РЕШЕНИЕ
№ 183
гр. Пловдив, 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20215300602093 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С Присъда № 58/09.07.2021г., постановена по НОХД № 1855/2021г.,
Районен съд – Пловдив, 1 н.с. е признал подсъдимия Р. Л.. Ж., ЕГН
********** за виновен в това, че на 19.06.2018г. в гр. Пловдив е причинил на
И. А.. К. в качеството му на длъжностно лице – *** в „****“ АД, при и по
повод изпълнение на службата му като ***, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на черепа в ляво теменно-слепоочно и черепната
основа в ляво; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка над лявата
голямомозъчна хемисфера; кръвоизлив в средното ухо в ляво, причинила
разстройство на здравето, временно опасно за живота, поради което и на
основание чл.131, ал.1, т.1, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 вр. чл.55, ал. 1, т. 1 от
НК му е наложил наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено с
изпитателен срок в размер на ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на
присъда.
По реда на чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК е приспаднат периода на задържане
за 24 часа на подс. Ж. от така наложеното наказание.
1
Със същата присъда подсъдимия Р. Л.. Ж. е бил осъден да заплати на И.
А.. К. от гр. Пловдив сумата от 14 000 лева, представляваща обезщетение за
причинените неимуществени вреди в резултат на извършеното от
подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото –
19.06.2018г. до окончателно изплащане на сумата, като съдът е отхвърлил
предявеният от гражданският ищец и частен обвинител И.К. против
подсъдимия граждански иск за разликата над 14000 лева до пълният му
предявен размер от 20 000 лева като недоказан. Подсъдимият е бил осъден да
заплати на основание чл. 2 от Тарифа за държавните такси, събирани от
съдилищата по ГПК, по сметка на ПРС сумата от 560 лева, представляваща
4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и да
заплати на основание чл.189, ал. 3 от НПК по сметка на ОДМВР – Пловдив,
направените в досъдебното производство разноски, както и по сметка на ПРС
направените в съдебно производство разноски за експертизи.
Подс. Ж. е бил осъден да заплати на ч.о. и г.и. К. направените разноски
за процесуално представителство.
От подсъдимият Р. Л.. Ж. чрез защитника му – адв. Е.Н. е постъпила
въззивна жалба и уточнение към нея, в която се твърди, че присъдата е
неправилна. Изразява се становище, че материалният закон е неправилно
приложен и се иска оправдаване на подсъдимия по повдигнатото му
обвинение и преквалификация на деянието като извършено по
непредпазливост – чл. 133 вр. чл. 129, ал. 2 от НК. По отношение на
гражданския иск е посочено, че присъденото обезщетение не отговаря на
критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД, тъй като не е отчетен
значителният принос на пострадалия за причиненото му увреждане.
Постъпило е и възражение от адв. Н. против въззивната жалба на частния
обвинител и граждански ищец И.К.. В същата е изразено становище, че тя е
недопустима в наказателната част, тъй като присъдата на ПРС е
постановена в съответствие с направените искания и не накърнява правата му.
Наред с това с атакуваната жалба, според защитата, се излиза извън рамката
на първоначалните доводи в основната жалба. Изразява с становище за
недопустимост с допълнението да се правят допълнителни оплаквания извън
първоначално изразените.
Постъпила е жалба и допълнение към нея срещу присъдата от
гражданският ищец и частен обвинител И. А.. К. чрез повереника му – адв.
Х.М., с която сочат, че обжалват постановената първоинстанционна
присъдата както в наказателната, така и в гражданската част, като считат
същата за явно несправедлива. Иска се въззивният съд да наложи по-тежко
наказание на подсъдимият и да уважи предявения граждански иск в пълния
му претендиран размер от 20 000 лв., представляващ обезщетение за
претърпените от К. неимуществени вреди в резултат на извършеното от
подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото –
19.06.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
2
РП – Пловдив не е взела становище по въззивните жалби.
В съдебно заседание подс. Р.Ж. се явява и поддържа жалбата, а
защитникът му – адв. Е.Н. иска изменение на присъдата, преквалификация на
деянието като извършено по непредпазливост по смисъла на чл. 133 вр. чл.
129, ал. 2 от НК и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия
наказание. Същата поддържа изложените в жалбата доводи за неправилна
правна квалификация, за намаляване на размера на уважения граждански иск
поради наличието на съпричиняване от пострадалия. Изразява се становище,
че при правилно установени факти, ПРС е дал неправилна правна оценка на
деянието като извършено умишлено, а не по непредпазливост. Излагат се
доводи за наличие на случайно деяние. Оспорва се формата на вината, както и
неотносимостта на част от посочената от ПРС съдебна практика, която според
защитата не касае настоящия казус. Поддържат се и доводите за
недопустимост на въззивната жалба на частния обвинител и гражданския
ищец в наказателната ѝ част.
В последната си дума подс. Ж. отрича умишлено да е нанесъл телесната
повреда, иска да бъде оправдан в този смисъл и изразява съжаление за
причинените страдания на пострадалия.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на подс. Ж. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а
първоинстанционната присъда – потвърдена. Прокурорът намира за
основателни възраженията на адв. Н. за недопустимост на въззивната жалба
на гражданският ищец и частен обвинител И.К. в наказателната част. По
отношение жалбата на същия, касаеща гражданският иск – предоставя на
преценката на съда.
Гражданският ищец и частен обвинител И.К. се явява и поддържа
жалбата. Неговият повереник – адв. Х.М. със съгласието на доверителя си
оттегля жалбата в наказателна част и я поддържа в частта за уважаване на
гражданския иск в пълен размер. Изразява становище за правилност на
присъдата на ПРС в наказателната част, но оспорва твърденията на
защитата за непредпазливо извършване на деянието. Претендира разноски
пред въззивна инстанция и представя договор за правна защита и съдействие
и копие от фактура на стойност 1 200 лева.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
Подсъдимият Р. Л.. Ж. е роден на ****, живеещ в същия град, б.,
български гражданин, със средно образование, работещ, неосъждан, с ЕГН
**********. Подсъдимият е женен за свидетелката К. П. Ж., като двамата
имали едно дете от съжителството си.
3
Пострадалият И. А.. К. е роден на ***., б., български гражданин, със
средно специално образование, женен, работещ пенсионер, неосъждан.
Подсъдимият и пострадалият не били в родствени връзки и не се
познавали преди 19.06.2018г. Считано от 20.11.2015г. свид. И.К. по силата на
трудов договор № 191, работел по трудово правоотношение с юридическото
лице „**“ АД, като заемал длъжността „***“ в автобус, обслужващ градска
пътническа линия № *. Първоначално определеното му трудово
възнаграждение било 380 лева, като с поредица от допълнителни
споразумения същото било увеличавано и към дата 02.01.2018г. било в
брутен размер 525, 30 лева. Съгласно връчена срещу подпис длъжностна
характеристика обобщеното описание на работата включвало: снабдяване на
пътниците в автобуса с билети и таксуване на пътниците и придружаващите
ги багажи. Сред конкретните задължения на длъжността се включвали: -т.I.3
да води редовно отчетните документи и отчита получените приходи по
установения ред; -т.I.4 да осигурява висока култура и комфорт на
обслужване; -т.I.7 избягва конфликтни ситуации, а при възникване на такива
се опитва да ги овладее; т.I.11 своевременно се снабдява и носи със себе си
всички необходими му ценни образци /билети/. В длъжностната
характеристика били предвидени следните материални и финансови
отговорности; -т.III. 1 Носи отговорност за поверените му ценни образци
/билети/; -т.III. 2 Носи отговорност за правилното таксуване на пътници и
багажи, за коректното засичане на ценните образци в контролните описи и
отчитане на сумите от продажбите им. Освен това в допълнително
споразумение от трудов договор № 291/20.11.2015г. било предвидено
задължение да продава билети в превозното средство и да отчита сумите от
продадените билети на отчетника срещу издаден ПКО.
Пострадалият К. бил нервен по темперамент, когато се налагало да
прави забележка на пътниците, ако не спазват правилата за пътуване в
автобуса. Пострадалият К. изпълнявал възложената трудова функция и към
дата 19.06.2018г., като на същата дата съгласно предварително изготвен
график за месеца, за времето от 07.27 часа до 14.36 часа, бил на смяна като
*** в автобус марка „Исузу“, рег. № **, заедно с водач/шофьор – свид. А. У..
Автобусът пътувал по линия № *, обслужваща градската част на гр. Пловдив.
До обяд автобусът изпълнявал маршрута си без забавяне. С оглед летния
сезон и високите дневни температури, климатичната инсталация на
превозното средство била включена на студен режим, поради което
прозорците били плътно затворени. Въпреки наличието на включена
климатична инсталация температурата в автобуса била висока, тъй като
климатикът не насмогвал да я понижи, като термометърът показвал 34
градуса, а от вентилационните клапи духал топъл въздух. Около 12.30 часа в
автобуса от спирката, намираща се преди колелото на Панаира се качили
подсъдимият Ж. и съпругата му – свидетелката К. Ж.. Свидетелката Ж.
седнала на първа седалка след средна врата, а подсъдимият в задната част на
автобуса на последна седалка. Когато автобусът, движейки се по маршрута си
4
по бул. „Цар Борис III Обединител“, достигнал „Тунела“ възрастна жена
помолила ***а да отвори прозорците, защото й е топло и задушно. Той грубо
отказал като я подканил като й е топло да слиза. Известно време жената и
*** били във вербален спор относно ефективността на климатичната уредба и
необходимостта да се отворят прозорците на автобуса, в хода на който ***
заявил на всеослушание, че при включен климатик не може да са отворени
прозорците. Жената слязла на спирката пред хотел „Тримонциум“. При
слизането на възрастната жена св. Ж. с телефона си заснела термометъра в
автобуса, показващ 34 градуса. Впоследствие в автобуса се качило младо
момиче, което подтиквано от горещината отворило прозорец и в автобуса
навлязъл хладен въздух. Стимулиран от горното, когато автобусът достигнал
бул. „Никола Вапцаров“ някъде около „Камела“ подсъдимият Ж. станал от
седалката си и започнал да отваря наред прозорците в автобуса като вървял
отзад напред. Отишъл до шофьора и му казал, че не е нормално в тези
условия да се движи автобуса. Шофьорът не отговорил. Междувременно св.
К. Ж. забелязала, че *** се намира на средна врата, отишла до него и му
показала заснетото от нея. Между двамата започнал спор за температурата в
автобуса, но физическо съприкосновение нямало. Забелязвайки разправията
между съпругата му и ***а, подсъдимият се насочил към тях. Пострадалият
К. го възприел и нервно му направил забележка за отварянето на прозорците,
като го нарекъл „келеш“. Отправената реплика станала повод между
подсъдимия и пострадалия да започне словесна разпра относно изправността
на климатичната уредба, температурата в автобуса и верността на
измерването на заснетия от св. Ж.а термометър. В хода на словесната разпра
подсъдимият също отговорил на ***а с обидни думи. В скандала се включили
и други пътници, които също ругаели ***. Св. К. чул по негов адрес да бъдат
от отправяни думите „малоумник“, „откачалник“, „Как може да заблуждаваш,
че климатикът работи?“. Обидната дума „малоумник“ отправил подсъдимия.
Свидетелката Ж.а преценила, че ситуацията се изнервя, поради което
подканила съпруга си да не се разправя и да слизат по-бързо. На спирката на
бившата баня „Русалка“ автобусът спрял и отворил всички врати.
Подсъдимият и съпругата му слезли през средна врата. Св. Ж.а дърпала
съпруга си за ръка, за да го подкани да слезе по-бързо, за да се избегне по-
нататъшно ескалиране на словесната разпра. ***ът също подканил
подсъдимия да слиза по-бързо с думите: „Слизай бе, мухльо!“ Подсъдимият
се засегнал от отправената ругатня и на свой ред заканително попитал
пострадалия кого нарича мухльо и той ли ще му каже, в резултат на което св.
К. му отговорил: „Ела, де, ела да видиш“. В този момент подсъдимият се
втурнал обратно към автобуса. Съпругата му безуспешно направила опит да
го спре, като го задържала за ръката и му казала да го остави. Въпреки това
подсъдимият се качил обратно в автобуса, хванал за ***а за работната
жилетка в областта на яката и започнал да го разтърсва с цел да го накара да
се опомни и да осъзнае, че поведението му не било правилно. Св. К. от своя
страна отговорил, като също хванал подсъдимия за ръцете в областта на
5
раменете. Между двамата мъже започнало взаимно сборичкване, състоящо се
в дърпане и бутане, но размяна на удари нямало. По време на сборичкването
***ът осъществил контакт с шията, лявата мишница и предмишница, дясната
мишница и предмишница на подсъдимия. В началото на физическото
съприкосновение ***ът бил във вътрешността на автобуса с лице към вратата,
а току-що върналия се подсъдим бил от страната на отворената врата, с гръб
към нея. По време на боричкането двамата постепенно се извъртели, като
подсъдимият попаднал във вътрешността на автобуса, а пострадалият К. бил
до отворената врата, с гръб към нея. Подът на площадката на автобуса се
намирал по-високо от пътната настилка, с разлика равняваща се на външния
диаметър на гумата на автобуса В даден момент, когато пострадалият бил с
гръб към отворената врата и в близост до ръба на площадката на автобуса,
подсъдимият направил опит да се освободи от захвата на пострадалия, при
което го оттласнал от себе си замахвайки с ръце. ***ът залитнал назад, през
отворената врата, тъй като не намерил опора. Като видял как ***ът пада назад
през отворената врата с гръб към пътната настилка, подсъдимият протегнал
ръце да го хване, но не успял, поради което св. К. паднал върху пътната
настилка, при което ударил главата си и мигновено изгубил съзнание.
Словесният спор и физическото съприкосновение в автобуса били
наблюдавани от пътниците в него – свидетелите С. Х. и П. В.. Самото
физическо съприкосновение между подсъдимия и пострадалия К. на
площадката до средна врата било наблюдавано и от св. А. З. и св. З. Х..
Същите били на спирката срещу „Баня Русалка“ и имали добра видимост към
случващото се. При падането си по гръб, пострадалият К. ударил силно
задната част на главата си в асфалтовата настилка. Ударът бил толкова силен,
че пострадалият изгубил веднага съзнание и останал да лежи по гръб на
земята. От едното му ухо силно започнала да тече кръв. След като
пострадалият получил удар в главата, подсъдимият мигновено му се притекъл
на помощ. Опитал се да го изправи безуспешно като чул хрипове от
задушаване. Обърнал главата му настрани и бръкнал в устата му, за да му
извади езика, за да не го глътне. След изваждане на езика, пострадалият поел
въздух. Помощ оказали и други лица сред които З. Х. и Н. У., които поливали
пострадалия с вода и правили опити да го свестят. За случая бил подаден
сигнал на ЕЕН 112 от свидетелката П. В. и от св. А. У., като скоро на мястото
пристигнали екипи на Спешна медицинска помощ и МВР. Пострадалият бил
откаран незабавно в неврохирургично отделение, на УМБАЛ св. Георги,
където поради тежкото му състояние и констатирания остър субдурален
хематом на мозъка бил подложен на спешна черепномозъчна операция.
Видно от заключението на назначената по делото съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 305/2018г. на пострадалият К. при описания
инцидент са били причинени: счупване на черепа в ляво теменно-слепоочно и
черепната основа в 7 ляво; кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка над
лявата голямо мозъчна хемисфера; кръвоизлив в средното ухо в ляво, които
представляват разстройство на здравето, временно опасно за живота;
6
контузия на тялото с охлузване на дясната лакътна става, което е причинило
само болка и страдание, без разстройство на здравето.
Видно от назначената по делото съдебно медицинска експертиза с
определение на ПРС, изготвена от в.л. Б. при описания инцидент на
подсъдимия Р.Ж. са причинени кръвонасядания по шията, кръвонасядания по
лявата предмишница, лявата мишница, дясната предмишница и дясната
мишница.
Видно от назначената съдебно психиатрична експертиза, изготвена от
вещото лице П. във времето на инкриминирания инцидент подсъдимият Ж. е
имал неудоволствени изживявания, предизвикани от обстановката и
възприето отношение. По това време същият не е бил в състояние на
физиологичен или патологичен афект.
Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л.
А. А. при И.К. се констатират: нарушения в слуховия анализатор в ляво-
приемен хипакузис със средна слухова загуба 56 децибела, както и
отклонения във вестибуларния анализатор – световъртеж от централен
произход, комбиниран отоневрологичен синдром. Същите се дължат на
претърпяната от К. черепно-мозъчна травма вляво и последващо засягане на
слуховия и вестибуларни анализатори на периферно и централни нива. След
претърпяната черепно мозъчна операция пострадалият К. лежал в болница 13
дни /приет на 19.06.2018г. и изписан на 02.07.2018г./. След като го изписали
2-3 дни не можел да става и да се самообслужва, повръщал. Няколко месеца
бил в болничен за периода от 19.06.2018г до 29.11.2018г. с предписан след
изписването му от болницата домашно-амбулаторен режим. Изпитвал
световъртежи и главозамайване. Болките в главата продължавали и
понастоящем , но не с висок интензитет. За период от 15 дни до месец
пострадалият К. изпитвал затруднения с придвижването, олюлявал се, търсел
опора. В периода на възстановяване пострадалият запазил възможност да се
самообслужва – хранене, ходене до тоалетна, къпане, но с помощта на
съпругата му – свид. Т. К.. След преживения инцидент пострадалият изпитвал
уплаха и стрес. Въпреки констатираното намаление на слуха пострадалият К.
никога не бил ползвал слухов апарат, не ползвал и по настоящем. Нормално
комуникирал с пътниците, чувал ги добре. Изпълнявал служебните си
функции без проблем.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно установена горната
фактическа обстановка въз основа на събраните по делото доказателства – от
показанията на свидетелите И.К., Т. К., К. Ж., П. В., А.З., З. Х., А. У., Н.У., С.
Х.; от заключенията на съдебно медицинска експертиза по писмени данни №
305/2018г., изготвена от вещото лице Я.; съдебно медицинска експертиза,
назначена с определение на ПРС, изготвена от вещото лице Б.; съдебно
психиатрична експертиза, изготвена от вещото лице П. съдебно медицинска
експертиза, изготвена от вещото лице А. А.; от приложените по делото
писмени доказателства: СМУ № 681/2018г. СМУ № 667/2018г., протокол за
7
оглед на местопроизшествие ведно с приложен фотоалбум, медицинска
документация, представена от УМБАЛ „Св. Георги“, справка за съдимост,
характеристична справка, заповед за задържане, трудов договор № 191 и
допълнителни споразумения към него, длъжностна характеристика,
удостоверение изх.№ 20181018124816/18.10.2018г., пътен лист № 269017,
болнични листове, медицинска документация, предоставена от ЦСМП,
амбулаторен лист № 473/04.03.2020г. ведно с приложени изследвания.
ПРС е кредитирал с доверие заключенията на изготвените в хода на
досъдебното и съдебното производство три съдебномедицински и
съдебнопсихиатрична експертизи. От назначените експертизи ПРС е намерил,
че не следва да се кредитира единствено СМЕ, изготвена от в.л. Б. в частта, с
която се приема, че констатираните със СМУ № 618/2018г. телесни
уреждания са причинени на св. Ж. при инкриминирания инцидент от
пострадалия К.. В тази част експертизата се базира на показанията на св. Ж.,
дадени на съдебна фаза, за които съдът е изложил съображения, че следва да
се кредитират в посочената част поради липсата на безспорни доказателства,
подкрепящи твърденията на тази свидетелка.
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на
противоречията в показанията на част от свидетелите и е изложил подробни
мотиви защо приема, че инцидента се е случил по описания във фактическата
обстановка начин. ПРС не се е доверил на част от показанията на свид. Ж.
мотивирайки се, че същата е съпруга на подсъдимия и е констатирал стремеж
за подкрепа на защитната му теза; за част от обстоятелствата, заявени от тази
свидетелка ПРС е констатирал, че същите не са били заявени при разпита
непосредствено след инцидента, а ги съобщава за първи път пред съда /за
това, че и тя е пострадала при инцидента и това е свързано с действия на
пострадалия К./. По отношение на обясненията, дадени от подс. Ж.,
първоинстанционният съд е отчел двойствената им природа, свързана и с
осъществяване на правото на защита и ги е кредитирал в тези части, в които
кореспондират на доказателствената съвкупност. ПРС е изложил в детайли
защо приема, че са отправени конкретни реплики при инцидента, какво е
било положението на телата на подсъдимия и пострадалия и какъв е бил
механизма на причиняване на телесната повреда на пострадалия К..
Анализирайки и съпоставяйки свидетелските показания, заключенията на
изготвените експертизи и писмените доказателства по делото,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че подс. Ж. е извършил
както от обективна, така и от субективна страна престъпление по по чл.131,
ал.1, т.1, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на 19.06.2018г. в гр.
Пловдив, е причинил на Ив. А.. К. в качеството му на длъжностно лице – ***
в „****“ АД, при и по повод изпълнение на службата му като ***, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на черепа в ляво теменно-
слепоочно и черепната основа в ляво; кръвоизлив под твърдата мозъчна
обвивка над лявата голямомозъчна хемисфера; кръвоизлив в средното ухо в
8
ляво, причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота.
РС – Пловдив е приел, че от субективна страна престъплението е
извършено умишлено, при форма на вината евентуален умисъл – деецът
преследвайки желанието си за саморазправа във възникналия конфликт е
допускал и се е съгласил с причиняването на телесни увреждания на
пострадалия, без конкретно да е знаел в онзи момент какви телесни
увреждания ще причини, съгласявайки се с настъпването на
общественоопасните последици. ПРС подробно е направил разграничение в
интелектуалния и волевия момент и е разграничил, съобразно правната
теория и съдебната практика, разликата между пряк и евентуален умисъл,
самонадеяност и небрежност като форми на вината. Първата инстанция е дала
и мотивиран отговор и на възражението на защитата защо в случая не е
налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 от НК.
ПРС е изложил мотиви защо приема, че пострадалият К. е имал
качеството на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “б“ НК – *** в
„**** АД, както и че телесната повреда му е нанесена при и по повод
изпълнение на службата му. По отношение на характера и вида на телесната
повреда, причинена на пострадалия К., ПРС се е доверил на заключението на
СМЕ и е приел, че е причинена средна телесна повреда по смисъла на чл. 129,
ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
При индивидуализация на наказанието на подсъдимия Ж., съдът е отчел
като смекчаващи отговорността следните обстоятелства: чистото съдебно
минало на подсъдимия; добрите характеристични данни -трудово и семейно
Ангажиран, без данни за други противообществени прояви; оказаната първа
помощ на пострадалия; направеното самопризнание; разкаянието за
стореното и изразената критичност; провокативните действия на
пострадалото лице, което се държало нервно и грубо с останалите пътници, а
към подсъдимия не само отправил конкретни обидни думи: „келеш“ и
„мухльо“, но и предизвикателно го подканил да се върне в автобуса;
извършването на деянието с по-леката форма на вина – евентуален умисъл;
срокът на протичане на наказателното производство.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства ПРС е приел тежкият
съставомерен резултат, наложил животоспасяваща операция на пострадалия,
множеството причинени увреждания, нанасянето и на по-леки увреждания
които не дават отражение на правната квалификация, включително и
намаляването на слуха на пострадалия след инцидента.
Отчитайки горните обстоятелства, ПРС е приел наличието както на
многобройни, така и изключителни по своя характер смекчаващи
отговорността обстоятелства. Първата инстанция е приела, че и най-лекото
предвидено в закона наказание, а именно - 2 години лишаване от свобода се
явява несъразмерно тежко с оглед степента на обществена опасност на
деянието и дееца, и е определил наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т.
1 НК в размер на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. Съдът е
9
приложил разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, приемайки че целите на
личната и генералната превенция биха могли да бъдат постигнати с условно
наказание, като е отложил изпълнението на същото с изпитателен срок от
ТРИ ГОДИНИ.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 НК, от това наказание ПРС е
приспаднал времето, през което подсъдимият е бил задържан на 19.06.2018г.
за 24 часа по реда на ЗМВР, като един ден задържане се зачита за един ден
лишаване от свобода.
Първоинстанционният съд е уважил частично предявеният от
пострадалия К. граждански иск в размер на 14 000 лева и го е отхвърлил до
пълния размер от 20 000 лева. ПРС е мотивирал уважаването на гражданския
иск в един значителен размер с преживените болки и страдания от
пострадалия, при това в един продължителен период от време, с множеството
причинени увреждания, включително намаляване на слуха. Отказът да бъде
уважен гражданският иск до пълния предявен размер от 20 000 лева, ПРС е
мотивирал и с провокативното поведение на пострадалия спрямо подсъдимия
по време на словесния конфликт, предхождащ физическия сблъсък между
двамата. Съдът е осъдил подс. Ж. да заплати и 4% държавна такса върху
уважената част от гражданския иск
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК първоинстанционният съд е осъдил
подс. Ж. да заплати на частния обвинител и граждански ищец И.К.
направените разноски за повереник, както и направените в хода на
досъдебното и съдебното производство разноски за експертизи.
Пловдивският окръжен съд като въззивна инстанция намира за
установено следното:
Въззивните жалби на подсъдимия Р.Ж. и на ч.о.г.и. И.К. са процесуално
допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, но разгледани по същество са
НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. Същата съдът е приел за установена след внимателен
анализ на събрания по делото доказателствен материал и в този смисъл
постановената присъда се явява обоснована. Налице са достатъчно
доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно
вътрешно убеждение, което е отразено в мотивите. Въззивната инстанция
изцяло възприема анализа на доказателствата, направен от състава на ПРС и
същия няма да бъде преповтарян. Правилно е преценено авторството на
подсъдимия Р.Ж. във вмененото му във вина престъпно деяние.
Законосъобразно първоинстанционният съд е кредитирал като логични,
последователни и непротиворечиви показанията на свидетелите И.К., Т. К.,
К. Ж., П. В., А. З., З. Х., А. У., Н. У., С. Х., както и частично обясненията на
подс. Р.Ж.. Мотивирано са отхвърлени част от показанията на свид. Ж., тъй
10
като е съпруга на подсъдимия и ПРС е констатирал пристрастност.
Обосновано съставът на ПРС е приел заключенията на изготвените
експертизи, тъй като и според въззивния съд те са обективни, безпристрастни
и компетентно изготвени. При проверка на първоинстанционната присъда
въззивната инстанция не констатира да са били допуснати нарушения на
материалния закон и счита възраженията на защитата в тази насока за
неоснователни. Релевантните факти сочат за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 129, ал. 2 вр. с ал. 1 от НК, а именно такава е в
настоящия казус възприетата правна квалификация. Не могат да бъдат
възприети доводите на защитата, че деянието е извършено по
непредпазливост и следва да се преквалифицира по чл. 133 от НК. И според
въззивната инстанция средната телесна повреда е причинена умишлено, а не
по непредпазливост, за което говорят действията на подсъдимия Ж..
Неоснователни са възраженията на защитата, касаещи формата на вината.
Деянието е извършено при евентуален умисъл, тъй като деецът преследвайки
желанието си за саморазправа във възникналия конфликт се е съгласил с
настъпването на общественоопасните последици, без да е имал конкретна
представа каква точно телесна повреда ще настъпи и какви точно увреждания
ще причини на пострадалия. В тази насока изцяло се възприемат мотивите на
ПРС. Неоснователно е и възражението на защитата, че се касае за случайно
деяние по смисъла на чл. 15 от НК. В конкретния случай подс. Ж.
кумулативно е могъл и е бил длъжен да предвиди, че оттласквайки с ръце
пострадалия К. през отворената врата на автобуса, от височината и наклона на
тялото му, той ще падне назад и ще удари главата си, падайки от високо на
асфалта. Настъпилият престъпен резултат е житейски логичен и предвидим за
всеки нормално и логично мислещ човек, какъвто е и подсъдимия.
Основателно е възражението на защитата, че част от съдебната
практика, посочена от ПРС не касае настоящия казус, но това не променя
крайния извод за съставомерност на деянието, за авторството му и за формата
на вината.
Основателно е и възражението на защитата, че въззивната жалба на
пострадалия К. срещу наказателната част на присъдата е недопустима, тъй
като е постановена в съответствие с направените от него искания пред
първата инстанция. Същото се отнася и до допълнението към въззивната
жалба, с която се разширяват оплакванията срещу присъдата извън рамката,
очертана с депозираната в срока за обжалване въззивна жалба. В тази част
въззивната жалба бе оттеглена от частния обвинител и граждански ищец и
неговия повереник, което прави обсъждането ѝ безпредметно.
Неоснователно е искането на защитата за намаляване на размера на
уважената част от гражданския иск поради наличието на съпричиняване от
страна на пострадалия. ПРС много подробно и мотивирано е отговорил на
това възражение и е отчел поведението на подсъдимия и пострадалия и е
присъдил справедлив размер на гражданския иск, който не се нуждае от
корекция от въззивната инстанция. Правилно първата инстанция е отхвърлила
гражданския иск над сумата от 14 000 лева и в тази насока е неоснователно
11
искането на ч. о. г.и. К. за пълно уважаване на граждански иск. Факт е
провокативното поведение на пострадалия преди физическия сблъсък, но е
факт и продължителния период на възстановяването му в резултат на
множеството му причинени увреждания. Ето защо въззивната инстанция се
солидаризира с мотивите на ПРС и намира присъденото обезщетение за
справедливо.
Въззивният съд не констатира да са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са достатъчно основание за отмяна на атакуваната
присъда.
Съдържанието на мотивите към присъдата на първоинстанционния съд
отговаря на изискването по чл.305, ал.3 от НПК. В конкретния случай
съставът на ПРС е обсъдил всички наведени от защитата аргументи, обсъдил
е противоречията в доказателствените материали, като първостепенният
съдебен акт не страда от пороци, които да са накърнили правото на защита и
съответно да налагат отмяна на присъдата.
Въззивнният съд счита, че правилно и справедливо ПРС е определил
размера на наказанието, което следва да понесе подс. Ж., като са обсъдени и
отчетени наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Същите се споделят изцяло и от въззивната инстанция. Безспорно в случая са
налице множество и изключителни по своя характер смекчаващи
отговорността на подс. Ж. обстоятелства. Правилно ПРС е определил
наказанието при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Определеното
наказание в размер на една година лишаване от свобода е справедливо и
съответства на обществената опасност на деянието и дееца и ще изпълни
целите по чл. 36 от НК. Безспорно са налице основания за отлагането му по
реда на чл. 66, ал. 1 от НК с подходящия изпитателен срок от 3 години.
Правилно ПРС е приспаднал задържането на подс. Ж. за 24 часа по реда на
чл. 59 от НК от наложеното му наказание.
С оглед изхода на делото, присъдата е правилна по отношение на
разноските, които са били присъдени в първоинстанционното производство в
тежест на подс. Ж..
Подсъдимия Р.Ж. следва да бъде осъден да заплати на частния
обвинител и граждански ищец И.К. и направените от него разноски във
въззивното производство, а именно заплатено адвокатско възнаграждение на
повереника в размер на 1 200 лв.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че присъдата следва да бъде потвърдена
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
12
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 58/09.07.2021г., постановена по НОХД
№ 1855/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 1 н.с.
ОСЪЖДА подсъдимия Р. Л.. Ж. да заплати на частния обвинител и
граждански ищец Ив. А.. К. направените от него разноски за повереник във
въззивното производство в размер на 1200 лева.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13