Решение по дело №1582/2018 на Районен съд - Провадия

Р Е Ш Е Н И Е

 

№     / 17.10.2019г. , гр. ******

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи състав, в открито заседание, проведено на 12.09.2019 година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д. МИХАЙЛОВ

 

при участието секретаря И. В., като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 1582 / 2018г. по описа на Провадийски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 4 от ЗЗДН и е образувано по молба на Д.С.Р., ЕГН ********** за постановяване на мерки за защита срещу А.К.А. – лице, с което молителката  живеела на семейни начала, с представената декларация по чл.9 от ЗЗДН, с която се иска постановяване на мерки за защита по ЗЗДН, за извършено от ответника домашно насилие на 01.12.2018г.

Молителката излага, че тя и А. живели на семейни начала, като от връзката си имали едно дете. Раздялата им настъпила през януари 2018г., като от този момент А. започнал да упражнява спрямо Р. психически тормоз под формата на непрестанни звънения по телефона и изпращане на съобщения с нецензурно съдържание, обиди  и плашещи заплахи.

Последният акт на домашно насилие бил извършен от ответника през нощта на 01.12.2008г. срещу 02.12.2018г. в гр.******, където Р. била отседнала в къща за гости „К.“, като за периода от 22,30 часа да 01.12.2018г. до около 07,30 часа на 02.12.2018г. А. й звънял непрекъснато от два телефонни номера и в случаите, когато не го блокирала, той я псувал по телефона, като я наричал „мишка“, „шматка“, „майка жалка“, „лайнарчо“ и „гнида“

Молителката иска спрямо А. да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие на основание чл. 5 ал.1,т.1, т.3 и т.5 – да се въздържа от извършване на домашно насилие, да му се забрани да доближава молителката, жилището, което обитава, местата й за социален отдих и контакт, както и задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми.

В съдебно заседание, молителката, редовно призована, се явява лично и с надлежно упълномощен процесуален представител и поддържа молбата.

Ответникът, редовно призован, се явява с процесуален представител, оспорва подадената молба по ЗЗДН и изложените данни в сезиращата съда молба за осъществено от него на 01.12.2018г. насилие.

Съдът, след преценка на становищата на страните и събрания по делото доказателствен материал по реда на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В приложена към делото молба-декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, молителката декларира извършен спрямо нея от ответникът акт на домашно насилие на посочената дата 01.12.2018г.

Представено удостоверение за раждане на детето В. А. А., от което се вижда, че ищцата и ответника са родители на детето.

В хода на делото, с оглед установяване на твърденията по молбата, по искане на молителката са ангажирани и гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите Н. П.Й. и В. Е. С. и от страна на ответника на свидетелите А.Г.А., Г.К.А. и Й.А.Д..

Видно от показанията на св. Н. П.Й. /живеещ на семейни начала с ищцата/ на въпросната дата отседнал с Д. в хотел „К.“ в гр.****** и както си стояли, към 22,00 часа започнал да му звъни ответника. След това започнал да звъни на Д., като отправял обидни думи и заплахи. Според св.Й., ответникът ги е предизвиквал да слязат пред хотела за саморазправа. Твърди, че А. се качвал на етажа с още три момчета и в телефонен разговор е казал дори в коя стая се намират. Притеснявал и собствениците на хотела. Тези действия на ответника продължили до 04,30 ч., като на сутринта, когато си тръгнали установили, че колата на Д. е надраскана.

В съдебно заседание заявява, че е завел НДЧХ срещу А. в РС-****** за престъпление по чл.146, ал.1 от НК извършено на същата дата. Също така заявява, че във въпросната вечер детето на Д. не е било с тях в хотелската стая и не знае кой се е грижил в този момент за него.

В хода на делото бе разпитана и свидетелката В. Е. С., от показанията на която става ясно, че за въпросния инцидент е разбрала едва на следващата сутрин, когато получила на телефона си снимка на тяхната кола. От съпруга си и близки разбрала, че предната вечер А. е звънял на всички за да им каза, че Д. е излязла вечерта с друг мъж. Думите, които А. бил изрекъл срещу Д. и св.Н. Й. е възприела от тях. Разказва за множество предишни случки в които ответника е обиждал и се е заканвал на ищцата, но свидетел на действията на А. във въпросната вечер, не е била.

Съдът изцяло приема показанията на тези двама свидетели, тъй като единият е бил с ищцата във въпросната вечер, а другата е нейна майка и нормално случващото да й е ставало достояние.

Свидетелят Й. обаче имал отношения с ищцата, като от известно време живеели заедно и поради тази причина съдът счита, че неговите показания не следва да се кредитират. Налице са и доказателства и затова, че от негова страна е заведена частта тъжба срещу ответника за престъпление извършено на същата дата по същото време, поради което съдът счита, че показанията на този свидетел не би следвало да се ценят, като обективни.

Що се касае до показанията на св.С., същата не е била свидетел на инцидента, а е добила представа за случилото се от нейната дъщеря и близки и роднини. Поради тази причина съдът счита, че същите не би следвало да бъдат кредитирани.

В хода на делото бе разпитан св.А.Г.А., от показанията на който става ясно, че познава страните по делото и по-специално ответника от много малък, а Д. от както е с него. Имали общо дете на 2.5 год. - момиче. Знае, че в момента са в много лоши отношения, като Н.не е виждал детето от 1.5 год., защото Д. не му давала да го вижда.

За въпросната дата твърди, че е бил на рожден ден на баща си заедно с А., който се обадил на Д. за да се интересува за детето. Тя му отговорила, че това не го интересува и няма да му го даде, както и, че в този момент е навън и въпреки това няма да му даде детето, след което му затворила телефона.Според св.А. е имало и псувни от страна на ищцата. А. звънял и на бащата на Д. за да се интересува за детето.

Рожденият ден започнали да празнуват около 7.00 часа вечерта в тях в гр. В., като А. преди него и преди да се обади на Д. не бил употребявал алкохол. Действително А. се е бил обадил на Д. и това е било, защото се притеснил за детето. 

Пряк свидетел на инцидента не е бил, но разказва за много случаи в които е ставал свидетел на това, как Д. не му дава детето и го е блокирала от всякъде, от телефони, социални мрежи и други с цел да ограничи достъпа му до детето.

Свидетелят Г.К.А.-брат на ответника заявява в съдебно заседание, че страните по делото имат много лоши отношения. Повече от 1 г. не живеели заедно. Преди това живеели в ******, в дома на Д. и от както са се разделили А. не е виждал детето от една година, поради лошите им отношения и поради това, че именно тя не му давала да вижда детето. Заявява, че дори Д. е ходила до службата му преди време с родителите си и е казала, че ще подадат дела срещу Н., че ще го съсипе и е искала да му вземат личното оръжие, а брат му нямал такова, той имал служебно оръжие, което се държало под ключ и имало 24 часа дежурен. Това знаел от брат си-ответника по делото.

Относно инцидента от 01.12.2018г. заявява, че е присъствал на проведения разговор между Н.и Д.. Това било на  01.12.2018 г. датата на рожденият ден на чичо му. Бяхме се събрали и брат му се обадил на Д. да пита за детето, да пита къде е. Тя казала, че е излязла и че детето не е с нея. А. попитал къде е детето при което последвали псувни. Тя казала, че детето не е с нея и тя е навън. Разговорът приключил с някакви псувни и обиди  и му затворила телефона. Обидите били към брат му от Д.. Разбрал, че разговаря с нея понеже и назовал името. Той опитал да се свърже много пъти след това с нея, но телефона се вдигал и нищо и не се говорело. После спряла да вдига. Брат му се обадил на баща й понеже се интересувал къде е детето. На другият ден имали уговорка с бабата на детето - майката на Д., той и майка му да вземат детето, като майка му се обадила, и казала: „Можем ли да дойдем да видим детето и евентуално да го вземем ако Д. се съгласи “? тя казала: „Да, но не мога да гарантирам, че детето ще дойде с вас, трябва да говоря с Д.“. Те не искали, А. да идва в ****** и това била причината да отидат само с майка му. Отишли и поискали да вземат детето, но им било отказано. От брат си знаел, че 2 пъти Д. с родителите си е ходила в „****“ гр. В., и са говорили с неговите началници. Д. е казала, че ще го съсипе, че ще заведе дела за да може да го уволнят от работа.

С цел проверка на показанията на свидетелите Г.А. и D= А. от страна на процесуалния представител на ищцата бе направено искане да се изискат от трите мобилни оператора Теленор, Виваком и А 1 справка, относно наличието на сключени договори за мобилни услуги на А.К.А. с ЕГН:**********, А.Г.А. с ЕГН: ********** и Г.К.А. с ЕГН: **********, справка за входящи и изходящите повиквания за периода от 14.00 часа на 01.12 до 8.00 на 02.12.2018 г., местонахождението на телефоните, както и от трите мобилни оператора Теленор, Виваком и А 1 справка за А.К.А. с ЕГН:********** относно запис на проведените разговори за периода от 14.00 часа на 01.12 до 8.00 на 02.12.2018 г.

Видно от изготвените справки посочените телефонни номера за на посочените лица, но разпечатки за проведени разговори не са предоставени предвид изтеклия шест месечен срок за тяхното съхранение.

Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите Г.А. и D. А., тъй като същите са непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Въпреки, че единият свидетел е брат на ответника, съдът приема неговите показания, тъй като не се установиха такива, които да оборват неговото твърдение, че във въпросната вечер е бил на рожден ден заедно с ответника и свидетеля D. А. на бащата на последния.

В хода на делото до разпит бе допуснат и свидетеля Й.А.Д.-Началник на ответника, който заявява, че А. не притежава лично оръжие

Преди около една година Д. му прозвънила няколко пъти и го помолила за среща, на която искала да присъстват и родителите й. Осъществили връзка след работно време с нея и родителите й. Разговора се провел. Д. бил много изненадан от този разговор. По телефона не желаели да водят разговор. От този разговор разбрал, че Д. и А. са в много ложи отношения относно отглеждането на детето. Тя му споделила, че са ходили с А. двамата на психолог, същия е бил лабилен и да го наблюдавал в службата, защото можело да извърши някакво нарушение или да навреди нещо на службата. А. нямал провинения, и същия е бил награждаван многократно с грамоти. Никога не е бил неопрятен или да закъснее за работа. Професионалните си задължения ги изпълнявал перфектно, даже над нивото на другите и поради тази причина той бил повишен и преместен в друг отдел, където да може да се реализира за в бъдеще. От разговора с Д. и родителите й останал изключително изненадан. Те му споделили, че А. е заплашвал Д. и роднините й. В службата не бил показал нищо такова и той останах много изненадан от това. На следващия ден след разговора извика А. и му казал, че ще трябва да му ограничи правата да напуска гарнизона – гр. В., като няма да има възможност да ходи до гр. ******, за да не се стига до някакви ексцесии. След тази случка А. продължавал да си изпълнява старателно служебните задължения.  От разговора с Д. останал с убеждението, че иска да навреди на А., като постоянно се опитвала да му вмени, че същия е психически непригоден, че трябва да се уволни.

При разговора с Д. се разбрали, че може да му звъни когато пожелае, с цел да запази брака им. Тя продължавала да му звъни и след като той започнал да не го пускам да напуска гр. В., му прозвънила два или три пъти за да осъществят контакт с А.. По-късно Д. потърсила директора на „Военна полиция“ – В.. Той го извикал и назначил срещи с психолог на А.. Нямало е някаква друга служебна причина за да се назначат срещи с психолог на А.. Твърди, че той винаги е бил перфектен служител.       

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетеля Д., тъй като същият е имал постоянен и непосредствен контакт с ответника, като освен това е имал и впечатления и от ищцата. По отношение на инцидента, същият не е свидетелствал и съдът изцяло кредитира неговите показания досежно обстоятелствата за които свидетелства.

В хода на делото, като доказателство бяха представени и приети декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0105/23.01.2017г. изд. От Община-В., разпореждане №66/23.01.2019г., тъжба от Н. П.Й., справка от мобилен оператор „А1 България ЕАД“ с вх. № 3427/14.06.20192019 г. с което ни предоставят исканата информация, както и справка от мобилен оператор „Теленор“ с вх. № 3457/17.06.2019 г. от която е видно, че исканата справка не може да бъде изпълнена и справка от  мобилен оператор „Виваком“ с вх. № 3456 от 17.06.2019 г. с която ни информират, че лицата не са абонати на оператора.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи :

Съгласно разпоредбата на чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или които обитават едно жилище.

В настоящия случай, молбата се явява предявена от и срещу легитимирано по закон лице, а с оглед установените по делото действия на ответника, проявени в звънене непрекъснато от два телефонни номера и отправянето на обидни думи и закани на 01.12.2018г. към молителката, явяваща се лице, с което ответникът е в роднински отношения, то съдът счита, че същите се квалифицират като акт на физическо и психическо насилие.

Фактът на упражнено физическо и психическо насилие, в случая се установява единствено от представената от самата молителка декларация.

Недоказани са твърденията за осъществено психическо насилие на 01.12.2019г. спрямо ищцата, предвид че единствено в писмената декларация по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, но не и в показанията на разпитаните по делото свидетели се сочат данни за осъществено такова, най-вече от преките очевидци на случилото се.

В процесният случай и четиримата разпитани свидетели, разпитани по искане на страните, излагат, че не са били очевидци на описаното събитие на 01.12.2018г. Същевременно трима от свидетелите са в близки отношения със съответната страна, в чиято полза дава показанията си. Третият разпитан свидетел не е бил свидетел на случилото се, а само е чувал разговори по телефона.

Разбира се, рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата на домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства.

Предвид обстоятелството, че св.Й. и С., ангажирани по искане на ищцата, са в роднинска връзка с нея, съдът преценява до голямата степен тяхната заинтересованост от даване на показания, които да са изцяло в полза на единия. Показанията на свидетелите Г.А. и А. А. също би могло да се приеме, че са дадени в полза на ответника и поради тази причина съдът не счита, че следва да се позовава на тях при постановяване на решението си.

При изложеното съдебният състав приема, че в хода на делото от страна на ответникът е опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни доказателствени средства. По делото не се събраха категорични доказателства, че на датата на въпросния инцидент, ответника е присъствал, на посоченото място в гр.****** е извършвал акт на домашно насилие.

Всичко изложено налага извода от липсата на необходимост за предприемане на мерки за защита по смисъла на ЗЗДН, по отношение на молителката.

Домашното насилие действително представлява форма на принуда над личността, която е трудна за разкриване, поради характера на отношенията и връзките на лицата, засегнати от нея. Молителите често са и обективно възпрепятствани по пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което не може да бъде основание за отказ от защита по реда на ЗЗДН. В настоящия случай, извършения акт на 01.12.2019г. не се доказва от представените гласни  и писмени доказателства, които съдът кредитира като достоверно дадени и вътрешно непротиворечиви, но недостатъчни за да бъдат наложени исканите мерки за защита.

Съдът намира, че предвидената в чл.5, ал.1, т.1, и т.3 от ЗЗДН мерки не се явяват адекватни в това производство.

Предвид факта, че не се събраха данни за осъществено насилие спрямо молителката, то искането за задължаване на ответника да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея; забрана на същия да я приближава, включително да приближава жилището й в гр.****** и местата за социални контакти за максимално определения от закона срок и задължаването на извършителя на насилие да посещава специални програми, не следва да бъдат уважавани.

На осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН следва да бъде осъдена ищцата да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна такса за водене на делото в размер на 15,00лв.

С оглед на представените доказателства за заплащане разноски в хода на производството от страна на ответника в конкретен размер за адвокатско възнаграждение, съдът счета, че следва същите да се присъдят в тежест на ищцата.

Въз основа на горното съставът на ПРС,

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.С.Р., ЕГН ********** ***, за налагане на мерки за защита от извършен спрямо нея на 01.12.2018г. акт на домашно насилие от А.К.А., ЕГН ********** с адрес *** с която се иска същия да бъде задължен: да се въздържа от извършване на домашно насилие; да му бъде забранено да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти; да бъде задължен да посещава специализирани програми.

ОСЪЖДА Д.С.Р., ЕГН ********** да заплати на   А.К.А., ЕГН ********** с адрес *** сума в размер на 1200,00/ хиляда и двеста/ лева представляваща направени разноски за адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, Д.С.Р., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПРС държавна такса в размер на 15,00лв./петнадесет лева/.

Преписи от решението да се изпратят на молителката и ответника, съгласно чл.16 ал.3 от ЗЗДН.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд, в едноседмичен срок, считано от уведомяването на страните.

РЕШЕНИЕТО да се обяви в регистъра на съдебните решения по чл.235, ал.5 от ГПК.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните, заедно със съобщението за постановяването му.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: