Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 05.01.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, І
Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на единадесети ноември,
две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Съдия: Евгени Георгиев
при секретаря Ю.Ш.
разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. № 8 313 по описа за 2015 г. и
Р
Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА П.И.Д.
да заплати следните суми на „И.С.“ ЕООД:
– 186 231,21 лева на основание чл. 145 от Търговския
закон (ТЗ) – вреда, която П.Д. е причинил като управител на “И.С.“ ЕООД в
периода 04.04.2006 г.-25.02.2013 г., плюс законната лихва от 26.06.2015 г. до
окончателното изплащане;
- 12 125,05 лева на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. „И.С.“ ЕООД е със съдебен
адрес – адвокат Х.Г.,*** П.Д. е с адрес ***.
[2] Решението може да
бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за изготвяне на
решението.
[3] Ако П.Д. подаде
въззивна жалба срещу решението, с нея той следва да представи доказателство,
удостоверяващо внасянето на 3 724,62 лева държавна такса по сметка на САС.
При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково,
пред първа инстанция. Делото е търговско.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ И ИСКАНИЯ
НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На
ищеца
[4] „И.С.” ЕООД (И.) заявява
в искова молба от 26.06.2015 г., че ответникът П.Д. е бил негов управител от
04.04.2006 г. до 25.02.2013 г. Докато е бил управител на И., през периода
22.06.2009 г. – 25.02.2013 г. П.Д. е изтеглил 499 479,50 лева от една сметка на
дружеството в „Б. ДСК” ЕАД (ДСК), а през периода 22.06.2009 г. – 31.01.2013 г.
е изтеглил 69 207,47 евро от втора сметка на дружеството в същата Б..
[5] П.Д. не е отчел в
касата на И. 186 231,21 лева от изтеглените суми. От това дружеството е
претърпяло вреда, за която П.Д. не му е заплатил обезщетение. Затова ищецът
моли съда да осъди ответника да му заплати 186 231,21 лева обезщетение за
претърпените вреди. Ако съдът приеме, че не е налице виновно увреждане от П.Д.
на И., последният моли съда да осъди П.Д. да му заплати описаната сума като
такава, която П.Д. е получил без основание (вж. исковата молба, л. 3-9 от
делото).
2. На ответника
[6] П.Д. е оспорил
предявения иск. Той заявява, че действително е бил управител на И. през
процесния период, но твърди, че сумите, които са били изтеглени от сметките на
дружеството, са били изразходени за дейността на И. – заплати на работещите,
поддръжка на сградите, гориво за автомобилите, консумативи. П.Д. също е заявил,
че искът на И. е погасен по давност (вж. писмения отговор, л. 151-157 от
делото).
3. Насрещни твърдения на ищеца
[7] И. е оспорил
писмения отговор на П.Д.. Той е заявил, че процесната сума не е била
изразходена за дейността на дружеството, тъй като за това липсват документи. И.
също е заявил, че искът му не е погасен по давност, тъй като давността е
петгодишна от прекратяването на договора за управление с П.Д. и изтича едва
през 2018 г. Затова И. моли съда да уважи предявения иск (вж. допълнителната
искова молба, л. 180-184 от делото).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД
КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО
ДОКАЗАТЕЛСТВА
[8] Не се спори, че от
04.04.2006 г. до 25.02.2013 г. П.Д. е бил управител на И. (вж. и учредителните
актове, решението за регистрация и декларацията-съгласие, решението за
освобождаване, л. 14-21). През периода 04.04.2006 г.-22.06.2009 в касата на И.
се е оформила счетоводна касова наличност от 268 614,41 лева, а П.Д. е изтеглил
192 676,91 лева от двете банковите сметки на И. в ДСК, описани в исковата
молба.
[9] През следващия период
от 22.06.2009 г. до 25.02.2013 г. разходите на И. са превишавали отчетените от
него приходи – разходите са били 1 407,804,71 лева, а приходите са били
1 306 265,03 лева. Така счетоводната касовата наличност на И. е
намаляла от 268 641,41 лева към 22.06.2009 г. до 187 641,57 лева към
25.02.2013 г. За тези 187 641,57 лева липсват разходно-оправдателни документи
(вж. счетоводната експертиза, л. 205-216 – по-точно л. 215 - както и разпита на
вещото лице С. в съдебно заседание на 10.06.2016 г., л. 390-392). Към
01.09.2014 г. в касата на И. е имало само 145,00 лева (вж. протокола за касова
наличност, л. 136).
[10] На 26.03.2015 г.
едноличният собственик на дяловете на И. е взел решение да бъде предявен иск за
обезщетение за вреди, причинени на И. от П.Д., като бивш управител на И. (вж.
решението, л. 139). Не се спори, че П.Д. не е заплащал обезщетение на И..
[11] И. е заплатил
7 455,05 лева държавна такса (вж. л. 2), 450,00 лева на вещо лице (вж. л.
200), 4 200,00 лева на адвокат (вж. л. 419), 5,00 лева за издаване на
обезпечителна заповед (вж. л. 147) и 15,00 лева държавна такса за вписване на
възбрана, или общо той е направил разноски за 12 125,05 лева. П.Д. е
заплатил 150,00 лева на вещо лице (вж. л. 389) и 2 000,00 лева на адвокат
(вж. л. 197), или общо той е направил разноски за 2 150,00 лева.
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА
УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО
[12] И. е предявил иск
по чл. 145 от ТЗ. Този иск е основателен и съдът го уважава. И. е предявил и
втори, евентуален на първия иск, който е по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД. Съдът
не разглежда втория иск, тъй като не се сбъдва условието за разглеждането –
съдът да отхвърли първия иск.
1. По иска по чл. 145 от ТЗ
[13] Съгласно чл. 145 от ТЗ управителят на дружеството с ограничена отговорност отговаря имуществено за
причинени на дружеството вреди. С тази норма е предвидена пълна имуществена
отговорност на управителя за вреди, причинени от него на дружеството.
Следователно предпоставките за уважаване на иска са: 1. ответникът да е или да
е бил управител на ищеца; 2. ответникът да е извършил противоправно действие;
3. от действието на ответника ищецът да е претърпял вреди; 4. ответникът да е
извършил действието виновно; 5. ответникът да не е заплатил обезщетение на
ищеца за претърпените вреди.
[14] Съдът установи, че П.Д.
е бил управител на И. през периода 04.04.2006 г.-25.02.2013 г. Съдът установи,
че през този период у И. се е сформирала счетоводна касова наличност за 187
641,57 лева (всъщност счетоводна касова наличност за 268 641,41 лева е
била формирана още към 22.06.2009 г., но тя е намаляла към 25.02.2013 г. на
187 641,57 лева вследствие на това, че разходите са надвишавали приходите
за периода 22.06.2009 г.-25.02.2013 г.). Към 01.09.2014 г. в касата на И. е
имало само 145,00 лева, като за останалите 187 496,57 лева липсват
разходно-оправдателни документи. Тези 187 496,57 лева представляват вреда
за И..
[15] Съгласно чл. 141,
ал. 1 от ТЗ, управителят
организира и ръководи дейността на дружеството съобразно закона и решенията на
общото събрание. От
правомощието на управителя да организира и ръководи дейността на дружеството
произтича задължението му да се грижи за опазването на имущественото на
дружеството, чийто управител е. В случая П.Д. не е изпълнил това свое
задължение и е допуснал И. да бъде увреден. Следователно това действие на П.Д.
е противоправно.
[16] П.Д. не е доказал,
че няма вина за настъпилото увреждане на И.. Затова съдът приема, че П.Д. е
виновен за увреждането. П.Д. не е изплатил обезщетение на И. за вредите, които
е причинил на последния.
[17] Налице са
предпоставките за уважаването на иска. Тъй като е недопустимо съдът да присъди
повече от поисканото, съдът осъжда П.Д. да заплати на И. 186 231,21 лева –
толкова, колкото И. е поискал.
[18] П.Д. е възразил, че
искът е погасен по давност. И. е заявил, че искът не е погасен по давност, тъй
като вземането на И. спрямо П.Д. за обезщетение за вредите, които П.Д. е причинил
на И., става изискуемо с прекратяването на договора за управление с П.Д..
Възражението на П.Д. е неоснователно.
[19] Срокът на давността
е пет години (вж. чл. 110 от ЗЗД). Основното правилото е, че давността започва
да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо (вж. чл. 114,
ал.1 от ЗЗД). От това правило законът е
предвидил изключение, съгласно което давност не тече за вземанията за
обезщетение на юридически лица срещу техните управители, докато последните са
на служба (вж. чл. 115, ал. 1, б. „д“ от ЗЗД).
[20] В случая съдът
установи, че прекратяването на правоотношението между И. и неговия управител П.Д.
е настъпило на 25.02.2013 г. Следователно от 26.02.2013 г. е започнала да тече
давността по вземането на И. спрямо П.Д.. Тя изтича през 2018 г., а искът е
предявен на 26.06.2015 г. Следователно той не е погасен по давност. Затова
възражението на П.Д. е неоснователно.
2. По разноските
[21] Ищецът търси
разноски. Той е направил такива за 12 125,05 лева.
[22] Съгласно чл. 78,
ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска. Съдът
уважава изцяло предявения иск. Затова съдът осъжда П.Д. да заплати на И.
12 125,05 лева разноски по делото.
Съдия: