О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………/………………… 2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 22.01.2020 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЦВЕТА ПАВЛОВА
Мл.
с. ФИЛИП РАДИНОВ
като разгледа докладваното от младши съдия
Филип Радинов
въззивно частно дело № 60 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 122 от ГПК.
Образувано
е по повод Определение № 587/10.01.2020 на Районен съд – Варна, с което, на
основание чл. 122 от ГПК, е повдигнат спор за подсъдност между последния и
Районен съд – Пловдив.
Като съобрази приложимия закон и
доказателствата по делото, съдът приема следното:
Районен
съд – Пловдив е сезиран с искане да разгледа предявения от И.А.П., ЕГН **********
срещу „Партнърс Консултинг“ ООД, ЕИК ********* иск, с правно основание чл. 55
ал. 1 пр. 3 от ЗЗД, за осъждане на последния да заплати на ищеца сума в размер
от 3000 лева, представляваща заплатена на отпаднало правно основание сума по
Договор за продажба на услуги по добив на криптовалута № 258/24.04.2018 г.,
ведно с законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
исковата молба – 07.12.2018 г. до изплащане на задължението. Съдът е приел, че
предметът на сключения между страните Договор за продажба на услуги по добив на
криптовалута № 258/24.04.2018 г. е свързан с реализиране на печалба, което
изключва потребителския характер на спора. По възражение за местна
неподсъдност, противопоставено от ответника, е прието, че е приложима общата
подсъдност по чл. 105 от ГПК, при което съдът е прекратил производството пред
себе си и е изпратил делото по компетентност на Районен съд – Варна.
Районен
съд – Варна е инициирал настоящото производство, като е приел, че приложима е
специалната подсъдност по чл. 113 от ГПК, тъй като ищецът, бидейки физическо
лице, ползващо услуга по процесния договор, който според съда, няма за предмет
закупуване на криптовалута, притежава качеството потребител.
Окръжен
съд – Варна е компетентен да разгледа повдигнатия спор за подсъдност, тъй като
последният се явява по-горен съд, в чийто район се намира съдът – Районен съд –
Варна, който последен е отказал да разгледа делото, по смисъла на чл. 122 от ГПК.
В
депозираната от ищеца искова молба са наведени твърдения за сключен договор с
ответника, неизпълнение на поетите от последния задължения по договора и
неговото разваляне от ищеца, като вземането произтичащо от това разваляне се
претендира на основание чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД. Следователно, предметът на
делото не попада в обхвата на специалните хипотези, при които вземането на
потребителя произтича от договор сключен с търговец и се претендира на това
основание. В конкретния случай, вземането се претендира на извъндоговорно
основание, поради което местно компетентен да разгледа делото е съдът, в чийто
район е седалището на ответника, а именно Районен съд – Варна.
Този
извод не се променя, дори да бъде възприето, че засилената защита, която
законът признава на потребителите обхваща и правоотношенията възникнали след
унищожаване, прекратяване, разваляне и прочее на сделки, по силата на които се
предоставя услуга на потребител, тъй като процесната сделка между ищеца и
ответника не попада сред този вид сделки. Така е, защото сключването на договор
с търговец не придава всякога качеството потребител на физическите лица. За да
бъдат последните окачествени като такива е необходимо стоката или услугата по
договора да бъде придобита от тях за лична употреба. В случая, подобно на
наемател на производствена мощност ищецът е в положение сходно с това на
производител, а не на потребител, тъй като той не купува продукция от доставчик
за собствена консумация, а произвежда такава, която едва впоследствие може да
ползва или препродаде. Услугата по процесния договор не се ползва за лично
потребление от ищеца, а е средство за евентуално добиване на финансови
инструменти, които впоследствие могат да бъдат ползване като редовно платежно
средство или да бъдат препродадени. Затова дори претенцията да бе основана на
сключения между страните по делото договор, предвид естеството на неговия
предмет – ползване на услуга, предоставяща възможност за придобиване на
криптовалута, ищецът не би придобил качеството потребител, поради което
подсъдността по чл. 113 от ГПК и в този случай ще бъде неприложима.
Воден
от изложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ОПРЕДЕЛЯ Районен съд - Варна за местно компетентен,
по правилата на чл. 105 от ГПК, да разгледа предявеният от И.А.П., ЕГН **********
срещу „Партнърс Консултинг“ ООД, ЕИК ********* иск, с правно основание
чл. 55 ал. 1 пр. 3 от ЗЗД.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Варна за продължаване на
съдопроизводстветните действия.
Препис от настоящото
определение да се изпрати на Районен съд – Пловдив за сведение.
Определението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.