Р
Е Ш Е Н И Е
№………/ 14.08.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети юли две хиляди и двадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на секретаря
Росица Чивиджиян, като разгледа докладваното
от съдията гр.д. № 18804 по описа за
2019 година на Варненския районен
съд, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от Л.М.М., ЕГН ********** *** против
В.К.И., ЕГН ********** ***, иск с
правно основание чл. 45 ЗЗД за осъждане ответникът да заплати на ищцата
сумата от 5000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени болки и страдания в
резултат на нанесени телесни уреждания и причинени уплаха и стрес на
01.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане на обезщетението и сторените по делото разноски.
В исковата молба ищецът
излага, че на 01.07.2016 год. страните
управлявали автомобилите си по бул. „Република" в посока, кръстовището с
бул. „Владислав Варненчик", като с ищеца пътувала и неговата дъщеря. Непосредствено
преди светофара на кръстовището на бул. „Република" и бул. „Вл. Варненчик" ответникът И., предприел маневра с
автомобила си, като навлязъл в дясната лента, преминавайки в опасна близост до
автомобила на ищеца. Л.М. забелязал движещия се в опасна близост автомобил, поради
което показал главата си през прозореца на автомобила, подал звуков сигнал и
извикал на ответника да спре. Ответникът от своя страна отговорил на ищеца, че
не може да му казва какво да прави и му извикал: „Ей, шматко, аз да не съм
кьорав. Ти ли ще ми кажеш какво да правя".След това И. слязъл от
автомобила, носейки метална тръба и тръгнал към автомобила на ищеца. С тази
металната тръба И. нанесъл удар по лявата ръка на ищеца през отворения прозорец
на предната врата. В резултат удара ищецът почувствал много силна болка. След
обаждане от ищеца на място пристигнал екипи на КАТ и на Трето Ру Варна- колеги на ищеца. След
пристигане на полицейските служители и в тяхно присъствие ответникът В.И.
нанесъл втори удар с ръка в лявата странична област на главата на Л.М.. С така
нанесените удари ответникът В.И. е причинил на ищеца лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявата ръка, травматичен оток и кръвонасядане по
страничната повърхност на лявата предмишница в долната трета, травматичен оток
и кръвонасядане в областта
на лявата ушна
мида. Описаните травматични увреждания, в своята съвкупност, обусловили
временно: разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца. За извършеното
деяние с влязло в законна сила решение № |1313/23.06.2017год. по НАХД №
2287/2017 год по описа на ВРС 44-състав ответникът е признат за виновен за
извършеното престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.
Ищецът се позовава, че по време на инцидента изпитал уплаха, безпокойство и унижение, породени от поругаването на честта и
достойнството му. Отделно от това e засегнат неговия
авторитет и професионален престиж, тъй като събитието се е осъществило пред
очите на дъщеря му и колегите му. По тези съображения се настоява за уважаване
на предявени иск, ведно с присъждане на законна лихва, считано от датата на
деликта до окончателното изплащане на задължението и сторените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника. Не се оспорва,
че с влязло в сила решение на наказателен съд е осъден за извършено
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. Оспорва
размерът на претендираното обезщетение,
като счита същия за необоснован.
В съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител поддържа така предявени иск. Претендира разноски.
Ответникът не се явява и
не се представлява в проведеното по делото о.с.з.
За
да се произнесе
по спора, съдът съобрази следното от фактическа
и правна страна:
Основателността на иска за
репариране на вреди от непозволено
увреждане предполага установяването при условията на пълно
и главно доказване от страна на ищеца вредоносното деяние, неговата противоправност, настъпилите вреди и връзката им с процесното
деяния. По делото е прието за ненуждащо се от
доказване обстоятелството, че ответникът В. Киров И. на 01.07.2016 г. в гр.
Варна е причинил на Л.М.М. лека телесна повреда по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК – разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК, изразяваща се в контузия на лявата ръка, травматичен
оток и кръвонасядане по страничната повърхност на лявата предмишница в долна
трета, травматичен оток и кръвонасядане в областта на лявата ушна мида, които в
своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като деянието е извършено по хулигански подбуди, на осн. чл. 300 ГПК.
Доколкото от ответника
не са повигнати други релвантни възражения по спора, съдът приема, че исковата
претениция се явява доказана по основание, съответно подлежи на обсъждане
единствено размера на обещетението.
При определяне размера на вредите съд
се ръководи от критерия справедливост,
който съгласно задължителните за съдилищата указания по приложението на член 52 ЗЗД, съдържащи се в точка втора на
Постановление на Пленума на Върховния
съд № 4 от 1968 г., не е абстрактно, а всякога обусловено от конкретни и обективно съществуващи обстоятелства – начинът на извършване, характерът на увреждането,
произтичащите от него физически и психологически последици за увредения, които
решаващият съд е длъжен да прецени
в тяхната съвкупност.
В случая, за да определи
по размер вредите съдът съобразява,
че процесните обиди са отправени
към полицай, макар и не по време на изпълнение на
служебните му задължения. Насилието спрямо ищеца, обаче е осъществено пред
очите на дъщеря му, а по-късно и на негов колега. По този начин непосредствено
са накърнени авторитета и достойнството на ищеца. След инцидента ищецът е изпаднал в
ситуация, при която е изпитвал неудобство когато отива на работа и притеснение
от реакцията на неговите колеги. Предвид тези данни за засягане на
емоционалната сфера на ищеца и на служебните му отношения, съдът намира, че
справедливото обезщетение възлиза на 2500
лева. За разликата до претендираните
5000 лева искът подлежи на
отхвърляне.
На ищеца следва да
се присъди и законна лихва от
датата на искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
С оглед
изхода от спора и на осн.
чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца се следват
сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска
за адвокатски хонорар в размер на 250 лева.
На осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва
да се осъди за заплати държавна такса в полза на бюджена на съдебната власт
върху уважената част от иска, или сумата от 100 лева.
Ответникът не е поискал присъждане
на разноски съобразно отхвърлената част от иска,
поради което такива не му
се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.М.М.,
ЕГН ********** *** сумата от 2500 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за претърпени
болки и страдания в резултат на нанесени телесни уреждания и причинени уплаха и
стрес на 01.07.2016г., ведно със законната лихва от датата на
увреждането-01.07.2016г. до окончателното изплащане на обезщетението и
сторените по делото разноски, на осн. чл. 45 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата
над 2500 лева
до претендираните 5000
лева.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ на Л.М.М., ЕГН ********** *** сумата сумата от 250
лева, представляваща сторените по делото
разноски за адвокатски хонорар, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.К.И., ЕГН ********** *** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски
районен съд сумата от 100 лева, представляваща държавна такса върху уважената
част от иска, на осн.чл. 78, ал.6 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба в седмичен срок от
връчване на съобщението на страните пред Варненски
районен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: