№ 76
гр. Пазарджик, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Коста Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Младенова
в присъствието на прокурора Г. Хр. К.
като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно
наказателно дело № 20255200600229 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на подс. Й. Т. У., ЕГН
**********, подадена чрез упълномощения защитник адв. Л. К. от ПзАК,
против Определение № 18/29.01.2025г., постановено по НОХД № 259/2024
година по описа на Районен съд-Велинград, с което в производство по реда на
чл.383, ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НПК и на основание чл.343б, ал.5 във
вр. с ал.1 от НК, подсъдимият е осъден да заплати равностойността на МПС,
послужило за извършване на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Производството по горецитираното дело се е развило пред
първоинстанционния съд по реда на Глава ХХІХ от НПК, като след
одобряване на споразумение, съдът е открил производство по реда на чл.383,
ал.2 във вр. с чл.306, ал.1, т.1 от НК, във вр. с чл.53 и чл.343б ал.5 вр. с ал.1 от
НК. Именно в това производство съдът е постановил обжалваното
определение, с което на основание чл.343б ал.5 от НК е присъдил в тежест на
подс. Й. У. да заплати в полза на държавата парична сума в размер на 3700.00
1
лв. /три хиляди и седемстотин лева/, представляваща равностойността на
МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК, а
именно л.а. „****“, с рег. № **** с № на рама ********, собственост на Л.С.
У.а с ЕГН **********.
В законоустановения срок е подадена горепосочената въззивна
жалба, в която са развити доводи за незаконосъобразност и неправилност на
определението, като се акцентира на това, че основанието в НК, въз основа на
което е било присъдено заплащането на равностойността на МПС,
противоречи на фундаментални правни принципи, на Конституцията, както и
на правото на Европейския съюз, досежно изискването за съразмерност и
пропорционалност на наказанието, което се налага за извършеното
престъпление. Излагат се подробни съображения в тази насока и се сочи, че
предвид принципа на непосредствено действие на Конституцията, прогласен в
чл.5, ал.2 от основния закон, първостепенния съд е следвало да откаже да
приложи разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК. С тези аргументи се иска
отмяна на атакуваното определение. Не се правят доказателствени искания.
Против въззивната жалба не подадено възражение от страна на
прокурора.
В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание
представителят на прокуратурата оспорва жалбата. Застъпва становище за
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт, като отправя
искане за неговото потвърждаване.
Жалбоподателят не се явява лично в с.з., но се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата и излага подробни
съображения за нейната основателност. Иска отмяна на обжалваното
определение.
Пред въззивната инстанция не се ангажираха нови доказателства.
Съдът, след като обсъди доводите във въззивната жалба, събраните
по делото доказателства, съображенията на страните и провери в цялост
правилността на обжалваното определение, намира за установено следното:
Въззивна жалба е процесуално допустима, като подадена от
правоимащо лице, в срока по чл.319 от НПК и отговаряща на изискванията на
чл.320 от НПК.
2
Предмет на въззивна проверка е определение, произнесено на
основание на чл. 383, ал. 2 от НПК, в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 от
НПК, във вр. с чл.343б, ал.5 от НК. Производството е било открито и
определението произнесено, след като преди това първоинстанционния съд е
одобрил постигнатото в съдебната фаза на процеса споразумение, с по силата
на което подс. У. е бил признат за виновен и наказан за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
С обжалваното определение съдът, на основание чл.343б ал.5 от НК,
е присъдил в тежест на подсъдимия да заплати в полза на държавата парична
сума в размер на 3700.00 лева, представляваща равностойността МПС,
послужило за извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК, а именно
л.а. „****“, с рег. № **** с № на рама ********, което не е собственост на
дееца.
При постановяване на определението съдът се е съобразил
наличните по делото доказателства, а именно:
че престъплението е било извършено с горепосоченото МПС;
че същото не е собственост на подсъдимия, а на лицето Л.С. У.а с
ЕГН ********** /виж спр. за собственост на л.17 от ДП/;
че стойността на МПС към инкриминираната дата е възлизала на
сумата от 3700.00 лева, установена по експертен път /заключение на оценъчна
експертиза на л.30-31 от ДП/.
Въззивният съд намира определението за правилно и
законосъобразно, поради следното:
С измененията и допълненията на НК, обнародвани в ДВ, бр. 67 от
04.08.2023 г., в сила от 08.08.2023 г., беше приета нова алинея пета на чл. 343б
от НК, според която, в случаите на извършено престъпление по чл. 343б, ал.1 -
4 от НК- при управление на моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над определени стойности или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установено по надлежния ред, съдът отнема в
полза на държавата МПС, послужило за извършване на престъплението и е
собственост на дееца, а когато деецът не е собственик - присъжда
равностойността му. Очевидно волята на законодателя, при приемане на
разпоредбата на чл. 343б, ал.5 от НК, е била при извършване на такова
3
престъпление да бъде отнето в полза на държавата превозното средство,
собственост на дееца, а ако той не е собственик - да бъде присъдена
равностойността му, т. е. да се предвиди допълнителна превантивна мярка
/санкция/ за неправомерното поведение на дееца, целяща възпиране на
последния да извършва други такива престъпления, независимо от
наложеното му наказание по НК.
С разпоредбите на чл. 53, ал. 1, б. „а“ и б. „б“ от общата част на НК,
също се предвижда отнемане в полза на държавата, но само на вещите,
собственост на дееца, които са били средство, съответно предмет на
престъплението, като в последния случай, това трябва да е и изрично
предвидено в разпоредба от особената част на кодекса, каквато впрочем е и
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, а когато средството на престъплението
липсва или е отчуждено, се присъжда равностойността му. Отнемането на
вещи по чл. 53 от НК, представляващи средство, съответно предмет на
извършено престъпление, в полза на държавата, съответно присъждане на
тяхната равностойност в указаните случаи, е нещо отделно и независимо от
наказателната отговорност, какъвто е и изричният текст и на самата
разпоредба на чл. 53 от НК. Същото не е наказание по смисъла на
наказателния закон, а представлява превантивна мярка под формата на
гражданскоправна санкция за извършената противозаконна дейност, в какъвто
смисъл е и трайната практика на ВС и ВКС по приложението на посочената
разпоредба.
Престъпленията по чл. 343б, ал. 1 - 4 HK ca част от престъпленията
по транспорта, чиито обект на защита са обществените отношения, свързани с
безопасността на движението, правилното функциониране и нормалната и
безаварийна работа на транспорта. Няма спор в доктрината и съдебната
практика, че при всички престъпления по транспорта, които са свързани с
управление на превозно средство, това превозно средство e елемент от
защитените обществени отношения, поради което и е част от престъпният
състав. В този смисъл превозното средство се явява предмет на
престъплението, а не средство за неговото извършване /виж например
Решение № 817/09.11.2006г. по н.д. № 258/2006г. на ІІ н. о. на ВКС /.
Непрецизно използваният от законодателя израз в разпоредбата на чл. 343б,
ал.5 НК „МПС, послужило за извършване на престъплението“, не променя
характера на МПС-то като предмет на престъплението и не го превръща в
4
средство.
Без съмнение е, че мотивите на законодателя, при приемане на
промените в НК и в частност новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, са
били да се засили превенцията в посока да се предотврати извършването на
бъдещо общественоопасно деяние, на първо място в личен за дееца план и на
второ в генерален – за останалите членове на обществото ни.
От изложеното може да се изведе и връзката между посочените
разпоредби от общата и особената част на НК и смисъла на разпоредбата на
чл.343б, ал.5 от НК, а именно, че същата представлява едновременно аналог и
разширяване обхвата на приложното поле на отнемането в полза на
държавата, респ. присъждането на равностойност по чл. 53 от НК, независимо
от наказателната отговорност. Предвиденото в разпоредбата на чл. 343б, ал. 5
от НК отнемане на вещи предмет на престъплението - когато деецът е техен
собственик, или присъждане в полза на държавата на тяхната равностойност -
когато деецът не е техен собственик, както вече се каза не представлява
наказание по смисъла на наказателния закон, а гражданскоправна санкция за
извършената противозаконна дейност.
Както беше посочено по-горе, отнемането на вещи в полза на
държавата, когато те са предмет на умишленото престъпление и принадлежат
на виновния, се извършва в изрично предвидените в особената част на НК
случаи, по аргумент от чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК. Такова отнемане, но освен
него и присъждане на равностойност, е предвидено в особената част на НК -
новата разпоредба на чл. 343б, ал. 5 от НК, която се явява специална по
отношение на чл. 53 от НК. В случая специалната разпоредба на чл. 343б, ал. 5
от НК доразвива и разширява обхвата на общата разпоредба на чл. 53 от НК,
като предвижда освен отнемане в полза на държавата на предмета на
престъплението, когато е собственост на дееца, но и присъждане на
равностойността на предмета на престъплението, когато се установи, че
деецът не е негов собственик. В този смисъл и както вече беше посочено,
специалната разпоредба представлява едновременно аналог и разширяване
обхвата на приложното поле на чл. 53 от НК, поради което приложима е
именно специалната разпоредба, а не общата такава.
С оглед горното настоящата инстанция намира, че прилагайки
разпоредбата на чл. 343б, ал. 5 от НК, в производството по чл. 306, ал. 1, т. 1
5
от НПК, респ. присъждайки заплащането на равностойността на процесното
МПС в тежест на дееца-несобственик, първоинстанционният съд е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, т.к. правилно е приложил
материалния закон.
В конкретния случай, с одобреното споразумение по НОХД №
259/2024г. Велинградският районен съд е признал подс. У. за виновен и го е
осъдил за извършването на умишлено престъпление по чл.343б, ал.3 от НК.
Това престъпление е било извършено при управление на МПС – л.а. „****“, с
рег. № **** с № на рама ********.
Процесният мотопед не е бил собственост на подсъдимия /нито
изключителна, нито в режим на съсобственост/. Той е бил собственост на
лицето Л.С. У.а с ЕГН **********. Стойността на процесното МПС към
инкриминираната дата е експертно установена и възлиза на сумата от 3700
лева.
При тези данни абсолютно законосъобразно първостепенния съд е
присъдил в тежест на подс. У. да заплати в полза на държавата горепосочената
парична сума, представляваща равностойността на МПС, послужило за
извършване на престъплението по чл.343б, ал.3 от НК.
С оглед на всичко казано до тук, искането на защитата за отмяна на
определението не може да бъде удовлетворено. Не може да бъде споделено
възражението на защитата в смисъл, че разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК не
следва да бъде прилагана, т.к. противоречи на Конституцията и на правото на
Европейския съюз. На това възражение следва да се отговори, че
понастоящем посочената разпоредба е част от позитивното действащо право
в страната ни и не е обявена за противоконституционна от единствено
оправомощения за това орган – Конституционния съд /КС/ на Р България.
Фактът, че пред КС понастоящем е налице образувано дело по искане за
обявяване на противоконституционност на въпросната разпоредба и други
подобни на нея, не означава, че тази разпоредба не следва да се прилага,
докато няма произнасяне на компетентния съд за несъответствието й с КРБ.
Възражението, че горецитираната разпоредба не следва да се прилага
заради нейната непропорционалност спрямо тежестта на извършеното
престъпление, също не може да бъде споделено. Следва да се отбележи, че
принципът за пропорционалност при ограничаване на права е възприет в
6
редица международни актове, ратифицирани от страната ни /виж напр. чл.52,
ал.1 от ХОПЕС/, както и в трайната практика на КС и Съда на ЕС. За да бъде
съблюдаван този принцип обаче, в светлината на приложението или
неприложението на разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК, при извършени
престъпления по някои от предходните алинеи, то въпросната разпоредба би
следвало да е разписана като фактултативна, т. е. да е дадена възможност на
съдилищата да преценят дали да я приложат или не. Такъв законодателен
подход например е приложен при създаване на новата разпоредба на чл.343,
ал.5 от НК, където е казано „съдът може“, касателно възможността за
отнемане на МПС на собственика или присъждане на неговата равностойност
на несобственика. Разпоредбата на чл.343б, ал.5 от НК обаче е въведена от
националния законодател като императивна, при което неприлагането й,
обосновано с принципа на пропорционалността, би означавало отказ да се
приложи действащ закон, което е недопустимо, още повече от
правораздавателен орган.
Нещо повече, като цяло преценката за пропорционалност следва да
се прави преимуществено от законодателя, който е овластен
от Конституцията да съобрази тези обстоятелства още при приемането на
законите, чрез които се засяга правото на собственост или се интервенира
неблагоприятно върху патримониума на дееца. Той като висш представителен
орган на народа най-добре може да прецени, дали интересите на обществото и
преследваната цел, налагат въвеждането на определени ограничения на
правата на отделните граждани. От своя страна тази преценка не е
безконтролна и при определени условия подлежи на проверка от
Конституционния съд, който съобразно действащия у нас принцип за
концентриран контрол за противоконституционност на законите, е
единственият орган, който може да обяви определен законов текст за
противоконституционен. Докато той не стори това, правоприлагащите и
правораздавателни органи са длъжни да прилагат законите така, както са
приети от Народното събрание, освен ако не влизат в явно и без всякакво
съмнение в противоречие с Конституцията или обнародваните международни
актове. В случая, както стана вече ясно, въззивният съд не намира нормата
на чл. 343б, ал. 5 НК, в частта относно отнемането на собствено на дееца МПС
или присъждане на равностйонст на несобствено на дееца МПС, да
противоречи на цитираните нормативни актове от висша степен, поради което
7
и счита, че правилно районният съд е приложил закона.
Воден от горното и на основание чл.306, ал.3, във вр. с чл.334, т.6, вр.
с чл.338 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 18/29.01.2025г., постановено по
НОХД № 259/2024 година по описа на Районен съд-Велинград, с което на
основание чл.343б, ал.5 във вр. с ал.1 от НК е присъдил в тежест на подс. Й. Т.
У., ЕГН ********** да заплати в полза на държавата парична сума в размер на
3700.00 лв. /три хиляди и седемстотин лева/, представляваща равностойността
на МПС, послужило за извършване на престъплението по чл.343б ал.3 от НК,
а именно л.а. „****“, с рег. № **** с № на рама ********.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8