Р Е Ш Е Н И Е
№___________
гр. Варна,
19.12.2016г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
при секретаря Е. И. като разгледа докладваното
от съдията Юлия Бажлекова в.г.дело №1573 по описа за 2016г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е въззивно
по реда на
чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на адв. Н.Ж.,
в качеството му на пълномощник на М.Д.Д., С.Д. Г., В.Д.В. и Д.Д.К. срещу
решение №1960/18.05.2016г., постановено по г.д.№11279/2015г.
на ВРС, ХLІ състав, в частта, с която е отхвърлено възражението на въззивниците за намаляване на завещателно разпореждане, направено от Й К.В.
в полза на М.К.В. до запазената
част на ищците В.Д.В., С. Г. и Д.К. и е допуснато да се извърши делба на имотимот с идентификатор № 10135.2562.113.1.42,
представляващ апартамент №6 находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка“, бл.45, вх.В, ет.2, състоящ се от две
стаи, хол, кухня, баня-тоалет, със застроена площ от 79 кв.м, при квоти: по 1/24 ид.ч. за всеки от въззивниците и 2/24 ид.ч. за О.М.Д. и 18/24 ид.ч. за М.К.В.,
на основание чл.34 ЗС.
В жалбата се твърди, че в
тази част решението е неправилно и незаконосъобразно, като постановено при неизяснена фактическа обстановка
и съществени процесуални
нарушения. Отправя искане същото
да бъде отменено, да се приеме, че че не е налице извършена от наследодателката на страните делба приживе на наследство и се уважи възражението на ищците за възстановяване на нарушените им запазени части от процесния имот и се определят квотитеим в съсобствеността, съобразно тези запазени части.
Твърди се, че изводите на съда относно приспадането
на извършени от наследодателката
Й В. дарения през 2000г. И 2011г. В полза на ищците и техния наследодател и извършването приживе на делба на наследство са неправилни и необосновани. Излага, че делбата приживе
трябва да бъде извършена от наследодателя с един акт, наведнъж
по отношение на всички имоти
и по отношение на всички наследници,
а в случая дарението на земеделски
имоти в полза на ищците е извършено през 2000г., а завета в полза на ответника В. – през 2011г., поради което очевидно наследодателката не
е имала да извърши делба приживе. Полученото от всеки един от наследниците е различно по стойност,
която не отговаря на съответната запазена част. Дори да се приеме, че Й В. е извършила
делба приживе, предвид възражението на ищците за нарушаване на запазената им част, съдът е следвало да съобрази разпоредбата на чл.78, ал.2 ЗН и след като
установи размера на тези запазени
части от процесния имот да ги вазстанови
на ищците. Сочи, че съдът в
нарушение на процесуалните правила не е определил пазарна стойност на дарените на ищците имоти, не е назначил оценителна експертиза и не е указал на страните
да ангажират доказателства
в тази насока.
С въззивната жалба и в съдебно заседание въззивниците, чрез процесуален представител поддържат жалбата си, като не са направили искания за събиране
на доказателства във връзка с изложените твърдения за процесуални
нарушения при разглеждането
на делото, допуснати от първоинстанционния съд.
Въззиваемата О.М.Д. е оспорила жалбата
като неоснователна. Излага, че решението на ВРС е правилно и
обосновано. По същество на спора моли съда да потвърди решението на ВРС.
Въззиваемият М.К.В.
не е изразил становище по жалбата.
Относно предмета на така предявения иск се излагат следните твърдения от страните:
Производството е образувано по предявен от М.Д.Д.,
В.Д.В., Д.Д.К. и С.Д. Г., срещу М.К.В., и О.М.Д. иск с правно
основание чл.34, ал.2 от ЗС за допускане до делба на съсобствен
между страните недвижим имот с идентификатор № 10135.2562.113.1.42,
представляващ апартамент №6 находящ се в гр.Варна,
ж.к. „Чайка“, бл.45, вх.В, ет.2, състоящ се от две стаи, хол, кухня,
баня-тоалет, със застроена площ от 79 кв.м, ведно с прилежащото му избено
помещение, както и прилежащите към имота 1.8108 % ид.ч.
от общите части на сградата,при квоти както следва: 1/24 за М.Д.; 5/25 за С. Г.; 5/24 за В.В.;
5/24 за Д.К.; 6/24 за М.В. и 2/24 за О.Д..
Ищците
излагат в исковата си молба, че собствеността върху имота е придобит от общия
наследодател Й К. В., чрез
договор за покупко-продажба по време на брака и с В.Д. В.. След смъртта на
общите за страните наследодатели В.
Д. В. и Й К.В. имота останал в съсобственост
между страните.
Ответниците с писмен отговор и в съдебно заседание са оспорили иска
като неоснователен. Твърдят, че имотът е изключителна собственост на М.В.,
който го е придобил въз основа на завещание, направено в негова полза от Й В..
Последната е придобила собствеността върху целия имот въз основа на изтекла придобивна
давност. В условие на евентуалност твърди, че собствеността е придобита на
основание придобивна давност, въз основа на осъществено от М.В.
добросъвестно владение в периода от 1995г. до 2011г.
С изрично
становище ищците са заявили, че не оспорват истинността и автентичността на
саморъчното завещание. Считат, че то представлява завет и поради това, че Й В.
не била собственик на целия апартамент към датата на откриване на наследството
завещанието е недействително на основание чл.19, ал.1 от ЗН. Излагат твърдения,
че с извършеното завещание се нарушават запазените части на
ищците от наследството оставено от Й В.. В условията на евентуалност е
отправено искане за намаляване на завещателното
разпореждане и възстановяване на запазената част на ищците на основание чл.30,
ал.1 от ЗН
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от
фактическа страна следното:
От
представените по делото удостоверения за наследници се установява, че общите
наследодатели на страните Й К.В., починала на 03.03.2015г.
и В.Д. В., починал на 31.083.1985г. са сключили граждански брак на
01.11.1947г., като бракът е прекратен със смъртта на съпруга В. В.. След смъртта си В. В.
е оставил за свои наследници по закон Й К.В. – съпруга и Д. В. Д. и К. В. Д. –
синове. След смъртта си на 26.11.1987г. К. В. Д. е
оставил за свои наследници по закон – О.М.Д. – съпруга и М.К.В. – син.
Д. В. Д. е
починал на 29.05.1991г. и е оставил за наследници М.Д. – съпруга и деца: В.Д.В.,
Д.Д.В., С.Д.Г. След смъртта си Й К.В. е оставила за
наследници по закон внуците си В.Д. Д.,
Д.Д.В., С.Д.В. и М.К.В..
Представен
е НА №182/1969г., от който е видно, че по време на брака й с В. В., Й К.В. е призната са собственик на жилище от сграда
построена върху парцел, отчужден за държавно жилищно строителство, а именно апартамент №6, находящ
се в гр.Варна, ж.к. „Чайка“, бл.45, вх.В, ет.2 с площ от 79 кв.м., понастоящем
представляващ недвижим имот с идентификатор № 10135.2562.113.1.42 по
действащите КККР на гр.Варна, одобрени със Заповед РД-18-92/14.10.2008г.
Представен е договор за доброволна делба от 15.02.1995г. сключен между Й К.В., М.Д.Д., В.Д.В., Д.Д.В. и С.Д.В. със
съгласието на майка си М.Д.Д., О.М.Д. и М.К.В.,
малолетен, чрез законния си представител О.М.Д., от който е видно, че в дял и
изключителна собственост на малолетния М.К.В. е поставена собствеността върху процесния апартамент, описан в договора като апартамент №6,
находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка“, бл.45, вх.В,
ет.2, състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня-тоалет, избено помещение, със
застроена площ от 79 кв.м.
С
неприсъствено решение от 29.07.2011г.
постановено по гр.д. №260/2011г. по описа на Окръжен съд Варна договора за
доброволна делба от 15.02.1995г е прогласена нищожен на основание чл.75, ал.2
от ЗН – поради неучастието на съделител при
извършване на делбата.
По делото е
представено копие от саморъчно завещание от 27.08.2011г., с което Й К.В., с ЕГН
********** завещава на М.К.В. апартамент намиращ се в гр.Варна, ж.к. Чайка,
бл.45, вх.В, ет.2, ап.6. Към завещанието
е представено и писмо наименувано „Причини за моето завещание“ с посочена дата
на съставяне 27.08.2011г.
От
представеното копие от договор за дарение, обективиран
в нотариален акт №58, том I-3,
рег.№ 5416, дело № 379/2000г.на нотариус Орлин Стефанов, вписан под №196 в РНК,
е видно, че Й К.В. е дарила на своите
внуци В.Д.В., С.Д.В. и Д.Д.В. недвижими имоти, находящи се в землището на с.Водица, общ.Аксаково, обл.Варна .
По делото е
представени и копия от договори за дарение, обективирани
в НА № 98/1966г. и НА № 36/1990г., от които е видно, че Й К.В. е дарила на сина
си Д. В. Дойчев/ наследодател на ищците/, на
18.11.1966г. и 31.10.1990г., 150 кв. м. идеални части от имот, находящ се в гр.Варна, м. Рупи,
цялото с площ от 570 кв.м. и съответно дворно място с площ от 940 кв.м., находящо се в с.Водица, област Варна, съставляващо парцел
VІІ-183 по плана на селото, заедно с построената в мястото жилищна сграда,
състояща се от две стаи, салон и избено помещение и стопанска постройка.
Установената от съда фактическа
обстановка въз основа на посочените
доказателства не се оспорва
от страните.
Настоящият състав на съда намира за неоснователни наведените във въззивната жалба доводи за неправилност на изводите на първоинстанционният
съд, че с извършените разпореждания с притежаваното от нея имущество Й В.
е извършила делба приживе. Такава делба може да бъде
извършена от наследодателя чрез дарение на притежаваното ит
него имущество или завещание, като законодателят не е предвидил изискване тези действия да се обективират в един акт и да се извършат
в един и същи момент. От представените
по делото доказателства безспорно се установява, че общата на страните наследодателка е дарила част от притежаваните от нея имоти на ищците, които са наследници
на починалия й син Дойчин Д. с договор за дарение от 2000г. Със саморъчно завещание през 2011г. е завещала на наследника на другия
си син - ответника В., процесния имот. С тези действия наследодателката е разпределила имуществото си мужду наследниците, като настоящият състав приема, че е извършена делба на наследство приживе на наследодателя.
Въззивната жалба е неоснователна
и по отношение на възражението по чл.30 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане, извършено от Й В. със саморъчно завещание от
27.08.2011г. в полза на ответника
В. и възстановяване на запазената
част на ищците, предвид следното:
Разпоредбата
на чл.28 от Закона за наследството ограничава наследодателя да се разпорежда
със своето имущество чрез завещание или дарение, само до разполагаемата част.
Наследник с право на запазена част може да иска намаляване на извършените
завещания или дарения до размера, необходим за допълване на неговата запазена
част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с
изключение на обичайните дарове.
При
възражение по чл. 30 ЗН, страната, която го е направила следва да докаже факта, че е наследник с право на запазена
част, а насрещната страна трябва да установи, че е налице достатъчно имущество на
наследодателя за да получи ищеца
запазената си част от наследството, или
че следва да прихване направените в негова полза завети и дарения /ако има
такива/, които покриват запазената част от наследството.
М.Д.
не е наследник с право на запазена част от наследството на Й В., поради което и
направеното от нея възражение за намаляване на завещателното
разпореждане и възстановяване на запазена част е неоснователно.
Останалите
ищци, като низходящи на наследодателя разполагат с правото да поискат
намаляване на завещателното разпореждане до размера,
необходим за възстановяване на запазената им част.
В случая първоинстанционният
съд правилно, въз основа на доказателствата по делото е установил, че процесният
имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност от общите
наследодатели В. В. и Й В.. След смъртата на В. В. на 31.03.1985г., процесният
имот е станал съсобствен между неговите наследници
при квоти: 4/6 ид.ч. за Й В. – преживяла съпруга и по
1/6 ид.ч. за Д. Д. и К. Д. –
синове.
След
смъртта си К. Д. е наследен при равни дялове от ответниците
О.Д. и М.В., като последните са придобили по 1/12 ид.ч.
от процесния апартамент.
След
смъртта на наследодателя на наследодателя на ищците Д. Д.
съсобствеността върху процесния имотст
се разпределя при следните квоти: 16/24 за Й В., по 1/24 за М.Д., С. Г., В.В. и Д.К. и по 2/24 ид.ч. за О.Д. и М.В.. С оглед на установеното правилно и
законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че Й
В. не се легитимира като собственик на целия процесен
имот, а само на 16/24 ид.ч. от него, както и, че
представеното саморъчно завещание от 27.08.2011г. по съществото си представлява
завет, доколкото е разпореждане по повод на смърт с конкретен недвижим имот.
Същото е недействително по отношение на непритежаваните от завещателя 8/24 ид.ч. от имота на основание чл.19, ал.1 ЗН.
Между
страните не е налице спор относно факта на валидно извършени в полза на ищците
и техния наследодател дарения от Й В. с договори от 1990г. и 2000г., като не са
ангажирани доказателства, включително
пред въззивната инстанция, че е налице накърняване на
запазената част на ищците след приспадане на тези дарения или ако евентуално е
налице накърняване, в какво се изразява. От друга страна въз основа на
представените от ответниците доказателства се налага
извода, че общата на страните наследодателка е дарила
част от притежаваните от нея недвижими имоти на ищците, а по отношение на
ответника В. е извършила завещателно разпореждане с
цел да уреди възникналите по повод смъртта й наследствени отношения.
С оглед на изложеното и предвид неоснователността на, претенцията по
чл.30 ЗН съдът намира, че процесният имот следва да
се допусне до делба между страните и при следните квоти: 18/24 за ответника М.В.,
2/24 ид.ч. за О.Д. и по 1/24 за М.Д., С. Ганчева, В.В. и Д.К..
Поради съвпадане на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №1960/18.05.2016г., постановено
по г.д.№11279/2015г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: