№ 21548
гр. София, 27.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЙОАННА Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА
като разгледа докладваното от ЙОАННА Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20241110107781 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) от Н. А. М. срещу П.Р.Б. за
заплащане на сума в размер на 10 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от водено срещу него наказателно производство, което е завършило с
влязло в сила оправдателно решение, постановено по нахд 16599/2021г. по описа на СРС,
105-ти състав, ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на
сумата.
В исковата молба се твърди, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за това, че на 26.03.2021г. около 16:30 часа в
***, на *** с посока на движение от *** към ***, след кръстовището с *** извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, а именно: по време на движение, управлявайки моторно превозно средство
- лек автомобил марка *** модел ***, с рег. № ***, напръскал с лютив спрей А.Г.М. - водач
на лек автомобил марка ***, модел ***, с рег. № ***. С Постановление от 26.11.2021г. на г-н
К.В. - прокурор при Софийска районна прокуратура по ДП № 934/2021г. по описа на 03 РУ
СДВР, пр. пр. № 14597/2021г. по описа на СРП, същият бил внесъл материалите по
образуваното ДП № 934/2021г. по описа на 03 РУ СДВР, пр. пр. № 14597/2021г. по описа на
СРП в Софийски районен съд, НО с предложение за образуване на съдебно производство, с
което ищецът да бъде освободен от наказателна отговорност за извършеното от него
престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК и да му бъде наложено административно
наказание на основание чл. 78а от НК. Сочи, че по този повод в Софийски районен съд, НО
било образувано АНД № 16599/2021г. по описа на съда, 105-ти състав, като същото
приключило с влязло в сила решение, с което ищецът бил оправдан. Твърди, че както по
време на привличането му като обвиняем, така и по време на съдебното производство, се е
намирал в състояние на непрекъснат стрес, унижения, притеснения, психически тормоз,
непрекъснато тревожно състояние и несигурност, безсъние в продължение на месеци, страх
от изхода на производството, неудобства в личен и семеен аспект. Сочи, че
продължителният стрес, на който бил подложен, засегнал сериозно психическото и
1
емоционалното му състояние. Твърди, че по този начин било опетнено доброто му име, с
което се ползвал в обществото, срамувал се от себе си пред собственото си семейство,
настъпили и промени в отношенията с близките му, като семейството му макар и мълчаливо
го порицавало, а някои от приятелите му го избягвали. Навежда твърдения, че от всичко
изживяно, изпаднал в болезнена социална изолация. Описаните неимуществени вреди,
изразяващи се душевни болки и страдания от незаконното обвинение, оценява на 10 000
лева. Искането съм съда е да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от П.Р.Б., с който
не оспорва иска по основание, а по размер. Сочи се, че ищецът е ангажирал доказателства за
влязло в сила решение, с което ищецът е оправдан, поради което ответникът не оспорва иска
по основание. Изложени са твърдения, че в тежест на ищеца е да докаже наличието на
твърдените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с незаконното обвинение за
престъпление от общ характер, както и техният размер, за установяване на които се твърди,
че ищецът не е представил доказателства. Намира за недоказано настъпването на
неимуществените вреди за ищеца. Вредите, за които се претендира обезщетение, не били
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Оспорва иска по размер като
заявява, че същият е силно завишен. Сочи, че спрямо ищеца не била взета мярка за
неотклонение, както и че воденото срещу него наказателното производство било за
престъпление, което не било тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК. Искането към съда е да
отхвърли предявения иск, евентуално да присъди обезщетение в размер значително по-нисък
от претендирания.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира за установено от правна и фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр.1 от ЗОДОВ.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на
граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на
престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство
бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. В
конкретния случай ищецът извежда съдебно предявеното субективно материално право на
вземане при твърденията, че е претърпял неимуществени вреди от проведено спрямо него
наказателно преследване, завършило с постановяване на Решение № 2274 от 21.06.2022г.,
постановено по административно наказателно дело № 16599/2021г. по описа на СРС, НО,
105-ти състав, с което е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
За основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже: повдигнато
срещу него обвинение за извършване на престъпление, по което обвинение е бил оправдан с
влязло в сила решение; претърпените неимуществени вреди, които да са в причинна връзка с
проведеното наказателно преследване, по което е оправдан с влязло в сила решение,
размерът на вредите.
От приетите по делото документи по пр. пр. № 14597/2021г. по описа на СРП се
установява, че с Постановление от 11.06.2021г. е образувано досъдебно производство за
това, че на 26.03.2021г. около 18,20 часа в гр. ***, на ***, в близост до кръстовището с ***,
са извършени непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото- водач на лек автомобил е напръскал с лютив спрей в
лицето водача на намиращия се до него друг лек автомобил като деянието било извършено
при управление на МПС- престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК. На 06.04.2021г. Н. М. е
дал сведения по образуваната пр. преписка. С Постановление от 21.10.2021г. Н. А. М. е
привлечен като обвиняем за това, че на 26.03.2021г. около 16,30 часа в гр. ***, на *** с
посока на движение от *** към ***, след кръстовището с ***, извършил непристойни
2
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото: по време на движение, управлявайки моторно превозно средство- лек
автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***, напръскал с лютив спрей А.Г.М.- водач на лек
автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***, движещ се отдясно на управлявания от М.
автомобил, като деянието било извършено при управление на МПС- престъпление по чл.
325, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Постановлението е било предявено на Н. М. на 02.11.2021г. лично. На
02.11.2021г. е разпитан Н. М. в качеството му на обвиняем. На 09.11.2021г. е изготвено
заключително мнение от ст.разследващ полицай при 03 РУ- СДВР, с което досъдебно
производство № 227 ЗМК 934/21г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр.пр. 14597/21г. по описа на
СРП, водено срещу Н. А. М., ЕГН ********** за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3,
вр. ал. 1 НК е изпратено на СРП с мнение за предаване на лицето на съд.
От изисканото АНД 16599/2021г. по описа на СРС, НО, 105-ти състав се установява,
че с Постановление от 26.11.2021г. от СРП са внесени материалите по досъдебно
производство № 227 ЗМК-934/2021г. по описа на 03 РУ- СДВР, пр.пр. № 14597/2021г. по
описа на СРП в СРС с предложение Н. А. М. да бъде освободен от наказателна отговорност
за извършеното от него престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК и да му бъде наложено
административно наказание на основание чл. 78а НК. С Разпореждане № 815 от 19.01.2022г.
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.02.2022г. В
проведеното съдебно заседание на 22.02.2022г. Н. М. се е явил лично като ход на делото не е
бил даден поради служебна ангажираност на упълномощения защитник на Н. М.. На
05.04.2022г., на 17.05.2022г. и на 21.06.2022г. са били проведени съдебни заседания по
делото с лично участие на Н. М..
С Решение № 2274 от 21.06.2022г., постановено по делото, съдът е признал Н. А. М.
за невиновен в това, че на 26.03.2021г. около 16:30 часа в гр. ***, ***, с посока на движение
от *** към ***, след кръстовището на ***, извършил непристойни действия, грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: по време на
движение, управлявайки моторно превозно средство- лек автомобил марка ***, модел ***,
рег. № *** напръскал с лютив спрей А.Г.М.- водач на лек автомобил марка ***, модел ***,
рег. № ***, движещ се отдясно на управлявания от М. автомобил, като деянието било
извършено при управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл.
378, ал. 4, т. 2 НПК е оправдан по внесеното обвинение за извършено престъпление по чл.
325, ал. 3, вр. ал. 1 НК. Решението, видно от отбелязването върху поставения печат, е влязло
в сила на 07.07.2022г.
Съдът приема, че разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ предвижда обективна
отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в
извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само
правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления
от общ характер - в случая П.Р.Б.. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се
считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано. С оглед на което изложените от ответника
съображения, касаещи събраните по досъдебното производство доказателства, респ. тяхната
доказателствена стойност с оглед събраните в съдебното производство доказателства, не
следва да бъдат разглеждани в настоящото производство.
От изисканото наказателно дело се установява, че спрямо ищеца е било поддържано
обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр. ал. 1 НК в продължение на 8
месеца и 17 дни /считано от постановлението за привличане - 21.10.2021г., до 07.07.2022г.-
влизане в сила на решението по НАХД №16599/2021г. по описа на СРС, 105-ти състав/.
Спорните между страните въпроси са свързани с наличието на причинно-следствена
връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и размера на
претендираното обезщетение.
3
В случая по делото не са събрани доказателства за претърпените от ищеца вреди. С
определение от 13.05.2024г. съдът е допуснал на ищеца двама свидетели за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба, а именно подробно описаните
неимуществени вреди, като поради обстоятелството, че същите не са били доведени от
ищцовата страна в първото редовно проведено съдебно заседание, с протоколно определение
от 03.10.2024г. съдът е определил срок на основание чл. 158, ал. 1 ГПК следващото съдебно
заседание за събиране на доказателствата- разпит на допуснатите на ищеца свидетели при
режим на довеждане. За горепосочено обстоятелство ищецът е бил изрично уведомен на
посочения от него съдебен адрес с връчване на препис от протокола от проведеното съдебно
заседание. Видно от приложеното към делото съобщение препис от протокола е бил получен
на 15.10.2024г. Въпреки това, на 21.11.2024г. отново не са били доведени допуснатите
свидетели, поради което с протоколно определение от 21.11.2024г. съдът е отменил свое
определение от 13.05.2024г. в частта, с която на ищцовата страна са били допуснати двама
свидетели за установяване на фактите и обстоятелствата, посочени в исковата молба.
Следва, обаче, да бъде посочено, че неимуществените вреди са претърпени физически
болки и емоционални страдания. Страхът от наказателна отговорност и дискомфорта от
упражнената принуда са емоционални страдания, които са освен фактическа последица, но
така също и правна последица, тъй като целта на наказанието е да възбуди страх, а на
принудата да подчини. Правните последици са включени в диспозицията на правната норма
и не се доказват, за тях се прави извод от приложението на закона. Ето защо, когато се
претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение и мярка за
неотклонение, ищецът не е длъжен да твърди и доказва преживения обичаен страх от
наказателната отговорност и получения обичаен дискомфорт от упражнената принуда. Те
следват от закона. За всички останали болки и страдания е необходимо да има твърдения и
доказателства, съгласно правилото, че ищецът е длъжен да докаже основанието на иска. В
този смисъл и Решение № 53 от 7.05.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3528/2018 г., III г. о., ГК,
Решение № 270 от 16.02.2018 г. на ВКС по гр. д. № 284/2017 г., IV г. о., ГК.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че е установен фактът на причинени на
ищеца неимуществени вреди в резултат на проведеното срещу него наказателно
производство.
Последователно се поддържа в практиката на ВКС, че неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности към които
всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за определяне паричния
еквивалент на моралните вреди, включва освен тяхната общовалидна значимост за всяко
човешко същество, така и конкретни факти, свързани със стойността, която те са имали за
личността на увредения. Очевидно е, че след като ищецът е бил привлечен като обвиняем,
участвал е в провеждане на различни следствени действия- разпити, взел е лично участие в
четири съдебни заседания, то същият е претърпял вреди.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът приема,
че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки,
страдания и психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези увреждания, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливия размер на
това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по
смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
4
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне размера на обезщетението /т.2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на
Пленума на ВС/, като например - характер и степен на увреждането, начин и обстоятелства,
при които е получено, вредоносни последици, тяхната продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, неговото обществено и социално положение.
В частност следва да бъдат отчетени продължителността на наказателното
преследване - около 8 месеца и 17 дни- от първоначалното привличане на ищеца като
обвиняем до постановяване на решението по чл. 78а НК, тежестта на обвинението -
престъплението по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 НК, което не е тежко по смисъла на чл. 93, т.7 НК и
предвиденото за него наказание- лишаване от свобода до три години и лишаване от право по
чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, възрастта на пострадалия- на 23 години по време на процесното
обвинение, социалното положение- неженен, липсата на доказателства, че е претърпял
психически дискомфорт, надхвърлящ обичайния, че ищецът не е бил осъждан, както и че
спрямо него не е била налагана мярка за неотклонение, респ. друга мярка за процесуална
принуда.
Съдът взе предвид и обстоятелството, че ищецът по иск с правно основание чл. 2 от
ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните неимуществени вреди от незаконно
наказателно преследване, без да ги описва подробно в исковата молба. Тогава не са нужни
формални, външни доказателства за установяване на тези обичайни вреди, тъй като те
настъпват винаги в резултат от наказателното производство. В този случай размерът на
обезщетението следва да се определи според стандарта на живот, за да не се превърне в
източник на неоснователно обогатяване за пострадалия. Когато ищецът претендира вреди
над обичайните, които са обусловени от конкретни, специфични обстоятелства, той следва
да ги посочи в исковата молба и безспорно да ги докаже, каквото доказване по настоящото
дело не е проведено. Така в конкретния случай съдът следва да присъди обезщетение,
съответстващо на обичайните неимуществени вреди, които би претърпял обвиняем за
гореописаното престъпление за период от 8 месеца и 17 дни.
С оглед всичко изложено съдът намира, че справедливото обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, съответстващо на обичайния размер възлиза на сумата
1000 лева. За разликата над този размер до пълния предявен размер от 10000 лева искът
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът. Съгласно чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ
ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските
по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса, съдът осъжда
ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е
имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. В случая ищецът е сторил разноски за
държавна такса в размер на 10 лева, които следва да му бъдат присъдени.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.Р.Б., да заплати на Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, по
предявения иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ сумата от 1000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от водено срещу него
наказателно производство, което е завършило с влязло в сила решение, постановено по
НАХД № 16599/2021г. по описа на СРС, 105-ти състав, с което е признат за невиновен в
това, че на 26.03.2021г. около 16:30 часа в гр. ***, ***, с посока на движение от *** към ***,
5
след кръстовището на ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото: по време на движение,
управлявайки моторно превозно средство- лек автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***
напръскал с лютив спрей А.Г.М.- водач на лек автомобил марка ***, модел ***, рег. № ***,
движещ се отдясно на управлявания от М. автомобил, като деянието било извършено при
управление на моторно превозно средство, поради което и на основание чл. 378, ал. 4, т. 2
НПК бил оправдан по внесеното обвинение за извършено престъпление по чл. 325, ал. 3, вр.
ал. 1 НК, ведно със законната лихва от 07.07.2022г. до окончателното изплащане на сумата,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 10 000 лева.
ОСЪЖДА П.Р.Б., да заплати на Н. А. М., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ сумата от 10 лева, представляваща платената държавна такса
по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6