Р Е
Ш Е Н
И Е
№………….
гр.
Варна,…………………….год.
В И М Е
Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, XXV състав, в публично заседание на първи
декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
при секретаря СВЕТЛА
ВЕЛИКОВА, като разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно
дело № 2245/2020 г. на АдмС – Варна,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 268 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на
„ТРЕМА ГРУП“ ЕООД (н), с ЕИК ****, уточнена на 27.10.2020 г., подадена от
управителя, с потвърждаване на 10.11.2020 г. на действията по подаване на
жалбата от синдика, срещу Решение № 62 от 04.03.2020 г. на Директора на ТД на
НАП Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата срещу Разпореждане с изх.
№ С00003-137-0001224/12.02.2020 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД
на НАП Варна по изпълнително дело (ИД) № **********/2011 г.
С жалбата се прави
искане за отмяна на обжалваното решение и за връщане на преписката за
произнасяне по същество.
Ответникът – Директорът
на ТД на НАП Варна, чрез процесуалния си представител – гл. юриск. Е.А, с
писмен отговор разяснява, че възражението на И.Г.И. за погасяване на публичните
задължения на „Трема груп“ ЕООД не е уважено, т.к. лицето подало възражението е
с прекратени правомощия като управител след обявяването в несъстоятелност на
дружеството на 23.10.2019 г. и съответно няма представителна власт по отношение
на дружеството, чиито задължения иска да бъдат погасени по давност. Предвид
прекратените правомощия на управителя и жалбата му срещу разпореждането на
публичния изпълнител е оставена без разглеждане, поради липса на правен интерес
от обжалването. Искането е да се отхвърли жалбата срещу Решение № 62 от
04.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, като се претендира и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Следва да се приеме, че
жалбата не е просрочена, а е подадена в законоустановения в
чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок, от легитимирано лице и при наличие на
интерес от обжалване, поради което е допустима. От приложеното на л. 28 от адм. пр. известие за
доставяне на Решение № 62 от 04.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна се установява, че същото се е върнало с отбелязване, че
пратката не е потърсена. Впоследствие, на 05.10.2020 г. гл. публичен изпълнител
от ТД на НАП Варна изпраща електронно съобщение с процесното решение на
Директора на ТД на НАП Варна на имейл, който имейл не е ясно кой, кога и как е
посочил пред административния орган. Не са налице данни за потвърждаване
получаването на решението и от посоченото за получател на електронния адрес
лице. Същевременно се установява, че съдът е сезиран на 12.10.2020 г. от „ТРЕМА
ГРУП“ ЕООД, като в жалбата се сочи, че на управителя на дружеството по телефона
е било съобщено, че е изготвено решение, поради което следва да се приеме, че оспорването
на дружеството не е просрочно.
След като разгледа
жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на
задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд установява
следното:
Съобразно разпоредбата
на чл. 268, ал. 1 от ДОПК, петитума на жалбата и уточнението с.д. № 13234 от 27.10.2020
г. предмет на настоящото производство е Решение № 62 от 04.03.2020 г. на
Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без разглеждане жалбата с вх.
№ 4304-1/25.02.2020 г., подадена от И.Г.И. с ЕГН ********** ***, срещу
Разпореждане с изх. № С20003-137-0001224/12.02.2020 г., издадено от гл. публичен
изпълнител при ТД на НАП Варна. С посоченото разпореждане по ИД №
**********/2011 г. е отказано да се прекрати поради изтекла погасителна давност
събирането на посочените в разпореждането вземания.
Относими към
производство по издаване на обжалваното решение са следните фактически и правни
установявания по делото:
В ТД на НАП Варна е
образувано изпълнително дело **********/2011 г. срещу „ТРЕМА ГРУП“ ЕООД, с ЕИК ****
за незаплатени в срок публични задължения..
С искане, подадено по
пощата на 24.01.2020 г. и с посочен от гл. публичен изпълнител вх. № С200003-000-0041162/28.01.2020
г., адресирано до Директора на ТД на НАП Варна, И.Г.И. в качеството му на
управител на „ТРЕМА ГРУП“ ЕООД моли да бъдат заличени всички задължения на
„ТРЕМА ГРУП“ ЕООД с ЕИК **** по отношение на които е изтекла абсолютната
погасителна давност.
С Разпореждане с изх. №
С200003-137-0001224/12.02.2020 г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД
на НАП Варна по ИД № **********/2011 г. е отказано да се прекрати поради
изтекла погасителна давност събирането на визираните в разпореждането вземания,
като е посочено, че след справка в Търговския регистър (ТР) се установява, че
управителят И.Г.И. е с прекратени правомощия и няма представителна власт за
извършване на съответните действия по подаване на документи към НАП, съгласно
разпоредбите по ДОПК. Разпореждането е получено от адресата си „ТРЕМА ГРУП“
ЕООД на 14.02.2020 г. (известие за доставяне на л. 15 от адм. пр.)
На 21.02.2020 г. (видно
от пощенското клеймо на плика на л. 21 от адм. пр.), И.Г.И. в качеството си на
управител на „ТРЕМА ГРУП“ ЕООД подава жалба (с вх. № 4304-1/25.02.2020 г.) до
Директора на ТД на НАП Варна срещу посоченото по-горе разпореждане на гл.
публичен изпълнител. С жалбата се сочи, че действително дружеството се намира в
процедура по несъстоятелност, но въпреки това И. има правомощия наред със
синдика, дори в съдебни производство, свързани с несъстоятелността, като съдът
изпраща съобщения както до синдика, така и до И. в качеството му на управител на
дружеството. Изтъква се, че с искането за погасяване на публични вземания
поради изтекла давност И. не нарушава интересите на фиска и на кредиторите на
дружеството, а цели те да бъдат удовлетворени в максимален обем, като се
настоява, че след като законът е предвидил погасяване на задълженията поради
изтичане на абсолютна давност, то следва задълженията да бъдат погасени при
своевременно направено искане за това. С жалбата се иска да се отмени
разпореждането на гл. публичен изпълнител и да се разпореди погасяване на
публичните вземания на представляваното от И. дружество, за които е изтекла
абсолютната погасителна давност.
С Решение № 62 от
04.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна е оставена без разглеждане по
същество жалбата с вх. № 4304-1/25.02.2020 г., подадена от И.Г.И. срещу
разпореждането на гл. публичен изпълнител като недопустима поради липса на
правен интерес за обжалване, като са посочени следните мотиви:
При справка в ТР се установява, че
„ТРЕМА ГРУП“ ЕООД е обявено в несъстоятелност на 23.10.2019 г., а за синдик на
дружеството на 01.03.2019 г. е определено лицето Т.Д.И., като лицето И.Г.И. е с
прекратени правомощия като управител на дружеството.
Считано от датата на обявяването в
несъстоятелност, длъжникът автоматично се лишава от правото да управлява, т.е.
да администрира имуществото си и да се разпорежда с него, като всеки акт на
управление от страна на длъжника, извършен без съгласието на синдика, е
недействителен. Имуществото се управлява от синдика, а длъжникът може да поеме
управлението на собственото си имущество само в изключителни случаи, посочени в
закона, като синдикът продължава всички дела, които са висящи към датата на
обявяване в несъстоятелност, ако длъжникът е кредитор по тях, а ако той е
длъжникът, делата се спират и се следва процедурата на предявяване и
установяване на вземания.
По валидността на
оспорения акт:
Действията на публичния
изпълнител могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред
директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител,
който ги е извършил – арг. от чл. 266, ал. 1 от ДОПК, като директорът на ТД на
НАП Варна се явява именно компетентният решаващ орган в случая – обжалваните
действия/разпореждане са на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна. В този
смисъл, оспорваното пред съда решение на директора на ТД на НАП Варна, издадено
на основание чл. 267, ал. 2, т. 5 от ДОПК, е издадено в рамките на
законоустановената компетентност на органа по място, по материя и по степен.
По формата на оспорения
акт:
Решението е издадено в
изискуемата от закона писмена форма, като от посочените в него фактически и
правни основания стават ясни юридическите факти, обосноваващи упражненото от
органа публично субективно право.
По процесуалната и
материална законосъобразност на акта:
Оспореният акт не е издаден
при спазване на административнопроизводствените правила. В хода на производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят и материалната незаконосъобразност
на обжалваното решение.
С Решение № 312 от
23.10.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т. д. № 1991/2018 г., вписано в ТР, длъжникът
„ТРЕМА ГРУП“ ЕООД с ЕИК ****, гр. Варна, е обявен в несъстоятелност,
постановено е прекратяване дейността на предприятието, постановена е обща
възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратени са правомощията на
органите на длъжника и е лишен длъжникът от правото да управлява и да се
разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, като е
постановено и започване на осребряване на имуществото, включено в масата на
несъстоятелността и разпределение на осребреното имущество. От ТР се
установява, че производството по несъстоятелност е открито с Решение № 185 от
01.03.2019 г. на Окръжен съд – Варна по т. д. № 1991/2018 г., като е вписан и
начин на представляване на дружеството: синдик Т.Д.И. от 01.03.2019 г., с
встъпване в правомощия 08.07.2019 г.
В случая искането за
погасяване по давност на публичните вземания по ИД, образувано срещу „ТРЕМА
ГРУП“ ЕООД (в несъстоятелност), както и жалбата до Директора на ТД на НАП срещу
постановеното разпореждане, подадена на 21.02.2020 г. изхождат от дружеството,
чрез управителя му, т.е. дружеството е подател и спрямо него, а не спрямо
подписалия жалбата до решаващия орган управител следва да се извърши преценка
за наличието на правен интерес.
Подаването на жалбата до
Директора на ТД на НАП Варна е от името на „ТРЕМА ГРУП“ ЕООД (в несъстоятелност),
което дружество е и длъжник в изпълнителното производството, съответно за
дружеството по принцип е налице правен интерес да обжалва по реда на чл. 266, ал. 1 от ДОПК действията на публичния
изпълнител. Поради това е неправилен изводът на Директора на ТД на НАП Варна за
липса на правен интерес от обжалване, преценяван спрямо И.Г.И. - управител на
„ТРЕМА ГРУП“ ЕООД (в несъстоятелност), съответно неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
Съгласно чл. 266, ал. 1
от ДОПК законодателят прогласява право на оспорване на действията на публичния
изпълнител от длъжника. Според чл. 267, ал. 2, т. 6, предл. първо
от ДОПК решаващият орган в 14-дневен срок от постъпването на редовна жалба се
произнася с решение, с което оставя жалбата без разглеждане, когато подателят
няма интерес от обжалването на действията на органа по принудителното
изпълнение.
Произнасянето на
решаващия орган с решение следва да е по редовна жалба – по арг. от чл. 267, ал. 2 от ДОПК. Ако решаващият орган
приема, че подписалият жалбата управител на дружеството няма представителна
власт спрямо „ТРЕМА ГРУП“ ЕООД (в несъстоятелност) поради факта на вече
назначен синдик към датата на подаване на жалбата, то това сочи на нередовност
на жалбата, а не на недопустимостта й поради липса на правен интерес.
Подписването на жалбата
от лице, което според административния орган няма представителна власт по
отношение на подателя й, както е в случая, прави жалбата нередовна (чл. 145, ал. 1, т. 5 от ДОПК). Последното обуславя
задължение за ответния административен орган да предостави възможност за
отстраняване на нередовността по реда на чл. 147, ал. 2, във връзка с чл. 145 от ДОПК. В разпоредбата на чл. 147 от ДОПК са уредени действията
на компетентния да разгледа жалбата орган при нередовна жалба, приложими в
случая по аргумент от чл. 144, ал. 2 от ДОПК.
Предвид изложеното и при
възприемане извода на Директора на ТД на НАП Варна за липса на представителна
власт на И.Г.И. да представлява „ТРЕМА ГРУП“ ЕООД (в несъстоятелност), административният
орган е следвало да даде възможност на синдика на дружеството Т.Д.И. да
потвърди или не извършените от името на дружеството процесуални действия без
представителна власт, и едва след това, в зависимост от това дали действията ще
бъдат потвърдени или не, да пристъпи към разглеждане, съответно оставяне без
разглеждане на жалбата, с която е сезиран. Като не е процедирал по този ред
Директорът на ТД на НАП Варна е допуснал процесуално нарушение на чл. 267, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 147,
ал. 2 от ДОПК, което се явява съществено и обосновава извод и за неправилно
приложение на материалния закон - чл. 267, ал. 2, т. 6 от ДОПК.
Като незаконосъобразно
следва да се отмени оспореното решение и делото като преписка следва да се изпрати
на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на изложеното
по-горе от съда по отношение тълкуването и прилагането на закона.
При преценката за
редовността на сезирането на публичния изпълнител, така и на обжалването по
реда на чл. 266 от ДОПК, следва да се има предвид, че според разпоредбата на чл. 10, ал. 4 от ДОПК, юридическите лица се
представляват от лицата, които ги представляват по закон, както и че искане до
публичния изпълнител и жалба до решаващия орган могат да бъдат подавани
единствено от длъжника. В случая искането ще е редовно, ако е подадено от
длъжника, чрез надлежно представляващото длъжника лице. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че по аргумент от чл. 173, ал. 2 от ДОПК вземанията се отписват служебно с
изтичането на срока по чл. 171, ал. 2.
Предвид изхода на спора,
не на налице основания за присъждане на претендираното от ответника
юрисконсултско възнаграждение, а оспорващият не е направил искане за присъждане
на разноски.
Съдът, на
основание чл. 268 от ДОПК,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 62 от
04.03.2020 г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без
разглеждане жалбата срещу Разпореждане с изх. № С00003-137-0001224/12.02.2020
г., издадено от гл. публичен изпълнител при ТД на НАП Варна по изпълнително
дело № **********/2011 г.
ИЗПРАЩА преписката на
Директора на ТД на НАП Варна за ново произнасяне, при съобразяване със задължителниje указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: