Присъда по дело №16145/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 158
Дата: 21 март 2024 г.
Съдия: Иван Александров Стоилов
Дело: 20221110216145
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 19 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 158
гр. София, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Наказателно дело
частен характер № 20221110216145 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:

ПРИЗНАВА Й. Т. М., с ЕГН **********, роден на ... българин, български
гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан /реабилитиран/, живущ в гр. ..., за
ВИНОВЕН в това, че на 30.06.2022 г., в гр. София, в двора на недвижим имот, находящ се
на ул. „Отец Паисий“ № 72, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на Б. И. П.
лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с травматичен оток и
кръвонасядания в дясно челно и слепоочно, контузия с травматичен оток на носа, контузия
на лявата част на лицето с травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявата скула,
външната част на лявата орбита и горната част на бузата, с подлежащо охлузване и
кръвонасядане на устната лигавица, в горната част на лявата буза, петнисти охлузвания и
кръвонасядания по задно външните и външните повърхности на двете мишници, както и
гръбно по лакътните ръбове на двете предмишници, контузия с кръвонасядане и оток в
областта на гърба между двете лопатки, охлузване на дясно коляно предно-външно,
контузия с оток и кръвонасядане в основата на първи пръст на левия крак и гръбно по
вътрешния ръб на ходилото, както и лекостепенно мозъчно сътресение, довели поотделно и
в съвкупност до временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, поради което на основание чл. 78а, ал. 1, вр. чл. 130, ал. 1 от НК, го
ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ , като му налага
административно наказание – ГЛОБА в размер на 1500 (хиляда и петстотин) лева ,
1
платима по сметка на СРС, както и 5 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.

ПРИЗНАВА А. Й. Т., с ЕГН **********, роден на ..., българин, български
гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, живущ в гр. ..., за НЕВИНОВЕН в
това, че на 30.06.2022 г., в гр. София, в двора на недвижим имот, находящ се на ул. „Отец
Паисий“ № 72, чрез нанасяне на удари с ръце и крака, причинил на Б. И. П. лека телесна
повреда, изразяваща се в охлузвания, кръвонасядания и отоци по горните крайници,
кръвонасядане и травматичен оток в зоната между двете лопатки, охлузване на дясното
коляно, оток и кръвонасядане на лявото ходило, довело до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, като го ОПРАВДАВА по частното обвинение за извършено
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.

ОСЪЖДА Й. Т. М., със снета самоличност, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, да
заплати на ЧТ Б. И. П. направените от последния разноски по делото за адвокатско
възнаграждение, както и за внесения депозит за назначаване на СМЕ, в общ размер на 1250
(хиляда двеста и петдесет) лева, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 250 лева
за сторени съдебни разноски.

ОСЪЖДА Б. И. П., на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, да заплати на оправдания
А. Й. Т. направените от последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000
(хиляда) лева.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред
Софийския градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА от 21 март 2024 г. по НЧХД №
16145/2022 г. по описа на СРС, НО, 7 състав:

Частният тъжител (ЧТ) Б. И. П. е повдигнал обвинение срещу Й. Т. М. за извършено
спрямо него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК – за това, че на 30.06.2022 г., в гр. София,
в двора на недвижим имот, находящ се на ул. „Отец Паисий“ № 72, чрез нанасяне на удари с
ръце и крака, причинил на Б. И. П. лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на
хематоми в дясната челно слепоочна област, контузия на средния лицев етаж в ляво,
кръвонасядане и охлузване на лявата буза, охлузване и разкъсно-контузна рана на носа,
охлузвания, кръвонасядания и отоци по горните крайници, довели до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота.
С тъжбата си ЧТ Б. И. П. е повдигнал обвинение и срещу А. Й. Т. за извършено
спрямо него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК – за това, че на 30.06.2022 г., в гр. София,
в двора на недвижим имот, находящ се на ул. „Отец Паисий“ № 72, чрез нанасяне на удари с
ръце и крака, причинил на Б. И. П. лека телесна повреда, изразяваща се в охлузвания,
кръвонасядания и отоци по горните крайници, кръвонасядане и травматичен оток в зоната
между двете лопатки, охлузване на дясното коляно, оток и кръвонасядане на лявото ходило,
довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Съдът не прие за съвместно разглеждане предявените от ЧТ Б. П. граждански искове
в размер на 20 000 лева срещу подс. Й. М. и 15 000 лева срещу подс. А. Т., представляващи
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на посочените в тъжбата
деяния, тъй като прецени, че същите ще затруднят приоритетното гледане на наказателното
производство.
Повереникът на ЧТ П. счита, че от свидетелските показания ставало ясно, че между
ЧТ и подсъдимите лица била тлеела дългосрочна вражда, във връзка с ползван имот, който
бил в близост до имота на ЧТ. Няколкократно в годините последният им правил забележка
да се осигури достъп, но отправените с добро молби останали нечути. На датата, посочена в
тъжбата, се било стигнало до описания в нея инцидент, от който ЧТ бил получил
нараняванията, подробно описани в медицинското удостоверение, потвърдени и от СМЕ. В
този смисъл тъжбата следвало да бъде уважена и подсъдимите да бъдат осъдени за
извършено от тях престъпление по чл. 130, ал.1 от НК.
ЧО П. допълва, че спорът с подс. М. продължавал вече осемнадесет години.
Подсъдимите ползвали един имот на три къщи, които имали идеални части, а ЧТ
притежавал идеална част от земята, тоест подс. М. ползвал нещо, което било на ЧТ.
Последният му казах „моля ти се, напускай“, но подс. М. скочил и го пребил, като
ангажирал и момчето (другия подсъдим), което било на 20-22 години. Тази постъпка ЧТ
определя като „грозна“.
Защитата на двамата подсъдими Й. М. и А. Т. моли същите да бъдат признати за
невиновни по така повдигнатите им с частната тъжба обвинения. механизмът, описан в
тъжбата относно нанесени телесни увреждания, останал изцяло недоказан и не се крепял на
нито едно доказателство. Двамата свидетели, подсигурени от ЧТ, единствено описвали
какво е било състоянието на ЧТ в момент, следващ с часове наведеното в тъжбата
произшествие. Тези свидетели не били очевидци на случилото се и с показанията си не
допринасяли за изясняване на механизма на настъпване на твърдените наранявания.
Изтъкват се показанията на св. Р.П., от които ставало ясно, че инициатор на разговора,
прераснал в конфликт, бил именно ЧТ, който казал на подс. М.: „ела, че ми трябваш малко“
с неприятелски тон. Този свидетел бил категоричен, че нито един от двамата подсъдими не
бил нанасял удари на ЧТ с ръце, с крака или с друга част на тялото. Същият свидетел не бил
изпускал подс. А. Т. от поглед и бил категоричен, че последният не бил имал никакъв
1
физически контакт с ЧТ, както и че след разправията подс. Й. М. имал кръв по носа, докато
за ЧТ казал: „той нямаше видимо никакви наранявания“. Единственото съприкосновение
между двамата било дърпане с ръце, както от единия, така и от другия, при което ЧТ се бил
препънал и паднал на задните си части. Другият разпитан свидетел Л. бил категоричен, че
на процесната дата и място бил видял, че подс. Й. М. имал кръв по носа, а ЧТ, с когото се е
разминал по улицата, нямал „никакви видими наранявания по себе си и ходи нормално“. На
въпрос от свидетеля за произхода на нараняванията подс. Й. М. бил посочил отминаващия
ЧТ като техен причинител. Показанията на цитираните двама свидетели били ясни,
последователни и непротиворечиви. В самата тъжба било описано, че е имало още две лица
и това се потвърждавало от обясненията на двамата подсъдими, дадени в съдебно заседание.
Нямало нито едно доказателство, което да доказвало за нанесени конкретни удари както от
единия подсъдим, така и от другия. Претендират се сторените по делото разноски от двамата
подсъдими за правната им защита в размер на по 1000 лева за всеки. Алтернативно, в
случай, че Съдът преценял, че подсъдимият М. бил нанесъл наранявания, същият следвало
да бъде оправдан и да бъде приложен института на реторсията, доколкото той също имал
наранявания по себе си от разправията му с ЧТ, изразяващи се в лека телесна повреда.
Отделно действията на подс. М. били извършени при условията на неизбежна отбрана и не
превишавали пределите й, доколкото инициатор на конфликта бил ЧТ - той пръв му бил
нанесъл удари, повишил му е тон, заплашил го е и това се било случило в имот, който подс.
М. ползвал като нает и където се намирало негово имущество.
Подс. Й. М. в хода съдебното следствие дава кратки обяснения, в които твърди, че
през 2022 г., в края на месец юни, изнасял от двора стока и помолил сина си да му помага. В
този момент се появил ЧТ, който му казал със скандален тон: „добре че те видях, ела малко,
ела в двора“. Двамата влезли в двора, където ЧТ продължил с думите: „Защо не си си
изнесъл стоката“. Казал му също, че ако стоката и утре била там, щял да я изхвърли. Подс.
М. му отговорил, че нямало как да я изхвърли, тъй като бил я платил и работил с нея. Тогава
ЧТ го ударил по носа, а подс. М. се опитал да се защити и да излезе навън при сина си.
Започнало бутане и така двамата излезли на тротоара, където синът му се опитал да ги
разтърве, защото видял кръвта по носа на баща си. От бутането ЧТ, политайки да падне,
повлякъл и подс. М., след което първият паднал на една страна. Подс. М. отрича да го е
удрял. В своята последна дума подс. М. моли да бъде оправдан.
Подс. А. Т. в хода съдебното следствие дава кратки обяснения, в които твърди, че
непознат за него мъж дошъл до вратата, където бил той, заедно с Р., и извикал на баща му с
висок тон: „я ела за малко тук“. Двамата влезли вътре в двора, а подс. Т. през това време бил
с Р., като двамата си говорили. Чувайки висок тон от двора, подс. Т. влязъл вътре да видя
какво става. Там видял как непознатият посегнал на баща му. Опитал се да ги разтърве, а те,
само дърпайки се, излезли навън. Там въпросното лице паднало, тъй като тротоарът бил
неравен. Двамата с баща му не били го удряли. С тях бил Р. и още един човек. Баща му имал
кръв на носа, както и черта по него, докато ЧТ нямал наранявания. Последният станал сам и
си тръгнал. В своята последна дума подс. Т. моли да бъде оправдан.

Съдът като разгледа всички събрани по делото доказателства и становищата на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, счита следното:

Относно подсъдимите:
Подс. Й. Т. М., с ЕГН **********, е роден на 23.05.1968 г. в гр. София, българин,
български гражданин, разведен, със средно образование, неосъждан /реабилитиран/, живущ
в гр. София, ж. к. „Сухата река“, бл. 121, вх. А, ет. 3, ап. 6. Същият е бил осъждан по НОХД
№ 115-90 на СГС, присъда в сила от 09.07.1990 г., на ЛОС за две години и шест месеца, на
осн. чл. 343а, б. „г“, вр. чл. 54 от НК – реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 2
2
от НК. Осъждан е и по НОХД № 6690/08 г. на СРС, присъда в сила от 06.06.2011 г., с която
на основание чл. 206, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 2, ал. 2 от НК, му е наложена глоба
в размер на 500 лева – реабилитиран по това наказание на основание чл. 88а от НК.
Подс. А. Й. Т., с ЕГН **********, е роден на 22.08.1997 г. в гр. София, българин,
български гражданин, неженен, с висше образование, неосъждан, живущ в гр. София, ж. к.
„Сухата река“, бл. 121, вх. А, ет. 3, ап. 6.

Относно фактическата обстановка и по доказателствата:
По делото по безспорен начин бе установена следната фактическа обстановка:
ЧТ Б. П. и сестра му притежавали от 1993 г. недвижим имот – етаж от къща, заедно с
прилежащите идеални части от вътрешен двор, находящ се в гр. София, ул. „Отец Паисий“
№ 72. Имотът бил средната от общо три къщи в двора. През 2005 – 2006 г. в първата къща,
намираща се в двора, се нанесъл като наемател подс. Й. М.. Същият отворил магазин за
авточасти – втора употреба, като постепенно започнал да складира в общия двор различни
авточасти, сред които мостове, калници, скоростни кутии и други. Освен това дворът бил
използван от подс. М. и за разкомплектоване на автомобили, без да поиска разрешение от
собствениците, а това породило недоволството на последните, сред които и ЧТ Б. П..
Въпреки отправените му забележки да не обсебва общия двор, подс. М. продължавал да го
ползва съобразно търговските си намерения.
В един момент ЧТ Б. П. напуснал горепосочения имот и в него се нанесли негови
наематели. През месец май 2022 г. наемателите обаче напуснали като един от мотивите им
бил неподдържаният и задръстен от авточастите на подс. М. двор, което ги затруднявало
при паркирането на автомобила им. След напускането на наемателите ЧТ Б. П. и сестра му
решили да направят ремонт на собствения им етаж от средната в двора къща. За целта ЧТ
предупредил отново подс. М. да освободи двора като му направил забележка, че именно
заради мръсотията и разхвърляните там вещи наемателите му били напуснали. На
15.06.2022 г. сестрата на ЧТ Б. П. също предупредила подс. М. да освободи двора като му
дала за това срок до 30.06.2022 г., когато щяла да идва строителната бригада. Подс. М. бил
обещал на сестрата на ЧТ да почисти двора.
На 30.06.2022 г., по време на обедната си почивка, ЧТ Б. П. излязъл от работа и
отишъл до горепосочения имот, находящ се в гр. София, ул. „Отец Паисий“ № 72, за да
провери дали дворът бил освободен, съобразно договорката му с работниците по ремонта и
подс. М.. Последният се намирал на улицата пред двора, заедно със сина си – подс. А. Т. и
св. Р.П., който бил автомонтьор и се познавал с двамата подсъдими отпреди. ЧТ П.
установил, че дворът все още не бил почистен, поради което приближил лицата и поканил
подс. М. да влезнат двамата в двора, за да поговорят с думите: „Ела, че ми трябваш за
малко“. Това било чуто от св. П., на когото тонът на ЧТ П. (непознат до този момент за
него) не му се сторил приятелски. Подс. М. откликнал и двамата с ЧТ П. влезли в двора, а
подс. А. Т. и св. Р.П. останали отвън на улицата.
Вътре в двора между подс. М. и ЧТ П. първоначално възникнал вербален скандал по
повод неизпълненото обещание от страна на подсъдимия да разчисти двора от струпаните
авточасти. ЧТ П. го предупредил, че ще му даде още една седмица отсрочка, но след това
щял да пусне майсторите и нямало да носи отговорност за изчезналите му вещи. Последното
разгневило подс. М., който първоначално казал, че щял да връчи на ЧТ П. фактура за
евентуално изчезнали вещи, за да му ги плати. След реплика от страна на ЧТ П., че нямало
да плаща и подс. М. трябвало незабавно да напусне, подс. М. започнал да нанася удари с
ръце и крака по различни части от главата и тялото на ЧТ П.. Последният се опитал да се
защити като отбивал част от ударите и се бранил с ръце, след което започнал гърбом да
отстъпва към изхода на двора по посока на улицата.
3
През това време намиращите се на улицата подс. А. Т. и св. Р.П. чули крясъците и
суматохата в двора, към вътрешността на който нямали видимост, и тръгнали едновременно
натам, за да видят какво става. Подс. Т. вървял отпред, а св. П. бил след него, като не го
изпускал от поглед нито за миг. В момента, в който подс. Т. се намирал до входа на двора,
той и св. П. възприели, че подс. М. и ЧТ П. излизат оттам, хванати един за друг. Отвън подс.
Т. се спуснал, за да ги разтърве, но тогава подс. М. блъснал ЧТ П. и последният паднал на
земята, след което подс. М. се надвесил над него. В този момент подс. Т. и св. П. се
спуснали към него, като единият го хванал за едната ръка, другият – за другата, и така го
издърпали на разстояние от падналия ЧТ П.. Последният станал и се отдалечил от мястото
на инцидента. На св. П. му направило впечатление, че подс. М. имал кръв по носа.
Малко след това ЧТ П. се обадил на сина си – св. Б. П., който се отзовал и взел с
автомобил баща си. Двамата посетили Съдебна медицина, където на ЧТ Б. П. същия ден
(30.06.2022 г.) в 15:15 часа било издадено СМУ № 245.06.2022 г. ЧТ П. посетил и сградата
на 03 РУ-СДВР, където подал жалба за инцидента с вх. № 227000-9274/2022 г. Материалите
по преписката били докладвани на СРП, където наблюдаващ прокурор изготвил
постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 17.08.2022 г. по пр.
пр. № 35461/22 г. по описа на СРП, приемайки, че са налице данни за престъпление от
частен характер по чл. 130, ал. 1 от НК. По преписката писмени сведения дали Й. М., А. Т.,
Б. П. и Р.П..
На другия ден сутринта след инцидента ЧТ Б. П. се почувствал зле, като получил
главоболие, замаяност и шум в ушите. Внезапно се бил свлякъл на земята, като не можел да
прецени за колко време, тъй като възприятието и съзнанието му били замъглени. Поради
тази причина на 01.07.2022 г. ЧТ П. постъпил в УМБАЛ „Св. Анна“, Клиника по нервни
болести, където останал на лечение до 04.07.2022 г., когато бил изписан с диагноза
неепелиптична генеза при краниофациален травматизъм, комоцио церебри, вестибуло-
вегитативен синдром.
Видно от заключение на изготвената в рамките на съдебното следствие съдебно-
медицинска експертиза (СМЕ), в резултат на нанесените му удари с ръце и крака, на ЧТ Б.
П. били причинени следните травматични увреждания: контузия на главата с травматичен
оток и кръвонасядания в дясно челно и слепоочно, контузия с травматичен оток на носа,
контузия на лявата част на лицето с травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявата
скула, външната част на лявата орбита и горната част на бузата, с подлежащо охлузване и
кръвонасядане на устната лигавица, в горната част на лявата буза, петнисти охлузвания и
кръвонасядания по задно външните и външните повърхности на двете мишници, както и
гръбно по лакътните ръбове на двете предмишници, контузия с кръвонасядане и оток в
областта на гърба между двете лопатки, охлузване на дясно коляно предно-външно,
контузия с оток и кръвонасядане в основата на първи пръст на левия крак и гръбно по
вътрешния ръб на ходилото, както и лекостепенно мозъчно сътресение (с изяви на
вестибуло-вегитативен синдром), довели поотделно и в съвкупност до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. По отношение на мозъчното сътресение се
уточнява, че същото при ЧТ П. било протекло само със степенно помрачаване на съзнанието
и без данни за настъпили постоянни усложнения. Така установените мекотъканни травми
били контактни увреждания, дължащи се на действие с неголяма травмираща сила на твърди
предмети, като причиняването им можело добре да се обясни по време и начин със
съобщеното в тъжбата, а именно с нанесен на ЧТ побой с юмруци, крака, събаряне на терен
и други. Уврежданията по лицето и главата също били вследствие на отделни удари с
твърди тъпи предмети, каквито били ударите от юмруци. Установената травма на гърба
можело да се обясни като причинена от удар с ритник с част от обувка на ритащия.
Сливащите се увреждания, съчетаващи кръвонасядания, отоци и охлузвания по задно
външните и външните повърхности на двете мишници, както и гръбно по лакътните ръбове
на двете предмишници, по вид и локализация били характерни за наранявания, причинени
4
при защитни действия от пострадалия в момент на нанасяни му удари. Охлузването на
дясното коляно и във върховата част на носа можели да се обяснят с въздействие при
контакт с терен, а травмата в основата на първи пръст на левия крак и гръбно по вътрешния
ръб на ходилото не можело да се изключи като причинена както от удар, така и по
механизъм на притискане.

За да възприеме гореописаната фактическа обстановка, Съдът се позова изцяло на
показанията на свидетелите Р.П., Б. П. и Р. П.а, както и частично на показанията на св. С. Л..
Следва да се посочи, че не се събраха гласни доказателства от лица, които да са възприели
непосредствено целия физически конфликт между подс. М. и ЧТ П. в двора на
инкриминирания адрес от самото му начало до края. Такъв непосредствен очевидец е
единствено св. Р.П., който обаче е възприел само слухово началото на конфликта вътре в
двора, към който е нямал видимост, и зрително и непосредствено единствено финалната
част от физическото съприкосновение между двамата преди конфликтът да бъде
преустановен. Съдът намира, че показанията на св. П. са в достатъчна степен
обстоятелствени, логични и без вътрешни противоречия помежду си, поради което няма
пречка да бъдат кредитирани. Не съществува спор между страните, че св. П. се е намирал в
непосредствено близост до мястото на инцидента, доколкото присъствието на трето лице е
изрично упоменато в самата тъжба, а и самият П. е давал писмени сведения по полицейската
преписка, образувана по жалбата на ЧТ П.. Въпреки познанството на св. П. с двамата
подсъдими отпреди, не могат да се откроят солидни аргументи за предубеденост или
заинтересованост на неговите показания. Същият не е в роднински или служебни отношения
на власт и подчиненост с някой от подсъдимите, принципно потвърждава версията за
конфликта между ЧТ П. и единия от подсъдимите, и излага това, което е наблюдавал пред
двора на имота, добросъвестно уточнявайки, че не е възприел началото на конфликта, тъй
като е нямал видимост към вътрешността на двора.
Показанията на свидетелите Б. П. и Р. П.а житейски могат да бъдат окачествени като
заинтересовани, предвид това, че изхождат от близки роднини на ЧТ – негов син и съпруга.
В случая обаче не се намират аргументи за характеризиране на показанията им като
тенденциозни, недостоверни или недобросъвестни. Показанията на двамата свидетели са от
косвен характер и няма пречка да бъдат кредитирани, доколкото същите непротиворечиво и
по кореспондиращ си начин описват възприетото от тях състояние на ЧТ П. след инцидента
и съобщеното им от него за причините на възникването му и неговия развой. Изложеното от
тях за претърпяното от ЧТ П. намира потвърждение и в заключението на СМЕ и останалата
медицинска документация.
Съдът кредитира само частично показанията на св. С. Л., който в с. з. твърди, че не е
бил свидетел на конфликта, описан в тъжбата, но се е появил на инкриминираното място
непосредствено след приключването му, когато възприел, че подс. М. бил с окървавен нос, а
по ЧТ П. нямало видими наранявания. Показанията на посочения свидетел следва да се
кредитират единствено в частта за това, че е възприел участието на подс. М. в конфликт с
друго лице, както и че носът му е бил окървавен, за което потвърждава и св. П.. Съдът не
кредитира изложеното от св. Л. в частта, че не бил забелязал видими травматични
увреждания по ЧТ П. при разминаването му с него. Доколкото св. Л. въобще е разбрал за
съществуването на физическа разправа едва при пристигането му на адреса, където е бил
двора на ул. „Отец Паисий“ № 72, след като вече се е разминал с ЧТ П., оттеглящ се по
тротоара в обратна на св. Л. посока, твърдението на св. Л., че се е вгледал без повод в
лицето на човек, когото познава само от квартала, и без акцент, който да му привлече
вниманието, определено е произволно и противоречащо на житейската логика. За Съда е
очевидно, че последващото обяснение пред пристигналия свидетел от страна на подсъдимия
М. и неговата версия за инцидента е повлияло на св. Л. по начин, който е довел до
5
изопачаване на изложеното от него за възприятията му относно състоянието на ЧТ П..
Фактическата обстановка се доказва и от приобщените на съдебното следствие
писмени доказателства, както следва: материали по пр. пр. № 35461/22 г. по описа на СРП,
ведно с постановление за отказ от образуване на наказателно производство от 17.08.2022 г.,
изпратени от СРП с вх. № 169363/14.06.2023 г.; СМУ № 245.06.2022 г.; епикриза от УМБАЛ
„Св. Анна“, гр. София за ЧТ П.; заключение на СМЕ и свидетелство за съдимост на
подсъдимите Й. М. и А. Т.. Изброените писмени доказателства напълно кореспондират на
кредитираните гласни такива, като в съвкупност с тях допринасят за изясняване на
гореописаната фактическа обстановка. В допълнение вещото лице, изготвило СМЕ, е
отговорило в напълно достатъчна степен аргументирано и убедително на всички поставени
му експертни въпроси.

от правна страна:
При така установеното от фактическа страна Съдът намира, че с действията си, от
обективна и субективна страна, подс. Й. М. е осъществил престъпление по чл. 130, ал. 1 от
НК, за което го призна за виновен.
От обективна страна подс. Й. М. на 30.06.2022 г., в гр. София, в двора на недвижим
имот, находящ се на ул. „Отец Паисий“ № 72, чрез нанасяне на удари с ръце и крака,
причинил на Б. И. П. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с
травматичен оток и кръвонасядания в дясно челно и слепоочно, контузия с травматичен
оток на носа, контузия на лявата част на лицето с травматичен оток и кръвонасядане в
областта на лявата скула, външната част на лявата орбита и горната част на бузата, с
подлежащо охлузване и кръвонасядане на устната лигавица, в горната част на лявата буза,
петнисти охлузвания и кръвонасядания по задно външните и външните повърхности на
двете мишници, както и гръбно по лакътните ръбове на двете предмишници, контузия с
кръвонасядане и оток в областта на гърба между двете лопатки, охлузване на дясно коляно
предно-външно, контузия с оток и кръвонасядане в основата на първи пръст на левия крак и
гръбно по вътрешния ръб на ходилото, както и лекостепенно мозъчно сътресение, довели
поотделно и в съвкупност до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Всички съставомерни елементи на изпълнителното деяние и неговият едноличен
автор, в лицето на подс. Й. М., се доказват по един в достатъчна степен категоричен начин
на база кредитираните гласни и писмени доказателства, които Съдът анализира по-горе и не
следва да преповтаря. Няма спор по делото, на база кредитираните гласни доказателства
(включително от обясненията на самия подсъдим), че на 30.06.2022 г., в гр. София, подс. М.
и ЧТ П. са се намирали в двора на недвижим имот, находящ се на ул. „Отец Паисий“ № 72,
както и няма спор за това, че между двамата е възникнал вербален конфликт по повод
дългогодишни дрязги за неподдържания и отрупан с авточасти от подс. М. вътрешен двор на
адреса, в който същият бил наемател, като по този начин създавал затруднения на
собствениците на идеални части в двора, сред които бил и ЧТ П.. В този смисъл
възникналият скандал между двамата на инкриминираните дата и място може да се
определи като предвидима ескалация на напрежението между двамата, породено и от
неизпълненото от подс. М. обещание да разчисти двора по повод предстоящ ремонт,
иницииран от ЧТ П.. Няма също спор между страните, че вербалният конфликт е прераснал
във физическа разправа, за което свидетелстват всички участващи лица, включително и
подс. М., който твърди, че му бил окървавен носа. Св. П. също потвърждава за крясъци
между двамата (подс. М. и ЧТ П.) във вътрешния двор, което било привлякло вниманието
му, тъй като нямал видимост към вътрешността на двора, както и за възприетото лично от
него как подс. М. и ЧТ П. излизат, хванати за дрехите си, след което ЧТ П. пада на тротоара.
Спорът между страните е по повод на получените травматични увреждания от страна
на ЧТ П., за които подс. М. отрича да има съпричастност. Макар да липсват преки очевидци
6
на началото на конфликта между двамата, започнал и развил се почти изцяло във вътрешния
двор на адреса, изложеното в частната тъжба за действията по нанасяне на удари с ръце и
крака по главата и тялото но ЧТ П. от страна на подс. М., както и вида на получените
травматични увреждания, не само не е изолирано, но намира солидна подкрепа в
аргументираното и обстойно заключение на СМЕ и приложената медицинска документация.
Последните свидетелстват за многобройни травматични увреждания по различни части на
лицето и тялото на ЧТ П., което е индикация дори за проявена ожесточеност и упоритост
при причиняването им, изключваща възможността от случайно нараняване или
самонараняване. Следва да се има предвид, че побоят над ЧТ П. не е бил с кратка
продължителност, а е започнал във вътрешния двор, продължил е, докато ЧТ П. се е опитвал
да се защити, отстъпвайки към изхода на двора, и приключил на тротоара, където бил
съборен. Механизмът на причиняване на травматичните увреждания, така както е посочен в
частната тъжба, е потвърден и от вещото лице. Констатираните от медицинските лица
обективни находки контролно се подкрепят от косвените гласни доказателства, изхождащи
от свидетелите Б. П. и Р. П.а, както и от показанията на св. П., възприел финалната част от
физическата разправа, при която подс. М. и ЧТ П. излезли от двора, хванати за дрехите си,
след което ЧТ П. паднал на тротоара. Макар св. П. да не си спомня със сигурност дали
падането на ЧТ е било от бутане от страна на подс. М., същият потвърждава, че след
падането на ЧТ П. подс. М. се е надвесил над него, което мотивирало свидетеля, заедно с
подс. А. Т., веднага да се намесят, да хванат (по думите на св. П.) подс. М. за ръцете и да го
издърпат настрани. Подобно действие не може да има друг мотив освен този да бъде
предотвратена продължаваща физическа агресия, предприета от едно лице, спрямо друго.
Също макар да твърди, че не бил забелязал видими наранявания по главата и тялото на ЧТ
П., личните субективни впечатления на св. П. не могат да опровергаят категоричните
обективни находки на медицинските лица, като констатираните от тях травматични
увреждания, в тяхната многобройност и по механизъм на причиняване, са в причинно-
следствената връзка с действията на подс. М., довели до съставомерния престъпен резултат
– медицинския критерий за временно разстройство на здравето неопасно за живота,
покриващо юридическия критерий за лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 от НК. Самият
ЧТ П. веднага е напуснал мястото на инцидента, не само за да се спаси от нова агресия, но и
да потърси помощ от близки, като бързото му напускане е обяснима причина за това св. П.
да не е имал време да възприеме травмите му.
Съдът не намира аргументи за приложение на института на реторсията или пък
приложение на привилегирована разпоредба, свързана с действия на подс. Й. М. при
условията на неизбежна отбрана. Изложеното от свидетелите П. и Л. за възприета кръв по
носа на подс. М., както и дадените в тази връзка кратки обяснения от двамата подсъдими, не
могат с достатъчна степен на убедителност да потвърдят, че ЧТ П. също е нанасял удари по
подс. М.. Освен, че нараняванията на ЧТ П. са несравнимо по-многобройни и удостоверени
по метода на експертизата, за констатираната кръв по носа на подс. М. няма никаква
медицинска документация – подсъдимият не е търсил медицинска помощ, не се е
освидетелствал, поради което произходът на тази кръв по носа му се явява неустановена и е
твърде вероятно да е била предизвикана или от отчаяните (предвид ожесточено причинените
му многобройни наранявания по всякакви части от главата и тялото) действия по защита от
ЧТ П. или пък дори от самонараняване от страна на подс. М.. В този смисъл липсват както
доказателства за иницииране на конфликта от страна на ЧТ П. с нанасяне на първоначални
удари от негова страна, така и за такива вербални негови реплики, които да се възприемат
като тежка обида или закана срещу здравето или имота на подсъдимия и негови близки, с
оглед хипотезата на евентуално състояние на физиологичен афект.
От субективна страна деянието е извършено от подс. Й. М. с пряк умисъл. Същият е
съзнавал обективните елементи от състава на престъплението, съзнавал е неговия опасен
характер, предвиждал е общественоопасните последици и съзнателно е целял тяхното
7
настъпване. Касае се за многобройни удари с ръце и крака по главата и тялото на ЧТ П., при
това нанесени с особено ожесточение и озлобление, за които житейски подсъдимият е бил в
състояние да предвиди, че, най-малкото, ще доведат до причиняване на временно
разстройство на здравето. Няма данни за предхождащо провокативно поведение (вербално
или физически) от страна на пострадалия, което да е улеснило осъществяването на деянието.
И двете страни твърдят за обтегнато отношение помежду им по повод бездействието на
подс. М. по почистване на замърсения от него вътрешен двор, на който ЧТ П. е един от
собствениците, но това обстоятелство единствено е улеснило изпълнението на престъпния
замисъл от подсъдимия. Няма данни, както бе посочено по-горе, нито за провокативно
поведение от страна на пострадалия, нито за ответна реакция, която да позволи евентуално
обсъждане на хипотезата на чл. 130, ал. 3 от НК.
При така установеното от фактическа страна Съдът намира, че с действията си, от
обективна и субективна страна, подс. А. Т. не е осъществил престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК, поради което го призна за невиновен по обвинението за това, че на 30.06.2022 г., в гр.
София, в двора на недвижим имот, находящ се на ул. „Отец Паисий“ № 72, чрез нанасяне на
удари с ръце и крака, причинил на Б. И. П. лека телесна повреда, изразяваща се в
охлузвания, кръвонасядания и отоци по горните крайници, кръвонасядане и травматичен
оток в зоната между двете лопатки, охлузване на дясното коляно, оток и кръвонасядане на
лявото ходило, довело до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Повдигнатото с частната тъжба обвинение в частта срещу подс. А. Т. се явява
недоказано по един в достатъчна степен несъмнен начин. От обективна страна в частната си
тъжба ЧТ П. твърди, че побоят на него е бил предприет първоначално в двора на
горепосочения адрес само от подс. М., а неговият син (подс. А. Т.) се включил по-късно,
като първоначално дори се опитвал да спре баща си от продължаващия побой над ЧТ П., но
после се включил като сам нанасял удари с ръце и крака по главата и тялото на ЧТ П.. Съдът
намира, че липсват в достатъчна степен доказателства, които да потвърдят изложеното в
тъжбата по отношение действията на подс. Т. като несъмнено и безусловно случило се.
Видно от кредитираните показания на св. П., последният се е намирал заедно с подс. А. Т. на
улицата пред вътрешния двор, когато чули суматохата и решили да проверят какво се
случва. Св. П. потвърждава, че нито за миг не е изпускал от поглед подс. А. Т. и не е
възприел след излизането на баща му и ЧТ П. от вътрешния двор подс. А. Т. да е удрял или
блъскал по какъвто и да е начин пострадалия, освен предприетите от него (съвместно със св.
П.) действия по издърпване на подс. М. на разстояние от падналия ЧТ П.. Същевременно
СМЕ е в невъзможност да определи дали получените и установени травматични увреждания
на ЧТ П. са в резултат на действията на едно или повече лица. Още повече при
констатираната определена продължителност на побоя, нанесен на пострадалия от подс. М..
С оглед изложеното и предвид липсата на доказателства, подкрепящи изложеното в
частната тъжба, по отношение на подс. А. Т., Съдът постанови оправдателна присъда за
последния.
Предвид липсата на доказателства за обективната страна на деянието, вменено на подс.
Т., Съдът не следва да подлага на обсъждане субективната страна на деянието, но следва да
отчете, че в качеството си на син на подс. М., когото заварва във физическо
съприкосновение с друго лице, предвид и неведението му за началото и конкретната
причина на физическия конфликт, определено се налага извода, че каквито евентуални
действия да е предприел подс. А. Т. спрямо ЧТ П., то те са в резултат на очевидна грешка
при възприятието на фактическите обстоятелства от негова страна, както и предвид
уплахата и смущението, че най-близкият му родственик евентуално е обект на нападение,
което да го мотивира да се намеси. Последното самостоятелно изключва умисъла му.

ПО НАКАЗАНИЕТО
8
Съобразно осъдителната присъда спрямо подс. Й. М. за престъпление по чл. 130, ал. 1
от НК, Съдът съобрази поотделно
смекчаващите вината обстоятелства – чисто съдебно минало (настъпила
реабилитация) и липса на мерки по чл. 78а от НК към датата на деянието, както и
отегчаващите вината обстоятелства – определена ожесточеност и озлобление,
осъществени при осъществяване на деянието, довело до няколко еднакви по вид телесни
увреждания на пострадалия П..
Съобразявайки наличието на горепосочените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, Съдът прецени, че са налице всички основания за приложение на чл. 78а, ал.
1 от НК и освобождаване на подс. Й. М. от наказателна отговорност с налагане на
административна глоба. Това е така, доколкото за деянието по чл. 130, ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, от деянието няма
причинени имуществени вреди и подс. М. е неосъждан (реабилитиран), както и няма
наложени предходни мерки по чл. 78а от НК. С оглед изложеното, на основание чл. 78а, ал.
1, вр. чл. 130, ал. 2 от НК, Съдът ОСВОБОДИ ПОДС. Й. Т. М. ОТ НАКАЗАТЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ, като му наложи административно наказание – ГЛОБА в размер на 1500
(хиляда и петстотин) лева, платима по сметка на СРС, както и 5 лв. държавна такса за
служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че липсва доброволно изпълнение.
Завишеният над предвидения от законодателя минимален размер на глобата е предвид
преобладаването на отегчаващите вината обстоятелства.

Относно разноските:
Предвид осъдителната присъда спрямо подс. Й. М., както и съобразно депозираното
още с тъжбата искане за присъждане на разноски и приложения договор за правна помощ,
Съдът осъди на основание чл. 189, ал. 3 от НПК подс. Й. М. да заплати на ЧТ Б. П.
направените от последния разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и за
внесения депозит за назначаване на СМЕ, в общ размер на 1250 (хиляда двеста и петдесет)
лева, от които 1000 лева за адвокатско възнаграждение и 250 лева за сторени съдебни
разноски. По отношение на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от
2000 лева, съгласно договора за правна помощ, Съдът отчита, че претенцията на ЧТ П. е
удовлетворена единствено по отношение на единия от двамата подсъдими – подс. М., но не
и по отношение на оправдания А. Т., поради което поисканите разноски за адвокатско
възнаграждение следва да бъдат редуцирани наполовина.
Предвид оправдателната присъда по отношение на подс. А. Т., Съдът осъди ЧТ Б. П.,
на основание чл. 190, ал. 1 от НПК, да заплати на оправдания А. Й. Т. направените от
последния разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 (хиляда) лева, съобразно
представения договор за правна помощ.
В заключение следва да се посочи, че присъдените на част от страните разноски за
адвокатско възнаграждение са справедливи и в унисон и със стандартите, заложени в
Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, свързано с
тарифата на адвокатските възнаграждения по Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.

Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9
Съобщи за изтекли лични данни