Решение по дело №715/2020 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                   /05.01.2021 г., гр. Провадия

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Провадийският районен съд                      II състав

На десети декември                                   две хиляди и двадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                     

Районен съдия:  Елена Стоилова

при секретар Н. С.

Като разгледа докладваното от съдията Елена Стоилова

гражданско дело № 715 по описа на съда за 2020г.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от В.П.Н. с ЕГН **********, с адрес *** срещу А.А.Н. с ЕГН **********, с адрес ***.

 В молбата са изложени следните обстоятелства, на които се основават претендираните права:  

Твърди се, че на 21.01.2001г. страните сключили граждански брак, който бил първи и за двамата. Преди брака си страните имали роени две деца Г. Н., роден на ***г. и П.П., родена на ***г..

В началото съвместния живот между страните бил изпълнен с любов, те живеели в разбирателство и се трудели за благото на семейството си. Двамата работили в БДЖ. Синът им работил и живеел в гр.Русе, а дъщеря им живеела и учила там.

Ищецът твърди че, преди около две години отношението на ответницата към него се променило, тя започнала да употребява алкохол всяка вечер след работа и да се кара с ищеца. Започнала да го ревнува да му вдига скандали и да обижда него, колежките и съседките им.

На 07.08.2020г. страните решили да се разделят, като ответницата напуснала жилището, в което живели и се пренесли в друг дом собственост на ищеца като той й помогнал затова, както в мебелировката и електроуредите.

Твърди се, че бракът между страните е изпразнен от съдържание и съществува само формално.

Иска се прекратяване на брака между страните като дълбоко и непоправимо разстроен по вината на ответницата, страните не са придобили недвижими имоти по време на брака си, нямат претенции за семейното жилище, ищеца не претендира издръжка, няма претенции към фамилното име, което да носи ответницата.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата.

В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа изцяло исковата молба. Ответницата не се явява, не изпраща представител и не изразява становище.

Съдът, след съвкупна преценка на доказателствата по делото приема за установено от  фактическа страна следното:

От писменото доказателство - удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № 1/21.07.2001г., изд. от община Д. се установява, че страните са сключили на 21.07.2001г. в гр.Д. граждански брак и че ответницата е променила фамилното си име след сключването на брака на Н..

От гласните доказателства –  показанията на водените от ищеца свидетели Н. и П., които съда кредитира, като непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства се установява, че отношенията между страните били добри, но преди 3 - 4 години се обтегнали, тъй като ответницата започнала да злоупотребява с алкохол. В резултат на това тя ставала агресивна, обиждала ищеца и децата им, хвърляла предмети по дъщеря си св.П., поради което двете деца на страните напуснали общия им дом. Ответницата ревнувала ищеца, правила му скандали, че той й изневерява, когато пред къщата минела някаква жена ответницата започвала да крещи на съпруга си „В., любовницата ти минава, ти затова ли седиш навънка, за да си уреждаш срещи?“. Ответницата гонела жени из селото като ги обвинявала, че били любовници на съпругът й. През лятото на 2020г. страните се разделили като ответницата отишла да живее в друга къща, която била наследствен имот на ищеца. Страните са подали молба за развод през 2019г., но ответницата не се е явила на делото, поради което то било прекратено.

При така установената фактическа обстановка и като съобрази приложимото законодателство, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са кумулативно обективно съединени искове за прекратяване на брака на основание чл. 49, ал.1 вр. с ал.3 от СК, и небрачен иск с правно основание чл. 322 ал. 2 изр. 2 ГПК вр. чл. 53 от СК.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 49, АЛ. 1 вр. с ал.3 ОТ СК:

Съдът приема за установено, въз основа на събраните в хода на делото гласни доказателства, че брачните отношения между съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени, тъй като помежду им е изчезнало взаимното доверие и уважение, разбирателство и задружност при изпълнение на семейните задължения. Страните са разделени от лятото на 2020г. поради поведението на ответницата – злоупотребяването й с алкохол, в резултат, на което тя става агресивна към съпруга си, обижда го, обвинява го в изневяра, злепоставя го пред съселяните му като го обвинява пред тях в изневяра, бие и обижда жени от селото, твърдейки, че са любовници на съпругът й.  

Предвид изложеното, съдът намира, че запазването на брака е лишено от смисъл, тъй като той е изпразнен от съдържание и това би било вредно за обществото и самите съпрузи, между които не съществува физическа и духовна близост, изчезнали са чувствата на обич, взаимност и привързаност, поради което бракът им следва да бъде прекратен. От свидетелските показания по делото се установи, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака е изключително на ответницата, поради злоупотребяването й с алкохол, агресивното й поведение към съпруга си и децата им, неоснователните обвинения към съпруга си в изневяра, злепоставянето му пред обществото чрез публичното му обвиняване в това отношение.

ПО ИСКА С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 53 ОТ СК

При сключването на брака ответницата е променила фамилното си име като е приела това на съпруга си Н.. Предвид липсата на противопоставяне от страна на ищеца ответницата да запази брачното си фамилно име и липсата на изявление от нейна страна в това отношение, съдът намира, че тя следва да продължи да го носи.

Издръжка не е поискана. Страните нямат ненавършили родени от брака си деца и въпроса относно упражняването на родителските права е ирелевантен. Страните нямат семейно жилище по смисъла на СК, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.

На основание чл. 329, ал. 1 ГПК съдебните разноски по брачните дела в случаите, когато съдът се е произнесъл по въпроса за вината остават за виновния съпруг. Съобразно чл.6, т.2 Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателна държавна такса в размер на 50 лева, която сума следва да се поеме от ответницата.

Ищецът не претендира присъждане на разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по разноските сторени от ищцата.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА  брака между В.П.Н. с ЕГН **********, с адрес *** и А.А.Н. с ЕГН **********, с адрес ***, сключен на 21.07.2001г. в гр.Д. с акт за граждански брак № 1/21.07.2001г., съставен в гр.Д., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на съпругата А.А.Н. с ЕГН **********,  на основание чл. 49, ал. 1 вр. с ал.3 от СК.  

ПОСТАНОВЯВА след развода А.А.Н. с ЕГН ********** да продължи да носи брачното си фамилно име Н., на основание чл.53 СК.

ОСЪЖДА на основание чл. 329 ал.1 от ГПК вр. чл. 6 т.2 А.А.Н. с ЕГН **********, с адрес ***  да заплати в полза на Държавата, по сметка на РС Провадия сума в размер на 50 лв., представляващи остатъка от дължимата държавна такса по иска за прекратяване на брака. 

При неизпълнение в едноседмичен срок, считано от изтичане на срока за обжалване на решението да се издаде изпълнителен лист, включващ и дължимата държавна такса за издаването му.   

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:……………………