Р Е
Ш Е Н
И Е 306/3.5.2019г.
гр. ЯМБОЛ 03.05.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЯМБОЛСКИЯТ районен съд гражданска колегия в публично
заседание на 04.04.2019г година в състав:
Председател:Св.Д.
при секретаря С..М. и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
СЪДИЯ Д. гр.дело N 3462 по описа
за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното
Производството е образувано по молба на “ЕВН България Електроснабдяване”
ЕАД против Е.Е.П., с която желае да бъде установено със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД към Е.Е.П., както следва: сумата от 193,38лв., представляващи
стойността на консумираната от обекта на потребителя електрическа енергия за
периода 16.01.2016 г. до 15.05.2016 г.; обезщетение за забавено плащане на
главницата в размер на законната лихва за периода от 26.03.2016 г. до 28.05.2018
г. в размер на 41,42 лв.; законна лихва върху горепосочената главница от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
29.05.2018г., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира за направените по
делото разноски, а именно държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както
и направените по ЧГД № ***г. по описа на PC-Я. разноски в размер на 175 лв.
Ищецът
твърди, че на 29.05.2018г. е подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК пред РС –
Я. за вземанията си към Е.Е.П., в размер на 234.80
лв.. По входираните документи е образувано частно
гражданско дело № ***г. по описа на PC-Я., по което дело в определения срок не
е постъпило възражения от длъжника, но тъй като същият е бил призован при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и с приетите изменения на ГПК, е била
въведена разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК, според която заявителят може
да предяви иск за установяване на вземането си, когато заповедта е била връчена
при условията на чл. 47, ал. 5, поради което представляваното от ищеца
дружество подава настоящата искова молба в срока по чл. 415 от ГПК.
Ищецът твърди, че в качеството си
на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона за енергетиката,
продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Действащите общи условия през процесния период са Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България
Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008г. и
влезли в сила на 27.0б.2008г. Съгласно чл. 35, ал. 1 от общите условия същите
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното
им писмено приемане от потребителите. Общите условия са публикувани на сайта на
дружеството http://www.evn-ec.bg/bg/gesetze/agb.asp.
По силата на чл. 7, т. 1 от
общите условия ищцовото дружество е поело задължение
да снабдява с електрическа енергия обект на потребление на ответника, находящ
се в гр. Я., ул. ***, с ИТН: ***. За Е.Е.П. е открит
клиентски номер ***.
Ответникът от своя страна,
съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се е задължил да заплаща всички свои
задължения, свързани със снабдяването с електрическа енергия, в сроковете и по
начините, определени в същите - чл. 18, ал. 1 и ал. 2.
В изпълнение на задълженията си
по общите условия ищецът е доставил на обекта на Е.Е.П.
за периода от 16.01.2016 г. до 15.05.2016 г. електроенергия на обща стойност
193.38 лв., която до този момент не е заплатена от ответника. Поради забава в
заплащане на консумираната ел. енергия ответникът дължи законна лихва в общ
размер от 41.42лв. за периода 26.03.2016г. до 28.05.2018 г. Законна лихва за
забава се дължи за период от датата на падежа на всяка фактура до датата на
образуване на заповедното производство.
В хода на съдебното дирене чрез
процесуалния си представител ищецът изцяло поддържа исковата претенция .
В срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен отговор от назначеният на ответника особен представител – адв. Р.Д., с който оспорваме изцяло исковите
претенции.
На първо място оспорва
обстоятелствата, изложени в исковата молба, че ответникът има качеството на
потребител на електроенергия за посочените в нея обект, индивидуализиращ се с
посочените ИТН и клиентски номер, и в описания период. Според назначеният от
съда особен представител на ответника липсват доказателства, от които да е
видно, че ответникът е бил собственик или ползвател на обект с адрес в гр.Я.,
ул.”***, с посочения ИТН, а такива да е подавал документи - молби, декларации,
да е подписвал договор за продажба на електрическа енергия за този обект.
Съгласно §1, т. 2а от ЗЕ, битов клиент е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация
и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съгласно
пар.1, т. 416 от ЗП, потребител на енергийни услуги е
краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на
преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен
газ. Съгласно чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия, клиент е със значението на „мрежови клиент” или
„потребител на електрическа енергия”, като потребител на електрическа енергия
за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ищцовото
дружество, а потребител на електрическа енергия за стопански нужди е физическо
лице или юридическо лице, както и лице на издръжка на държавния или общинския
бюджет, което купува ел. енергия за стопански и/или обществени нужди за обект,
присъединен към електроразпределителната мрежа на ищеца, съгласно действащото
законодателство. Според него по делото, не са представени доказателства, че
ответникът има качеството на потребител на електрическа енергия за обекта, за който
се претендира стойността па доставена електрическа енергия - не са представени
доказателства ответникът да има някакви вещни права върху имота, или да е подал
писмено заявление за продажба на електроенергия по чл. 13, ал. 3 от Общите
условия. По делото не се съдържа нито един документ, носещ подпис на
представляващия ответника, от който да може да се направи извод, че в процесния
период ответникът е имал някакво отношение към доставка на електроенергия за
обект с адрес в гр.Я., ул.*** На второ място, тъй като липсват доказателства за
това, че ответникът има качеството на потребител, съгласно пар.1,
т. 416 от ЗЕ и чл. 1, т. 4 от Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия исковите претенции се явяват изцяло неоснователни, поради
което следва да бъде оставени без уважение. В хода на производството
възраженията се поддържат.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, на доводите и възраженията на
страните съдът прие за установено следното от фактическа страна:
В подкрепа на иска си ищецът е
представил с исковата молба Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, одобрени с
решение на ДКЕВР № ОУ- 013/10.05.2008г., копие от публикуването им във в.Делник
от 27.май 2008г.
Според представения
препис-извлечение от сметката на потребител Е.Е.П. ,
с клиентски номер *** и обект на потребление: ИТН: *** гр.Я., ул.*** има
описани 4 бр. неизплатени фактури, като общата стойност по тях по главница е
193,38лв., за периода от 16.01.2016г. до 15.05.2016г. и лихва за периода от
26.03.2016г. до 28.05.2018г. в размер на 41.42лв. Тези фактури са приложени и
като доказателство по делото, а именно фактура № *** с отчетен период
16.01.2016г. – 15.02.2016г. на стойност общо от 94.21лв., ф-ра
№ *** с отчетен период 16.03.2016г. – 15.04.2016г. на обща стойност от
188.15лв., ф-ра № *** с отчетен период 16.02.2016г. –
15.03.2016г. на обща стойност от 149,47лв.,
фактура № *** с отчетен период
16.04.2016 г. – 15.05.2016 г. на обща стойност от 193.38 лв.
Видно от приложеното ч.гр.дело № ***
по описа за
Заповедта е била връчена на
длъжника при условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което с разпореждане от
06.08.2018г. съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за вземането
си в едномесечен срок. За това разпореждане кредитора е уведомен на 16.08.2018
г., като на 22.08.2018 г. същият е депозирал Исковата молба в съда в
законоустановения срок.
Във връзка с направените оспорвания
от ответната страна ищецът е представил незаверени копия от
заявление-декларация за започване на продажба на ел.енергия вх. № ***г. на „ЕВН
България Електроснабдяване”, нотариален акт за дарение на недвижим имот № ***,
том ***, рег. № ***, дело № *** г. на нотариус Р. *** действие – Пловдивски
Районен съд, нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***, том ***, рег. № ***, дело № *** г. на
нотариус Р. *** действие – Пловдивски Районен съд, касаещи имот на ответника, находящ се в с.Д.,
община К., обл. П.
По
молба на ищеца по делото бе назначена и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Представено е заключение вх. № *** г.
на вещо лице С.Д., според което за периода 16.01.2016 г. – 15.05.2016 г.
консумираната от обекта на ответника електрическа енергия и предоставените до обекта мрежови
услуги е в размер на общо 193.38 лв. Процесните 4 бр. фактури са осчетоводени редовно, съгласно
изискванията на Закона за счетоводството
и приложимите счетоводни стандарти. Не са се установили данни за извършени
плащания по тях. Процесните фактури са отразени на
един ред в ”Дневник за продажбите” по ЗЗДС. Стойността на консумираната на
обекта от ответника ел.енергия и мрежови услуги
е формирана и фактурирана вярно и
съобразно решенията на КЕВР за съответните ценови периоди. Според вещото лице
размерът на обезщетението за забава,
изчислено от датата, следваща падежа на всяка фактура, до 28.05.2018 г.
е общо 41.42 лв. За извършените изчисления вещото лице е представило таблици.
По
делото бе назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза. По същата е
дадено заключение вх. № *** г., според което за процесния период 16.01.2016 г.
– 15.05.2016 г. до процесния обект е доставена ел.енергия в пресметнати по
месеци количества, както следва, като вещото лице в табличен вид е изобразило
доставена ел.енергия по дати и по тарифи, като изчислило е, че общото
количество доставена ел.енергия за процесния период е в размер на 1 151 kWh, от които 671 kWh – по
дневна тарифа и 480 kWh – по нощна тарифа. Вещото лице
е посочило, че електромерът с фабричен номер ***, който е бил монтиран в
измервателна точка номер № *** и отчитащ потребената
ел.енергия от клиентски номер *** на клиент Е.Е.П. с
адрес: *** е отчитан посредством отчетник. Отчетените показания и пресметнати
количества ел.енергия съвпадат с фактурираните такива. От извършения оглед и от проучената
документация вещото лице е установило, че процесния електромер с фабричен номер *** е демонтиран на
12.04.2016 г., т.е. близо 2 години преди експертизата.
При
така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно осн. чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86 от ЗЗД.
Съдът намира предявеният иск за
допустим, т.к. е предявен от надлежно легитимирана страна – заявител в
заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от
уведомяване на заявителя за разпореждането на съда да предяви иска. В
настоящото производство в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и
главно доказване дължимостта на вземането си по
издадената заповед за изпълнение, а на ответника – направените възражения в
отговора си.
В случая ответника чрез особения
представител не оспорва , че ищецът е доставял на обект, намиращ се в гр. Я.,
ул.*** електроенергия. Не оспорва и количеството и цената на доставената
електроенергия, нито процесния период на доставка. Не се оспорва и факта, че по
процесните фактури доставената ел.енергия не е
заплатена. Тези факти бяха установени и от изслушаните и приети заключения на
съдебно-счетоводната експертиза и съдебно-техническа експертиза, които съдът
изцяло кредитира, като обективни и компетентно дадени. По делото от ответната
страна основно се оспорва качеството на ответника като потребител на електроенергия за посочения обект, находящ се
в гр.Я., ул.***, индивидуализиращ се с посочените ИТН и клиентски номер, и за
описания период в исковата молба.
В случая
се касае за облигационни отношения, произтичащи от приложимите Общи
условия на договорите за продажба на електрическа енергия „ ЕВН БЪЛГАРИЯ
ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД , които са в сила за потребителите на електрическа
енергия, както и нормативната уредба в тази насока ЗЕ и ПИКЕЕ.
В § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ се съдържа легално
определение на понятието битов клиент. Според посочената правна норма
това е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Понятието клиент на
ел. енергия е доразвито в чл. 1, т. 4 от Общи условия на договорите за
продажба на електрическа енергия на „ЕВН България Електроснабдяване” АД, където
е посочено, че под „клиент” следва да се разбира „потребител на
електрическа енергия”, който пък от своя страна е физическо лице, собственик или ползвател на имот,
присъединен към електроразпределителната мрежа на “ЕВН България
Електроразпределение” АД съгласно действащото законодателство, което
ползва електрическа енергия за домакинството си. Потребител на енергия за
битови нужди по смисъла на § 1, т. 41Б от ДР на Закона за енергетиката /ЗЕ/ е
краен клиент, който купува енергия или природен газ от доставчик, предоставящ
услуги от обществен интерес. В настоящото производство, ищецът, чиято е
доказателствената тежест, не представи доказателства установяващи факта, че
ответникът е собственик или ползвател на имота, до който е доставял ел.енергия.
Представените в тази връзка незаверени копия от заявление-декларация за
започване на продажба на ел.енергия вх. № ***г. подписано от ответника и
нотариални актове, които не бяха оспорени от ответната страна, касаят имот на
ответника, находящ се в с.Д., община К., обл. П. Обекта на потребление от ответника, според ищеца се
намира в гр.Я., ул.***, за който не се представиха доказателства, че е
собственост на ответника или негов ползвател. С оглед на това съдът намира,
направените от особения представител на ответника възражения за основателни, като
приема, че ответникът за процесния период и за процесния обект да е имал
качеството на потребител на енергия за битови нужди. С оглед на това съдът
приема , че между ищеца и ответника не е бил
сключен договор за продажба на електрическа енергия при публично известни общи
условия, поради което и не следва да отговаря за задължения към дружеството по процесните 4 бр. фактури.
С оглед неоснователността на главното вземане , неоснователно се явява и
искането за установяване на акцесорно вземане , представляващо мораторна
лихва за забава , считаното от датата на
падежиране на всяка една от фактурите до датата на подаване на заявлението в съда. Поради това предявеният
положителен установителен иск следва да се отхвърли изцяло, като неоснователен.
С оглед изхода на делото
направените от ищеца разноски в исковото и заповедното производство следва да
останат за негова сметка.
Воден от горното , ЯРС
Р Е Ш
И :
ОТХЪВРЛЯ предявеният от „ЕВН
България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр.П., ул.”Христо Г.Данов” 37, иск по чл. 422,ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. с
чл. 79, ал.1 от ЗЗД и вр. с чл.86 от ЗЗД да се приеме
за установено спрямо него, че ответникът Е.Е.П., ЕГН ********** им дължи по
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № ***г.. издадена по
ч.гр.д. № *** по описа за 2018г. на РС-Я. сумата от 193,38 лв. – главница,
произтичаща от неизпълнение задължение за заплащане стойността на ел.енергия
доставена за периода от 16.01.2016 г. до 15.05.2016 г. по партидата на Е.Е.П. с клиентски номер ***, отнасяща се до обект на
потребление: гр. Я., ул.***, ИТН: *** и лихва: обезщетение за забавено плащане
на главницата, в размер на законната лихва за периода от 26.03.2016 г. до
28.05.2018 г. в размер на 41,42 лв., законната лихва върху главницата, считано
от датата на постъпване на заявлението в съда – 30.05.2018г. до пълното й
изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на 25.00 лв. –
платена ДТ и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Я. в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: