са свидетели, изготвени са съдебно-трасологични експертизи,
6
приобщени са документи относими към предмета на доказване, като
разследването не е приключило. След извършен оглед на
местопроизшествие е бил иззет и приобщен към делото процесния лек
автомобил собствен на Д. П. Д. /не е посочен акта за изземването и неговата
дата/. По назначена трасологична експертиза било констатирано, че
идентификационният номер на автомобила е подправен -регистрираният
номер на рама е незаводски изпълнен - KMHS381CDHU039515, а
оригиналният номер на рамата е KMHS381C*********. Отразено е, че
автомобилът е обявен за издирване от италианските власти, като предмет на
кражба в гр. Рим, а по досъдебното производство е била депозирана молба от
Красимир Илиев Колев - управител на „Плам“ЕООД гр.Добрич, с която е
отправено искане за предаване и връщане на процесния автомобил „Хюндай“,
модел „Санта Фе“, с номер на рамата KMHS381C*********, който е
собственост на застрахователно дружество „AIG EUROPE S.A.“със седалище
Република Италия, представлявано от молителя, тъй като е изплатило
обезщетение за лекия автомобил на собственика му „HYUNDAI MOTOR
COMPANY ITALY “ SRL, по застраховка за кражба на автомобила, като след
изплащане на обезщетението застрахователя е встъпил в правата на
собственик на автомобила. Отразено е, че по тази молба е постановен отказ.
И при двата постановени отказа на осн. чл.111, ал.3 от НПК на ОП-
Бургас по молбите на ищеца за връщане на вещественото доказателство,
необжалвани по реда на НПК и влезли в сила, съображенията на
прокуратурата за неоснователност на искането са, че връщането на
автомобила е пречка за разкриване на обективната истина по
наказателното производство и би затруднило хода на разследването .
Отделно, по отношение на автомобила е налице гражданско-правен спор за
право на собственост върху вещта между Красимир Илиев Колев -
управител на „Плам“ЕООД гр.Добрич и Д. П. Д. /чл.113 от НПК/, който
няма пречка да бъде решен след евентуално завеждане на исково
производство пред съда. Тези съображения се поддържат от ответника и в
настоящото производство.
С исковата молба е представен договор за спогодба от 28.02.2023 год.
сключен между ищеца Д. П. Д. и Застрахователно дружество „AIG EUROPE
S.A.“със седалище Република Италия, чрез пълномощника Красимир Илиев
Колев - управител на „Плам“ ЕООД гр.Добрич, в която е отразено, че във
7
връзка с образуваната пр.пр. №5442/2022 год. на ОП-Бургас, страните
прекратяват възникналия помежду им спор за процесния лек автомобил,
като се споразумяват, че застрахователя оттегля претенцията си за
собственост на автомобила в полза на Д. П. Д., в замяна на което
последният заплаща сумата от 4500 евро на застрахователя, чрез
представителя.
Представено е и писмено изявление от 28.02.2023 год . на Красимир
Илиев Колев - управител на „Плам“ ЕООД , в качеството му на пълномощник
на Застрахователно дружество „AIG EUROPE S.A.“със седалище Република
Италия до Окръжна прокуратура- Бургас, с което прокуратурата е
уведомена, че е сключено споразумение чрез договор за спогодба, като
спорът за собственост върху процесния автомобил е решен по извънсъдебен
път, поради което италианският застраховател се отказва от исканията си
за връщане на вещественото доказателство, както и от всякакви
настоящи и бъдещи претенции за собственост и обезщетение спрямо Д. П.
Д. по отношение на процесния автомобил. Писменото изявление е било
представено с втората молба на ищеца по чл.111, ал.2 от НПК за връщане на
веществено доказателство, но не е било взето предвид при постановяване на
втория отказ.
Въпреки изрично указаната на ответника от районния съд по чл.146
от ГПК доказателствена тежест за „установяване на наличието на валидно
правно основание за продължаващото държане на автомобила като
веществено доказателство по висящо досъдебно производство, на
продължителността на наказателното производство, наличието на спор за
собственост между ищеца и трето лице, както и наличието на факти, сочещи
на затрудняване на разкриването на обективната истина при евентуално
връщане на автомобила преди приключването на наказателното
производство“ /л.50/, както и въпреки повторно предоставената възможност
на ответника да ангажира доказателства по наведените в процеса възражения,
с определението на районния съд от открито съдебно заседание на 23.01.2023
год. по делото /л.58/, ответникът не е проявил никаква активност и не е
представил доказателства. В изпълнение на указания на съда единствено е
представено писмо, в което е отразено, че Окръжна прокуратура – Бургас
уведомява съда, че досъдебно производство № 259/2022 год. по описа на ОД
8
на МВР-Бургас, вх.№5242/2022 год. и пор.№394/2022 год. на ОС-Бургас е във
фаза на разследване.
За да бъде приет за основателен предявения иск по чл.108 от ЗС следва
да се установи наличието на три кумулативни предпоставки: ищецът следва
да докаже, че е собственик на процесната вещ, следва да се докаже владение
или държане на вещта от ответника, както и обстоятелството, че владението
или държането на ответника са без правно основание.
По първата предпоставка, съдът взе предвид, че с отговора си на
исковата молба, както и с отговора на въззивната жалба ответникът е заявил
изрично, че не оспорва собствеността на ищеца върху процесния
автомобил и дори е аргументирал едно от възраженията си за недопустимост
на иска с липсата на спор по този въпрос. Съдът намира, че ищецът се
легитимира като собственик на вещта с представения по делото валиден
договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите,
сключен на 06.01.2021 год. в гр. Бургас, с който е закупил вече
регистрирания в страната процесен автомобил от продавача Д. Т. Д..
Договорът е сключен в изискуемата форма по чл.144, ал.1 от ЗДвП, а тъй като
по делото не се твърди и не се установява при покупката ищецът да е бил
недобросъвестен и да е знаел за подправения номер на рамата, както и, че
автомобилът е бил обект на кражба в Република Италия, следва да се приеме,
че е придобил собствеността върху процесния автомобил съгласно чл.78,
ал.1 от Закона за собствеността.
Горното сочи, че в установителната част на предявения
ревандикационен иск, за установяване на правото на собственост на ищеца по
отношение на процесния автомобил, искът е основателен и следва да бъде
уважен като бъде установено спрямо ответника правото на собственост
на ищеца върху процесния лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта
Фе“, с ДК номер А 1068 НТ, с автентичен идентификационен номер на рамата
- KMHS381C*********.
След придобиването му от ищеца и извършената промяна на
регистрация, процесният автомобил впоследствие е иззет като веществено
доказателство по досъдебно производство № 259/ 2022г. по описа на ОД на
МВР - Бургас, вх. № 5242/ 2022 год. и пор. № 394/2022г. на Окръжна
прокуратура – Бургас и до момента не е върнат на собственика - т.е. доказана
9
е и втората предпоставка, че собствения на ищеца автомобил се държи
от ответника.
Установи се по делото, че към момента е отпаднало едно от
сочените от ответника основания за задържане на автомобила - по чл.113
от НПК, до разрешаване на спора за собственост, за който прокуратурата е
била уведомена по претенциите на Застрахователно дружество „AIG EUROPE
S.A.“, представлявано от Красимир Илиев Колев в качеството му на
управител на „Плам“ ЕООД. Спорът за собственост между ищеца и
застрахователното дружество е разрешен извънсъдебно със сключения и
представен пред прокуратурата договор за спогодба от 28.02.2023 год.
Ответникът не е оспорил представителната власт на Красимир Илиев Колев в
качеството му на управител на „Плам“ ЕООД, приел е действията по
уведомяването за претенциите на италианския застраховател, извършени от
това лице, поради което е следвало да приеме и действията извършени от него
по уведомяването за разрешаване на спора за собственост между ищеца и
застрахователя. Въпросът с представителната власт на италианският
застраховател не е въведен като спорен в производството, поради което и
противно на възприетото от районния съд, няма основание да се приеме, че
такава представителна власт не е налице. Горното сочи, че към момента на
предявяване на иска липсва възможност за задържане на фактическата
власт върху автомобила от ответника, на осн. чл.113 от НПК.
Другото основание, на което ответникът твърди, че има право да
задържи автомобила е обстоятелството, че същият е веществено
доказателство по висящо досъдебно производство по смисъла на чл.109 и
сл. от НПК. В този смисъл спорен по делото е въпросът: Достатъчно ли е
само позоваване на обстоятелството, че прокуратурата е иззела автомобила
като веществено доказателство по висящо досъдебно производство на
законно основание, изведено от нормите на чл.109 и сл., за да се приеме, че в
настоящия граждански спор е установено валидно правно основание за
ответника за задържане на автомобила и невръщането му на ищеца, и
обвързан ли е гражданският съд сезиран с иск по чл.108 от ЗС от собственика
на вещта срещу прокуратурата, от преценката на прокуратурата по чл.111 ал.2
от НПК по постановените откази за връщане на автомобила на собственика ?
За отговор на този спорен въпрос настоящият съдебен състав се
10
придържа към приетото с установената от ВКС съдебна практика, която
споделя.
Решение № 10 от 4.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4171/2014 г., I г. о.,
ГК е постановено за отговор на въпроса: компетентен ли е гражданският съд
при иск по чл.108 от ЗС против Прокуратурата на Република България да
постановява предаване на владението от нея върху вещ - лек автомобил,
който е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. От
изложените към решението мотиви става ясно, че отговорът на въпроса е
положителен и въпреки постановени от прокуратурата откази за връщане на
веществено доказателство в наказателното производство, при спор по чл.108
от ЗС в случай, че твърди, че продължава необходимостта от
процесуални действия, които да оправдаят продължаваното задържане
на вещта, прокуратурата е тази, която следва да докаже тези
обстоятелства.
Съгласно приетото с Решение №10/04.03.2015 год. по гр. д. №
4171/2014 г. на І г. о. на ВКС, с Решение № 164/26.20.2017 год. по гр. д. №
557/2017 г. на І г. о. на ВКС, както и с Определение № 2736/28.09.2023 год. по
гр.д. № 570/2023 г., I г.о. на ВКС, ГК , гражданският съд, който се произнася
по предпоставките за основателност на иска /по чл.108 от ЗС/, дължи
самостоятелен отговор на въпроса дали ответникът държи вещта на
правно основание и следва да извърши самостоятелна преценка на
посочената предпоставка, вкл. като прецени дали връщането на иззетата
вещ преди завършването на наказателното производство ще затрудни
разкриването на обективната истина.
Решение № 164/26.20.2017 год. по гр. д. № 557/2017 г. на І г. о. на ВКС,
дава пряк отговор на въпроса компетентен ли е гражданският съд при
иск по чл.108 от ЗС против Прокуратурата на Република България да
постановява предаване на владението върху вещ - лек автомобил, който
е веществено доказателство по висящо досъдебно производство. С него се
приема, че при липса на спор относно принадлежността на правото на
собственост върху вещта, не е налице основание за нейното задържане дори
досъдебното производство да е все още висящо, ако не са налице
доказателства за това, че продължава необходимостта от извършване на
процесуални действия, които да оправдават продължаваното задържане
11
на вещта. Подобно задържане се приема за незаконосъобразно. Прието е, че
ищецът като собственик има право да получи владението върху нея на
основание чл.108 от ЗС, още повече ако не са налице и доказателства, че
продължава необходимостта от извършването на процесуални действия,
които да оправдаят продължаваното задържане на вещта, т.е., че
гражданският съд е компетентен да постановява връщане на вещта,
която е веществено доказателство по висящо досъдебно производство
при наличието на няколко предпоставки, а именно-ако не е налице спор
относно принадлежността на правото на собственост; не са налице
доказателства за това, че продължава необходимостта от извършването
на процесуални действия, които да оправдаят продължаваното
задържане на вещта; вещта не е предмет на административно
нарушение.
Предвид горното в тежест на ответника по делото, в контекста на
наведените от него възражения и на дадените му от районния съд изрични
указания в този смисъл и предоставената му двукратно възможност за
ангажиране на доказателства, е било да докаже, че е налице твърдяната
необходимост от извършване на процесуално-следствени действия в
наказателния процес с процесната вещ, а връщането на вещта на собственика
би попречило за разкриване на обективната истина по наказателното
производство и би затруднило хода на разследването. Ответникът по
настоящото дело само е твърдял наличието на тези обстоятелства, но не е
проявил активност да ги установи. По делото не е установено от ответника
какви точно процесуално-следствени действия са извършени по досъдебното
производство спрямо процесната вещ и има ли такива, които са предстоящи
за извършване по отношение на нея. От представените от ищеца
доказателства става ясно, че спрямо процесната вещ вече е извършена
трасологична експертиза, която е констатирала, че номерът на рамата на
автомобила е бил подправен, като експертизата е установила и действителния
номер на рамата. Дори в постановленията на прокуратурата за отказ за
връщане на вещта на ищеца по реда на чл.111, ал.2 от НПК, не е посочено да
са извършени спрямо вещта други процесуално-следствени действия или да
предстои извършването на такива. Ето защо и при липсата на доказателства
за противното поради неангажирането им от ответника, следва да се
приеме, че с извършване на експертизата чиито обект е бил лекият
12
автомобил собствен на ищеца, процесуално-следствените действия по
отношение на процесната вещ са изчерпани в досъдебното производство
и продължителното й задържане от ответника се явява необосновано. Не
е доказано по делото от ответника, че връщането на вещта на ищеца, на този
етап от досъдебното производство би затруднило разследването, както и че
реално съществува необходимостта в качеството и на веществено
доказателство, тя да бъде задържана за пазене от прокуратурата. Ето защо
съдът намира, че ответникът не обоснова и не установи по делото наличието
на годно правно основание за задържането на процесната вещ, а само
изземването на вещта за веществено доказателство по висящо досъдебно
производство, без да бъдат обосновани горепосочените необходимости и
нужди, в настоящото производство не би могло да се приеме за такова
основание.
Установена е и третата кумулативно изискуема предпоставка - липсата
на правно основание за ответника за задържане на вещта, поради което
предявеният ревандикационен иск е основателен и в осъдителната му част
и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да предаде
владението върху процесната вещ на ищеца.
Като е стигнал до различни правни изводи, Бургаският районен съд е
постановил неправилно решение-необосновано, като постановено в
несъответствие с доказателствата по делото, което следва да бъде отменено от
настоящия съд, а спорът следва да бъде решен по същество с уважаване на
предявения иск.
С оглед изхода от делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Пред първата
инстанция са представени доказателства за заплатена държавна такса в
размер на 380 лв., а пред втората - в размер на 190 лв. Пред първата инстанция
ответникът не е направил своевременно възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, поради което заплатеното
от него адвокатско възнаграждение от 2000 лв. следва да се присъди в пълен
размер. Ответникът по иска и въззиваем по делото, своевременно е направил
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца по иска и въззивник по
делото адвокатско възнаграждение за защита пред въззивния съд. Видно от
представените доказателства, за защита пред въззивния съд въззивникът е
13
заплатил 2000 лв. По направеното от ответника искане по чл.78, ал.5 от ГПК
съдът взе предвид и приетото с решение на СЕС по дело №С-438-22, съгласно
което при възражение за прекомерност съдът може да определи
възнаграждение и под минимума посочен в Наредба №1 за МРАВ, като при
спазване на принципа за пропорционалност съобрази правната и фактическа
сложност на делото, и вида и характера на извършените действия по
защитата. При преценка на тези критерии за проведеното въззивно
производство, съдът намира, че следва да намали размера на разноските в
частта за заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение на 500 лв.
Общият размер на разноските, които следва да бъдат присъдени в полза на
ищеца по предявения иск е 3070 лв., като същите следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 413/26.02.2024 год. по гр.д.№ 5538/2023 год. по
описа на Бургаския районен съд,
КАТО ВМЕСТО ОТМЕНЕНОТО РЕШЕНИЕ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от Закона за
собствеността по иска предявен от ищеца Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр.
Б., ул. „И. Б.“ № **, вх. *, ет. *, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Оборище”
№ 82, ет.2 - адвокат Боян Койнов, срещу Прокуратурата на Република
България, че Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „И. Б.“ № **, вх. *, ет.
* е собственик на лек автомобил марка „Хюндай“, модел „Санта Фе“, с ДК
№ А 1068 НТ, с автентичен идентификационен номер на рамата -
KMHS381C********* и ОСЪЖДА Прокуратурата на Република
България с адрес : гр.София, бул.“Витоша“ №2 да предаде на Д. П. Д. с
ЕГН ********** от гр. Б., ул. „И. Б.“ № **, вх. *, ет. *, владението върху
същия автомобил.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес :
гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Д. П. Д. с ЕГН ********** от гр.
Б., ул. „И. Б.“ № **, вх. *, ет. * направени по делото разноски за двете
съдебни инстанции в общ размер от 3070 лв. /три хиляди и седемдесет
14
лева/, от които 570 лв. – заплатени държавни такси, 2000 лв. – адвокатско
възнаграждение за защита пред районния съд и 500 лв. – намален размер на
адвокатско възнаграждение за защита пред окръжния съд на осн. чл.78, ал.5
от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд с
касационна жалба, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15