Р Е Ш Е Н И Е
№ 879 /9.11.2020г..
гр.Пазарджик
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Пазарджик, VІ състав, в открито съдебно заседание на осми октомври, две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Христина Юрукова
при секретаря Тодорка Стойнова, като
разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело № 773, по описа на
съда за 2020 г., намери за установено следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл.
118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).
Образувано по жалба на
Г.А.Т., чрез адвокат Г., срещу решение № 900112-78-2/03.06.2020 година на
директора на ТП на НОИ Пазарджик. В жалбата се представят аргументи за
незаконосъобразност на разпореждането, с
което е изменен размерът на обезщетението за безработица. Посочва се, че
жалбоподателката има документ U001 от компетентната институция на
Великобритания за получени доходи и период, като в него е посочено, че трудовото
й правоотношение е прекратено поради изтичане на срока на договора. Иска се от
съда да отмени решението и разпореждането и да присъди разноски по
производството.
Ответникът - директорът
на ТП на НОИ Пазарджик, се представлява от юрк.С.-Б., която оспорва жалбата
като неоснователна. Обосновава законосъобразност на решението и потвърденото с
него разпореждане съобразено с предоставената от компетентната институция във
Великобритания информация, посочена във формуляр U 002 и формуляр U 004.
Посочва, че до момента на постановяване на разпореждането и на решението не са
представени от институцията във Великобритания други данни, които да обосноват
друг размер на обезщетението.
Административен съд -
Пазарджик, шести състав, като обсъди събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши
проверка на оспорения акт във връзка с правомощията си по чл.168 от АПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Със заявление вх. №
121-00-1254/29.09.2016г. Г.А.Т. е поискала отпускане на парично обезщетение за
безработица, като е посочила, че е с прекратено правоотношение от
Великобритания, считано от 31.06.2016 г. Издадено е Разпореждане №
121-00-2254-1/05.10.2016г., с което се отпуска парично обезщетение за
безработица, считано от 29.09.2016г. до 25.01.2017г. в размер на 72, 92 лева.
Представен е формуляр U1, съгласно който Г.А.Т. е осигурена от 23.04.2013г.-до
07.08.2013г. и от 20.07.2015г. до 21.05.2016г. Основание за прекратяване на
заетостта е „изтичане на договора“.
При последващ контрол е
изпратено Искане за осигурителна история с
изх. № 3208-12-368 от 02.07.2019г./102л./ На 31.12.2019г. са получени
СЕД U 004 и СЕД U 002, като с посочване на осигурителния доход и периодите е
записано, че причина за прекратяване на заетостта „друга“.
При последващо
изпратено Искане за осигурителна история с
изх. № 3208-12-95 от 30.01.2020г./99л./
е получена информация, обобщена на л. 70 от делото, съгласно получени
СЕД U 004 и СЕД U 002, като с посочване на осигурителния доход и периодите е
записано, че причина за прекратяване на заетостта „друго“.
Въз основа на
установеното ръководителят за безработица е издал Разпореждане № 121-00-2254-2
от 01.04.2020г., с което е изменено Разпореждане № 121-00-2254-1/05.10.2016г. и
е определен нов размер на паричното обезщетение от 7,20 лева дневно.
Разпореждането е
оспорено по указания в него ред пред Директор на ТП на НОИ Пазарджик, който е
потвърдил същото с негово Решение № 900112-78-2/03.06.2020г. Преди произнасяне
директорът е получил СЕД U 002 от
компетентната институция на Великобритания, при което посочената причина за
прекратяване на трудовите правоотношения на жалбоподателката е посочено
„неизвестно“.
Няма данни кога е
съобщено решението г-жа Т., като същата е подала жалбата си чрез административния
орган на 10.06.2020г.
По делото са
представени в превод всички формуляри, коментирани по-горе.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата на Г.Т. е
подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество
е неоснователна.
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган по чл. 117, ал. 3 от КСО - директорът на ТП на
НОИ Пазарджик. Актът е издаден в установената писмена форма, мотивиран е и при
спазване на принципа, залегнал в чл. 35 от АПК за изясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за издаването му. По делото е представен формуляр U
001, U 002 U 004 от Великобритания, в
който се посочва, че причината за прекратяване на трудовия договор на Г.Т. е
„друго“. Административният орган е
предприел необходимото за запитване повторно на компетентната институция
относно точното основание за прекратяване на договора и въпреки повторното изпращане
на формуляр, то отново се посочва като причина "неизвестно" т.е.
последващата информация за конкретната причина за прекратяване на трудовото
правоотношение на г-жа Т. не е посочена, поради което е налице основание за
изменение на отпуснатото на обезщетение в минимален размер.
В чл. 54а от КСО са
регламентирани предпоставките за отпускане на обезщетение за безработица -
Право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени
или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9
месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които:
1. (изм. - ДВ, бр. 109 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) имат регистрация
като безработни в Агенцията по заетостта; 2. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2006 г.,
бр. 100 от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г., бр. 100 от 2011 г., в сила от
1.01.2012 г., бр. 98 от 2015 г., в сила от 1.01.2016 г.) не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; 3. (изм. - ДВ,
бр. 107 от 2014 г., в сила от 1.01.2015 г., доп., бр. 54 от 2015 г., в сила от
17.07.2015 г.) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително
осигуряване по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от
Кодекса на труда, или законодателството на друга държава. В случая за Г.Т. са
налице тези предпоставки и тя има правото на обезщетение за безработица. Лицето
е работило във Великобритания и стажът му е потвърден, но компетентната
институция не посочва причина за прекратяване на трудовия договор. В случая са
приложими разпоредбите на Регламент (ЕО) № 883/2004 година на Европейски
парламент и Съвета, тъй като има положен стаж в друга държава - членка и съгласно
чл. 67 на същия при отпускане на обезщетения и други плащания компетентните
институции си сътрудничат т.е. в случая административният орган следва да
съобрази отпускането на обезщетение въз основа на данните, предоставени от
компетентната институция на Великобритания. Представеният документ при
първоначалното отпускане на
обезщетението за безработица е зачетен. Но последващата проверка
удостоверява, че са налице данни за неизяснени обстоятелства. От трите проверки
чрез СЕД се установява, че не е налице потвърждение от компетентната институция
на Великобритания за основанието за прекратяване на договора на Т.. С оглед на
тези факти, правилно е изменено обезщетението в минимален размер и за минимален
период. Доколкото причината не попада в останалите изчерпателно посочени
основания по т. 7. 1 от документа, а именно освобождаване от работодателя,
оставка от служителя, изтичане на срока на договора, прекратяване на договора
по взаимно съгласие, освобождаване поради дисциплинарна причина и съкращение,
то правилно е прието от органа, че попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО. Съгласно посочената разпоредба безработните лица, чиито правоотношения са
били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им
поведение, на основание чл. 325, т. 1 и т. 2, чл. 326, чл. 330 и чл. 331 КТ
получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4
месеца.
Предвид противоречието
в официалните документи при първоначалното отпускане на обезщетението и тези
при последващия контрол, съдът прецени, че изисканите и представени нови
структурирани електронен документ U002 и U004, издадени от компетентната
институция на Великобритания, в който като причина за прекратяване на заетостта
отново е посочено "неизвестно", следват да бъдат зачетени. При това
положение съдът намира, че правилно и в съответствие с материалния закон
обезщетението за безработица е определено при условията на чл. 54б, ал. 3 от КСО, в минимален размер.
Съдът намира, че
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане са законосъобразни и
следва жалбата да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора
основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по делото.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на ТП на НОИ
Пазарджик сумата 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото
на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Воден от горните мотиви
и на основание чл.172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен
съд-Пазарджик, шести състав
Р Е Ш И:
Отхвърля жалба на Г.Т.
срещу Решение № 900112-78-2/03.06.2020 година на директора на ТП на НОИ
Пазарджик.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок
от съобщението за изготвянето му.
СЪДИЯ:/п/
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 1539 от 05.02.2021 г. по адм. дело № 222/ 2021 г. на ВАС- Шесто отделение:
ОСТАВЯМ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Г. А. Т. от с. Црънча, общ. Пазарджик, обл. Пазарджик, срещу решение
№ 879 от 09.11.2020 г., постановено по адм. дело № 773/2020 г. на
Административен съд – Пазарджик.
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производството по адм. дело № 222/2021 г. по описа на
Върховния административен съд.
ОСЪЖДАМ Г. А. Т. с ******* адрес с. Црънча, общ. Пазарджик, обл. Пловдив,
******, да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен
институт – Пазарджик с адрес гр. Пазарджик, ул. „Екзарх Йосиф“ № 15 А, сумата
60 (шестдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
Разпореждането подлежи на обжалване в 7-дневен срок от получаване на
съобщението пред тричленен състав на Върховния административен съд.