Р Е Ш
Е Н И Е
№ 13/08.01.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на девети декември две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в
следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско
дело номер 2674 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по исковa молба от Гаранционен фонд с правно основание чл. 288,
ал. 12 от Кодекса
за застраховането /КЗ отм./, вр. с чл. 45, ал. 1 от Закона
за задълженията и договорите /ЗЗД/ срещу Р.М.Д..
Ищецът твърди, че на 17.08.2015 г. ответникът виновно причинил
пътно-транспортно произшествие /ПТП/, при управление в гр. Хасково по бул. "Освобождение"
в посока на движение към гр. Кърджали, на л.а. „БМВ 525" с ДКН *******, като поради
неосигуряване на достатъчно разстояние от спрелия пред автоцентър Тойота, л.а.
„Мерцедес А" с ДКН ******, ударил същия лек автомобил, който от своя страна удря л.а. „Форд
Транзит" с ДКН ******. Поддържа се и че към датата на ПТП ответникът управлявал процесния
автомобил, без да има за него сключена задължителната застраховка
"Гражданска отговорност". За настъпване на събитието при ищеца били
образувани преписки по щета № 210041/08.02.2016 г., № 110147/08.02.2016 г. и №
110229/07.03.2016 г. С технически експертизи било определено, че стойността на
необходимите ремонтни дейности за възстановяване на автомобилите възлизали на
1 184,62 лв. за л.а. „Форд Транзит" с ДКН ******* и на 1 170,40
лв. за л.а. „Мерцедес А" с ДКН *******, които били изплатени от Гаранционния фонд на собствениците им.
Освен това, вследствие на процесното ПТП Д.К.И.получила травматични увреждания,
поради което й
било изплатено обезщетение в размер на 3 000.00 лв. за причинените й неимуществени вреди. Ищецът поканил ответника да
възстанови изплатените обезщетения, но това не било сторено и до настоящия
момент. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се
осъди ответникът да заплати на ищеца горепосочената сума в общ размер на
5 355,02 лв., ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане
на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът не е подал писмен отговор в едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, а в
с.з. признава иска.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
от фактическа следното:
Не се спори между страните, а и от приетите писмени доказателства – Протокол
за ПТП № 1510300/17.08.2015
г.; Протокол за ПТП № 1505926/17.08.2015 г.; Писмо с рег. №
125300-1426/04.02.2016 г. от ОД на МВР Хасково; Справка
от базата данни на Информационен център към „Гаранционен фонд“ на 09.02.2016
г.; Щета № 210041/08.02.2016 г.; Протокол № 8/25.03.2016 г.; Медицинска
експертиза по щета № 210041/08.02.2016 г.; Протокол № 14/31.03.2016 г.; Епикриза издадена на Д.К.И.от
„Специализирана болница за активно лечение по онкология“ – Хасково ЕООД; Писмо
с изх. № 24-00-77/31.03.2016 г.; Преводно нареждане с наредител „Гаранционен
фонд“ и получател Д.К.И.за сумата от 3 000,00 лв.; Щета № 110 147/08.02.2016 г.;
Уведомление за имуществени вреди; Доклад по щета за имуществени вреди №
110147/08.02.2016 г.; Опис на претенция № 70-05050-00016/15 от 17.08.2015 г.;
Снимков материал по опис на претенция № 70-05050-00016/15 от 17.08.2015 г.;
Заключителна техническа експертиза по щета № *********; Техническа експертиза
по щета № *********; Преводно нареждане с наредител „Гаранционен фонд“ и
получател Д.К.И.за сумата от 1 170,40 лв.; Щета № 110 229/07.03.2016 г.;
Уведомление за имуществени вреди; Доклад по щета за имуществени вреди №
110 229/07.03.2016 г.; Опис на претенция № 70-05050-00017/15 от 18.08.2015
г.; Снимков материал по опис на претенция № 70-05050-00017/15 от 17.08.2015 г.;
Заключителна техническа експертиза по щета № *********; Техническа експертиза
по щета № *********; Преводно нареждане с наредител „Гаранционен фонд“ и
получател Ю.И.Ю. за сумата от 1 184,62 лв.; Покана за плащане от „Гаранционен
фонд“ до Р.М.Д., се установяват описаните в исковата молба и посочени по - горе факти
и обстоятелства. В тази връзка не следва да се излага текстуално съдържанието
на приетите документи, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при
преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
Ето защо и с оглед разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема всички
релевантни факти относно спорното вземане за доказани.
При така установената
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 288, ал. 12 КЗ/отм./, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява основателен, като съображенията за това са следните:
Както се посочи по-горе, по делото не се спори, а и от събраните
писмени доказателства се установява, че действително на 17.08.2015 г., в гр. Хасково по бул. "Освобождение"
в посока на движение към гр. Кърджали, е реализирано ПТП между л.а. „БМВ 525" с ДКН *******, управлявано от ответника, и л.а.
„Мерцедес А" с ДКН *******, собственост и управлявано от Д.К.И., и л.а.
„Форд Транзит" с ДКН *******. От неоспорените Протоколи за ПТП № 1510300/17.08.2015
г. и № 1505926/17.08.2015 г. следва, че това ПТП е
настъпило в причинна връзка с противоправно поведение на ответника, доколкото
същият в
нарушение на
чл. 23, ал. 1 ЗДвП не е осигурил достатъчно разстояние
от спиращия л.а.
„Мерцедес А" с ДКН ******* и го
е ударил в задната част, а той от своя страна е ударил спрелия пред него л.а. „Форд Транзит" с ДКН *******. Посоченият механизъм на настъпване на ПТП
е описан в цитираните по-горе Протоколи за ПТП, които представляват официални документи по смисъла на чл. 179 ГПК, поради което обвързват съда с материална
доказателствена сила по отношение на фактите, отразени в тях. От друга страна, те са подписани от ответника без възражения
относно изложените в тях обстоятелства, поради което следва да се разглеждат и като извънсъдебно
признание на факти, които са неблагоприятни за него. Деянието му е и виновно, доколкото по
делото няма доказателства, оборващи законоустановената презумпция за вината му.
По отношение вида и размера на причинените имуществени вреди от
ищеца са представени Опис на претенция № 70-05050-00016/15 от 17.08.2015 г. със снимков материал към нея; Заключителна техническа експертиза по щета № *********; Техническа
експертиза по щета № *********; Опис на претенция № 70-05050-00017/15 от
18.08.2015 г. със снимков материал към нея; Заключителна
техническа експертиза по щета № *********; Техническа експертиза по щета №
*********, които са частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за
техния издател факти, но тяхното осъществяване в случая следва да се приеме за
доказано по несъмнен начин при съпоставката им с Протоколите за ПТП, както и поради
липса на други доказателства, които да ги опровергават. От тях се установява, че
необходимите средства за ремонт на л.а. „Мерцедес А" с ДКН *******, включващи
стойността на частите и труда, са в размер на 1 170,40 лева, а за л.а. „Форд
Транзит" с ДКН ******* - 1 184,62 лева. Именно този размер се явява меродавен, тъй като
съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да възстанови
предхождащото увреждането състояние на вещта. Тук е уместно да се отбележи, че
при изчисляване размера на обезщетението не трябва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност.
В този смисъл са Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, I
т. о. и Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.,
ТК, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
По отношение на изплатеното обезщетение за неимуществени вреди следва
да се отбележи, че същото е справедливо определено и съответно на действително
претърпените от пострадалото лице болки и страдания от реализираното ПТП.
Следователно, от събраните по делото
доказателства се установяват по категоричен начин елементите
от фактическия състав на деликта.
На
следващо място, от Протоколите за ПТП, както и от приетата Справка от базата
данни на Информационен център към „Гаранционен фонд“ се установява, че по време
на ПТП ответникът е нямал качеството
на застраховано лице по сключен от него или от друго лице договор за
задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” относно управлявания от него
л.а. „БМВ 525" с ДКН *******. Ето
защо, осъществено е и предвиденото в закона основание за извършване на плащане
от Гаранционен фонд - чл. 288, ал. 2, б. „а“ КЗ /отм./.
Накрая, няма спор, а и от приетите 3 бр. преводни нареждания се установява, че на 04.04.2016 г., на 07.04.2016 г. и на 18.04.2016 г. ищецът е заплатил застрахователни обезщетения в общ размер от 5 355,02 лева на собствениците на увредените МПС и на пострадалото лице.
При това положение съдът намира, че в случая са налице всички
изискуеми предпоставки за реализиране на регресната отговорност на ответника спрямо ищеца.
По изложените съображения предявеният иск се явява основателен и
доказан и следва да се уважи изцяло.
С оглед изхода на делото и изричното искане
на ищеца за разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, единствено на същия
следва да се присъдят такива, а именно сумата от 214,20 лева, съобразно ангажираните доказателства за
извършването им и представените списъци по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 288,
ал. 12 КЗ /отм./, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, да заплати на Гаранционен фонд, седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Граф
Игнатиев” № 2,
ет. 4, съдебен адрес:*** - адв. дружество „***************", сумата от 5 355,02 лева, представляваща
изплатени
обезщетения по
щети № 210041/08.02.2016
г., № 110147/08.02.2016 г. и № 110229/07.03.2016 г. за причинени на л.а.
„Мерцедес А" с ДКН *******, собственост на Д.К.И., и на л.а. „Форд
Транзит" с ДКН *******, собственост на Ю.И.Ю., имуществени вреди, както
и на Д.К.И.неимуществени
вреди при ПТП на 17.05.2015 г. в гр. Хасково, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба
в съда – 09.09.2019 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Р.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на Гаранционен
фонд, седалище
и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев” № 2, ет. 4, съдебен адрес:*** - адв. дружество „***************",
сумата от 214,20 лева, представляваща направени разноски по делото.
Посочената от ищеца банкова сметка, ***, е: „Уникредит Булбанк“ АД, IBAN: ***, BIC: ***.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.