№ 1
гр. К., 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20211850200316 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
СТ. Д. МЛ. ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Ф.Ж.” 28, вх. „А“ ет. 2, ап. 3
е подал жалба до РС - гр. К. срещу наказателно постановление № 20 – 0286 -
000626 / 05.11.2020 г. издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр.
К., в която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И
НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Жалбоподателят моли съдът да постанови решение,
с което да отмени обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно.
На съдебно заседание пред настоящата инстанция жалбоподателят
редовно призован, не се явява, депозирано е становище от упълномощения
защитник на жалбоподателя – адв. М. – САК вх. № 3885 / 27.10.2021 г., с
което същата поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното
наказателно постановление, ведно със законните от това последици, като
излага подробно доводите си.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не изпраща представител и не е взела становище по
1
така подадената жалба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение серия GA № 293921 / 06.09.2020 г., че на
06.09.2020 г. в 18.13 часа в гр. К., ул. „Л.Ш.“, с посока на движение от гр. С.
към гр. М., жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ф.Б.”, с рег. №
1HEP658, като в района на фирма „Я.Д.Е.“, находяща се на ул. „Л.Ш.“ при
подаден ясен сигнал със стоп палка по образец, същият не е спрял плавно в
дясно на указаното място, в дясната част на платното за движение за спиране,
като отклонява движението си и осуетява извършването на полицейска
проверка и по този начин е нарушил чл. 103 от ЗДвП.
Въз основа на съставен акт за установяване на административно
нарушение Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. издава наказателно
постановление № 20 – 0286 - 000626 / 05.11.2020 г., с което на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП е наложил на СТ. Д. МЛ. ЕГН
********** от гр. С., ж.к. „Ф.Ж.” 28, вх. „А“ ет. 2, ап. 3 административно
наказание : „Глоба” в размер на 200.00 / сто / лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 / три / месеца .
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите Д. Ж. Г. и Б. Ив. Д. - актосъставител,
както и приобщените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 23.09.2021 г., а жалбата е
подадена чрез административнонаказващият орган до РС - гр. К. с вх. № УРИ
– 433200 - 98545 / 23.09.2021 г. Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед
на обстоятелството, че същата е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7
- дневен срок за обжалване на връченото наказателно постановление.
Административнонаказателното производство се образува със
съставянето на акта, с който се установява извършването на
административното нарушение. В чл. 42 от ЗАНН са въведени минималните
2
законови изисквания към един акт за установяване на административно
нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен.
Посочените в чл. 42 от ЗАНН законови реквизити на акта за установяване на
административно нарушение са задължителни и с оглед на използуваното
словосъчетание в разпоредбата : " Актът за установяване на
административното нарушение трябва да съдържа…. ". В конкретния случай
съдът след като се запозна внимателно с акта за установяване на
административно нарушение серия GA № 293921 / 06.09.2020 г. намира, че
същият не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.
Съдът намира, че е нарушена разпоредбата на чл. 42 т. 4 и т. 5 от ЗАНН
т.е. в акта не са посочени обстоятелствата при които е извършено
нарушението и не е посочено точно коя законова разпоредба е нарушена / чл.
103 от ЗДвП касае две задължения за водача да спре плавно в дясната част на
плътното за движение или на посоченото от представителя на службата за
контрол място.
С оглед на изложеното липсват две от задължителните изисквания, на
които трябва да отговаря съставения акт за установяване на административно
нарушение - не е извършено описание на нарушението и обстоятелствата,
при които е било извършено / чл. 42 т. 4 от ЗАНН / и не е посочено точно коя
законова разпоредба е нарушена / чл. 42 т. 5 от ЗАНН /, поради което същият
се явява и незаконосъобразен.
Производството по налагане на административно наказание е една
последваща дейност и предполага образуване на
административнонаказателно производство, наличие на административна
преписка и събрани доказателства във връзка с извършеното
административно нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН
административнонаказващият орган се произнася по преписката в
едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе наказващият
орган проверява съставения акт за неговата законосъобразност и
обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което
издава наказателно постановление, с което налага съответното по вид и
размер наказание.
В чл. 57 ал. 1 от ЗАНН са въведени минималните законови изисквания
към едно наказателно постановление, които следва да са налице, за да бъде то
3
законосъобразно. Посочените в чл. 57 ал. 1 от ЗАНН законови реквизити на
наказателното постановление са задължителни и с оглед на използуваното
словосъчетание в разпоредбата : „Наказателното постановление трябва да
съдържа ….“. В конкретния случай административнонаказващият орган не е
изпълнил основното си задължение, а именно : да провери съставения акт с
оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на
чл. 42 ал. 1 т. 3 и т. 4 от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и
издаденото от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К. наказателно
постановление № 20 – 0286 - 000626 / 05.11.2020 г. се явява
незаконосъобразно.
По отношение на посочено в постановлението нарушение - по чл.103 от
ЗДвП, съдът счита, че отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
неизпълнение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП, съгласно която при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най - дясната част на платното за
движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място
и да изпълнява неговите указания.
Чл. 103 от ЗДвП не пояснява понятието „подаден сигнал за спиране“,
поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170, ал.3 от
ЗДвП. Тази разпоредба задължава контролният орган да подаде своевременно
ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е
оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране
е предназначен за него, след което следва задължението да спре най - вдясно
на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта
сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена
светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и
чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден
и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет.
Поради това, за да е извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП е
необходимо на първо място да има своевременен и ясен сигнал за спиране от
контролен орган; на второ място следва контролният орган да посочи мястото
за спиране; на трето място следва да е установено по безспорен начин, че
своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за
конкретния водач на ППС и на четвърто място, водачът да не е изпълнил
4
задължението си да спре плавно в най - дясната част на пътното платно или на
посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите разпореждания.
Наред с това при преценка на събрания в хода на настоящото
производство доказателствен материал, съдът намира, че не се установи по
безспорен и категоричен начин виновно нарушаване на цитираната по - горе
разпоредба на чл.103 от ЗДвП от страна на жалбоподателя СТ. Д. МЛ. ЕГН
**********. От данните по делото безспорно се установява, че
жалбоподателят е спрял управлявания от него автомобил, но не е възприел
сигнала за спиране.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 20 – 0286 - 000626 / 05.11.2020 г.
издадено от Началник група към ОДМВР – С., РУ – гр. К., с което на СТ. Д.
МЛ. ЕГН ********** от гр. С., ж.к. „Ф.Ж.” 28, вх. „А“ ет. 2, ап. 3 е наложено
на основание чл. 175 ал. 1 т. 4 от ЗДвП административно наказание : „Глоба“
в размер на 200.00 / двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 / три / месеца, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – С. област в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5