№ 52
гр. Ямбол, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, I ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Росица Ст. Стоева
Членове:Калина Г. Пейчева
Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Пенка Г. Узунова
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Въззивно гражданско дело
№ 20222300500032 по описа за 2022 година
Производството пред Окръжен съд - Ямбол е по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.В.С. от гр.Ямбол ЕГН ********** чрез адв. Д.
П. от АК-Ямбол, съдебен адрес гр.Ямбол, ул. "Жорж Папазов" №5, ет.2, кантора №1 против
Решение №383/01.12.2021 г., постановено по гр.д.№840/2021 г. по описа на РС-Ямбол, с
което съдът е разпределил ползването на недвижим имот, представляващ дворно място с
площ от 364 кв.м., поземлен имот с идентификатор №87374.556.184 по ККР на гр.Ямбол, с
административен адрес гр.Ямбол, ул. "Феризович" №6-8. С посоченото решение съобразно
предложения вариант на съдебно-техническа експертиза първостепенният съд е определил
за ползване на Д.П.Д. с ЕГН ********** и Р.Н.А. ЕГН ********** чрез пълномощника им
адв. В. от АК-Ямбол площ от общо 128 кв.м., оцветена в червено по приподписаната от съда
скица, неразделна част от решението, а на въззивника Т.С. е определена за ползване площ от
135 кв.м., оцветена в зелено по приподписаната от съда скица, неразделна част от
решението. С решението е оставено без уважение искането на въззивника Т.С. и
въззиваемите Р.А. и Д.П. за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Жалбоподателят изразява недоволство от направеното разпределение на процесния
недвижим имот и оспорва първоинстанционното решение с мотивирано в подробни
съображения становище за неговата неправилност. Окачествява като неправилен
възприетият подход в оценъчната дейност на съда, който е формирал преценка за
извършване на разпределението изолирано, единствено на базата на съдебно-техническата
експертиза, като необективно е разчел и интерпретирал доказателственото отношение на
1
останалите събрани писмени и гласни материали. Заявява се несъгласие със съдебната
оценка за фактическа ирелевантност на съществуващата ограда, разделяща дворното място
на две части, т.к. всяка част има самостоятелен вход откъм улицата - един за въззивника и
друг за въззиваемите и това обективно положение съществува от 1967г. Изтъква се, че така
разпределеното право на ползване в съдебното решение противоречи и е несъвместимо с
наличието на тухлената ограда, изпълняваща и функция на постройка за съхранение на
дърва. Възприетият модел на разпределение в решението създава затруднения за въззивника
и семейството му, тъй като практически налага преминаване през същия вход с навлизане в
частта от двора, разпределена за ползване на въззиваемите. Навежда се, че съдът се е
отклонил от дължимата правна оценка на доказаното доброволно реално разпределение на
ползването на дворното място, функция на което е построяването на оградата. Съдът не е
изследвал задълбочено основанието за несъразмерността в оформените части за реално
ползване с оглед твърдението на жалбоподателя за извършени за негова сметка ремонтни
дейности на общите части и изграждане на канализационна инсталация на построената в
дворното място жилищна сграда. За регулирането на отношенията по реално ползване на
дворното място се твърди да е сключен неформален договор с въззиваемата Д.Д. през
2018г., чиито условия са били приети и изпълнявани и от въззиваемата Р.А.. Настоява се по
същество ЯОС да отмени атакуваното решение и да постанови ново, с което да извърши
разпределение на ползването съгл. приложената в СТЕ комбинирана скица №1, като отчете
значението на реално разпределеното ползване на процесния недвижим имот от 1967 г. до
момента. Отправено е искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Д.П.Д. и Р.Н.А., чрез
пълномощника адв.С.В. от АК-Ямбол, отразяваща позицията на страните за
материалноправна законосъобразност на оспореното решение и пълноценна обоснованост
на крайните правни изводи предвид изчерпателния анализ на доказателствената
съвкупност. Сочи се, че решението, с оглед доказателствената му опора в СТЕ, е с
насоченост да отстрани накърненото упражняване в пълен обем правото на собственост на
една група съсобственици /въззиваемите/, носители на 1/2 ид.ч. от собствеността върху
гореописания имот и реално ползващи 165 кв., докато въззивникът разпростира
нерегламентирано ползване върху 199 кв. м. от същия имот. Твърди се, че неоснователно
при липса на своевременни възражения срещу кредитираната от съда СТЕ, въззивникът
оспорва извъшеното въз основа на нея разпределение, законна последица на което следва да
бъде премахване/преместване на оградата. Очертава се като непротивопоставим на
правоустановяващото действие на решението, гарантиращо реалното и цялостно
упражняване правата на въззиваемите съсобственици, доводът за съхраняване на оградата
заради нейната разделителна функция. В подкрепа на верността на този аргумент са
формирани съждения относно липсата на нормативна тъждественост на оградата с
предписаните от закона юридически белези на постройката, в контекста на което е и
формулираната позиция за неприложимост в конкретния случай на забраната за промяна във
фактическото положение досежно сгради в съсобствен имот. В заключение се апелира ЯОС
2
в обсега на възложената му компетентност да потвърди първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно, която позиция е съпътствана с искане за присъждане на
разноски пред въззивната инстанция.
В о.с.з. въззивникът, чрез пълномощника му адв. П. заявява позиция, че поддържа
въззивната жалба по подробно изложените в нея съображения и моли съдът да отмени
атакуваното решение като неправилно и да постанови ново ,с което да определи начина на
разпределение на ползването съобр. комбинирана скица 1 от заключението на СТЕ.
Настоява за присъждане в полза на въззивника на направените по делото разноски,
Въззиваемата страна, чрез адв.С.В., редовно преупълномощена настоява въззивната
инстанция да потвърди като законосъобразно и правилно първоинстанционното решение,
ведно с искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Съдът, като извърши внимателен прочит и оценка на събраните доказателства поотделно и в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, и като взе предвид възраженията и твърденията на
страните, намира за установена следната фактическа обстановка:
Въззиваемите Д.Д. и Р.А. се легитимират като собственици на 1/2 ид.ч. от дворно място с
площ 370 кв.м., находящо се в гр. Ямбол, ул. "Феризович"№6, въз основа на Нотариален акт
№73, том 1, рег. №531, дело №67 от 14.02.2005 г. , материализиращ договор за покупко-
продажба на ид.ч. от дворното място, заедно с 1-ви етаж от масивна жилищна сграда при
застроена площ 95 кв. м., изградена в дворното място. Въз основа на удостоверение за
наследници въззиваемата Д.П.Д. наследява по закон като съпруга, а въззиваемата Р.Н.А.
наследява по закон като дъщеря, починалия на 26.01.2018 г. Н.Г.Д..
Съгласно представена по делото скица на поземлен имот №15-576044-03.07.2020 г. на
СГКК-гр.Ямбол за поземлен имот с идентификатор 87374.556.184, отразяваща последно
изменение на КК и КР, засягащо поземления имот от 03.07.2020 г. ,същият е с площ 364 кв.
м., с трайно предназначение на територията- урбанизирана, с начин на трайно ползване-
средно застрояване /от 10 до 15 м./, без предишен идентификатор, с номер по предходен
план 5993. Според скицата върху имота попадат 1.сграда 87374.556.184.1, със застроена
площ 97 кв. м., бр.етажи -2, с предназначение "жилищна сграда -многофамилна", 2. сграда
87374.556.184.4 със застроена площ 7 кв. м. , с 1 бр. етажи, с предназначение "друг вид
сграда за обитаване", 3. сграда 87374.556.184.5 със застроена площ 9 кв. м. , с 1 бр.етажи, с
предназначение "друг вид сграда за обитаване", 4. сграда 87374.556.184.6 със застроена
площ 3 кв. м. , с 1 бр. етажи, с предназначение "друг вид сграда за обитаване", 5. сграда
87374.556.184.7 със застроена площ 59 кв. м. , с 1 бр. етажи, с предназначение "постройка
на допълващо застрояване."
По делото е приобщена покана от въззиваемите Д. и А. до въззивника С., съгл. която според
данни от проведено заснемане на имота, заедно със застрояването и загражденията в него,
ответника /въззивник/ използва 199 кв. м. ид.ч., а ищците /въззиваеми/ 165 кв. м. ид.ч. ,
което обективно положение на съответства на равните дялове в размер на 1/2 ид.ч. от
съсобствения имот с площ от 364 кв.м. В поканата се съдържа отправено искане към
3
въззивника да се яви на 02.04.2021 г. в кант. на адв. С. в гр. Ямбол за сключване на
нотариално заверен договор за разпределение правото на ползване на съсобствения
недвижим имот на страните в съответствие с квотите им от по 181, 50 кв. м. /1/2 ид.ч. от
дворното място/ и съобразно отразена в червено граница в приложена "Схема-предложение
за разпределение правото на ползване в поземлен имот с идентификатор №87374.556.164 по
КК на гр.Ямбол". Отправят искане към въззивника да освободи цялото лице на жилищната
сграда откъм ул. "Феризович" и да премахне съществуващото ограждение съобразно
предвижданията в графичната част на проведено заснемане. Приложения, неразделна част
от поканата са: Обяснителна записка от инж.Г.И., извършил ортфото заснемане на
процесния поземлен имот и "Схема-предложение за разпределение правото на ползване в
поземлен имот с идентификатор №87374.556.164 по КК на гр.Ямбол. Видно от известие за
доставяне, поканата, ведно с приложенията е била връчена лично на въззивника на
04.03.2021г.
Въз основа на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №48, том 1, рег.
№683, дело46/2018 г. Т.В.С. се легитимира като собственик на 1/3 ид..ч. от дворно място с
идентификатор №87374.556.164 по КК на гр.Ямбол, с площ 364 кв. м. по скица, с
административен адрес: гр.Ямбол, ул. "Феризович" №6-8,както и 4/6 ид.ч. от втори етаж на
построеното в това дворно място жилищна сграда.,представляваща самостоятелен обект в
сграда-жилище, апартамент, с площ 90, 40 кв.м., ведно със съответните проценти ид.ч. от
общите части на сградата и 1/3 ид.ч. от таванско помещение с площ 97 кв. м. и от избено
помещение с площ 33, 44 кв. м.
Въз основа на нотариален акт за собственост на недвижим имот № 112, том 5, рег. № 7910,
дело № 660/20.11.2020 г. на въззивника Т.В.С. и М.А.С.а въз основа на обстоятелствена
проверка и съгласно чл.587, ал.2 и чл.79 ЗС са признати за собственици по давностно
владение на недвижими имоти, находящи се в гр. Ямбол, на ул. "Феризович"№8, в ПИ с
идентификатор № 87374.556.184 по КК на гр. Ямбол, постройка за допълващо застрояване с
площ от 37. ЗЗ кв. м., представляваща самостоятелен обект в сграда- гараж с идентификатор
№ 87374.556.184. 7. 1, разположен на първи етаж в сграда с идентификатор №
87374.556.184. 7 и постройка на допълващо застрояване, с площ от 21. 40 кв. м.,
представляващ самостоятелен обект в сграда-друг вид самостоятелен обект в сграда с
идентификатор № 87374.556.184. 2, разположен на първи етаж в сградата с идентификатор
№ 87374.556.184. 7.
С нотариален акт за дарение № 184, том 1, дело 319/1992 г. М.Ч. и Р.А. дарили на
племенника си Т.В.С. 1/6 ид. ч. от дворно място, цялото от 350 кв. м. по НА и 374 кв. м. по
скица и удостоверение, както и 2/6 ид. ч. от втори етаж на построената в това дворно място
жилищна сграда, както и прилежащите му избено и таванско помещение.
От инкорпорираните по делото гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Г.Л. се
установява, че свидетелят, съсед на страните, от момента на закупуване на имот на
ул.:Феризович" №6 през 1994 г. е заварил оградата, разделяща дворното място на две части,
както и постройките към къщата, като оттогава не са предприемани промени. Разделените с
4
тухлената ограда части от терена от едната страна се ползвали от въззиваемите, а от другата
страна, частта от поземления имот била ползвана от Т.В.. Заявява, че с нанасянето на новите
собственици, които закупили имот през 2003-2004 г., не е имало претенции относно
разпределеното ползване на имота. Посочва, че единствено той и въззивника Ташко поели
разходите по покрива на къщата и по изграждането на канализацията на първия и втория
етаж, без участието на въззиваемите.
По делото е кредитирана като обективна и качествено и обосновано формираща отговори по
поставените въпроси изслушаната съдебно-техническа експертиза, която не е била оспорена
от страните. В констативно-съобразителната част е отразено, че ищците по делото се
легитимират като собственици по наследство на 1/2 ид. ч. от имот № 87374.556.184 с площ
364 кв. м., при което квотата им на съсобственост при режим на ползване съответства на
182 кв. м. от имота. Ответната страна Т.С. се легитимира като съсобственик на 1/2 ид. ч. от
имот № 87374.556.184 по КККР на гр. Ямбол, при което квотата му на съсобственост при
режим на ползване се равнява на 182 кв. м. от имота. В комбинирана скица № 1 в.л.
обособило използваните от страните площи в незастроената /с основната жилищна сграда/
част от дворното място, което било общо 263 кв. м. В комбинирана скица № 1 е показано, че
въззиваемите по делото ползвали самостоятелно 109 кв. м. (щрихована с червен цвят част), а
въззивника ползвал самостоятелно 154 кв. м. (щрихована със зелен цвят част).
Аргументирано е становище за отсъствието на варианти за абсолютно уравняване на
ползването на имота, според квотите на съсобствеността ( по 1/2 ид. ч.), поради комплекс от
фактори с фактическо естество като: начина на застрояване на дворното място; сравнително
малкия му размер; недостатъчното лице към улицата. Обсъдено е, че за уравняване на
площите за ползване е нужно половината от разликата в използваните от страните площи- от
45 кв. м., или 22. 5 кв. м. да преминат от въззивника към въззиваемите-ищци. В
комбинирана скица 2 е илюстрирана единствената възможност за максимално намаляване
разликата в ползваните площи- с червена проектна линия, което практически представлява
непълно уравняване (само 19 кв. м. предаване на площ ползвана от ответника към ищците,
при необходими за пълното уравняване 22. 5 кв. м). Този вариант е съгласуван с изисквания
в ЗУТ за минимален размер за достъп до улица (3м.), чието осигуряване е задължително за
нормалното ползване на имота, като с него се обезпечава ползването на 178. 5 кв. м. за
въззиваемите ( 128 кв. м. от дворното място и 1/2 от площта на основната жилищна сграда
50. 5 кв. м.) и 185. 5 кв. м. за въззивника ( 135 кв. м. от дворното място и 1/2 от площта на
основната жилищна сграда-50. 5 кв. м.).
В изслушването си пред първата инстанция в.л. потвърдило изготвеното заключение, като
пояснило, че е разгледало имота на място и в двете части, в червено и зелено на скицата
имало тухлена, масивна преграда, стена, която не била много висока и видимо било отдавна.
При така установяващата се от доказателствената наличност фактическа обстановка,
стриктно съблюдавайки императивните процесуални предписания на чл.12 и чл.235, ал.2
ГПК, ЯОС достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима като депозирана в рамките на преклузивния срок по чл.
5
259, ал. 1 ГПК от активно легитимирано лице, страна в производството по делото, с правен
интерес от атакуване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
Разпоредбата на чл. 269 ГПК очертава пределите на контролните правомощия на въззивната
инстанция, която се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта
му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничена от наведените в жалбата
възражения. ЯОС установи, че атакуваното първоинстанционно решение е валидно като
постановено от законен състав, в сферата на правораздавателната му власт, в изискуемата
форма, и с определеното съдържание. Същото е допустимо в обжалваната част, а по
същество е правилно и следва да бъде потвърдено при следните съображения:
Очертаният в исковата молба петитум, позволява да бъде оценена като правилна
определената от ЯРС правна квалификация на иска по чл. 32, ал.2 ЗС , регламентираща
съдебна намеса в производство по спорна съдебна администрация на гражданско
правоотношение между съсобственици по повод служене с общата вещ тогава, когато не
може да се вземе решение по управлението на общата вещ, респ. нейното ползване, или
когато взетото решение води до увреждането на вещта. В Тълкувателно решение
№13/10.04.2013 г. на ОСГТК, ВКС е указано, че разпоредбата на чл.32, ал.2 ЗС гарантира
процесуалната възможност за инцииране на производство за разпределение ползването на
съсобствената вещ, от който и да е от съсобствениците и в двете визирани в разпоредбата
хипотези: „ако не може да се образува мнозинство” или „ако решението на мнозинството е
вредно за общата вещ”. Дефинитивните рамки на законовата хипотеза "невъзможност да се
образува мнозинство" по смисъла на чл. 32, ал. 2 ЗС са пояснени разширително: когато
изобщо няма решение на мнозинството за използването на общата вещ, така и когато
решението на мнозинството накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с
вещта и така излиза извън правомощията на мнозинството, поради което такова решение
няма правно действие (аргумент от чл. 31, ал. 1 ЗС)
В това производство съдът е натоварен и овластен да установи наличието на съсобственост
между страните и квотите им в съсобствеността. Целта на производството е да се замести
липсващото или вредно решение на мнозинството,която е постижима чрез съдебно
разпределяне на ползването, приведено във възможно най-пълно съответствие с
действителните права на страните в съсобствеността и синхронизирано с критериите за най-
висока целесъобразност при използването на вещта.
В настоящия случай първостепенният съд е постановил разпределяне на ползването на
поземления имот с площ 364 кв. м. изцяло съобразно комбинирана скица № 2 към
предложения вариант на заключението по СТЕ - 128 кв. м. от дворното място и 1/2 от
площта на основната жилищна сграда 50. 5 кв. м. за въззиваемите и 135 кв. м. от дворното
място и 1/2 от площта на основната жилищна сграда-50. 5 кв. м. за въззивника. В подкрепа
на целесъобразността на това правно разрешение са приведени аргументи за максималното
му съответствие с квотите на страните в съсобствеността, при отчитане на съществуващите
в дворното място постройки и начина на тяхното ползване, в т.ч. осигуряването на достъп
6
до тях на ползващите ги страни,отчетено е разположението на ползваните от страните
входове към основната масивна жилищна сграда, както осигуряването на излаз на улица за
всички съсобственици и запазване на минимален достъп от 3 метра на ползвателя ответник,
съобр. изисквания на ЗУТ.
За да постанови решението си районният съд е установил, че страните са
съсобственици на по 1/2 ид. ч. от дворното място, както и индивидуални собственици на
етаж от двуетажната жилищна сграда, съответно въззивникът на втори, а въззиваемите на
първи. Не се спори и по начина на придобиване от страните на собствеността на парцела и
съответните сгради, построени в него. Безспорни за страните по делото са обстоятелствата
относно площта на съсобствения имот, квотите на всяка една от страните в съсобствеността,
както и видът, площта и правото на индивидуална собственост върху изградените в имота
постройки. Не е спорно и функциониращото фактическо разпределение до постановяване на
решението чрез разделянето на дворното място с построената в него тухлена ограда,
осъществяваща незадоволително за въззиваемите регулиране на режима за ползване на
съсобствения ПИ -109 кв. м. (щрихована с червен цвят част в комбинирана скица №1 към
СТЕ), а за въззивника -154 кв. м. (щрихована със зелен цвят част от скица №1 към СТЕ).
Повдигнатите в жалбата възражения, по естеството си преповтарят направените с отговора
на исковата молба и веднъж са ангажирали съдебното внимание на първата инстанция, в
който контекст следва да бъдат класифицирани като възражения за неправилно приложение
на материалния закон. Направените със жалбата оплаквания маркират следните спорни
положения: че постановеното със съдебното решение разпределение предпоставя
преместване или премахване на масивна ограда с цел ново обособяване на двата дяла, което
е недопустимо поради специфичното й фунционално предназначение, свързващо се със
забраната за премахване или разрушаване на постройки; твърденията за доказателственото
значение на оградата за отдавна извършено доброволно разпределение на реалното ползване
/от 1967 г./, , за произтичащо от постановеното съдебно разпределение неудобство за
въззивника- да влиза от улицата в двора през входната врата, която остава в частта,
разпределена за ползване на въззиваемите, спорно по делото е и, че между въззивника, от
една страна и въззиваемата Д.Д. и наследодателя на втората въззиваема Р.А. е
съществувало устно споразумение за разпределение ползването на имота и произтичащите
възражения за липсата на предписана от закона форма за неговата действителност.
Първостепенният съд е приел, че моделът на разпределение режима на ползване в скица
№2, неразделна част от заключението, е най-удобният и равностоен вариант за двете страни,
съизмерим с притежаваните идеални части от имота и собствеността върху постройките
изградени в него. Смисълът вложен в легалното понятие „служене с общата вещ” означава
прякото й използване съвместимо с нейното нормално предназначение, без да се уврежда
субстанцията й или да се накърняват свойствата й. Това пояснение е наложило разбирането
в трайно установената и обвързваща съдебна практика по чл.290 ГПК /решение № 409 от
26.05.2010 г. по гр.д. № 224/2009 г., ВКС, І г.о, решение №59/04.03.2009г. по гр.д.
№67/2008г. на ВКС, ІІ ГО; решение №303 от 15.05.2009г. по гр.д. №427/08г. на ІІ ГО, че при
7
съдебно администриране на граждански правоотношения по реда на чл.32, ал.2 ЗС е
недопустимо създаването на изменения в завареното фактическо състояние и
предназначението на вещта, с оглед което съдът няма право да предписва или взема
предвид, каквито и да било бъдещи преустройства с цел обособяване на отделни дялове за
ползване. По релевираното в жалбата възражение относно неудобството за въззивника от
влизането през досега използвания вход откъм улицата, но вече попадащ в площта,
разпределена на въззиваемиите: В решаващата си дейност районният съд стриктно се е
придържал, към произтичащите от предназначението на производството по спорна съдебна
администрация по чл.32, ал.2 ЗС контролни правомощия. В кредитираната от съда и
неоспорена от въззивника СТЕ, изобщо не фигурира графично обозначение на досега
съществуващия вход към дворното място, а оспорвания и възражения за неудобното му
разположение при ново обособяване на ползваните дялове изобщо не са били поставяни на
съдебното внимание при обсъждане на вариантите за разпределение съгл. скица №2,
неразделна част от заключението. Поради това отправеното в тази насока възражение едва
във въззивното производство, и във форма на оплакване за материалноправна неправилност
на атакуваното решение, по своя практически обхват и съдържание съставлява опит за
недопустимо разширяване пределите на дължимия въззивен контрол, тъй като предпоставка
за разглеждането му е детайлизиране на пропуска в СТЕ чрез обозначаване
местоположението на фактически използваните входове към дворното място. Имплицитно
включеното във възражението искане в същността си е ориентирано към допълване на
доказателствената дейност и, заявено едва в стадия на въззивната проверка, не може да
компенсира неизползваните възможности за своевременната процесуална активност по
попълване на доказателствени непълноти.
На следващо място, доводът за несъвместимост между съдебно постановеното
разпределение съгласно скица №2 от СТЕ и запазването на оградата е получил качествен
отговор в първоинстанционното решение. Отчетена е доминиращата роля на гарантираното
от закона осъществяване в пълен обем на правото на съсобствениците. Проведено е
практическо разграничение между разясненията в / решение №303 от 15.05.2009г. по гр.д.
№427/08г. на ІІ ГО, Решение № 1225 от 30.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 4788/2007 г., I г.
о., ГК / , които извеждат извън обхвата на производството по реда на чл.32, ал.2 ЗС
съдебната намеса, предписваща форма на промяна във фактическото състояние,и нейното
конкретно проявление- премахването или преместването на съществуващите постройки /със
стопанско или обслужващо предназначение/, от същността и характера на оградата,
служеща като преграждение, обособяващо двата дяла от незастроената част на дворното
място. Следователно, тухленият зид по своите обективни характеристики не представлява
постройка, и неговото евентуално преместване, /въпрос, изначално стоящ извън предмета на
настоящото производство/, не изисква значително пресутройство в завареното фактическо
положение. Валидни и за настоящия случай са указаните в Определение № 446 от 3.07.2014
г. на ВКС по гр. д. № 1046/2014 г., I г. о., ГК разграничителните белези между хипотези, при
които се предвиждат преустройства в сгради или изменение и премахване на съществуващи
строежи – предмет на иск по чл.109 ЗС и законовите рамки на правомощията на съда по
8
администриране на граждански правоотношения по повод служене с обща вещ, по
конкретното дело- по разпределение на ползваните площи от незастроена част на дворно
място, целящо предотвратяване бъдещо накърняване на субективните права в
съсобствеността. С оградата въззивникът е ограничил достъп до част от дворното място,
принадлежаща на въззиваемите, която е приобщил към собствения си дял от двора. При
това положение и като взе предвид, че страните не са изразили съгласие разпределението на
ползването да бъде извършено по съществуващата ограда, /в която хипотеза въззивникът би
ползвал по-голям от полагащия му се дял и заплащал обезщетение на въззиваемите, а
последните биха ползвали по-малка част в сравнение с дела им в съсобствеността/, съдът
намира за най-целесъобразно разпределението да бъде извършено съобразно скица №2 от
СТЕ на инж. Ж.Ж..
Първостепенният съд е приел за недоказано възражението на въззивника, че установеното
реално разделение на дворното място чрез масивния зид датира от 1967 г. по неформално
споразумение с различните съсобственици през годините. За недоказано е прието, че през
2018 г. бил сключен устен договор за реалното разпределение на правото на ползване на
дворното място с въззиваемата Д.Д. и Н.Д. /нейн съпруг и наследодател/, като
несъразмерността в ползваните дялове в полза на въззивника била компенсирана с поето от
него задължение за заплащане на ремонти по общите части и изграждане на канализация на
жилищната сграда. В решение №97/09.07.2013 г. по гр.д.№866/2012 г. на ВКС е прието: „
Ползването на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено между
съсобствениците с договор, сключен между тях; по решение на мнозинството, притежаващо
повече от половината на вещта или с решение на съда по чл. 32, ал.2 ЗС. С договор
съсобствениците могат да разпределят ползването помежду си при условия, каквито
намерят за добре. Този договор ги обвързва докато трае съсобствеността, но може да бъде
изменен от тях във всеки момент по взаимно съгласите. Когато такова не може да бъде
постигнато, съсобствениците не могат да искат от съда да преуреди уговореното
разпределение по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, освен ако не са се променили съществените
обстоятелства, с оглед на които е било постигнато съгласието.“ Настоящият състав също
счита, че разпределение на ползването на недвижимия имот не е било извършено по нито
един от възможните способи - договор между съсобствениците, решение на мнозинството
или със съдебно решение. Въззивната инстанция не се наема да оспорва прокламираното в
жалбата принципно положение, че договорът за разпределение на ползване между
съсобственици е неформален по своя характер, като писмената форма е единствено
инструментарна и обслужва доказателствения процес. Преценени по своята структура и
информационен капацитет показанията на доведения от ответника свидетел не установяват
наличие на сключен между съсобствениците устен и безсрочен договор
за разпределение на ползването на съсобствения имот, а придават осведоменост относно
завареното положение през 1992 г. на ползване на дворното място от комшиите -от двете
страни на изградения зид, и потвърждават по неопределен начин убеждението за постигнато
в миналото съгласие между дядовците на страните, положението да се запази в този вид.
Свидетелят Л. отрича да му е известно за конкретна по съдържание уговорка между
9
въззивника Т.С. и двете въззиваеми, първият да получи по-голямата част от двора за
ползване за сметка на заплатени от него разходи за ремонт на общите части. Събраните
гласни доказателствени средства не предоставят несъмнена доказателствена опора на
твърдението за постигнатото съгласие, изчерпвайки точните параметри
на разпределението на дворното място. Макар и неформално, за да може споразумението да
породи правно действие, волята на съсобствениците трябва да бъде ясно изразена, като
решението им относно реалното ползване на съсобствената вещ, следва да обхване, кой от
съсобствениците, коя част от имота ще ползва, как се индивидуализира и отграничава тази
част. В противен случай, поради своята неопределеност, то би било неизпълняемо, което е
равнозначно на липса на разпределение. Несподелимо за въззивния съд е и възражението, че
въззиваемата Р.А. е приела условията на твърдяния неформален договор за разпределение
на ползването, доколкото същата знаела за фактическто съществуване на оградата и не се
противопоставяла. Този извод е неправилен, тъй като знанието за съществуване на
фактическо ограничение за упражняване в пълен обем на правото за ползване,
съответстващо на квотата в съсобствеността, не генерализира извод за неформално съгласие
на съсобственика за ограничаване на правото му на ползване на съсобствения имот. В
случая по гореобсъдените съображения ЯОС отхвърля възражението, за предходно
съществувало договорно регулиране на процесните отношения във вр. с ползването на
дворното място като недоказано и неоснователно
Правилно РС-Ямбол е отграничил като неотносима към предмета на спора претенцията за
престирани от въззивника средства за изграждане на подобрения в общите части на
жилищната сграда, доколкото в т.2 ТР №13/10.04.2013 г. на ОСГТК, ВКС ясно е очертана
рамката на произнасяне в производството по чл.32, ал.2 ЗС. А именно, съдът във всички
случаи изследва, дали е налице съсобственост между страните и какви са квотите им в
съсобствеността, като той не може да откаже да разгледа единствено релевантните към
предмета на спора техни възражения и доводи като напр. възраженията относно правата им
в съсобствеността, представляващи по съществото си преюдициални спорове за
собственост.
Въззивният съд намира, че постановеното с обжалваното решение разпределение на
ползването на процесния поземлен имот, основано на скица №2 към СТЕ на в. л. инж. Ж.Ж.,
прието в съдебно заседание на 12.11.2021 г., е съобразено с изискванията, прокарани в
трайната практика на ВКС и предоставя най-целесъобразният вариант, осигуряващ
максимална еквивалентност с квотите на страните в правото на собственост върху дворното
място, с особеностите на имота по начин, който позволява всеки от съсобствениците да има
самостоятелен достъп до жилищната сграда, като в дела на всеки един от тях са включени
сградите, притежавани от него, така че същият да може да има достъп до тях и да ги ползва
безпрепятствено. Предимството на този начин на разпределяне на ползването на имота е
освен постижимото най-точно съответствие с квотите на страните в съсобствеността, но и в
максималното запазване на действителното фактическо положение, при което застроените
площи се ползват реално само от съответния съсобственик, притежаващ индивидуалното
10
право на собственост върху сградата и постройките. В този смисъл са и установените
устойчиви критерии в Решение № 1798/29.11.99 г. по гр.д. № 584/99 г. на ВКС, IV г.о и
Решение № 1603/11.10.99 г., по гр. д. № 395/99 г. на ВКС, IV г.о., според които, когато в
общото дворно място всеки от съсобствениците притежава в индивидуална собственост
отделен жилищен обект, разпределението на ползването на терена следва да обезпечи
осигуряване на всеки съсобственик на достъп до жилището му и до складовите помещения
към него; дял от мястото, съответстващ на притежаваните идеални части; излаз на улицата
за всеки дял. РС-Ямбол, на база СТЕ е отчел значението на застроената площ при
определяне на дела на всеки един от съсобствениците, като земята под постройките е приета
за пряко, непосредствено използвана от всяка от страните, в каквато насока е единната
практика на ВКС (Решение № 430 от 03.04.2012 г. по гр.д.№ 1565/2010 г. на ВКС, I г.о,
Решение № 13 от 11.02.2010 г. на ВКС по гр.д. № 4452/2008 г., III г.о., ГК и Решение № 301
от 11.12.2013 г. на ВКС по гр.д. № 4920/2013 г., I г.о.)
С оглед изхода на делото и предвид спецификата на производството по спорна съдебна
администрация и взаимният интерес на двете страни от постановяване на съдебното
решение приложение намират указанията в Решение № 275/30.10.2012 г. по гр.д. №
444/2012 г., ВКС, ІІ г.о. Страните са задължени да понесат такава част от разноските,
включващи заплатени такси и възнаграждения за назначени от съда технически експертизи,
съответстващи на размера на дела им в съсобствеността, а относно заплатените
възнаграждения за адвокат, разноските следва да останат за всяка страна в обема, в който са
направени. При обжалване отговорността за разноски се разпределя по общите правила и се
понася от страната, чиято жалба е отхвърлена или срещу която жалбата е уважена, освен
когато ответната по жалбата страна не е дала повод за обжалването и признае
основателността му, в който случай и при обжалването разноските се разпределят както в
първоинстанционното производство. В случая по арг. на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на
въззивника следва да бъдат възложени извършените от двете въззиваеми разноски за
производството пред ОС-Ямбол в размер на 800 лв. , съставляващи заплатен адвокатски
хонорар.
Мотивиран от горното, Ямболският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА №383/01.12.2021 г., постановено по гр.д. №840/2021 г. по описа
на РС-Ямбол, 16-ти състав.
ОСЪЖДА Т.В.С. с ЕГН **********, да ЗАПЛАТИ на Д.П.Д. с ЕГН: ********** и
Р.Н.А. с ЕГН: **********, направените съдебно- деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 800 лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
11
Членове:
1._______________________
2._______________________
12