Р Е
Ш Е Н
И Е
№.............
град Ш., 29.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд- град Ш.,
в публичното заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Бистра Бойн
при секретаря Р.Хаджидимитрова, като разгледа
докладваното от съдията АД № 30 по описа за 2022г. на Административен съд– гр. Ш., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.156 и сл. от Данъчноосигурителния процесуален
кодекс /ДОПК/, въз основа на жалби от Фондация „Е С Д“, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление в гр.Ш., ул.Б. №4, представлявано от
Председателя В.А.А., чрез адв. А.А.от АК- Пловдив срещу 1. Ревизионен акт №
Р-0300272004646-091-001/27.09.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и
Главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна,
потвърден изцяло с Решение № 288/15.12.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, и 2.
Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт №
П-03002721177146-003-001/14.10.2021г., издаден от Началник на сектор възложил
ревизията и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден
изцяло с Решение № 292/15.12.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с които
са установени годишни данъчни задължения за данък по ЗДДС в размер на 139222,97.00лв.
главница и лихва 36994,49лв. за данъчни периоди м.08, м.10, м.11, м.12/2018г. и
м.07 и м.08/2019г. и данък по ЗКПО в размер на 58378,25лв. и лихва 15819,29лв.
за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. В жалбата се иска отмяна на РА и РА за поправка на РА,
потвърдени с решение, постановено при обжалване по административен ред, поради
незаконосъобразност, изразяваща се в неговата фактическа и правна необснованост.
С актовете се вменявали публични задължения на Фондацията без да са възникнали
такива по силата на закона. Неправотата на облагането следвала не само от
изложеното за липсващо съдебно решение по предходна ревизия на Фондацията, но
най-вече от липсата на обсъждане от страна на ревизиращия орган на представени
писмени доказателства относно бракувани стоки и извършена инвентаризация,
непризнати в хода на настоящата ревизия. Органът по приходите правил опит за
привнасяне на факти и обстоятелства от ревизия приключила със съдебно решение по
адм.д. № 2216/2019г. на Административен съд Пловдив, чието прилагане си иска под
формата на доказателствено искане. Освен това, неправилна била констатацията,
че Фондацията не извършва нестопанска дейност и извършените разходи в размер на
151031,99лв. били свързани със стопанската дейност и не следва да се изключват
при определяне на финансовия резултат.
В съдебно заседание юридическото
лице, представлявано от процесуален представител адв.А.А. от АК Пловдив, заявява,
че поддържа подадените жалби и моли ревизионните актове да бъдат отменени, като
претендира присъждане на разноските по делото.
Ответната страна- Директор
на Дирекция „Обжалване и данъчно осигурителна практика“- Варна, чрез
процесуалния си представител- главен юрисконсулт С. в отговор от 05.05.2022г. оспорва
жалбите. В открито съдебно заседание аргументира становище за законосъобразност
на РА, поради което моли жалбите да бъдат отхвърлени. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ш.ският
административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Предмет на
оспорване е Ревизионен акт № Р-0300272004646-091-001/27.09.2021г., издаден от
Началник на сектор „Ревизии“ и Главен инспектор по приходите в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден изцяло с Решение № 288/15.12.2021г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при
Централно управление на НАП Варна и
Ревизионен акт за поправка на Ревизионен акт №
П-03002721177146-003-001/14.10.2021г., издаден от Началник на сектор възложил
ревизията и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна, потвърден
изцяло с Решение № 292/15.12.2021г. на Директор на Дирекция “Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП Варна, с които
са установени годишни данъчни задължения за данък по ЗДДС в размер на
139222,97.00лв. главница и лихва 36994,49лв. за данъчни периоди м.08, м.10,
м.11, м.12/2018г. и м.07 и м.08/2019г. и данък по ЗКПО в размер на 58378,25лв.
и лихва 15819,29лв. за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г.
Жалбите срещу двата
РА, които по същество са идентични, са подадени в срока по чл.156 ал.1 от ДОПК на
17.01.2022г., чрез пощенски оператор, при връчени Решения на 04.01.2022г. и от
активно легитимирана страна, имаща право и интерес от оспорване, тъй като
обжалваният ревизионен акт създава нови публични задължения за юридическото
лице, като по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера.
Ревизионните актове са обжалвани в предвидения срок пред горестоящия в приходната
администрация орган, който ги е потвърдил. Изчерпването на реда на
задължителното административно обжалване и постановения от горестоящия орган
резултат, както и подаването на жалба в рамките на предвидения в чл.156 ал.1 от ДОПК срок, налагат извод за допустимост на жалбите.
В настоящото
производство, съгласно чл.160 ал.2 от ДОПК, съдът преценява законосъобразността
и обосноваността на ревизионния акт, като проверява дали е издаден от
компетентен орган, в съответната форма и спазени ли са процесуалните и
материално правните разпоредби по издаването му. Преценявайки фактическите
обстоятелства, релевантни за правния спор, съдът намира за установено следното:
Ревизионното
производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия №
Р-03002720004646-020-001/ 03.08.2020/стр.378 по делото/, изменена със Заповеди
Р- 03002720004646-020-002/10.02.2021, спирана със Заповеди
Р-03002720004646-023-001 /02.10.2020, Р-03002720004646-023-002/15.02.2021,
Р-03002720004646-023-003/ 27.05.2021, възобновявана със Заповеди
Р-03002720004646-143-001 /06.01.2021/стр.370/, Р-03002720004646-143-002
/17.03.2021/стр.363/, Р- 03002720004646-143-003/ 25.08.2021, от екип от
ревизори- Главен инспектор по приходите (ръководител на ревизията) и Старши инспектор
по приходите, издадени на основание чл.112 и чл.113 от ДОПК, със срок за
завършване на ревизията, съобразно Заповед за изменение на заповед за възлагане
на ревизия № Р-03002720004646-020-003/01.09.2021г.- 17.05.2021г./всички приложени
по делото/. В
процеса на ревизията, с Решение № Р-0300270004646-098-001/31.08.2021г. било
иззето разглеждането и решаването на преписката по ревизията на осн.чл.7 ал.3
от ДОПК/стр.353/.
Възложената ревизия
на Фондация „Е С Д“, с ЕИК: ******** е с обхват ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от
01.07.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.07.2019г. до 03.09.2019г. и корпоративен данък по ЗКПО за
периода от 01.01.2015 до 31.12.2019г. На
Фондацията била извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства,
приключила с Протокол КД-73 за приключване на проверка №
П-16001619095624-073-001/22.06.2020г., като били присъединени събрани
доказателства по извършена Проверка за установяване на факти и обстоятелства за
корекция на осигурителни декларации/ПУФО/ в периода 01.01.2019г.- 31.01.2019г.,
в хода на която са представени първични и вторични счетоводни документи за
отчетните 2015г, 2016г. и 2017г. Към настоящото ревизионно производство с Протокол
КД-73 вх. № 1317948/ 17.08.2020г./стр.91 по делото/ бил приобщен горепосоченият
протокол, ведно с всички събрани документи. Същите са приети към настоящото
производство и като част от доказателствения материал по адм.д.№ 2216/19г. на
АдмС Пловдив. В срока по чл.117 ал.1 от ДОПК, от проверяващите органи по
приходите бил издаден Ревизионен доклад (РД) № Р-03002720004646-092-001/
26.08.2021г., връчен по електронен път на ревизираното юридическо лице на 30.08.2021г.,
като в срока по чл.117 ал.5 от ДОПК от негова страна постъпило Възражение с
аргументи, че констатациите по него са необосновани и не почиващи на анализ на
събраните доказателства, включително представените от ревизираното лице./стр.51/
Ревизионното производство приключило с издаването на Ревизионен акт /РА/ Ревизионен
акт № Р-03002720004646-091-001/ 27.09.2021г., коригиран по отношение на
допусната фактическа грешка, изразяваща се в неправилно вписани стойности на
деклариран корпоративен данък по първоначалните ГДД, а не по коригиращите
декларации, подадени от РЛ, с РА № П-03002721177146-003-001 14.10.2021г., по
реда на чл.119 ал.2 от ДОПК, с който били установени задължения на Фондацията за
корпоративен данък в размер на 58378,25лв. и лихви в размер на 15819.29лв.,
както и задължение за ДДС в размер на 139222,97лв. и лихви в размер на
36994,49лв. Двата РА били обжалвани пред Директора на дирекция „ОДОП“- гр.Варна по
административен ред с жалба вх.№ 41028-20/14.10.2021г. и вх.№ 46640/18.10.2021г./стр.776
по делото/, като от РЛ не били представени нови доказателства. Изложени били
твърдения за незаконосъобразността на РА, поради противоречие с
материално-правните разпоредби и необоснованост. По жалбите било постановено Решение
№ 288/15.12.2021г. и Решение № 292/15.12.2021г., с които С.П.- Директор на
Дирекция „ОДОП“ Варна потвърдил изцяло Ревезионните актове.
Срещу РА, потвърдени
с Решенията на горестоящия административен орган част, са подадени жалби, въз
основа на които е образувано настоящото съдебно производство.
Видно от
приобщените по делото доказателства, заповедите за образуване и движение на
ревизионното производство са издадени от компетентен орган. Производството е
приключило в определения срок с ревизионен акт, издаден от компетентните органи
в предписаната от закона форма и съдържание.
Към материалите по
делото са приобщени разпечатки от електронни документи, които представляват
възпроизведени на хартиен носител електронни документи по смисъла на чл.3 ал.1
от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, които
материализират електронно изявление, подписано при условията на чл.13 ал.1 от
с.з. От електронните документи и удостоверяванията към всеки от тях, в проведени
по делото открити съдебни заседания на 10.05.2022г. и 06.12.2022г., съдът
констатира, че разпечатаните документи- ЗВР, ЗИВР, РД и РА са идентични с
представените в електронна форма и са подписани с квалифициран електронен
подпис от лицата, посочени като техни автори. Законът придава значение на
подписан документ на този електронен документ, към който е добавен квалифициран
електронен подпис. В настоящия казус, при проверка валидността на положените
върху документите подписи се установи, че същите са придружени от издадено от
доставчика на удостоверителни услуги удостоверение за квалифициран електронен
подпис, отговарящо на дефиницията по чл.3 т.15 от Регламент (ЕС) № 910/2014г. и
съгласно чл.4 от ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е физическото лице,
което в изявлението се сочи като негов извършител. Решениятоа с които РА са потвърдени,
също са издадени в рамките на нормативно установения срок от компетентен орган-
Директор на Дирекция „ОДОП“ Варна.
В обобщение на
горното и при дължимата пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на оспорвания РА, съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
вр. с §2 от ДР на ДОПК, съдът приема, че оспорените РА са валиден процесуален административен
акт, издаден след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен
административен орган, в определения от него срок. Всеки РА е издаден от
компетентните органи- възложител на ревизията и ръководител на същата, и
определя данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради
което не се установяват основания за прогласяване на нищожност на РА, поради
липса на компетентност на издалия го орган. Ревизионният доклад и ревизионният
акт са съобщени на ревизираното лице, като по този начин му е осигурена
възможност да упражни правото си на защита в пълен обем, която то е реализирало.
От фактическа
страна и по отношение на материално-правната законосъобразност на РА, съдът
установи следното:
Между страните не
се спори и видно от доказателствата по делото, както и от служебна справка в ТР,
Фондация „Е С Д“ е учредена с цел да подпомага деца в неравностойно положение в
Република България и техните родители с финансово- битови, социални,
възпитателни ресурси за постигане на по- добра семейна жизнена среда с извършвана
дейност през ревизирания период- търговия на едро и дребно с дрехи и електроуреди
втора употреба в обекти в гр.Пловдив и гр.Стара Загора. Финансирането на
дейността се извършвало с приходи от дейността и дарения. Фондацията извършвала
и нестопанска дейност за даряване на дрехи за социално слаби лица, но за релевантните за ревизионното производство периоди е осъществявала
единствено стопанска дейност. Фондацията е дерегистрирана по реда на чл.176 от ЗДДС на 03.09.2019г. Вписана е промяна в Търговския регистър на 23.03.2020г., изразяваща се в изменение
на предходно наименование "Светлина на света" с настоящото, промяна
на председателя от Б.М.С./свидетел по делото/ на В.А.А. и на седалището и
адреса на управление от гр.Пловдив, район Южен, ул„А.П Д" № 14 на гр.Ш., ул."Б." № 4.
С Решение №2771 от
27.12.2019г. по адм.д. № 2216/2019г. на Административен съд- Пловдив и Решение
№ 321/06.02.2020г., влезли в законна сила след оттегляне на касационна жалба
пред ВАС, съдът отменил РА № Р- 16001618004392-091-001/ 13.03.2019г., потвърден
с Решение № 399/01.07.2019г. на Директор на ОДОП- Пловдив, в частта му, с която
е отказан данъчен кредит в размер на 28578.62лв. и лихва в размер на
15008,97лв., за периода от 01.01.2015г. до 31.10.2017г. и относно допълнително
начислен ДДС в размер на 20913,40лв. и лихви– 14120,79лв. Оспореният РА бил
издаден след проведено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ №
Р-16001618004392-020-001/27.07.2018г., на основание чл.112 и чл.113 ДОПК
ревизионно производство по отношение жалбоподателя с обхват: ДДС за периода от
01.01.2013г. до 30.06.2018г. В хода на съдебното производство, жалбоподателят
заявил оттегляне и отказ от жалбата в частта за непризнат данъчен кредит по две
данъчни фактури с № **********/02.11.2015г. с данъчна основа 12470лв. и фактура
№ **********/03.11.2015г. с данъчна основа 12465лв., издадени от „Т Б“ ЕООД-
гр.Видин с предмет 90 бр.щендери, поради което в тази си част жалбата била
оставена без разглеждане. Определението, постановено в съдебно заседание от
05.12.2019г. влязло в сила на 13.12.2019г., съответно на тази дата е влязъл в
сила РА № Р- 16001618004392-091-001/
13.03.2019г., в частта му, с която не е признат данъчен кредит поради липса на
реална доставка по двете фактури.
Видно от съдебния
акт, приложен ведно с делото по настоящото съдебно производство, съдът е
установил хипотезата
на чл.142 ал.2 АПК, приложим съгласно §2 ДР ДОПК и е приел, че РА не е
законосъобразен, предвид развилото се производство по корекция на счетоводна
грешка в данъчни декларации по чл.92 от ЗКПО в хода на ревизия във фаза на административно
обжалване. След постановяване на съдебното решение, било подадено Уведомление
по реда на чл.75 ал.3 от ЗКПО за допусната счетоводна грешка при попълване на
годишните отчети и определяне на финансовия резултат в подадените ГДД по чл.92
от ЗКПО за 2015г., 2016г., 2017г., което е довело до корекции на декларираните
данъчни резултати, съобразени след проверка, обективирана в Протокол №
П-16001619095624-073-001/22.06.2022г. /стр.672 по делото/.
От РЛ в хода на настоящото
ревизионното производство по връчени ИПДПОЗЛ не били представени всички
изискани документи, като за периода 01.01.2018г.- 31.12.2018г. и от
01.01.2019г. до 31.12.2019г. липсват счетоводни документи, освен аналитичен
регистър на счетоводна сметка 304 „стоки“. Представени са само частично
първични и вторични счетоводни документи за отчетни периоди 2015г., 2016г. и
2017г. Въз основа на гореописаните факти и обстоятелства ревизиращият екип приел,
че са налице обстоятелства, визирани в чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК. В тази връзка
на ревизираното лице били връчени Уведомление по чл.17 ал.1 т.2 от ДОПК № Р-
03002720004646-139-001/20.01.2021 г. и Уведомление по чл.124 ал.1 от ДОПК №
Р-03002720004646-113-001/20.01.2021г., с които лицето е уведомено за наличието
на обстоятелство по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК./стр.523-529 по делото/. При
определянето на данъчната основа за облагане бил извършен анализ на относимите
към Фондацията обстоятелства, визирани в чл.122 ал.2 от ДОПК и преценка на
представените от РЛ и изисканите по реда на чл.47 от ДОПК от трети лица, в хода
на ревизионното производство документи и приобщените такива от предходни
производства.
I. По приложението на ЗКПО: С оспорения РА, бил определен
корпоративен данък за данъчен период 01.01.2015г. до 31.12.2019г., като
данъчните органи съобразили установените в хода на ревизионното производство
факти и събраните доказателства, фактури и факта на реално осъществени
доставки, доколкото той е от значение за признаването на разходи за дейността.
1. През 2015г. Фондация получила дарение в
размер на 151031.99лв., с която сума били покрити разходите за дейността. Било
установено, че във Фондацията са отчетени разходи за основна дейност в размер
на 156131.35лв. като в т.ч. са и разходи за нестопанската дейност за 2015г. в
размер на 151031,99лв. При проверката се установило обаче, че през 2015г.
фондацията не е извършвала нестопанска дейност и извършените разходи са
свързани със стопанската ѝ дейност и същите не е следвало да се изключват
при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване.
През 2015г.
Фондацията получила услуги от доставчик „Т Б" ЕООД с ЕИК ********* по 2
бр. фактури: № 138/ 02.11.2015г., с данъчна основа 12 470,00лв. и фактура №
143/03.11.2015г., с данъчна основа 12465,00лв. с предмет "изработка на
щендери", като същите били отразени по счетоводна сметка 602 като разходи
за външни услуги и сумата от 24935,00лв. по двете фактури била призната като
текущ разход за 2015г. В хода на ревизията органите по приходите са направили
извод, че издадените фактури не документират реално осъществена доставка на
услуга по смисъла на чл.9 ал.1 от ЗДДС. По отношение на липсата на досатавка по
двете фактури е налице влязъл в сила РА, както беше посочено по-горе в
решението. С оглед на установеното, ревизионните органи приели, че счетоводния финансов
резултат касаещ стопанската дейност на фондацията следва да бъде увеличен с
разходите, които не са документално обосновани по смисъла на този закон на
основание чл.26 т.2 от ЗКПО в размер на 24935,00лв.
През 2015г.
Фондацията отразила в счетоводните си регистри по счетоводни сметки 601- „Разходи
за материали“ и 602- „Разходи за външни услуги“ фактури за разходи, които не са
свързани с дейността на фондацията. В резултат на това описаните в тях суми били
отчетени като текущи и с тях бил намален счетоводния финансов резултат за
2015г. Било констатирано, че фактури на обща на стойност 3081,40лв. с
доставчици "Ведиком“ ЕООД, „Асенова крепост“АД, „Дрийм хоум 1“ ЕООД, “Елсвет“ООД,
„Сид Tумен“ЕООД, „Национални дистрибутори“ЕООД, “Еконт Експрес“ООД и др. посочени в табличен
вид в РД, са издадени основно за разходи за наеми на магазини, електрическа
енергия, куриерски услуги, етикети, канцеларски материали, телекомуникационни и
транспортни услуги и др. на малки стойности, свързани със стопанската дейност на
фондацията. Липсвали доказателства за ползван от РЛ в търговската му дейност
обект в кв. Остромила, гр.Пловдив, за който адрес бил отчетен разход за електроенергия.
Проверката на представените счетоводни документи и счетоводни регистри от
Фондацията не установила извършени облагаеми доставки свързани с осчетоводените
стоки и услуги. С оглед на което, счетоводният финансов резултат бил увеличен с
разходите, които представляват разходи, несвързани с дейността на основание
чл.26 т.1 от ЗКПО в размер на 3081.40лв. След като ревизиращите органи приели,
че цитираните фактури са издадени без относимост към независимата икономическа
дейност на ревизираното лице, определили данъчната основа, съгласно чл.16 ал.1
от ЗКПО, без да се вземат под внимание тези сделки. Финансовият резултат бил
увеличен и с лихви по изпълнително дело в размер на 3646,73лв. Предвид
гореизложеното, в резултат на извършената ревизия бил преобразуван счетоводният
финансов резултат на дружеството за данъчни цели в посока увеличение със сумата
на горепосочените разходи за външни услуги, както следва: общо приходи-
450690,73лв., в т.ч. нетни приходи от продажби- 299648,86лв.; общо разходи-
425642.84лв.. в т.ч.- 274610,85лв. разходи във връзка със стопанската дейност.;
счетоводна печалба- 25047,89лв.; приспадане на данъчна загуба от източник в
страната- 19880,36лв. Определена била нова данъчна основа, подлежаща на
облагане с 10 на сто корпоративен данък, в размер на 36830,66лв. При дължим
данък- 3683,07лв., и внесен данък- 929,51лв. била установена разлика за внасяне
в размер на 2753,56лв. За установените и неизплатени задължения за КД на
основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК били начислени лихви за забава
в размер на 1534.55лв. за периода от 01.04.2016г. до 27.09.2021г., съгласно
приложен лихвен лист към РА.
2. През
ревизираната 2016г. били отчетени като
приходи 93783,52лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 93781.82лв. През тази
година били получени и приходи в размер на 18540.00лв. представляващи
финансиране от дарения.
При проверката било
установено, че през 2016г. Фондацията не е извършвала нестопанска дейност и
получените дарения в пари следва да са облагаеми и не следва да се изключват
при определяне на счетоводния финансов резултат за данъчно преобразуване. Извършените
разходи през годината били само във връзка със стопанската дейност. При
проверката се установило, че описаните в табличен вид в РД фактури с доставчици
„Еконт Експрес“ООД, „Интелект“ЕООД, „ЕМ ЕС СИ България“ООД, „Елсвет“ООД, „ЕВН
България Електроразпределение“, „Тракия Лизинг– 99“ЕООД, „Найден Киров“АД, „РГБ
и“ООД, „Папров" ООД, „Каффа ойл" ЕООД и др. са основно разходи за
наеми на магазини, ел. енергия, куриерски услуги, етикети, канцеларски
материали, телекомуникационни услуги и др. на малки стойности свързани със
стопанската дейност на фондацията. Фондацията не е посочила обект в
кв.„Остромила", гр.Пловдив, от където да извършва търговската си дейност и
по отношение на който, били заплащани разходи за електроенергия. През 2016г. от
част от изброените доставчици Фондацията закупила антифриз, 3 528 бр. щепсели,
50бр. ключ и 240бр. термозащита, за които не били представени доказателства за
какво се използват и какви облагаеми доставки се извършват с тях. Гореописаните
фактури са на обща стойност в размер на 2853,04лв. От ревизиращите органи било
прието, че счетоводният финансов резултат следва да бъде увеличен с разходите,
които представляват разходи, несвързани с дейността на основание чл.26 т.1 от ЗКПО в размер на 2853.04лв. Въз основа на всички констатации, с РА била определена нова данъчна основа
за корпоративен данък по реда на чл.122 ал. 2 и чл.123 ал.1 от ДОПК в размер на
3 702,22лв. по следния начин: приходи 112323.52лв.: разходи- 108621.30лв. 10% дължим
данък- 370,22лв., внесен данък патент- 84.92лв., дължим данък за довнасяне- 285,30лв.
За установените и неизплатени задължения за КД на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и
чл.175 ал.1 от ДОПК били начислени лихви за забава в размер на 130,06лв. за
периода от 01.04.2017г. до 27.09.2021г., съгласно лихвен лист към РА.
3. През
ревизираната 2017г. били отчетени
приходи от продажби в размер на 97 748.75лв. Били получени приходи от дарение в
размер на 112134.81лв. При проверката се установило, че през 2017г. Фондацията
не е извършвала нестопанска дейност и получените дарения в пари следва да са
облагаеми и не следва да се изключват при определяне на счетоводния финансов
резултат за данъчно преобразуване. Извършените разходи през годината били само
във връзка със стопанската дейност. При проверката се установило, че описаните в
РД фактури с доставчици „Деси Трейдинг“ЕООД, „Недиком“ЕООД, „Ритъм-4-ТБ“ООД, „ЕМ
ЕС СИ България“ООД, „Офис- Комплект“ООД и др. с обща данъчна основа в размер на
6934.35лв. са основно разходи за куриерски услуги, канцеларски материали,
телекомуникациоонни услуги и др. на малки стойности свързани със стопанската
дейност на фондацията.
През 2017г.
Фондацията отразила в счетоводните си регистри фактура за разходи № 17000233/18.07.2017г.,
издадена от „Сиела Норма“АД, с предмет на доставката книги, като фактурата била
отразена по счетоводна сметка 601 като разходи за материали, съответно отчетена
като текуща и с нея е намален счетоводния финансов резултат за 2017г. При прегледа
на представените в хода на проверката документи било установено, че фондацията
е закупила книги, за които не са представени доказателства за какво се
използват и какви облагаеми доставки се извършват с тях, като бил направен
извод, че извършените разходи не са свързани с дейността на фондацията. С оглед
на изложеното, счетоводният финансов резултат бил увеличен с разходите, които
представляват разходи, несвързани с дейността на основание чл.26 т.1 от ЗКПО в
размер на 39.04лв.
При проверката било
установено, че в хода на предходна ревизия по прилагането на ЗДДС за периода
01.01.2013г.- 30.06.2018г., приключила с PA №
Р-16001618004392-091-001/13.03.2019г. било прието, че с извършено от Фондацията
осчетоводяване на дарение на дрехи, въз основа на което е извършено намаление
на отчитаните по сч. сметка 304 „Стоки" със сумата от 104566,98лв. е
осъществена безвъзмездна доставка на стоки, по която Фондацията се явява изпълнител.
От РЛ бил представен нотариално заверен Договор за дарение от 28.12.2017г.
между Фондация „Светлина на света" и "Църква Християнин",
гр.Каменете Подолски, Република Украйна, приложен към адм.д.№ 2216/2019г. том 2
по описа на АдмС Пловдив. В същият са изброени стоките, които се даряват на стойност
104566,98лв. Договорът е заверен нотариално на 03.12.2018г. Представен е и
Протокол към Договор за дарение от 28.12.2017г., с който на 01.12.2018г. дареният
се отказва от получаването на дарението. В хода на ревизията не било установено
на кого са предоставени стоки с отчетна стойност 104566,98лв. В хода на
оспорването на първоначално издадения РА по административен ред и пред пред
АдмС Пловдив жалбоподателят сочи, че е налице счетоводна грешка и стоката е
налична.
От РЛ била подадена
коригираща ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх.№ 1600И0838108/ 20.11.2019г. В хода на
проверката се установило, че в кл. 0400 „Общо приходи които си изключват при
определяне на сч. фин. резултат за данъчно преобразуване" трябва да са
0лв. а не 112134.81лв. и в кл. 0500 „Общо разходи които се изключват при
определяне на сч. фин. резултат за данъчно преобразуване" трябва да са
0лв. а не 104 566.00лв. От данъчните органи било пирето, че отчетените разходи
за дарение /отч.ст/ст на отписаните стоки/ попадат в хипотезата на чл.31 от ЗКПО. Налице е липса на краткотрайни активи, като съгласно чл.28 ал.1 и ал.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липса на
дълготрайни, краткотрайни активи и материални запаси. С оглед на изложеното,
счетоводният финансов резултат касаещ стопанската дейност на фондацията следвало
да бъде увеличен със 104566,98лв. представляващи счетоводни разходи от липса на
материални запаси на основание чл.28 ал.2 от ЗКПО.
Въз основа на
установеното за отчетен период 2017г. е определена нова данъчна основа,
подлежаща на облагане с корпоративен данък, както следва: приходи-
209884,73лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 97099,50лв.; разходи - 189814,41лв,
счетоводна печалба- 20070,32 лв. След извършени увеличения на финансовия
резултат в размер на 153416.33лв. /годишни счетоводни разходи за амортизации в
размер на 9337.87лв. счетоводна балансова стойност на отписаните активи от
счетоводния амортизационен план- 39472.44лв. + разходи, несвързани с дейността
на фондацията- 39.04лв. + счетоводни разходи от липса на материални запаси-
104566,98лв. и намаления на финансовия резултат в размер на 48810,31лв.
/годишни данъчни амортизации- 9337,87лв. + данъчна стойност на отписаните активи
от данъчния амортизационен план- 39472,44лв./ бил определен размер на данъчна
печалба 124676,34лв., 10% дължим корпоративен данък- 12467,63лв., внесен данък-
2007,03лв., съответно дължим данък за довнасяне- 10460.60лв. За установените и
неизплатени задължения за КД, на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК били начислени лихви за забава в размер на 3708лв. за периода от 01.04.2018г. до 27.09.2021г.,
съгласно лихвен лист към РА.
4. През
ревизираната 2018г. от Фондацията били
отчетени общо приходи- 512 345.79лв., в т.ч. нетни приходи от продажби 468
992.48лв. По
изброени в РД фактури били осъществени доставки от "Б. лойд" ЕООД,
„Битум трейдинг' ЕООД, „Тавекс" ЕООД, „Економу-интернашънъл шипинг
ейджънсиз" ЕООД, като същите представляват разходи за наеми на магазини,
покупка на щатски долари, митнически такси, услуга по транспорт в страната, ЕС
и извън него, внос на стоки и услуги. От покупките били признати разходи за
външни услуги в размер на 45181,80лв. Било установено, че Фондацията не е
регистрирала приходи от нестопанска дейност, а всички са от стопанската дейност
на задълженото лице, поради което не било налице основание да се изключват
приходи в размер на 43353,31лв.
В хода на
ревизионното производство, Фондацията представила аналитичен регистър на сметка
304- Стоки за периода 01.01.2018г.-31.12.2019г., при проверката на който,
ревизиращите органи, установили, че през 2018г. от били отписани стоки на
стойност 415924,02лв. с основание "изписани от баланса бракуваните стоки
съгласно протокол за брак от 27.12.2018г.- доставки от 2013г. на материални
запаси, които са с изтекъл срок на годност. Нямало никакви доказателства да е
извършвана инвентаризация на стоково-материалните запаси към 31.12.2018г., при
които да е установен изтекъл срок на годност на определени стоки. Освен това,
не били представени конкретните фактури, с които са закупени бракуваните стоки,
липсвали категорични доказателства, че тези стоки са с изтекъл срок на годност
и не било ясно какво е направено с бракуваните стоки. С оглед на изложеното, било
прието, че счетоводния финансов резултат, касаещ стопанската дейност на
фондацията следва да бъде увеличен със сумата представляваща счетоводни разходи
от липса на материални запаси на основание чл.28 ал.2 от ЗКПО. Въз основа на
анализ от предходни години, ревизиращият екип приел за средна надценка на
реализираните стоки в размер на 14,42% и отчетна стойност на продадените стоки
в размер на 447776,43лв. В резултат на гореизложеното били формирани общо
разходи в размер на 492958,23лв., както следва: 45181,80лв.- разходи за външни
услуги и 447776,43лв.- отчетна стойност на продадените стоки.
На основание гореизложеното,
била определена нова данъчна основа за корпоративен данък по реда на чл.122
ал.2 и чл.123 ал.1 от ДОПК в размер на 435311.58лв., както следва: приходи-
512345,79лв.; разходи- 77034,21лв.; счетоводна печатба 19387,56лв.; увеличения
на финансовия резултат в размер на 415924.02лв., представляващи разходи от
липси и брак на материални запаси; финансов резултат след данъчно преобразуване
данъчна печалба- 435311,58лв. 10% дължим корпоративен данък- 43531,16лв.; внесен
данък- 0,00лв.; дължим данък за довнасяне- 43531.16лв. За установените и
неизплатени задължения за КД на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК били начислени лихви за забава в размер на 10242,65лв. за периода от 01.04.2019г.
до 27.09.2021г., съгласно лихвен лист към РА.
5. През
ревизираната 2019г. от Фондацията
били отчетени общо приходи- приходи- 106 023.39лв., в т.ч. нетни приходи от
продажби- 73 933.28лв., общо разходи в размер на 106035.62лв. и счетоводна
загуба- 12.23 лв. В РД са описани в табличен вид покупки по фактури за
извършени разходи в размер на 2641,11лв. за организация на транспорт в
страната, ЕС и извън него, от които е видно, че Фондацията е извършила разходи
за външни услуги.
Данъчните органи установили
продажба на дълготраен актив за сумата размер на 4000,00лв., представляващ
поземлен имот УПИ XI-496 и УПИ XII-496 по ПУП на с.Свобода, общ.Чирпан, обл.Стара
Загора. Същото се установява от Нотариален акт за покупко-продажба № 94 том.3,
рег.№ 3330 н.д. №484 от 2019г., приложен на стр.349 по делото. Съгласно счетоводен
и данъчен амортизационен план на РЛ към 31.12.2016г. цитирания имот е заведен
по счетоводна сметка 201 „Земя“ с отчетна стойност 2345,90лв., начислени
амортизационни отчисления 0,00лв., балансова стойност 2345.90лв., като за
продажбата не е отчетен приход.
В хода на ревизионното
производство били установени приходи общо от стопанската дейност в размер на
114763,28лв., от декларирани продажби в дневниците за продажби в размер на
73933,28лв. и от регистрирани продажби с ФУ с per. № 4321471- 40830,00лв. За
съответстващите на тях признати разходи, данъчните органите приели сумата от
2641,11лв. разходи за външни услуги. Определена била отчетна стойност на
продадените стоки в размер на 100300,01лв., съгласно данните по представени
оборотни ведомости и надценките на реализираните от фондацията стоки- дрехи
втора употреба, по години, както следва: 2015г.- 13,26%; 2016г.- 5%; 2017г.- 25%
и през отчетната 2018г.- 14,42%., като органите приели средна надценка на
реализираните стоки в размер на 14.42% и отчетна стойност на продадените стоки
в размер на 100300.01лв. Т.е общо определени и признати разходи за стопанската
дейност в размер на 105287.02лв., сбор от 2 641,11лв.+ 100300.01лв.+ 2345,90лв.
/отчетна стойност на продаден недвижим имот в с. Свобода/.
Определени били общо
приходи 118763.28лв.. в това число от продажба на недвижим имот 4000,00лв. и
продажба на стоки 114 763,28лв. и общо разходи 105287,02лв. Определена била
нова данъчна основа за корпоративен данък по реда на чл.122 ал.2 и чл.123л, ал.1
от ДОПК в размер на 13476.26лв.; дължим корпоративен данък 1347.63лв.; внесен
данък- 0,00лв.; дължим данък за довнасяне- 1347,63лв. За установените и
неизплатени задължения на основание чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.175 ал.1 от ДОПК били
начислени лихви за забава в размер на 204,03лв. за периода 01.04.2020г. до
27.09.2021г., съгласно лихвен лист към РА.
II. По приложението на ЗДДС:
За ревизирания период задълженията по ЗДДС
са определени, както следва:
1. м. 08/2018- деклариран- 1035,69лв., внесен- 67,36 лв., дължим- 968,33 лв. и лихва- 298,32 лв.;
2. м. 10/2018- деклариран- 239,62
лв., внесен- 0 лв., дължим 239,62
лв. и лихва- 69,76 лв.;
3. м 11/2018 -
деклариран- 2562,45 лв., внесен 0 лв.; дължим- 2562,45 лв. и лихва-
724,66 лв.;
4. м. 12/2018- деклариран- 32999,18 лв.; внесен- 0
лв.; дължим по РА- 83184,81 лв. ;
общо дължим- 116183,99 лв.; и лихва 31856,33 лв.;
5. м. 07/2019- деклариран- 6507,72 лв.; внесен- 0 лв.; дължим по РА- 800 лв.; общо дължим- 7307,72 лв. и лихва 1573,31 лв.;
6. м.
08/2019- деклариран- 7981,66 лв.; внесен 0 лв.; дължим по РА- 3979,2
лв.; общо дължим- 11960,86 лв. и лихва- 2472,11лв.;
Съответно за петте периода общ дължим
ДДС в размер на 139222,97лв. и лихва на основание чл.175 ал.1 от ДОПК, във
връзка с чл.1 от ЗЛДТДПДВ и чл.89 ал.1 от ЗДДС в размер на 36994,49лв.
С РА бил определен
допълнителен ДДС за данъчните периоди: месец декември 2018г. в размер на
83184.81лв.; месец юли 2019г. в размер на 800,00лв. и за месец август 2019г. в
размер на 3979,20лв. За данъчен период м.декември 2018г. на основание чл.79 ал.3
от ЗДДС ДДС било прието, че следва да се начисли ДДС на Фондацията при
бракуването на стоки в размера на ползвания данъчен кредит от 415924,02лв.,
който данък на основание чл.79 ал.4 от ЗДДС е дължим за периода, в който е
осъществено бракуването на стоките от РЛ- 31.12.2018г. в размер на 83184,81лв.
За данъчен период от 01.07.2019г.
до 31.07.2019г., предвид установената в хода на производството продажба на
дълготраен актив- недвижим имот в с.Свобода, съгласно разпоредбите на чл.45
ал.5 от ЗДДС, било прието, че РЛ дължи ДДС в размер на 800,00лв. През данъчен период месец август
2019г. предвид установен деклариран оборот от продажби с ЕКАФП, регистриран на
обект, находящ се в гр. Пловдив, в размер на 19896,00лв., който не бил
деклариран в дневниците за продажби от РЛ, на основание чл.86 ал.2, във връзка
с чл.25 ал.2 от ЗДДС, следвало да се начисли ДДС на Фондацията върху данъчна
основа 19896,00лв. в размер на 3979,20лв.
За установяване на
обективната истина по делото и проверка на спорните обстоятелства, съдът
допусна съдебно-счетоводна експертиза с въпроси, поставени от съда и
жалбоподателя. Съдът кредитира заключението на вещото лице в съвкупност с
останалите доказателства по делото, като обективно и безпристрастно дадено,
въпреки, че същото е оспорено от ответната страна. Същото допринася значително
за изясняване на обективната истина по делото.
Експертът посочва,
че в приложеното към настоящото дело адм.дело №2216/2019г. на ПАдмС са
приложени пълен комплект хронологични и аналитечни регистри от счетоводните
сметки на фондацията за 2015г., 2016г. и 2017г., както и счетоводни регистри до
30.06.2018г. По настоящото дело за 2018г. има приложени само фактури за
транспорт, спедиторски услуги и внос на стоки, като за 2019г. няма никакви приложени
документи. Експертизата е на мнение, че за периода 2015г, 2016г и 2017г. са
налице достатьчно счетоводни документи, които да позволяват определяне на
данъчните и осигурителни задължения на ревизираната фондация за ревизираните
периоди, както и за точното определяне на финансовите резултати по години. За
2018г. и 2019г. не са налице достатьчно счетоводни документи за определяне на
данъчните задължения.
Фактурите, посочени
в РД, по които не са признати разходи за данъчни цели за 2015г. като
документално необосновани в размер на 24935,00лв., са с номера №138/02.11.2015г
с данъчна основа 12470.00лв. и №143/03.11.2015г с данъчна основа 12465,00лв., издадени
от „Т Б” ЕООД с предмет „изработка на щендери”. Съгласно РД по адм.дело
№2216/2019г. фактурите са включени в дневниците за продажби на дружеството,
като ДДС е начисляван. Фактурите отговарят на изискванията на ЗСч.Плащането е
извършено в брой на датите посочени в фактурите. Фактурите са отразени коректно
в счетоводството на фондацията, като е ползван данъчен кредит по тях. Вещото
лице е допуснало техническа грешка в заключението, посочвайки, че ДДС по фактурите
е призат с Решението на ПАдмС по административно дело №2216/2019г., но това е
правен въпрос и съдът установи в настоящото решение, че тези фактури не са били
предмет на разглеждане на административно дело №2216/2019г., като първоначално
изадения РА, с който не е признат данъчен кредит по отношение тях, е влязъл в
законна сила като необжалван/оттеглена жалба/. С оглед на което, съдът приема,
че по фактурите липсва реална доставка и същите правилно не са признати като
разход с настоящия РА.
С РА не са признати
и разходи несвързани с дейността на фондацията с данъчна основа в размер на
3081,40лв./ 2403,32лв. по фактури издадени от „ЕВН България
Електроразпределение” за електрическа енергия на кв.Остромила №48 гр.Пловдив
(фондацията не е посочила обект с такъв адрес за извършване на своята дейност)
и 678.08лв. данъчна основа по други фактури. Фактурите издадени от „ЕВН
България Електроразпределение” ЕАД са включени в дневниците за продажби на
дружеството, като ДДС е начисляван. Фактурите отговарят на изискванията на
ЗСч.Плащането е извършено в брой. Фактурите са отразени коректно в
счетоводството на фондацията, като е ползван данъчен кредит по тях. Фактурите
издадени от „Найден Киров”АД гр.Русе, съгласно извършената насрещна проверка и
дадените писмени обяснение са заплатени в брой. Вещото лице намира, че е налице
документален поток от сделките за конкретни облагаеми доставки, с които са
обвързани фактурите.
По отношение на
бракувани стоки през месец декември 2018г., вещото лице е установило, че в
счетоводството на фондацията с МО №**********/31.12.2018г. е документирано изписване
на стока от сч.с-ка 304 на стойност 415924,02лв. с основание „изписани от
баланса бракуваните стоки съгласно протокол за брак от 27.12.2018г-доставки от
2013г.” Взета е счетоводна статия Дебит 609/4 ; Кредит 304. Актът за брак е
съставен въз основа на извършена от фондацията инвентаризация. Извършената
операция по изписване и бракуване на стоките е съставена въз основа на Акт за
брак на на стоково-материални запаси от 27.12.2018г./стр.507 от делото/. За
бракуваните стоки са съставени 3 броя Работни листи за класификация на
отпадъците от 21.07.2020г.подписани и подпечатани от РИОСВ за кодове на
стоките-200136; 200135 и 200111./стр.510-512 от делото/. Бракуваната стока е
предадена с приемно-предавателен протокол от 03.08.2020г. на „Евасто” ООД
гр.Пловдив./стр.513 от делото/. Издадена е фактура за транспортирането на
отпадъците. С оглед на горенаписаното, ССЕ приема, че операцията по изписване и
бракуване на стоките е извършена в съответствие със счетоводното
законодателство, като е съставена въз основа на извършената инвентаризация
документирана с Инвентаризационен опис със сравнителна ведомост и Акт за брак
на стоково-материални запаси от 27.12.2018г./стр.738по делото/.
При определяне на
финансовия резултат по ЗКПО от данъчните органи не е приложен чл.30 ал.2 от ЗКПО, поради това, че за периода Фондацията не е извършвала нестопанска дейност
и няма неразпределяеми разходи, които трябва да се разпределят между
стопанската и нестопанска дейност, /като например ел.енергия, канцеларски
материали и др./
В хода на съдебното
производство е разпитан свидетел за установяване на обстоятелствата твърдени от
оспорващия. От показанията на св.Б.С., предишен председател на Фондацията и
пастор в Евангелска петдесятна църква, се установи, че юридическото лице е
основано със социална цел. Всяка година имали събития с Народно читалище “Петко
Славейков“, чийто председател е бил. Също работели с 10-15 църкви са
осъществяване на тяхната просветителска дейност, която се явява нестопанска.
Дрехите втора упатреба били събирани от благотворителни организации в други
държави, внасяни в България и разпределяни в няколко социални магазина на
Фондацията. По отношение на дарение към Украйна, посочва, че дрехите предмет на
дарението не са излизали от склада на Фондацията.
От жалбоподателя са
представени писмени доказателства във връзка с осъществявана нестопанска
дейност през ревизирания период- Проект „Храна и знание“ за периода 2017г.-
2020г., Договор за дарение на книги от 01.08.2020г. и Договор за реализация и
провеждане на събития от 10.10.2017г. между Фндацията и Читалище “Петко
Славейков“, Договор за дарение на парична сума и съвместна дейност между
Фондацията, като дарител и Евангелска петдесятна църква- гр.Чирпан, като
надарен от 10.01.2019г. за сумата 9900.00лв., както и Инвентаризационен опис
със сравнителна ведомост и Акт за брак
на стоково-материални запаси от 27.12.2018г. на чували с дрехи и текстил
в кашони на обща стойност 415 924,02лв. от комисия и материално отговорно
лице- Заместник председател на Фондацията.
При така посочените факти и като съобрази
приложените доказателства, събрани в хода на ревизионното производство, както и
останалите доказателства, приобщени към делото, по отношение на материалната
законосъобразност на РА, съдът приема следното от правна страна:
Правният спор между
страните по делото е свързан със 1. силата на пресъдено нещо на постановеното
съдебно решение на АдмС Пловдив; 2. наличието на препоставките на ревизия по
особения ред на чл.122 и следващите от ДОПК, 3. липса на осъществена
нестопанска дейност през ревизирания период, съответно реда на облагане на Фондацията;
4. преценка законосъобразността на отказано признаване за данъчни цели на разходи, които не са
документално обосновани, счетоводните разходи от липси и брак на материални
запаси и съответно увеличаването на финансовия резултат с тях, както и 5. начисляване
на ДДС върху стойността на бракувани стоки и осъществени продажби.
1. По отношение на първия
спорен въпрос, както беше посочено по-горе в решението, РА № Р-
16001618004392-091-001/ 13.03.2019г., потвърден с Решение № 399/01.07.2019г. на
Директор на ОДОП- Пловдив, предмет на проверка по адм.д. № 2216/2019г. на
Административен съд- Пловдив е бил издаден по ревизионно производство с обхват:
ДДС по ЗДДС за периода от 01.01.2013г. до 30.06.2018г. Настоящото ревизионно
производство е с друг обхват, а именно ДДС по ЗДДС за данъчни периоди от
01.07.2018г. до 31.12.2018г. и от 01.07.2019г. до 03.09.2019г. и корпоративен данък по ЗКПО за
периода от 01.01.2015 до 31.12.2019г.,
поради което липсва идентичност между двете ревизионни производства, съответно между
двете съдебни производства. Съдът намира, че обективните предели на силата на
пресъдено нещо на предходно постановеното съдебно решение, не се простират по
отношение на предмета на настоящата съдебна проверка. Единствено РА, във
влязлата му в законна сила част, поради оттегляне на жалба, има за предмет
материалноправни въпроси, които са преюдициални към настоящото производство, а
именно отказа на признаване на ДДС за две фактури с доставчик „Т Б“ЕООД, поради
липса на реалност на доставките.
2. Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за допуснати
нарушения при прилагане на процесуалните норми на ДОПК във връзка установените
предпоставки за провеждане на ревизия по особения ред на чл.122 ал.1 от ДОПК. Съгласно
разпоредбата на чл.124 ал.2 от ДОПК, доказателствената тежест за установяване
наличието на въпросните основания е за ревизиращите органи. По предвидения в
ДОПК ред от приходния орган са събрани допустимите доказателства, като същите
са обективно анализирани и това е довело до правилниия извод относно
констатацията за наличие на обстоятелства по смисъла на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК. В случая е констатирано в
ревизионния доклад, че има сериозни пропуски в счетоводната отчетност. Видно и
от заключението на вещото лице извършило съдебно-счетоводната експертиза по
отношение на някои от ревизираните периоди липсва всякаква счетоводна отчетност.
Следва да се отбележи, че именно допуснатите пропуски при воденето на
счетоводство предпоставят възникването на спорните въпроси по отношение на
дарението на дрехи за Украйна през 2017г. и бракуването на дрехи втора употреба
през 2018г. Действително, в своята практика ВАС /Решение № 8880 от 29.06.2018
г. на ВАС по адм. д. № 3114/2018 г., I о./ приема, че не всяко нарушение на
счетоводните стандарти представлява основание за прилагане на особения ред. По
чл.122 ал.1 т.4 ДОПК основанието е липса на счетоводство, а в случая е налице
такова за последните двде данъчни години, или непредставяне на счетоводна
отчетност, а в случая такава не е представена в пълнота за първите три години
от ревизирания период. В РА данъчната основа по ЗДДФЛ е определена въз основа
на данни от счетоводството на ревизираното лице. Доколкото ССЕ установява
неточности и липси в счетоводното отчитане, съдът намира, че стриктното
тълкуване на нормата на чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК сочи, че тя изисква
установяването на толкова съществени пропуски в счетоводството, че те да могат
да се приравняват с липсата на счетоводна отчетност, налагаща определянето на
приходите и разходите на лицето по аналог съобразно относимите обстоятелства по
чл.122 ал.2 от ДОПК. С оглед изложеното, съдът намира, че в настоящия казус е
налице основанието по чл.122 ал.1 т.4 от ДОПК за извършване на ревизията по особения
ред на чл.122 ал.1 от ДОПК. При доказано основание за провеждане на ревизията по
особения ред следва да бъде приложена презумпцията за вярност на фактическите
констатации в РА в производството по обжалването му по чл.124 ал.2 ДОПК, която
е оборима. Доказателствената тежест за оборването ѝ е на ревизираното
лице
3. Съдът намира извода на ревизиращите органи за липса на осъществявана
нестопанска дейност за процесните периоди за правилен, съответно такъв е извода
за липса на неразпределяеми разходи на юридически лица с нестопанска цел. Съгласно
чл.30 ал.1 и ал.2 от ЗКПО, счетоводно отчетените неразпределяеми разходи,
съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на
юридически лица с нестопанска цел, не се признават за данъчни цели. За данъчни
цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият
размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите
от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на
юридическото лице с нестопанска цел. Ако Фондацията развиваше нестопанска
дейност в процесния период без съобразяване на съотношението по чл.30 ал.2 от ЗКПО няма да се установи с точност размера на задълженията по ЗКПО. При
определяне на финансовия резултат по ЗКПО не е приложен чл.30 ал.2 от ЗКПО
поради това, че за периода фондацията не е извършвала нестопанска дейност и
няма неразпределяеми разходи, които трябва да се разпределят ежду стопанската и
нестопанска дейност. Съдът намира, че в хода на съдебното производство, въпреки
допуснатите гласни доказателствени средства и писмени доказателства не се
доказа по категоричен начин възражението в жалбата за осъществявана нестопанска
дейност. Видно от т.12 от Обяснения на св.Б.С./стр.126/ през годините 2015,
2016 и 2017г. Фондацията не е извършвала нестопанска дейност. В неговите
свидетелски показания пред съда липсва конкретика относно години на проведени
мероприятия във връзка със социалните цели на Фондацията. Приложените писмени
доказателства- Договори за дарения на книги и за съвместна дейност по своята правна същност представляват
частни писмени документи, които обвързват съда с формална доказателствена сила
само по отношение на авторството на лицата направили изявления в документа, но
не и относно съдържанието, датата и мястото на съставянето им. Доколкото
съществува вероятност същите да са съставени за целите на защитната теза на
жалбоподателя в съдебното производство, понеже документите не са представени в
хода на ревизията и не се подкрепят от други доказателства по делото, съдът
намира, че всички приходи и разходи на Фондацията през процесните периоди са
били за осъществяване на стопанска дейност и чл.30 ал.2 от ЗКПО е неприложим.
4. По приложението на ЗКПО и
ЗДДС: Съгласно чл.26
т.1 и т.2 от ЗКПО не се признават за данъчни цели следните счетоводни разходи:
1. разходи, несвързани с дейността и 2. разходи, които не са документално
обосновани по смисъла на този закон. Счетоводен разход се признава за данъчни
цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по
смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция и е свързан с дейността на
РЛ. Както беше
посочено по-горе, за данъчните 2015, 2016 и 2017г. са налице непризнати разходи като несвързани с
дейността- покупка на електроенергия, щепсели, контакти, книги, течност за
чистачки и др., като в тази част не се направиха никакви възражения и не
се сочат доказателства от жалбоподателя. Същият не доказва, както в хода на ревизионното
производство, така и в хода на съдебното дирене извършени доставки с посочените
в РД стоки и услуги, които да се считат като такива, изпълнени в рамките на
неговата независима икономическа дейност. Следователно правилно е бил увеличен
финансовият резултат с непризнатите разходи. Същият извод се налага и по
отношение на двете фактури с доставчик „Т Б“ЕООД по отношение на които, с
предходен РА е установено, че липсва реална доставка.
По отношение на отчетната
стойност на изписани стоки в размер на 104566.98лв. през 2017г., като дарение, съдът намира, че правилно с
настоящия РА е прието, че със същата следва да бъде увеличен счетоводния
финансов резултат на Фондацията. Между страните не се спори, а и видно от
приетите писмени доказателства посочени по-горе в решението, липсва реализирано
дарение от страна на РЛ. Стоките на стойност 104566,98лв. били отписани от
счетоводна сметка 304 „стоки“ и отразени по дебит сметка 702 „приходи от продажба
на стоки“, като в подадената коригираща ГДД по чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0838108/
20.11.2019г. били посочени в клетка 0500 „общо разходи, които се изключват при определяне на счетоводния финансов
резултат за данъчно преобразуване", което не е коректно. От жалбоподателя
не се сочат никакви доказателства къде се намират стоките, като едва в
пледоарии по същество се сочи, че същите са бракувани. Съгласно чл.28 ал.1 от ЗКПО
не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси на дълготрайни и краткотрайни
активи, с изключение на произтичащите от непреодолима сила. Съдът споделя
извода на данъчните органи, че в конкретния случай е налице липса на
краткотрайни активи, които не се признават
за данъчни цели, съгласно чл.28 ал.1 от ЗКПО.
По отношение на
спорния въпрос за бракувани стоки през
2018г. от РЛ, предвид събраните доказателства, съдът намира изводите на
данъчните ограни за правилни и обосновани. През месец декември 2018г. в
счетоводството на фондацията е документирано изписване на стока на стойност
415924,02лв. с основание „изписани от баланса бракуваните стоки съгласно
протокол за брак от 27.12.2018г- доставки от 2013г.” Актът за брак от 27.12.2018г.,
приложен по делото е съставен въз основа на извършена от фондацията
инвентаризация по смисъла на § 1 т.5 от ДР на ЗСч. По делото е представено и
прието заверено копие от Инвентаризационен опис на Фондация „Светлина на света”
от 27.12.2018г., съгласно който инвентаризацията е проведена въз основа на
Заповед №18 от 03.12.2018г. на обект- склад на ул.”Перуника” №22, какъвто няма
данни РЛ да ползва според РД. В документа е посочено, че стоките са на обща
стойност 415924,02лв. и са получавани от дарения и по време на акции по
събиране и същият носи подписите на комисия. По отношение на това писмено
доказателство са приложими изложените по-горе от съда правни изводи за неговата
правна характеристика и доказателствена сила, която не обвързва съда.
ССЕ приема, предвид
наличието на последващи документи за класификация на бракуваните стоки и предаването
им, че операцията по изписване и бракуване на стоките е извършена в
съответствие със счетоводното законодателство.
Липсва легална
дефиниция на понятието "брак" на стоки, респективно на материални
запаси, но общо употребимото значение на думата в икономически смисъл означава
негодна за употреба стока. Бракуването на стоки в предприятието се извършва с
първичен счетоводен вътрешен документ /протокол или акт за брак/, удостоверяващ
брака на стоково-материални запаси. В случая за бракуваните стоки в хода на
ревизията е представен от Фондацията Акт за брак. Съдът констатира, че
документите за класификацията на отпадъците и тяхното предаване са били
съставени повече от две години след действията по бракуване. В тази насока
правилно е поставен акцент от ответника за липса на доказателства за съхранение
и съставени от РЛ документи, удостоверяващи извършени разпоредителни сделки с бракувани
стоки като отпадък.
Съгласно чл.28 ал.2 ЗКПО, не се признават за данъчни цели счетоводните разходи от липси и брак на материални
запаси. Според ал.3 от същата норма, горното не се прилага, когато разходите се
дължат на: 1. непреодолима сила; 2. технологичен брак или промяна на
физико-химичните свойства, установени с нормативен акт или с фирмени стандарти,
когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната дейност
размери; 3. изтичане срока на годност съгласно нормативен акт или фирмени
стандарти, когато не е налице нормативен акт, и в обичайните за съответната
дейност размери. Според констатираните от приходните органи факти, които не са
опровергани, съдът намира, че правилно са приложени разпоредбите на ЗКПО- чл.28
ал. 2 и чл.29. В обобщение- процесните разходи от брак на материални запаси правилно
не са признати за данъчни цели и законосъобразно с тях увеличен счетоводният
финансов резултат в годината на счетоводното им отчитане- 2018г. По отношение на този извод съдът не споделя изложеното в ССЕ, че е налице
двойно увеличение в нарушение на принципите на чл.28 ал.2 от ЗКПО. В този
смисъл е и практиката на ВАС- Решение № 4036 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д.
№ 12620/2019 г., VIII о., Решение № 2049 от 10.02.2011 г. на ВАС по адм. д. №
9318/2010 г., I о.
Правилен е изводът на ревизиращите
органи по отношение на приложението на ЗДДС касателно бракуваните стоки. Съгласно
чл.79 ал.1 ЗДДС, регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало
данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки,
при унищожаване, установяване на липси или при бракуване на стоките, както и
при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на
приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на ползвания
данъчен кредит, а съгласно ал.4 на чл.79 ЗДДС корекцията по ал.1 и ал.3 се
извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства,
чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол
в дневника за продажбите и справката-декларация за този данъчен период. Нормата
на чл.80 ал.2 от ЗДДС въвежда едно от изключенията, при които корекции по чл.79
ал.3 ЗДДС не се извършват: в случай на унищожаване, липса или брак, причинени
от непреодолима сила. Ревизираното лице в настоящия казус не се е позовало на тези
изключения, за да не начисли ДДС за бракуваната стока, като липсват конкретни
възражения в жалбата по административен ред и сезиращата съда жалба. Съдът
намира, че в тежест на жалбоподателя е да докаже по делото посредством пълно и
главно доказване, че индивидуализираните в Акта за брак стоки са закупени или
дарени пет години преди бракуването им и по-конкретно на посочената в него
година 2013г. Предвид представените писмени доказателства в ревизионното
производство не е възможно да бъдат обвързани бракуваните стоки с конкретно
издаден първичен счетоводен документ. При тези твърдения, правилно решаващият
орган е обсъдил хипотезата на чл.80 ал.1 т.4 ЗДДС, съгл. която корекции по
чл.79 ал.1- 7 не се извършват за стоки или услуги, ако са изминали 5 години от
началото на годината, в която е упражнено правото на данъчен кредит и правилно
е бил допълнително начислен данък върху добавената стойност за данъчен период
месец декември 2018г.
По отношение на приходи през данъчен период 2019г., представляващи регистрирани
обороти от ФУ в размер на 40830,00лв., за които е установено, че не са включени
в дневниците за продажби с отчетна стойност на продадените стоки в размер на
100300.01лв. и продажба на ДМА/недвижим имот/, с отчетна стойност на имота
2345,90лв., липсват изложени възражения от страна на РЛ, както и приложени
доказателства, опровергаващи констатациите в РА, поради което жалбата в тази
част се явява неоснователна. Правилно са установени данъчни задължения по ЗКПО
и ЗДДС за периодите 07 и 08.2019г.
Ревизионен акт за
поправка на Ревизионен акт № П-03002721177146-003-001/14.10.2021г. е издаден от
органите по приходите, издали Ревизионен акт №
Р-0300272004646-091-001/27.09.2021г., който се поправя, на основание чл.133
ал.3 ДОПК. Актът за поправка на РА може да се обжалва и самостоятелно, което е
осъществено в случая, като съдът е сезиран с две жалби, които са идентични по
съдържание. Липсват конкретни твърдения за незаконосъобразност по отношение на
РА за поправка.
От значение в
случая е извършването на поправка в оспорения РА при наличие на фактически
основания и при правилно приложено правно основание. РАПРА е основан на чл.133
ал.3 ДОПК, предвид установена очевидна фактическа грешка в предходно издадения РА,
в частта на задължението за корпоративен данък за 2015, 2016 и 2017г. деклариран
от РЛ по първоначално подадените от него данъчни декларации, като същото е
поправено съобразно подадените коригиращи декларации. Съдът намира, че корекцията
с РА за поправка е извършена законосъобразно, поради което жалбата и в тази
част от спора не е основателна.
Страните
своевременно претендират разноски по делото. Претенцията за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е основателна за отхвърления материален интерес/
250 415.00лв./, като на осн.чл.8 ал.1 т.5 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в редакцията ѝ към
датата на упълномощаване на процесуалния представител по делото, във връзка с
чл.161 ал.1 изр.3 от ДОПК, съдът я уважава в размер на 5034,15лв.
Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 от ДОПК, Ш.ският административен съд
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбите на Фондация „Е С Д“, с ЕИК: ********, със
седалище и адрес на управление в гр.Ш., ул.Б. №4, представлявано от
Председателя В.А.А., чрез адв. А.А.от АК- Пловдив срещу Ревизионен акт №
Р-0300272004646-091-001/27.09.2021г., издаден от Началник на сектор „Ревизии“ и
Главен инспектор по приходите в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-гр.Варна,
потвърден изцяло с Решение № 288/15.12.2021г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП
Варна и Ревизионен акт за поправка на
Ревизионен акт № П-03002721177146-003-001/14.10.2021г., издаден от Началник на
сектор възложил ревизията и Главен инспектор по приходите при ТД на НАП-гр.Варна,
потвърден изцяло с Решение № 292/15.12.2021г. на Директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” при Централно управление на НАП
Варна, с които са установени годишни данъчни задължения за данък по ЗДДС в
размер на 139222,97.00лв. главница и лихва 36994,49лв. за данъчни периоди м.08,
м.10, м.11, м.12 на 2018г. и м.07 и м.08 на 2019г. и данък по ЗКПО в размер на
58378,25лв. и лихва 15819,29лв. за данъчни периоди 2015г., 2016г., 2017г.,
2018г., 2019г.
ОСЪЖДА Фондация „Е С Д“, с ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление в гр.Ш., ул.Б. №4 да
заплати на Дирекция „Обжалване и данъчноосигурителна практика“- гр.Варна
при ЦУ на НАП, бул.Осми приморски полк №128 сумата 5034,15лв. (пет хиляди тридесет и четири лева и петнадесет стотинки),
представляваща деловодни разноски по делото.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република
България- гр. София в 14-дневен срок от съобщаването чрез изпращане на препис
по реда на чл.137 от АПК.
СЪДИЯ: