Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София ………2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд - Наказателно отделение, IX въззивен
състав в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря Албена Арсова и с
участието на прокурор Лилия Димитрова, като разгледа докладваното от съдия Ангелова
ВНОХД № 2431 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 13.02.2020 г. по НОХД 8479/2019 г. Софийски районен съд –
Наказателна колегия, 7 състав е признал подсъдимия М.Л.Ц. за невиновен в това, че
на 03.12.2018г. в гр. София, жк „Студентски град“, Зимен дворец на спорта 3, в
Крос фит зала, предложил съдействие на К.В.Г.за връщане на противозаконно отнет
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел Е-250, с рег. № ******, собственост на „Т.“
ЕООД, отнет от неустановено по делото лице за времето от 00.30 ч. до 02.20 ч.
на 03.12.2018 г. в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „******от владението на М.Н.Б.,
без негово съгласие, с намерение да го ползва, срещу получаване на имотна
облага – сумата от 10 000 лева, като го оправдава по обвинението за
извършено престъпление по чл. 346, ал. 3 вр. ал 2 вр. ал. 1 НК.
По
протест на прокурора е образувано ВНОХД 2431/2020
по описа на СГС – НО, ІX въззивен
състав, с което е атакувана постановената присъда на СРС с доводи за неправилност
и при непълнота на доказателствения материал. Излагат се твърдения, че не е
необходимо да е проявена активност от страна на извършителя, за да е
осъществено съдействие при инкриминираното деяние. С предявения протест се
прави и доказателствено искане да бъде разпитан като свидетел лицето Я.З.П.. В
заключение моли съда да отмени постановената от първостепенния съд присъда и да
се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване
на инкриминираното деяние.
В
проведеното разпоредително заседание на 27.07.2020 година въззивният съд по
реда на чл. 327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по
делото не е необходимо да се допълва доказателствената съвкупност, с оглед на
което е отклонил доказателственото искане, депозирано с протеста на
прокуратурата.
В
настоящото производство е постъпило и възражение от страна на подсъдимия М.Ц.,
в което се навеждат доводи за правилност на постановения съдебен акт. Изразява
се несъгласие с твърдението на прокуратурата за наличие на гласни
доказателства, които доказват вината на подсъдимия. Навеждат се твърдения, че
тезата на прокуратурата относно липсата на необходимост от активност при
осъществяване на инкриминирания състав е неправилна, като се излагат
разсъждения, че в хипотеза на проявена първоначална инициатива от страна на
пострадалия, за да е осъществен съставът на престъплението, извършителят следва
да е поставил условията за връщане на автомобила, които условия да произтичат
лично от него, а не да представляват
предаване на чужда воля. В
защитната теза се посочва още и предприетото действие от страна на подсъдимия
на връчване на сумата, дадено от страна на пострадалия с цел да си върне
автомобила, както и предоставянето от личните финансови средства на подсъдимия
към Ф., които действия според защитата изключват възможността на авторство на
деянието, както и то да е осъществено от субективна страна поради липсата на
специалната субективна цел – получаване на имотна облага. Навеждат се и
твърдения за желанието на подсъдимия да помогне на приятел. В заключение моли
съда да потвърди първоинстанционната присъда.
По
време на съдебните прения пред съда прокурорът не поддържа направения протест и
изразява съгласие с постановената от първостепенния съд присъда.
Защитникът
на подсъдимия пред съда поддържа направеното възражение.
Подсъдимият
моли съда да потвърди първоинстанционния съдебен акт.
Софийски градски съд като прецени
събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в
протеста, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и
след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна
служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл.
314 от НПК, намира за установено следното: Протестът
е подаден в срока по чл.319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на
изискванията на чл.320 от НПК, поради което е процесуално допустим и следва да
бъде разгледан. Упражнявайки правомощията си за
цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита,
че първоинстанционната присъда е постановена при сравнително изяснена фактическа обстановка, която се установява от
събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите към присъдата.
Въззивният съдебен състав възприема част
от установените от първостепенния съд факти, които се изразяват в следното: Св. М.Б.заедно със семейството си,
състоящо се от съпругата му, двете им малолетни деца – момиче и момче, както и семейството
на съпругата му, в това число баща – св. К.Г., както и сестрата на жена му – св.
Д.Г., живеели в къща, намираща се в гр. София, кв. „Горубляне“, ул. „******. Свидетелят
М.Б.притежавал лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е 250“ с рег. № ******,
собственост на едноличното му търговско дружество „Т.“ ЕООД, който паркирал в
двора на дома си. На 02.12.2018 г. около полунощ св. М.Б.заедно със съпругата
си си легнали да спят на третия етаж. Междувременно св. Д.Г. не била в къщата,
а навън и пътувала със свой приятел в неговия автомобила. Около 02.00 часа свидетелката
Г.се прибрала и забелязала, че портите на оградата на къщата са отворени, както
и че Б.– сив мерцедес я няма. Предвид видяното св. Д.Г. се обадила на сестра
си, за да я попита къде е съпругът й и дали
не е излязъл с колата, като последната отговорила, че не е. Малко по-късно св. М.Б.бил
събуден от съпругата си, която му съобщила за разговора със сестра си, след
което се установило, че докато всички намиращи се в къщата спели, неустановен
извършител е влязъл в дома им, претърсил е из вещите и е отнел един брой
лаптоп, 400 лева, както и ключ за колата, намиращ се в хола над телевизора,
след което се разбрало, че и лекият автомобил на М.Б.бил противозаконно отнет.
На следващия ден свидетелят Б.подал
сигнал за извършено престъпление в 07 РУ-СДВР, с оглед на който било образувано
досъдебно производство по чл. 194, ал. 1 НК относно отнетите чужди движими вещи от дома на пострадалия – 1 брой лаптоп и
парична сума от 400 лева, както и по чл. 346, ал. 1 НК за противозаконно отнетия лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е 250“ с рег. № ******.
Без да изчакат резултат от образуваното
досъдебно производство, св. М.Б.и неговите близки започнали да се свързват и разпространяват
чрез мобилното приложение „вайбър“ снимка на противозаконно отнетия автомобил на
свои приятели с надеждата същите да са виждали някъде процесната кола и да
помогнат в намирането й. Бащата на съпругата на пострадалия – св. К.Г. се свързал
с подсъдимия М.Ц., с който били в приятелски отношения и за когото знаел, че е
имал подобен проблем и би могъл да помогне. Подсъдимият решил да се опита да
помогне в намирането на лекия автомобил и препратил снимката на колата на
неговия познат св. Ф.Ф., с който се познавали по повод сключването на
застрахователни договори. Свидетелят Ф. се свързал с Я.П., който заявил, че
може да съдейства и знаел къде се намира автомобилът, но това щяло да струва
10 000 лева. След това подсъдимият
се свързал обратно с К.Г., с когото си уредили среща в Крос фит зала, намираща
се в жк „Студентски град“, като препратил снимки от комуникацията си с Ф.Ф. по
вайбър на съпругата на пострадалия – св. Л.Г..
Г.и Ц. се видели като подсъдимият съобщил на К.Г., че е намерил човек,
който би помогнал в откриването на автомобила срещу заплащане на парична сума
от 10 000 лева. На срещата присъствал и Ф.Ф., който бил посочен от
подсъдимия като лицето, което ще съдейства при намирането на автомобила. Последвали
известни уговорки относно предоставянето на паричната сума, след което лицата
се уговорили първоначално да бъде дадена сумата от 6000 лева. На 05.12.2018г.
сумата от 6000 лева била предадена лично от св. М.Б.на подсъдимия М.Ц. пред
офиса на фирма „Т.и Г.“, който от своя страна предал парите на Ф., а той
съобщил, че ги предал на Я.П.. По-късно Ф. отново се свързал с подс. М.Ц. *** П.иска
да му бъдат предадени и останалите 4000 лева. Подсъдимият Ц. дал на Ф. от
личните си пари, които били предадени на Я.П.. След няколко седмици К.Г. се
свързал отново с М.Ц. и поискал да върне получената сума от 6000 лева, тъй като
процесният автомобил не бил върнат. М.Ц. предоставил обратно паричната сума на
20.12.2018г. на св. К.Г.. На пострадалия Б.било изплатено застрахователно
обезщетение от ЗД „Алианц“.
При постановяване на съдебния акт
първостепенният съд е обсъдил задълбочено събраните пред него и на досъдебно
производство относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства: показанията на свидетелите М.Б., К.Г., Ф.Ф. и Д.Г., писмени доказателства и доказателствени средства – протокол
за оглед на местопроизшествие от 03.12.2018 г./л.
14- 15 от ДП/, заверено копие от регистрационен талон на л.а.
марка „Мерцедес“ /л. 32 от ДП/, телеграма
за ОДИ /л. 33 от ДП/, справка за съдимост
на М.Ц., справка от „Пощенска банка“ за „Е.В.Д.Г.“ ЕООД /л. 41 от съдебно производство/. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на
първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа
на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал като споделя
доводите и съображенията му. В качеството
си на свидетел е разпитан пострадалият М.Б., който пред първостепенния съд
излага подробна информация относно деня, в който са му отнели противозаконно определени
вещи от жилището му, както и лекия автомобил. Твърди, че се познава с
подсъдимия от бащата на неговата съпруга – К.Г. и че именно последният се е
свързал с подсъдимия с молба за помощ по повод противозаконното отнемане на
лекия автомобил на пострадалия. Разказва пред съда за срещата между подсъдимия
и К.Г., както и за предадените лично от него 6000 лева на подсъдимия. Излага
информация още за лице на име Ф.Ф., който имал информация за процесната лека
кола, както и че подсъдимият е изпращал комуникацията си с Ф.Ф. по мобилно
приложение на съпругата на М.Б.. М.Б.добавя още, че подсъдимият се е опитал да
помогне при намирането на лекия автомобил и че след като е минал период от
няколко седмици, през който лекият автомобил не е бил намерен, М.Ц. е върнал
дадената от пострадалия парична сума от 6000 лева. Контролиращата инстанция се
доверява на казаното от свидетеля Б., намира го за логично и го кредитира
изцяло. Показанията на М.Б.намират опора и в останалия доказателствен материал,
в това число показанията на К.Г. по повод това, че именно свидетелят Г.е
инициирал комуникацията с подсъдимия М.Ц. с цел да му помогне да си върне зет
му противозаконно отнетия лек автомобил, тъй като подсъдимият е имал подобен
проблем преди време. Показанията на Б.и Г.си кореспондират и относно даването
на паричната сума от 6000 лева от страна на Б.на подсъдимия Ц. и връщането на
същата парична сума от подсъдимия обратно лично на К.Г., тъй като автомобилът
не е бил открит. Твърдението, че подсъдимият е бил потърсен с цел оказване на
съдействие при намиране на лекия автомобил намира опора и в показанията на
свидетелката Д.Г., която потвърждава, че познава подсъдимия покрай своя баща.
Същата дава сведения относно това, че тя е установила липсата на лекия
автомобил на инкриминираната дата и се е свързала със сестра си. Съдът цени
показанията на свидетелката Г.като достоверни и подкрепящи се от доказателствената
съвкупност. В хода на съдебното производство като
свидетел е разпитан и Ф.Ф., който разказва, че подсъдимият М.Ц. се е свързал с
него, за да му помогне да открие автомобил на негов приятел. Ф. излага
информация за човек на име Я.П., който е заявил на него, че знае къде е лекият
автомобил, но връщането му на собственика щяло да струва 10 000 лева. Излага
и подробни сведения относно първоначално дадена сума от страна на М.Ц., която впоследствие
той предал на Я.П., както и че последният поискал още 4000 лева. Показанията на
свидетеля относно факта, че подсъдимият М.Ц. е върнал парите, дадени му от М.Б.се
подкрепят от показанията на пострадалия и свидетеля Г..
При
анализа на коментираните до момента гласни доказателствени средства настоящата
инстанция не откри съществени различия относно фактите, относими към настоящето
производство, като съпоставяйки помежду им показанията, дадени от свидетелите Б.,
Г., Г.и Ф.а намира, че следва да ги кредитира в цялост като последователни,
достоверни, логични и взаимосвързани.
От
приобщеното по време на досъдебното производство заверено копие от регистрационен
талон на л.а. марка „Мерцедес“ съдът черпи информация относно собствеността на
лекия автомобил. По
отношение на съдебното минало на подсъдимия, съдът даде вяра на приложената по
делото справка за съдимост, от която изведе данни за липса на предишни
осъждания, с оглед на което към периода на извършване на престъплението месец
декември 2018г., подсъдимият е с чисто съдебно минало.
Така
настоящата
инстанция се присъединява към първостепенния съд относно кредитирането на
писмените доказателства по делото, счита същите за достоверни и подкрепящи се
от останалия доказателствен материал по процесния случай. В
подадения от прокурора протест са изложени възражения по повод неправилност на постановената
присъда като се посочва, че за да е осъществен съставът на инкриминираното
деяние не е небходимо да е проявена активност от страна на извършителя при
предлагане на съдействието. Действително, за да е осъществен съставът на
престъплението по чл. 346, ал. 3 НК не е необходимо деецът да е поел
инициативата по свързване с пострадалия от извършеното деяние, в настоящия
случай е видно от събрания доказателствен материал, че подсъдимият Ц. е бил
помолен да помогне при намирането на лекия автомобил от К.Г., но въпреки това
от установената фактическа обстановка не може да се направи обоснован извод за специфичната
цел, а именно получаване на имотна облага.
В подкрепа на този извод е твърдението на К.Г., че М.Ц. е
дал лично от своите пари остатъка от исканата сума за връщане на автомобила, а
именно 4000 лева. Това обстоятелство се подкрепя и от приобщената като писмено
доказателство справка - извлечение от Пощенска банка, от която е видно, че на
11.12.2018г. подсъдимият е изтеглил парична сума от 3000 лева от сметката на „Е.В.Д.Г.“
ЕООД. Друг факт, който разколебава обвинителната
теза е и връщането на дадените от пострадалия 6000 лева от страна на М.Ц. на К.Г.,
от което действие може да се направи категоричен извод за липса на субективна
страна на изпълнителното деяние на състава на чл. 346, ал. 3 НК - наличието на
специфичната за осъществяване на инкриминираното деяние користна цел –
получаване на имотна облага. С оглед на което съвсем
основателни се явяват доводите на защитата на подсъдимия, направени във
възражението относно това, че с действията си М.Ц. изключва изцяло
осъществяване на престъпното деяние от субективна страна. Относно отправените критики в протеста
на прокуратурата за недопускането на разпит на свидетеля Я.П., с което е
останала неизяснена фактическата обстановка и е допусната доказателствена
непълнота от страна на първостепенния съд, настоящата инстанция не ги намира
за приемливи, тъй като не счита, че свидетелят би допринесъл съществено за
изясняване на относимите към настоящото производство факти. Този съдебен състав
се присъединява и към изтъкнатото от предходната инстанция, че събраният и
приобщен в наказателното производство доказателствен материал е напълно
достатъчен при изграждане на вътрешното убеждение на съда дали е налице
осъществено престъпление по чл. 346, ал. 3 НК и дали негов извършител е
подсъдимият М.Ц., още повече, че разгледан в своята цялост, той установява по
еднопосочен и безпротиворечив начин една и съща фактическа обстановка, приета
по делото за релевантна. При така установената фактическа обстановка предходната
инстанция напълно обосновано от правна страна е приела, че подсъдимият не е
осъществил с действията си субективните признаци на състава на престъплението чл. 346,
ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 НК. От
обективна страна се установява, че е налице първият от необходимите
съставомерни елементи, а именно че на 03.12.2018 г. от владението на пострадалия Б.е бил отнет
лекия автомобил марка „Мерцедес“, модел Е-250, с рег. № ******, собственост
на „Т.“ ЕООД от неустановено по делото трето лице. Налице е и вторият елемент -
подсъдимият се е съгласил да
съдейства и е посредничил като е поддържал връзка с Ф.Ф. и трети неустановени
по делото лица, които са имали достъп до противозаконно отнетия автомобил и са
предложили неговото връщане срещу предаване на съответната имотна облага. В
конкретния случай е инкриминирана посредническата дейност по връщането на
отнетия автомобил, т.е. за да е съставомерно деянието от обективна страна е
достатъчно деецът да знае, че автомобилът е противозаконно отнет и да предлага
връщането му срещу някаква имотна облага. Обосновани
са изводите на районния съд, че за осъществяване на изпълнителното деяние на
престъпния състав не е задължително предложението за съдействие да изхожда само
и единствено от дееца, като приема, че в настоящия случай инициатор за
оказаната помощ по намирането на автомобила е св. К.Г., който се е свързал с
подсъдимия. Съдът
обаче не може да се съгласи с изложените в мотивите разсъждения на предходната
инстанция, както и с доводите на защитата, направени във възражението, свързани
с това, че изпълнявайки ролята на посредник между пострадалия и лицата, които
са евентуални извършители и поставят условия относно имотната облага, не
осъществява от обективна страна състава на престъплението, за което е подведен
под отговорност, както и относно твърдението, че съставомерността на
инкриминираното деяние изисква получаването на имотната облага да е за лицето,
отправило предложението за съдействие. Това е така, защото, за да се осъществи
изпълнителното деяние на съдействие за връщане на отнетото превозно средство
срещу получаване на имотна облага не се изисква на първо място имотната облага
да е за лицето, осъществило посредничеството, а може да е предназначена и за
лицата, чиито условия посредникът предава или спомага да бъдат осъществени. От
друга страна дейността по предлагане на съдействие по връщане на отнетото
превозно средство може да бъде както вербална, така и осъществена чрез
действия, които категорично да разкриват поетия от дееца ангажимент за връщане
на отнетото превозно средство. Затова изпълнителното деяние може да бъде
осъществено, когато с поведението си деецът реално способства за това връщане,
както е в настоящия случай на опосредяване на връзка между пострадалия и
предполагаемите лица, укриващи превозното средство.
Настоящият състав се солидаризира с изложеното в мотивите на
първостепенния съд, че тъй като по делото са налице доказателства за отнемане
на процесното моторно превозно средство с намерение за трайно осъществяване на
фактическа власт върху него, а не за неговото ползване, то в конкретния случай деянието
е обективно несъставомерно, тъй като ал.3 на чл. 346 НК касае единствено
посегателства, съдържими в диспозицията на ал.1 на чл. 346 НК, а не е относимо
към предмет на престъпление по чл. 194 НК, чл. 201 НК или чл. 206 НК напр.
Относно
субективната страна на деянието настоящата инстанция се присъединява към
разсъжденията на първостепенния съд относно липса на такава, тъй като видно от
събраните доказателства в настоящия случай отсъства специалната користна цел –
предоставянето на имотна облага, изисквана от съответния престъпен състав на
инкриминираното деяние. За наличието на субективните признаци на едно деяние се
съди съобразно констатираните обективни дадености, като от предприетите
действия на подсъдимия, в това число даване от собствените си лични средства на
лицата, които укриват превозното средство, както и последващото връщане на
паричната сума на пострадалия, дадена, за да му се върне обратно автомобила,
съдът счита, че същите не съответстват на специалната користна цел -
предоставянето на имотна облага.
Поради това и настоящият съдебен
състав преценява, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради
което и на основание чл. 334, т. 6 от НПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 13.02.2020 г. по НОХД
8479/2019 г. на Софийски районен съд – Наказателна колегия, 7 състав.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.