№ 208
гр. Велико Търново, 31.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно гражданско дело
№ 20244000500439 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по депозирана въззивна жалба от КОНПИ срещу Решение №
144/ 28.06.2024 г. по гр.д. № 120/ 2022 г. по описа на ОС – Габрово, с което съдът е
отхвърлил като неоснователни исковете на Комисията за отнемане в полза на
Държавата на незаконно придобито имущество от Л. А. А. и Я. М. Я.. Жалбоподателят
счита решението за неправилно и незаконосъобразно. Изразява несъгласие с приетото
от съда при позоваване на незадължителна съдебна практика, че когато наличното в
края на проверявания период имущество е на стойност под 150 000 лв., не е нужно да
се изследват доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците,
както и обичайните им и извънредни разходи и съответно да се установява нетният им
доход, тъй като несъответствието като величина няма да е значително по смисъла на
закона. Счита, че тази практика е резултат от неправилно възприемане на разясненията
с ТР № 4/ 18.05.2023 г. на ВКС. Съдът въвеждал предпоставка за основателността на
иска, каквато законът не предвиждал. Моли обжалваното решение да бъде изцяло
отменено и съдът да уважи исковите претенции. Претендира разноски.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана
1
страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество. В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК
въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното
решение и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната
власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и
процесуални нарушения, обуславящи недопустимост на акта.
Съдът, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба, становищата на
страните и доказателствaта по делото, намира следното:
Релевантните по спора факти са както следва: Срещу Л. А. А. е започнала
проверка за притежаване на незаконно придобито имущество след получено от ТД на
КОНПИ уведомление от РП – Велико Търново за привличането й като обвиняема по
ДП № ЗМ287/2018 г. по описа на РУ Велико Търново за престъпление по чл.210, ал.1,
т.2 НК, което попада в обхвата на чл.108, ал.1, т.10 ЗОНПИ. В хода на развилата се
проверка Комисията е уведомена от РП – Разград, че А. и Я. М. Я. са привлечени като
обвиняеми по ДП № 330 ЗМ-16/2021 г. по описа на ОД на МВР – Разград и срещу тях е
внесен обвинителен акт за престъпление по чл.211 вр. чл.210. ал.1, т.2 вр. чл.209, ал.1
НК. Проверката по отношение на ответницата А. обхваща периода от 15.10.2012 г. до
02.10.2020 г., а по отношение на ответника Я. – от 29.05.2014 г. до 02.10.2020 г.
Безспорно е установено, че двамата ответници са съжителствали на семейни начала от
29.05.2014 г. вкл. до края на проверката 02.10.2020 г. При проверката е направен извод
за наличие на значително несъответствие между имуществото на проверяваните лица и
нетния им доход, което е обусловило предявяването на настоящия иск. За проверка на
този извод по делото е допусната съдебно-икономическа експертиза.
От допълнителното заключение по приетата съдебно-икономическа експертиза
се установява, че общият размер на получените доходи, приходи и източници на
финансиране от ответниците за процесния периода е 27 530.63 лв., формиран от
следните приходи: получените брутни възнаграждения 10 512.51 лв., изплатени
помощи от АСП и обезщетения от НОИ 1 855.12 лв., получена издръжка от Я. Я. 5 120
лв., получени парични суми от роднини 135 лв., получени суми от хазартни игри 7 878
лв. получени суми по заеми от банкови и небанкови институции 2 030 лв. Към тази
сума следва да се прибавят и сумите, получени от ответниците чрез парични преводи
от трети лица след приспадане на изпратените от тях преводи в полза на трети лица –
сумата 5 223.34 лв. Без значение е, че не е установено основанието за получаването на
сумите – реално те са постъпили в патримониума на ответницте, те са разполагали с
тях и са ги разходвали за нуждите си. Същото се отнася и до сумата 3 678 лв.
представляваща върнат от К. Д. К. заем по договор за заем от 2018 г. за сумата 12 000
лв. /Самият заем като разход е отразен в разходната част/. В приходната част не следва
2
да се включва сумата 143 231.83 лв., за която е установено, че ответниците са
придобили като имуществена облага вследствие на извършените от тях престъпления,
за които са налице влезли в сила присъда/ споразумение. При това положение
доходите, приходите и източниците на финансиране на ответниците за проверявания
период възлизат на 36 431.97 лв.
Обичайните и извънредни разходи направени от двете лица за проверявания
период са в общ размер на 143 680.80 лв., формирани както следва: разходи за
издръжка на домакинството 105 208 лв., разходи за задгранични пътувания – 3 133.01
лв., разходи за осигурителни вноски и данъци 740.39 лв. и за местни данъци 688.32 лв.,
разходи и плащания към различни институции 415.10 лв., разходи за банкови такси
490.01 лв., разходи за подобрения на недвижими имоти 19 275.97 лв., разходи за
погасителни вноски по кредити 1 730.18 лв., предоставен на 26.04.2018 г. заем на К. Д.
К. в размер на 12 000 лв.
Съдът не включва в приходната и разходната част разходите за закупуването на
подробно описаните в исковата молба МПС, както и придобитият недвижим имот –
апартамент в гр. Севлиево, които впоследствие в рамките на проверявания период са
отчуждени и съотв. са формирали приход, защото покупката и продажбата са
извършени в много кратък период от време и вещото лице е посочило една и съща
стойност за придобиване и за отчуждаване, при което разходът и приходът взаимно се
компенсират.
При съпоставяне на доходите, приходите и източниците на финансиране за
проверявания период - 36 431.97 лв. и разходите 143 680.80 лв. се установява, че
нетният доход на ответниците е отрицателна величина - /-107 248.83 лв./
По делото е установено, че към края на проверявания период ответницата А.
притежава имуществото, чието отнемане се претендира от Комисията, на обща
стойност съгласно заключението на автотехническата експертиза 6 175 лв., както
следва: лек автомобил „Рено Лагуна“ peг. № ОВ 97**** на стойност 1 500 лв., лек
автомобил „Опел Омега“ peг. № ОВ 10**** на стойност 3 600 лв. и лек автомобил
„Опел Корса“ рег.№ ЕВ 98**** на стойност 1 075 лв. Ответникът Я. притежава
имуществото, чието отнемане се претендира от Комисията, както следва: 10
дружествени дяла от капитала на „Уейт 01“ ЕООД на стойност 10 лв., лек автомобил
„Опел Астра“ рег.№ ОВ 32**** на стойност 2 550 лв., лек автомобил „Пежо 806“ рег.
№ ОВ 58**** на стойност 3 600 лв., лек автомобил „Форд Мондео“ рег.№ ЕВ 22****
на стойност 1 300 лв., ПИ № 410.147 в местност „Севлиевски лозя“ в землището на гр.
Севлиево с площ от 649.60 кв.м., заедно с построената в този имот сезонна постройка
на един етаж със застроена площ от 20 кв.м. на стойност съгласно заключението на
вещото лице по оценъчната експертиза 26 800 лв. и ПИ № 410.126 в местност
„Севлиевски лозя“ в землището на гр. Севлиево с площ 748.10 кв.м., заедно с
3
построеното в този имот дървено бунгало със застроена площ от 11 кв.м. на стойност
13 800 лв. Съгласно приетите заключения общата стойност на притежаваното от него
имущество възлиза на сумата 48 060 лв., от която 40 600 лв. е стойността на двата
недвижими имота. Същевременно в хода на производството тези имоти са
реализирани на публична продан по изп. дело 529/22 г. на ЧСИ, като видно от
постановление за възлагане от 15.12.2023 г. ПИ № 410.147 е продаден за сумата 5 401
лв., а ПИ № 410.126 – за сумата 3 701 лв. ВТАС приема, че това е реалната пазарна
стойност на двата имота, защото независимо че дадената от вещото лице е изготвена
въз основа на утвърдени методи за оценка – на вещната тежест и на пазарните
аналози, реализираните сделки отразяват търсенето и предлагането на пазара. Още
повече, че при ползването на метода за пазарни аналози вещото лице е изходило само
от отправени оферти, но не и от реално осъществени сделки на предлаганата цена. С
оглед изложеното, имуществото на Я. в края на проверявания период възлиза на 16 562
лв.
При изяснената фактическа обстановка настоящата инстанция изцяло споделя
формираният от ОС – Габрово правен извод за неоснователност на предявените
обективно и субективно съединени искове по чл.154 ал.1 вр. чл.142, ал.2 и чл.151
ЗПКОНПИ и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените от съда мотиви.
Съгласно ЗОНПИ /заглавието на ЗПКОНПИ е изм. с ДВ бр. 84 от 2023 г./ на
отнемане в полза на Държавата по реда на този закон подлежи незаконно придобито
имущество, за каквото се смята имуществото, за придобиването на което не е
установен законен източник – чл.5, ал.1. Законни са всички доходи, приходи и
източници на финансиране, за които проверяваните лица могат да докажат
основанието за получаването им. В полза на Държавата е създадена оборима
презумпция – чл.107, ал.2 ЗОНПИ, че дадено имущество е незаконно, ако след
проверка се установи значително несъответствие между притежаваното от
проверяваното лице имуществото и нетния доход за проверявания период по смисъла
на легалното определение на понятието, дадено в § 1 т. 8 от ДР на ЗОНПИ – доходите,
приходите и източниците на финансиране, намалени с размера на извършените
обичайни и извънредни разходи от проверяваното лице и членовете на семейството му.
Съгласно § 1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ „значително несъответствие“ е само това
несъответствие между имуществото и нетния доход, което превишава 150 000 лв. В
тежест на ищеца е възложено да установи наличието му при изследване съгласно
мотивите на КС в решение № 13 от 13.10.2012 г. по к.д.№ 6/2012 г. на имуществото, с
което проверяваният е разполагал в началото и в края на изследвания период,
увеличаването му през същия период от законни източници, направените през това
време обичайни и извънредни разходи и възникналите задължения. ЗОНПИ не
въвежда като предпоставка за отнемане на имуществото изхода на наказателното
производство срещу проверяваното лице, както и наличието на причинна връзка
4
между установената в рамките на това производство престъпна дейност и
придобиването на имуществото. На отнемане подлежи само имущество, което
съществува реално към датата на проверката в патримониума на проверяваното лице
или на лицата по чл.143, чл.144, чл.145 и чл.146 ЗОНПИ и съответно стойността му
участва при преценката за наличието на „значителното несъответствие” по смисъла на
§ 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ. ВТАС намира за неоснователни наведените от жалбоподателя
оплаквания за неправилно тълкуване от ОС – Габрово на ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023
г. на ВКС. В мотивите на същото са развити съображения, изведени от целта на закона
/за ограничаване възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на
имущество и разпореждане с него/, че знaчитeлнoто нecъoтвeтcтвиe е cпeциaлнo
зaĸoнoвo пoнятиe, което oзнaчaвa пpeвишaвaнe c нaй-мaлĸo 150 000 лв. на cтoйнocттa
нa имyщecтвoтo нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход зa проверявания пepиoд, а не
превишение с този размер нa cбopa нa paзxoдитe. От дадените разяснения се извежда
изводът, че когато нетният доход на проверяваното лице е отрицателна величина,
стойността на наличното в края на проверявания период имущество не се прибавя към
нея, както процедира Комисията, за да изчисли несъответствието. Едва когато
изискваното от закона превишение е налице, на проверка подлежат доходите на
проверяваното лице за изследвания период и източникът им и се извършва преценка
дали същите съответстват на придобитото имущество или не. Притежаването на
имущество с неустановен законен произход само по себе си не е предвидено от закона
като основание, за да се пристъпи към неговото отнемане – отнемането винаги е
следствие от установено значително несъответствие на имуществения актив и нетния
доход. Ако превишение липсва или е налице намаляване на имуществото в края на
проверявания период, то законът приема, че не е налице обогатяване, обуславящо
отнемането на наличното имущество. След приемането на цитираното тълкувателно
решение е формирана практиката на ВКС, на която се е позовал първоинстанционният
съд, но практика в същия смисъл, която настоящият състав споделя, е налична и преди
това: Решение № 191/ 15.02.2021 г. по гр. д. № 4768/ 2019 г., Решение № 147/
16.09.2019 г. по гр.д. № 1998/ 2018 г., Решение № 263/ 18.12.2020 г. по гр.д. № 1293/
2020 г. – всички на IV г.о. на ВКС. По изложените съображения ВТАС не споделя
подробно обоснованото от КОНПИ становище, че законът не изисква подлежащото на
отнемане имущество да е на стойност над 150 000 лв., а следва да се отнеме цялото
налично в края на проверявания период имущество без значение на стойността му, при
положение, че поради липсата на законен източник за придобиването му то е
незаконно придобито. По тази причина и не кредитира заключението на приетата
експертиза досежно размера на несъответствието, защото вещото лице е отговорило
съобразно поставените му от ищеца задачи, съответстващи на вижданията на
последния за начина на изчисляване на несъответствието.
Съдът счита, че не е налице изискуемата от фактическия състав на закона
5
предпоставка за отнемане на притежаваното от А. и Я. имущество, а именно липсва
„значително несъответствие“ между нетния му доход и притежаваното имущество. В
края на проверявания период те притежават имущество на стойност 22 737 лв. и е
налице превишение на имуществото им спрямо началото на проверявания период.
След като нетният им доход за целия период на проверката е изчислен на отрицателна
величина, очевидно се налага изводът, че те не са разполагали с никакъв законен
източник за увеличение на имуществото си. Това обаче би имало значение, само ако
превишението в имуществото им беше над размера по § 1 т.3 от ДР на ЗОНПИ. В
случая несъответствието не е в размер, с който законодателят свързва формирането на
обосновано предположение за незаконност на придобитото. Следва да се отбележи, че
дори несъответствието да бъде изчислено съобразно схващането на КОНПИ, като към
отрицателния нетен доход се прибави стойността на наличното имущество, то същото
ще е в размер на 129 985.83 лв., т.е. отново не е значително по смисъла на закона.
По изложените съображения предявените от КОНПИ искове по чл.154 ал.1
ЗОНПИ са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Като е достигнал до същия
правен извод първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно
решение, което следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход на спора на основание чл.157, ал.2 ЗОПНИ
КОНПИ следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на ВТАС дължимата за въззивното производство държавна такса в размер 753
лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 144/ 28.06.2024 г. по гр.д. № 120/ 2022 г. по описа
на ОС – Габрово.
ОСЪЖДА Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на
незаконно придобито имущество гр.София, Булстат *********, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС дължимата за производството
държавна такса в размер на 753 /седемстотин петдесет и три/лв.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
връчване на препис от него на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7