№ 18550
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20221110155249 по описа за 2022 година
Предявени са от „Т...” ЕАД срещу ответника Н. С. К. установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на следните
вземания: за сумата от 810.31 лв., представляваща продажна цена за
потребена топлинна енергия за м.07.2019 г. – м. 04.2021 г. в топлоснабден
имот, находящ се в – гр.София, ... и за сумата от 105.49 лв., представляваща
обезщетение за забава в погасяване на главния дълг за периода 01.10.2019 г. –
25.03.2021 г., сумата от 6.80 лв., представляваща главница за предоставена
услуга дялово разпределение за периода от м.10.2020 г. до м.02.2021 г. и 1.39
лв. – лихва за забава в погасяване на главница за предоставена услуга дялово
разпределение за периода 31.10.2019 г. – 20.09.2021 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 30.05.2022 г. до плащането. Претендира
направените по делото разноски.
Ищецът твърди, че между него и ответника, е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия (ОУ), чиито клаузи съгласно чл. 149, ал. 1 ЗЕ са обвързали всички
абонати на топлопреносното предприятие, без да е било необходимо
изричното им приемане от страна на потребителите. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като
1
купувачът не е осъществил насрещната парична престация – да заплати
установената покупна цена, обективирана в представените по делото
фактури.
Твърди, че процесните парични задължения са срочни, тъй като в чл.
30, ал. 3 от ОУ (2002 г. ) и чл. 32, ал. 6 от ОУ (2006 г.) е уговорено, че
потребителят е длъжен да заплаща продажната цена за доставената топлинна
енергия ежемесечно – в последния ден от месеца.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът Н. С. К., е депозирал отговор на
исковата молба, в който признава предявените искове и твърди, че е
сключила споразумение с ищеца за процесните вземания.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
От представените по делото писмени доказателства, неоспорени от
ищеца, се установява, че след завеждане на исковата молба ответникът е
заплатил на ищеца претендираните с исковата молба главно и акцесорно
вземания, което обстоятелство съдът следва да вземе предвид разпоредбата на
чл. 235, ал. 3 от ГПК. Същите обстоятелства са потвърдени от процесуалния
представител на ищеца в проведеното на 11.10.2023 г. открито съдебно
заседание по делото. Ето защо така предявените искове следва да се
отхвърлят, поради извършено след завеждане на исковата молба от страна на
ответника плащане.
Относно разноските по производството
При този изход на спора във вр. чл.78, ал. 8, вр. ал. 1 от ГПК, тъй като
ответникът е дал повод за завеждане на делото предвид постъпилото плащане
в хода на производството по делото, по аргумент на обратното на чл. 78, ал. 2
от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер на сумата от 100.00
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в заповедното и
исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
2
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление гр. София, ул. ..., срещу Н. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр.
София, кв. ..., искове с правна квалификация чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. с
чл.149 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД – за следните суми – сумата от 810.31 лв.,
представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за м.07.2019 г.
– м. 04.2021 г. в топлоснабден имот, находящ се в – гр.София, ..., сумата от
105.49 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на главния
дълг за периода 01.10.2019 г. – 25.03.2021 г., сумата от 6.80 лв.,
представляваща главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода от м.10.2020 г. до м.02.2021 г. и 1.39 лв. – лихва за забава в
погасяване на главница за предоставена услуга дялово разпределение за
периода 31.10.2019 г. – 20.09.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30.05.2022 г. до плащането.
ОСЪЖДА Н. С. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. ..., да
заплати на „Т...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул...., сумата от 100.00 лева – представляваща разноски по делото
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3