№ 6514
гр. София, 10.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20211110131915 по описа за 2021 година
Ищцата В. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., чрез адв. К. С. – САК, със съдебен
адрес: гр. С..., партер е предявила срещу „Ф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С.... следния иск:
Иска се съдът да прогласи за нищожността на чл. 5 от договор за потребителски кредит №
.../07.02.2020г. сключен между „Ф“ ЕООД и В. И. С.. Претендират се разноски.
Ответникът е получил препис от исковата молба и приложенията ѝ и е депозирал отговор
в срок, с който оспорва иска по основание и размер.
Ищцата твърди, че на 07.02.2020г. между нея и „Ф“ ЕООД е сключен договор за
потребителски кредит № ..., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца
потребителски кредит в размер на 5000 лева за срок от 12 месеца. Съгласно постигнатите
договорки в чл. 3 от договора, уговореният годишен лихвен процент е 23.00%, при годишен
процент на разходите - 49.11%, като дължимата лихва за отпуснатият потребителски кредит
е в размер на 1150 лева. Съгласно чл. 5 от този договор заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „...” в полза на дружеството ответник. С одобряването от
дружеството-ответник на предоставеното обезпечение уговорката, свързана с
обезпечението, не може да се отмени от кредитополучателя, като одобряването се извършва
чрез одобряването на кредита, съгласно чл. 1.6 от договор за гаранция (поръчителство),
предоставен на ищеца и последният дължи такса в общ размер на 3850 лева, платима на
месечни вноски за така предоставената гаранция.
Ищцата твърди, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за потребителски кредит № ... е
нищожна, като уговорена в противоречие с добрите нрави и във вреда на
кредитополучателя, като неотговаряща на изискването за добросъвестност, поради което е
1
нищожна на основание чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 9 от ЗЗД, чл. 143, чл. 144, чл. 146 и чл. 147
от ЗЗП.
Ответникът твърди, че клаузата на чл. 5 от процесния договор за потребителски кредит не
е нищожна, не е уговорена в противоречие с добрите нрави. Оспорва твърдението, че с
предвиденото в договора обезпечение с поръчителство се цели заобикаляне на
ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, които законът
забранява. Твърди, че в закона няма забрана договор за потребителски кредит да бъде
обезпечаван с поръчителство. Позовава се на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 18 от ЗПК, в
която е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа обезпеченията, които
потребителят е длъжен да предостави. Затова счита, че не е налице заобикаляне на
изискванията на ЗПК и клаузата на чл. 5 от процесния договор не е нищожна. Оспорва
твърдението, че таксата за предоставяне на поръчителство създава предпоставки за
неоснователно обогатяване на ответното дружество. Сочи, че гарант по договора за гаранция
(поръчителство) по него е Ф Банк със седалище и адрес на управление в М, а не „Ф“ ЕООД,
както и че Ф Банк не участва в ответното дружество, нито то участва по някакъв начин във
Ф Банк. Двата договора - договора за предоставяне на потребителски кредит и договора за
гаранция, имат отделни погасителни планове. Налице е отделно правоотношение с трето
лице, поради което таксата „гарант“ обективно не се дължи на ответното дружество по
процесния договор за кредит. Оспорени са твърденията, че клаузата на чл. 5 от договора не е
индивидуално уговорена и ищецът не е имал възможност да влияе върху договорното
съдържание. Сочи се чл. 4.3 от приложената към исковата молба преддоговорна информация
(Стандартен европейски формат) за това, че сключването на договор за гаранция от
кредитополучателя с гарант, предложен от кредитора, не е задължително условие за
сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за
отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия.
Твърди се, че при кандидатстване за кредит на интернет страницата на ответното дружество,
кредитоискателят може да избира дали да обезпечи кредита си с поръчител - физическо лице
или да избере юридическо лице като гарант. Тоест, съществува възможност кредитът да
бъде отпуснат и с поръчителство на физическо лице. За ответника се твърди, че ако по
време на кандидатстването за кредит кредитоискателят посочи, че желае да кандидатства за
кредит с поръчител - физическо лице и осигури такъв поръчител, кредитът се отпуска като
същият се гарантира от посоченото физическо лице. В случай, че бъде направен такъв
избор, този избор ще намери отражение в клаузата на чл. 5 от договора за кредит. Оспорено
е твърдението, че е налице заблуждаваща търговска практика, тъй като преди сключване на
процесния договор за кредит на ищцата е изпратена цялата необходима информация, с оглед
вземане на решение за сключване на договора.
Правните основания на предявения иск са разпоредбите на чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от
ЗЗД, чл. 22, във вр. с чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК.
От събраните по делото доказателства се установи следното във фактическо и правно
отношение:
2
На 07.02.2020г. между ищцата В. И. Стоаева с ЕГН ********** от гр. София като
кредитополучател и „Ф“ ЕООД с ЕИК ********* – гр. София като кредитор е сключен
договор за предоставяне на потребителски кредит № ..., по силата на който ответникът е
предоставил на ищцата потребителски кредит в размер на 5 000 лева за срок от 12 месеца, с
първа падежна дата 08.03.2020г., при лихвен процент в размер на 23.00%, при годишен
процент на разходите - 49.11%, като дължимата лихва за отпуснатият потребителски кредит
е в размер на 1150 лева. Уговорената обща сума за връщане от кредитополучателят е в
размер на 6150 лв. Съгласно чл. 5 от договора заемът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от „...” в полза на дружеството ответник. В договора е предвидено, че с
одобряването от дружеството кредитор на предоставеното в негова полза обезпечение,
уговорката свързана с обезпечението не може да се отмени нито от кредитополучателя, нито
от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението се извършва чрез
одобряването на кредита. Извън тези условия, които кредиторът счита за индивидуални, за
уреждане на взаимоотношенията между страните, възникнали по повод предоставения
кредит, се прилагат Общите условия за предоставяне на потребителски кредити от
разстояние на „Ф“ ЕООД.
Съгласно приложените по делото общи условия, на които се основава ответникът,
поръчител е одобрено от дружеството физическо лице, предложено от кредитополучателя,
което гарантира изпълнението на задълженията на кредитополучателят към кредитора по
договора за потребителски кредит.
По делото е представен и приет като доказателство и договор за гаранция /поръчителство/,
за който не се спори между страните по делото, че е сключен между „Ф Банк“ ЕАД като
гарант и В. И. Стоева като клиент за гарантиране на вземането на „Ф“ ЕООД от В. С. по
договор № ... от 07.02.2020г. за потребителски кредит за сума в размер на 5 000 лв. Съгласно
т. 1.5 от договора за гаранция, гарантът се задължава да обезпечи изпълнението на
задълженията на ищцата С. по посочения договор за потребителски кредит срещу такса в
размер на 3 850 лв., дължима от клиента, т.е. от кредитополучателят по договора за кредит.
Предвидено е тази такса да се плати на 12 броя вноски, в срока на договора за кредит, а
именно от 08.03.2020г. до 01.02.2021г.
Тъй като кредитополучателят В. С. е сключила процесния договор за кредит като
физическо лице, на което е предоставен потребителски кредит, който не е предназначен за
извършване на търговска или професионална дейност, възникналите облигационни
отношения й придават качеството на потребител по смисъла на ЗПК /изм. ДВ бр. 59 от
29.07.2016г./, както и по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
Предявеният от ищцата В. С. иск е основателен, поради следното:
С въвеждането на „такса“ за обезпечение с поръчителство, в случая от гаранат юридическо
лице, съгласно чл. 5 от договор № .../07.02.2020г. за предоставяне на потребителски кредит,
се постига заобикаляне на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни
плащания, които законът забранява. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон
3
е нищожна. Задължението за предоставяне на обезпечение има вторичен характер и
неизпълнението му не засяга пряко същинското задължение на кредитополучателя за
връщане на дадения му кредит. В договора това задължение е уговорено по начин относно
изискванията за вида обезпечение и относно срока за представянето му така, че да създава
значителни затруднения при изпълнението му до степен то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, а
начина по който е уговорена клаузата за предоставяне на обезпечение създава единствено
предпоставки за начисляването на един допълнителен разход за кредитополучателят, във
връзка с предоставеният му кредит. Подобен резултат е несъвместим с добрите нрави и
насочва към извод, че таксата за предоставяне на поръчителство, в случая за гарант, излиза
извън присъщите й по закон функции, тъй като още към момента на уговарянето й създава
предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора-ответник за сметка на
кредитополучателя-ищец, който като бъде затруднен да изпълни задълженията си по
договора за кредит ще търпи начисляване на лихви за забава от неизпълнение. Накърняване
на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава правен
принцип, който може и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е
проведено чрез създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са
принципите на справедливостта, на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения и на предотвратяването на несправедливото облагодетелстване на някоя
от страните за сметка на другата. Следва да се съобрази и обстоятелството, че
кредитополучателят е икономически по-слабата страна и не е задължително да е
икономически и финансово грамотен. Таксата за обезпечение на кредита чрез гарант
обосновано може да се счете, че представлява скрито начисляване на лихва - освен
официално уговорените в договора лихва от 23 % и ГПР от 49,11 %. С прибавянето на
таксата от 3850лв. за гарант, ГПР ще надвиши предвиденото в чл.19, ал.4 от ЗПК
ограничение до петкратния размер на законната лихва. Затова на осн. чл. 19, ал.5 от ЗПК
клаузата на чл. 5 е нищожна.
Отделно от това, съгласно §1, т.1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се
включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит,
които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Съдът счита, че
уговорката за заплащане на такса за гарант в размер над половината от размера на
отпуснатия заем, влиза в противоречие с предвиденото в чл.16 от ЗПК изискване към
доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи добросъвестно цена за ползване, съответна на получените гаранции. Кредиторът
като не е включил такса гарант в размер на 3850 лв. към ГПР, е въвел потребителят в
заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да плати по договора и
реалните разходи по кредита, които ще направи, което е нарушение на чл.10, ал.1 и чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК. Съобразно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за
4
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
Клаузата на чл. 5 от процесния договор не е уговорена индивидуално, тъй като същата е
сключена за предоставяне на поръчителство, което съгласно общите условия на ответника,
цитирани по-горе в тази част, се предоставя от физическо лице, а в действителност е
сключен договор за гаранция с юридическо лице. Възможността за избиране на гарант е
друга опция при сключването на договори за потребителски кредити. Следователно
сключването на процесния договора за гаранция /поръчоителство/ с „Ф Банк ЕАД не е било
предотвратимо от кредитополучателят В. И. С.
Поради основателността на иска на ищцата, на същата следва да се присъдят разноски в
общ размер на 754 лв., от които: 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение и 154 лв.
платена държавна такса.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА нищожността на клаузата на чл.5 на сключения между
кредитополучателят В. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С... и кредиторът „Ф“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... договор за предоставяне на
потребителски кредит № ... от 07.02.2020г., по искът, предявен от В. И. С. с ЕГН
**********, чрез адв. К. С. – САК, със съдебен адрес: гр. С..., партер срещу „Ф“ ЕООД с
ЕИК ********* - гр. София, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗЗД, чл. 22, във вр. с
чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК и чл. 19, ал.5 от ЗПК, поради това, че тази клауза
противоречи на закона и го заобикаля.
ОСЪЖДА „Ф“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.... да
плати на В. И. С. с ЕГН **********, с адрес: гр. С... сторените по делото разноски в общ
размер на 754 лв., на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба в 2-седмичен срок от
съобщението, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5