Р Е Ш Е Н И Е
№189
гр. Велико Търново, 19.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – Четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет
и втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
при
участието на секретаря Д. С.и прокурора от ВТОП Т. Катрева, изслуша
докладваното от съдия Матева адм. д. № 676
по описа за 2021 година и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 1, ал. 2 от Закона
за отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото
е образувано по искова молба на Т.А.И. ***, чрез адв. Л. В., против Областна
дирекция на МВР – Велико Търново с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с
която се претендира заплащането на обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 15 000,00 лева, причинени от незаконосъобразно съставен Акт за
установяване на административно нарушение №2020-1739-11-009 от 17.12.2020 г. (АУАН) за нарушение по чл.
1, ал. 2 от Указ №904/28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (УБДХ) и воденото въз
основа на него съдебно производство, ведно със законната лихва от 28.04.2021
г., когато е влязло в сила оправдателното съдебно решение, до окончателното
изплащане на сумата.
В исковата молба се излагат фактически
съображения и доводи, че ищцата е претърпяла значителни неимуществени вреди в
следствие от незаконосъобразния акт за констатиране на дребно хулиганство от 17.12.2020
г., по който с окончателното Решение №45/28.04.2021 г. по ВАНД №197/2021 г. на
ВТОС е отменено решението на ВТРС по АНД №316/2021 г. и Т.И. е оправдана по
повдигнатото обвинение за дребно хулиганство. Твърди се, че образуваното
съдебно производство и повдигнатото обвинение бързо са станали известни на
широк кръг лица, като накърнили авторитета ѝ и наложили съмнения в
добрата ѝ репутация. Налагало ѝ се е многократно да обяснява каква
е ситуацията и че не е извършила престъпление. Натоварила се психически и
емоционално, изпитвала възмущение и срам, чувствала се е унижена. Причинени
ѝ били тежки психически страдания – силен стрес, притеснение, неудобство
и тревога. Образуваното производство по УБДХ се отразило на психическото и
здравословното ѝ състояние, на достойнството ѝ и изграждания с
години авторитет, като били нанесени тежки и незаличими последици. Поддържа се,
че животът и здравето на Т.И. коренно се променили след 17.12.2020 г. При всяка
мисъл за обвинението срещу нея силно се разстройвала и въпреки провежданото
лечение на хипертоничната ѝ болест, рязко покачвала кръвно налягане. Изпитвала
силно главоболие, недостиг на въздух, отпадналост, губела равновесие. В съдебно
заседание от 05.02.2021 г. ищцата изпитала страх за живота си. Заради делото,
продължило пет месеца, тя не можела да се съсредоточи върху работата си и творческите
ѝ планове били провалени. В исковата молба е посочено, че и към този
момент ищцата изпитва негативни емоции и не може да се отърси от преживения
шок. По тези мотиви претендира присъждане на обезщетение, което е оценила на
15 000 лева, ведно със законната лихва върху сумата считано от 28.04.2021
г. до окончателното ѝ изплащане. Моли в нейна полза да бъдат присъдени
направените разноски в това производство, а на пълномощника – адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ищцата моли искът да бъде уважен като основателен и доказан.
Представя писмена защита.
Ответникът по иска – Областна дирекция на
МВР – Велико Търново, чрез процесуалния представител гл. юк Г., го оспорва като
неоснователен и недоказан, алтернативно – като завишен по размер с оглед
наличието на данни за съпричиняване. Подчертава, че с поведението си ищцата е
дала повод за задържане и образуване на производството по УБДХ, а това, че
случаят е станал достояние на широк кръг лица, се дължи на публикациите на
съпруга ѝ в социалните мрежи. Ако бъде прието, че ищцата действително е
претърпяла вреди, ответникът счита, че е налице основание за прилагане на чл.
5, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като И. е допринесла за настъпване на вредоносен
резултат със собственото си поведение. Допълва, че с решението по ВАНД
№197/2021 г. на ВТОС е отменено решението на ВТРС, с което е наложена глоба,
поради съществено нарушение на процесуалните правила и реално няма произнасяне
по същество дали има или – не нарушение по УБДХ. По отношение на твърденията за
обострено здравословно състояние възразява, че ищцата страда от множество хронични
заболявания и е прекарала Ковид преди датата на съставяне на акта по УБДХ,
тоест здравето ѝ и преди това е било нестабилно. Отделно излага доводи,
че идентични вреди, подкрепени със същите доказателства, се твърдят и като
резултат от отменена Заповед за задържане № 1739зз-123/17.12.2020 г., претенция
за обезщетението на които е предмет на адм. д. № 675/2021 г. по описа на АСВТ.
В обобщение счита, че според изложените доводи по делото не се установява
наличието на вреди, които да са пряка и непосредствена последица от акта и
развилото се производство по УБДХ. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
В съдебно заседание процесуалният
представител на ответника поддържа съображенията, развити в отговора на
исковата молба. Представя писмена защита.
Представителят на ВТОП дава заключение, че предявената
искова молба е неоснователна, тъй като ищцата не се е справила с
доказателствената тежест и не е установила всички елементи, обосноваващи
обезщетяването. Алтернативно споделя наличието на съпричиняване от страна на Т.И.,
чието поведение е наложило предприетите от полицейските служители мерки.
Настоящият съдебен състав, като взе предвид
изложеното в исковата молба, доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, а се установява
и от доказателствата по делото, че на 17.12.2020 г. около 13:50 ч. в гр. Велико
Търново, на кръстовище между ул. „Бачо Киро“ и ул. „Мармарлийска“ Т.И. пресича
платното за движение не на пешеходна пътека. Същата е спряна от служителите на
РУ – Велико Търново: И.П.и Н.Л., които са били на кръстовището по график,
извършвайки специализирана полицейска операция за неправилно пресичащи
пешеходци. В хода на проверката Т.И. отказва да представи документ за
самоличност и да се идентифицира, както и извършва за един некратък интервал от
време на оживено място – в центъра на града непристойни прояви, изразени в употреба
на неприлични изрази на публично място пред повече хора и неуважително, оскърбително
отношение и държание към органите на властта – вкл. като нарича полицейските
служители „пикльовци“. Данни за това и други обидни обръщения от страна на Т.И.
към полицейските служители се съдържат в Справка №1739р-3840/19.02.2021 г.
относно извършена проверка по данни за дисциплинарно нарушение, Обяснение от
17.12.2020 г. на Д.С.А., Сведение №1739-1660/20.01.2021 г. от мл. Експерт Н.Т.Л.,
Сведение №1739-1661/20.01.2021 г. на мл. инспектор И.Д.П., Сведение
№1739-1662/20.01.2021 г. на мл. инспектор М.М., Сведение №1739р-1526/18.01.2021
г. на мл. инспектор Л.М. И., Сведение № 1739р-1527/18.01.2021 г. на мл. инсп. Д.С.А.,
Сведение №1739р-3577/16.02.2021 г.на инсп. Д.П.Р., Докладна записка от
17.12.2020 г. от мл. инсп. И.П.. Съдът отчита, че подобни писмените обяснения,
събрани в административното производство съставляват годно доказателствено
средство и в исковото производство по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, но годни и
относими доказателства, събрани пряко и непосредствено в настоящето
производство са свидетелските показания по настоящето дело на полицаите, участвали
в конкретната проверка – И.П.и Н.Л., и В.Р.– и.д. началник на РУ – Велико
Търново към процесния момент. Безспорно доказателство за това, че Т.И. нарича
полицейския служител И.П.„пикла такава“, е събрано и чрез извършен от съда по
искане на ответника оглед на аудио-видео файлове, намиращи се върху диск, обективиращ
запис от камерите, заснели проверката от дата 17.12.2020 г. – конкретно с
времеви интервал от 13:30 ч. до 14:00 ч. Горното поведение е квалифицирано като
нарушение на чл. 1, ал. 2 от УБДХ – непристойна проява, изразена в употреба на
ругатни, псувни или други неприлични изрази на публично място пред повече хора,
в оскърбително отношение и държане към гражданите, към органите на властта или
на обществеността. За това на Т.И. е съставен Акт №2020-1739-11-009/17.12.2020
г.
От съвкупния анализ на писмените, гласните и
веществените доказателствени средства по делото, се налага изводът, че в хода
на проверката Т.И. не е съдействала на органите на властта (не е съобщила дори името си),
дори е възпрепятствала нормалния ход на производството, не е изпълнявала
полицейските разпореждания, демонстрирала е непристойно отношение към
служителите, обиждайки ги. Може да се направи заключение, че в резултат на заетата
от И. линия на поведение, проверката не е протекла по типичния за подобни
производства начин, като е възпрепятствано изпълнението на служебните
задължения на полицаите, включително чрез персонални обидни нападки срещу тях.
Въз основа на този акт пред ВТРС е образувано
АНД № 1901/2020 г., по което е постановено Решение № 77/18.02.2021 г., с което Т.И.
е призната за виновна и на основание чл. 1, ал. 1 от УБДХ ѝ е наложена
глоба в размер на 100 лева. Решението е подложено на касация пред ВТОС и с
Решение №21/22.02.2021 г. по ВАНД №73/2021 г. състав на ВТОС го е отменил като
незаконосъобразно, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВТРС. По АНД
№316/2021 г. на ВТРС е постановено Решение №211/19.04.2021 г., с което Т.И. е
призната за отново за виновна и ѝ е наложена глоба в размер на 100 лева.
Осъдителното решение е обжалвано и отменено също на процесулано основание като
неправилно и незаконосъобразно с Решение №45/28.04.2021 г. по ВНАД №197/2021г.
на ВТОС, с което Т.И. е оправдана по повдигнатото обвинение в извършване на
административно нарушение по чл. 1, ал. 1 от УБДХ. Това решение е окончателно.
За установяване на посочените в исковата молба
неимуществени вреди, произтичащи от акта и незаконосъобразно образуваното
производство по УБДХ, по делото са разпитани по искане на ищцата като свидетели
– съпругът на ищцата и адвокатът, осъществил защитата ѝ в производството
по УБДХ. Представени са писмени доказателства –Амбулаторен лист №327/02.02.2021
г., Лист за преглед на пациент от 05.02.2021 г., Фиш за спешна медицинска помощ
от 05.02.2021 г.
Приети са заключенията на изслушаните по
делото съдебно медицинска експертиза и съдебно психологическа експертиза.
Вложени са АНД №1901/2020 г. на ВТРС и ВАНД
№73/2021 г. на ВТОС, АНД №316/2021 г. на ВТРС и ВНАД №197/2021 г. на ВТОС.
Разпитаният по делото свидетел И. И., съпруг
на ищцата, дава показания относно проведеното съдебно производство по УБДХ и за
непосредствените си впечатления от състоянието, реакциите и поведението на
жената при призоваването ѝ, в хода на съдебните заседания и след това. Според
свидетеля, когато Т.И. е разбрала, че е обвинена в дребно хулиганство, е била
като „мъртва“, никога не я е виждал в такова състояние, буквално я е носел, тъй
като е лежала на пейката пред съдебната зала и не е можела да стане. След
напускането на съда се е наложило посещение при личния лекар, след второто
заседание – в болница, а по време на третото – И. е била отведена от съдебната
зала от Бърза помощ поради хипертонична криза. Посещението на полицаи и
призовкари в дома им е правело впечатление на съседите и е провокирало въпроси у
тях. Свидетелят твърди, че при всяко позвъняване на вратата ищцата вдигала
кръвно и „започвала да припада“. И.определя съпругата си като популярна
творческа личност, която има над 1 000 ученици, студенти, възпитаници,
които работят на различни позиции в театри и телевизии, както и много приятели
в тези среди. Разпространението на информацията за случката сред тях е накарало
Т.И. да се чувства унизена и обидена. Обвинението в хулиганство и първото
съдебно решение са я накарали да плаче. Според свидетеля преди тази случка
ищцата е била много спокойна и търпелива, но след този инцидент тя е
преустановила всякаква работа, вече е „инвалид“, физически е смачкана. При вида
на униформени ѝ прилошава, разтреперва се, плаши се, припада. Не иска да
излиза на улицата и да вижда когото и да е. Единственото ѝ желание е да
посещава извънградската им къща в с. Ветринци. За разлика от преди, когато е
била отворена, открита и контактна, сега не може да пътува, не може да
контактува с никого, освен с него, възпрепятствана е работата ѝ в
театъра. Освен психически и физически се е променила – не може да ходи, боли я
корем, трепери. Налагат се чести посещения при лекар. На въпрос на прокурора,
свидетелят отговаря, че и преди инцидента И. е имала промени в кръвното. На
въпрос на съда свидетелят изброява заболяванията, които и преди съпругата му е
имала и за които провежда терапии – щитовидни, гинекологични, хипертонични,
астматични. Твърди, че те са били овладени, а сега се налагат посещения при
лекар „на две седмици, защото има болки къде ли не“.
От показанията на свидетеля Й.Ц., защитник
на ищцата в производството по УБДХ, се установява, че още при проведената
консултация през м. 01.2021 г. Т.И. много се е притеснявала, тормозела се е, че
е наречена „хулиганка“. Наложило се е да прекъснат разговора за 10 – 15 мин, за
да се успокои. И. не е могла да се яви на първото съдебно заседание, като
съпругът ѝ е информирал свидетеля, че е с високо кръвно. В следващите
заседания – при всяко споменаване на думата „хулиганство“ тя е реагирала
отрицателно, а при вида на униформени – треперела, като в заседанието на
05.02.2021 г. вдигнала високо кръвно и се свлякла с думите „умирам, не мога да
дишам“. Това наложило да бъде извикана Бърза помощ, а след това – защитникът да
подаде молба до съда да освободят И. от явяване в съдебни заседания. Съдебните
решения на ВТРС много са я разстроили и ги е преживяла тежко както
здравословно, така и психически. По мнение на свидетеля всички тези негативни преживявания
са произтекли и са последица единствено и само от несправедливото обвинение по
УБДХ.
Видно от Амбулаторен лист №327/02.02.2021 г.
Т.И. е посетила личния си лекар с оплаквания от силно главоболие. Измерено е
кръвно налягане 200/120 и е снета анамнеза, според която пациентката преживява
тежка психотравма, преболедувала е от корона вирус и при ангажиране с
психотравматичния момент силно се разстройва и въпреки провеждането на лечение
за хипертонична сърдечна болест рязко покачва кръвно налягане на фона на
подчертана тревожност и двигателна възбуда. Обективното състояние, установено
от прегледа, включва изострено везикулярно дишане с удължен експириум, ритмична
сърдечна дейност р 100 уд/мин. Въпреки това не е предписана терапия, издадено е
направление за кардиолог.
От протокол от съдебно заседание по АНД № 1901/2020
г. на ВТРС, състояло се на 05.02.2021 г., се установява, че заседанието е
прекъснато, тъй като на Т.И. ѝ е прилошало, поради което е извикан екип
на Спешна медицинска помощ. Във Фиш за спешна медицинска помощ от 05.02.2021 г.
е вписана работна диагноза AX crisis, реакция на стрес. Измерено
е кръвно налягане 215/140, поставен е Diazepam и И. е отведена в
спешния център. Видно от Лист за преглед от 05.02.2021 г. в спешното отделение
е извършен първичен преглед, измерено е артериално налягане 180/90 и е
направено ЕКГ изследване. Не е приложена терапия, пациентката е насочена към
личен лекар.
Вещото лице по съдебно медицинската експертиза
дава заключение, че Т.И. от дълги години страда от хипертонична болест и
бронхиална астма от неалергичен тип. И двете хронични заболявания са лекувани в
домашно амбулаторни условия. Установена е жлъчнокаменна болест с хроничен
характер, която към момента на изготвяне на експертизата – в началото на 2022
г., е с остро клинично проявление, налагащо неотложно оперативно лечение.
Експертизата е констатирала моментна стрес реакция по време на съдебно
заседание от 05.02.2021 г., изразена във високи стойности на артериалното
налягане. Описани са оперативни интервенции от миналото, касаещи щитовидната
жлеза и гинекологични проблеми. Според вещото лице на фона на тези заболявания И.
е със силно отслабена имунна защита. Не са диагностицирани нови основни
клинични заболявания, като новопроявени, засягащи здравето на Т.И. след 17.12.2020
г. Направен е извод, че клинично проявената хипертонична криза от 05.02.2021 г.
е в причинна връзка с хроничното заболяване – артериална хипертония с изява на
хипертонично сърце без застойна сърдечна недостатъчност. Настъпилата стрес
реакция от присъствието в съдебно заседание е рисково състояние, овладяно от
спешна помощ. Тя е представена като усложнение на дългогодишната хипертония с
обяснението, че е често срещана проява на тази болест, която се проявява в
условията, в които е поставен човек – в случая свръхвъзбуда, емоционално
натоварване, нервна възбуда и безпокойство, емоционален срив. Експертът дава
заключение, че в случая кризата е преминала без усложнения в клиничното здраве
на ищцата, която е продължила лечението си в домашни условия.
Съдебно психологическата експертиза описва Т.И.
като личност с висока самооценка, творчески тип, силно емоционална, свръхекспресивна
и реактивна на събития, обществено активна, с труден контрол на вътрешните
преживявания, често употребяваща нецензурни думи в търсене на колорит и
индивидуалност в общуването. Субективното преживяване на обективната
действителност при нея се дозира в по-голяма степен. При така функциониращата
личност на Т.И. както положителните, така и отрицателните емоции се отразяват в
по-силна степен. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че възприятието на
случката е доста по-силно и интензивно, но даденото описание на темперамента
отразява характеровите особености на Т.И., а не такива, предизвикани от
случката. Повдигнатото обвинение и воденото производство срещу нея са се
отразили негативно върху психиката ѝ, с телесна и психологична
симптоматика. Емоционалната ѝ лабилност я привежда в хиперболизация на
възприятията, поради което реагира много силно на обвинението в хулиганство.
Поради възрастта и описаните социални и психологически особености на самата И.
обвинението повлиява много силно негативно върху психиката ѝ и тя го
преживява като обезценяване.
От страна на ответника, освен административната
преписка е представена извадка от в. „Борба“, бр. 213 от 21.12.2020 г.,
съдържаща статия, озаглавена „Актрисата Т.И. окована с белезници за неправилно
пресичане в центъра на В. Търново“, с подзаглавие „Полицията съставила акт за
дребно хулиганство на 68-годишната жена, защото оказала съпротива и не си дала
личната карта“. Допълнителна информация относно разгласяването на ситуацията се
черпи от свидетелските показания на съпруга на ищцата. Свидетелят признава, че
е много активен в социалната мрежа Фейсбук и веднага е написал емоционален
пост, от който няма как да не се е разбрало за случилото се в театъра, а
отделно сам веднага е разказал за това в театъра.
При така установената фактическа обстановка
и събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Исковата молба е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.
203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се
претендират вреди в резултат на незаконосъобразно обвинение по УБДХ, отменено с
влязъл в сила съдебен акт. Ищцата е адресат на отмененото обвинение. Ответникът
– ОД на МВР – Велико Търново, е юридическо лице и надлежен пасивно легитимиран
ответник по смисъла на чл. 205 от АПК. Искът е редовно предявен от надлежна
страна, в хипотезата на чл. 204, ал. 1 от АПК, срещу субект по чл. 205 от АПК, пред
родово и местно компетентен съд – Административен съд – Велико Търново.
Разгледан по същество така предявеният иск е частично
основателен, тъй като е доказан по основание, но не и по размер. Мотивите на
съда за този извод са следните:
Следва най-напред да се отбележи, че отговорността по
чл. 1 от ЗОДОВ има близък до деликта характер и произтича от извъноблигационен
източник, който, най-общо казано, представлява неправомерно действие на
администрацията при или по повод на упражняване на нейните властнически
функции, което се проявява като незаконосъобразно действие или бездействие или като
издаване на незаконосъобразен административен акт. Извън това, следва да се
маркира, че за разлика от класическия деликт, уреден в разпоредбите на чл. 45 –
54 от ЗЗД, отговорността за специалния „деликт“, произтичащ от фактическия
състав на чл. 1 от ЗОДОВ, е обективна и безвиновна – арг. от чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ, като фактическият и състав не изисква вина под форма на умисъл или
небрежност.
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ предполага кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред; вреда от такъв административен акт или от незаконно действие
или бездействие; пряка и непосредствена причинна връзка между
незаконосъобразния акт, действието или бездействието и настъпилата вреда.
Липсата на който и да било от елементите на този фактически състав препятства
реализирането на отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената
тежест за установяване на всичките три предпоставки се носи от ищеца, търсещ
присъждане на обезщетението за вреди.
По отношение на първата от изискуемите предпоставки,
съдът се позовава на приложимата нормативна уредба и на константната съдебна
практика на ВАС, в това число Решение №13389/09.10.2019 г. по адм. д. №2418/2019
на ВАС, III отделение, Решение №5316/26.04.2021 г. по адм. д. №5036/2020
на ВАС, III отделение. В тази връзка се дължи уточнение, че дребното
хулиганство няма престъпен характер, а е административно нарушение, за което се
налага административно наказание. Актът за установяване на административното
нарушение се съставя от административен орган, който внася преписката за
решаване от съдия. Обстоятелството, че съдът е този, който налага
административното наказание или оправдава лицето, както е в случая, не променя
същността на административното нарушение и наказание и на дейността по
реализирането на административнонаказателната отговорност, която на общо
основание остава административна дейност. Отговорността за дребно хулиганство е
административнонаказателна и реализирането ѝ се осъществява в рамките на
административна дейност и в нарочно административнонаказателно производство,
предвидено като такова в самия Указ за борба с дребното хулиганство. Съгласно
чл. 7, ал. 4 от УБДХ наложеното административно наказание не се счита за
осъждане и не се вписва в бюрата за съдимост, а административното наказване по
УБДХ не попада в изчерпателно изброените хипотези на чл. 2 от ЗОДОВ, чийто
обхват не може да бъде разширяван по пътя на тълкуването, поради което остава
предмет на регулиране по чл. 1 от ЗОДОВ. Следователно, образуването на
административнонаказателно производство по УБДХ и съставянето на акт за дребно
хулиганство по този указ могат да причинят самостоятелно вреди и да е налице
пряка причинно-следствена връзка между това производство и настъпилите за
лицето неимуществени вреди. Ето защо по същество е доказана първата от
визираните по-горе предпоставки – с окончателното Решение №45/28.04.2021 г. по
ВНАД №197/2021 г. на ВТОС е отменено като неправилно и незаконосъобразно Решение
№211/19.04.2021 г. по АНД №316/2021г. на ВТРС, с което Т.И. е призната за
виновна и ѝ е наложена глоба в размер на 100 лева, и последната е
оправдана по повдигнатото обвинение в извършване на административно нарушение
по чл. 1, ал. 1 от УБДХ.
На следващо място, според съда, са доказани и част от
претендираните неимуществените вреди, макар и далеч не с интензитета, който ищцата
претендира.
Съдебната практика свежда неимуществените вреди до две
големи групи – физически болки и емоционални страдания. В случая се претендират
и двете - влошено емоционално и здравословно състояние на ищцата, в това число
душевни страдания като стрес, притеснение, уронване на престижа и доброто име
на лицето; както и усложнение на хронични заболявания, телесни болки, умора и
нежелание за активност.
Съдът намира за доказани като факт отрицателните емоции
и психически страдания. На първо място, съдът счита, че провеждането на
административнонаказателно производство от вида на процесното, съобразявайки и
конкретните обстоятелства при които е реализирано, възприети от огледа на
събраните веществени доказателства, както и от свидетелските показания и
протоколите от съдебните заседания пред ВТРС, обективно би довело до негативни
последици върху емоционалното и психическото състояние на всяко лице. Изпадането
в подобна извънредна и критична ситуация неминуема поражда силна тревожност.
Доколкото това е първо подобно производство за ищцата, а тя все пак е човек на
възраст с утвърдени стереотипи на поведение, разбирания и очаквания, със
свръхзавишена себеоценка и усещане за обществена значимост, то е нормално това обвинение
да предизвика у нея емоционални страдания. Тоест, свидетелските показания на съпруга и
защитника на И., че тя се е разстроила и е получила стрес реакция от съдебните
заседания, всъщност са типична проява и очаквано възприятие на всеки нормален
човек.
Освен обичайния психически дискомфорт обаче, по
отношение на ищцата в резултат на незаконосъобразното обвинение по несъмнен начин се
установяват конкретни негативни последици. Информация за тях съдът черпи от както
от свидетелските показания на лицата от най-близкото обкръжение на И. към
процесния момент – преки очевидци, така и от изслушаните по делото експертизи.
Непротиворечив и убедителен е изводът, че Т.И. е изживяла силен стрес от
третирането ѝ като хулиган. Преживяла е крайно негативно повдигнатото
срещу нея обвинение за дребно хулиганство. Както по време на проверката и
съставянето на АУАН, така и в хода на съдебното производство по УБДХ тя е била
като „мъртва“, чувствала се е унизена и обидена, изпитвала е стрес, притеснение
и безпокойство, била е разстроена и подчертано тревожна. Според заключението на
СМЕ И. е поставена в условия на свръхвъзбуда, емоционално натоварване, нервна
възбуда и безпокойство, емоционален срив. Заключението на СПЕ сочи силна
психологична симптоматика и остра реакция на обвинението в хулиганство, което
кара И. да се чувства обезценена. Вещото лице психолог е констатирало
психологическа симптоматика, свързана с блокиране на способности, отдръпване от
изяви, преосмисляне на ситуацията и връщане към нея, отбягване на контакти,
занижена себеоценка, снижен емоционален фон и настроение, срив на авторитета,
прибиране навътре и спад на инициативността. Безспорно е, че обвинението в
извършеното дребно хулиганство се е отразило негативно върху психиката на ищцата.
Според свидетелските показания на съпруга ѝ изживените
от И. негативни емоции не са отшумели и непосредствено след оправдателното
решение. Защитникът ѝ свидетелства, че тя все още не се е оправила, не го
е преживяла това. Продължава да страда психически, вече не е отворена, открита
и контактна, животът ѝ е съсипан. Събраните доказателства сочат на
промяна в поведението на лицето в посока на вглъбяване и затварянето в себе си.
Липсват обаче други безспорни доказателства за това колко дълго време са
продължили психическите терзания на И. и колко време е изпитвала тези негативни
емоции. Същевременно, няма данни да е потърсена специализирана помощ, терапия и
лечение. Липсва документация, изготвена от психолог или друг специалист, която
да обективира достоверно дали обичайните емоционални болки и страдания от
преживяното са прерастнали в нещо по-сериозно, какъв е бил интензитетът им и с
каква продължителност се характеризират. Сама, в интервюто с вещото лице по
СПЕ, И. заявява, че „психотерапевт не ѝ трябва“.
Нещо повече, от заключението на вещото лице психолог се
установява, че основна причина за силната степен на отрицателните преживявания
на И. е именно нейният характер и особеностите на темперамента ѝ.
Характеровите специфики на личността и емоционалната лабилност са довели до
хиперболизация на възприятията. Определящо значение има изводът на
експертизата, че както отрицателните, така и положителните емоции се отразяват
в по-силна степен на И.. В подкрепа на това заключение са и твърденията,
изложени в исковата молба, че благоприятният за нея факт – оправдателното
решение на ВТОС, също силно я е развълнувало, макар и емоцията да е
положителна. Налага се извод, че ищцата по принцип преживява прекалено силно
всякакъв вид емоции, което се дължи на нейните характерови особености. В този
смисъл са поясненията на вещото лице в съдебно заседание по повод конкретния
случай.
В обобщение съдът намира, че доказано Т.И. е претърпяла
душевни болки и страдания, но не в пределите, които заявява.
На следващо място, съдът намира, че не са доказани
претендираните неимуществени вреди, изразили се в уронване на авторитета и
добрата репутация на ищцата. Свидетелят И.сочи за отзвук на производството по
УБДХ сред останалите живущи на жилищната кооперация. Разказва, че при
посещението на четири „момчета/младежи“, връчващи призовка, съпругата му е
преживяла унижение, защото съседите от блока – юристи, са задавали въпроси.
Тоест, няма доказателства, че обвинението в хулиганство е намерило отзвук сред
съседите, тъй като не става ясно те да са знаели за целта на посещение на
въпросните униформени, изпълняващи регулярни служебни задължения. Прави
впечатление и многократното дебело подчертаване на професионалния статус на
съседите, което обаче не внушава нито по-висока степен на убедителност на
твърденията, нито удостоверява да компрометирано доброто ѝ име и да е
настъпило отрицателно отношение на съседите към нея.
Същият свидетел твърди, че са накърнени честта и
достойнството на И. сред колеги и възпитаници, но съобразявайки субективното
отношение и заинтересованост на И.и липсата на други доказателства за това,
съдът намира показанията в тази им част за неубедителни. Аналогично се ценят
свидетелските показания на И.за уронване на авторитета сред приятелите, като
конкретно е даден пример с Н.А.. Последният не е бил свидетел по делото, а
показанията на съпруга са пречупени през личното му възприятие и тълкуване в
условията на афект. Нещо повече, няма никакви данни ответникът да е разгласил
по какъвто и да е начин инцидента както сред познати на ищцата, така и сред
обществото. Сам И.признава, че той лично е разпространил новината за случилото
се не само на работното си място – в театъра, а и чрез публикация във Фейсбук,
която е генерирала статията във в. „Борба“. В началото на вестникарското
съобщение, представено от ответника, се чете: „Пост във Фейсбук на търновския
актьор И.М. взриви социалната мрежа …“. Остава впечатление, че не
незаконосъобразното обвинение по УБДХ е намерило обществен отзвук, а
сензационната публикация, разгласена от И. И.в социалната мрежа. Дори да се
приеме, че е разпространена някаква информация, това е опосредено от
поведението на съпруга и обективната действителност е пречупена през неговата
гледна точка. Последният свидетелства единствено за задавани въпроси и проявено
любопитство от един приятел и един съсед, но не и за накърнен авторитет на И. сред
посочения кръг, нито пък неговите изводи за отношение на трети лица към
случката и съпругата му се подкрепят от изявления на тези лица лично. В тази
връзка не се представят никакви конкретни доказателства лица от сферата на
влияние на ищцата да са променили отношението си към нея и да са се усъмнили в
добрата ѝ репутация.
Накрая и в обобщение, дори да се приеме, че е
осъществено разпространение на някаква информация в общественото пространство (преразказ на събитията от страна на съпруга), недоказано остава, че именно обвинението по УБДХ е
намерило някакъв специален отзвук сред личния кръг познати и близки на ищцата и
е засегнало доброто ѝ име и авторитет.
Аналогично, недоказани останаха твърденията за провалени
творчески проекти на госпожа И.. Преди всичко в ИМ и в писмената защита се
афишира, че Т.И. е 68 – 69-годишна и е пенсионер. По делото липсват данни за
трудовоправна или друг вид ангажираност на Т.И. към МДТ „Константин Кисимов“ и
театъра в гр. Кърджали към процесния момент, за да може да се обоснове
преустановяване на проектите, по които работи за тях. Не са приложени договори
или други доказателства за работата ѝ като театрален режисьор. При
липсата на доказателства за активна творческа дейност към процесния момент няма
как да се обуслови провал на професионалните изяви и развитие в артистичен и
служебен план. В тази връзка, съдът не споделя възраженията, развити в исковата
молба, че ищцата не е могла да се съсредоточи върху работата си заради
„продължилото пет месеца дело“. Производството пред ВТРС и ВТОС е протекло при
спазване на изискването за бързина и непосредствено провеждане след изготвяне
на акта. Т.И. е имала качеството „нарушител“ за времето от 17.12.2020 г. до
28.04.2021 г. (четири месеца и десет дни),
но следва да се отчете обстоятелството, че по АНД №1901/2020 г. са проведени
пет заседания: на 18.12.2020 г. не е даден ход на делото, тъй като е дадена
възможност на И. да упълномощи адвокат; на 19.01.2021 г. делото е отложено за
събиране на доказателства; на 02.02.2021 г. делото отново е отложено, тъй като И.
не се е явила, като са дадени указания да представи доказателства за
обективната невъзможност, поради която не се е явила; на 05.02.2021 г. делото
отново е отложено, за да не се накърни правото на защита и лично участие на И.
в процеса; производството е приключило на 18.02.2021 г., когато ВТРС е
постановил и обявил съдебния си акт. По АНД №316/2021 на ВТРС са проведени две
заседания: на 15.03.2021 г. не е даден ход на делото, поради неявяване на И. и
на защитника ѝ; на 19.04.2021 г. делото е изяснено от фактическа и правна
страна и е постановен съдебният акт. Пред въззивна инстанция производството е
разгледано в по едно заседание и по ВАНД №197/2021 г. и по ВАНД №73/2021 г.,
като съдебните състави са изготвили и обявили решенията веднага след проведени
тайни съвещания. Прави впечатление, че отлаганията на съдебните заседания приоритетно
са в интерес и защита на процесуалните права на И. и с оглед участието ѝ
в процеса, и са породени от причини, касаещи нейното участие, било те и
обективни. Освен това, обезщетение за претърпените вреди в настоящото
производство се претендират от ОД на МВР – Велико Търново, и е недопустимо като
утежняващо обстоятелство на ответника да се вменява продължителността на производството
пред съда.
По въпроса за неимуществените вреди, предизвикани от
физически болки и страдания, следва да се подчертае, че Т.И. не отрича
дългогодишните си хронични заболявания. Диагнозите се потвърждават и от
свидетелите ѝ, и от заключението на СМЕ и наличната по делото медицинска
документация. Няма спор, че заболяванията, по които е диспансеризирана –
хипертония, астма, жлъчно-каменна болест, както и претърпените оперативни
интервенции – щитовидна и гинекологична, и прекараната коронавирусна инфекция, не
са нови заболявания. Касае се за стари, хронични заболявания, преминала вирусна
инфекция (в условията на пандемия)
и отдавна приключили оперативни намеси, които неминуемо не са породени от повдигнатото
обвинение или не са влошени до степен на качествени изменения. В този смисъл е
и заключението на вещото лице съдебен лекар – не са установени и
диагностицирани нови основни клинични заболявания, като новопроявени и засягащи
здравето на Т.И. след 17.12.2020 г. В този смисъл никакви вреди от този тип,
произтичащи от административното обвинение не се установяват от СМЕ и съдът
кредитира този извод като обоснован.
Недоказани остават твърденията за здравословни проблеми
и физически страдания към датата на съставяне на АУАН – 17.12.2020 г. Видно от
саморъчното обяснение на И., дадено на 17.12.2020 г. – тя се оплаква, че е
възрастен и хронично болен човек и че в РУ – Велико Търново не са ѝ
извикали Бърза помощ. Това възражение се опровергава от Фиш за спешна
медицинска помощ от 17.12.2020 г., в който е отбелязано, че Т.И. отказва и не
желае медицински преглед, поради което пристигналият на място спешен екип не е осъществил
такъв.
Констатирано е обаче, проявление на хипертонична криза
на 05.02.20201 г., което не може да бъде оспорено нито като факт, нито като
причинено от съдебното заседание на тази дата по повод съставения акт по УБДХ,
доколкото спешният медицински преглед и измерването на артериалното налягане на
лицето е буквално по време на процеса. Действително тази клинична проява е
продиктувана от хроничното заболяване, но, както пише в заключението на СМЕ, тя
се явява стрес реакция от присъствието на И. в съдебно заседание. Кризата е
овладяна при спешния преглед в съда и последвалия преглед в Спешния център.
Експертът я определя като моментна стрес реакция, усложнение на дългогодишната
хипертонична болест, която се проявява в условия на свръхвъзбуда, емоционално
натоварване и нервен срив, в каквито се е намирала Т.И.. Факт е обаче, че това
състояние е напълно овладяно бързо и никакви медикаменти или друга терапия не е
предприета.
Така, неоспоримо е и обстоятелството, че на 02.02.2021
г. в 12:48 ч. (дата, за която е насрочено съдебно заседание от 13:00 ч.), личният лекар на Т.И. – д-р Л., ѝ е измерила
кръвното налягане, като е отчела стойности 200/120 и от обективна страна е
отчела изострено везикуларно дишане. Няма данни обаче за проведена терапия. Пациентката
е насочена към кардиолог, какъвто е посетила двадесет минути по-късно. При
преглед на 02.02.2021 г., в 13:10 ч. стойностите на кръвното налягане са били
понижени 170/105. Дадена е ½ т. Хлофазолин. Горното се установява от
Амбулаторен лист №128/02.02.2021 г.
Така, в заключение съдът счита за нужно да обобщи, че
приема, че по повод на незаконосъобразно повдигнатото обвинение по УБДХ ищцата
е изживяла по време на проверката и съставянето на АУАН, както и в хода на
проведеното съдебно производство емоционални страдания, неудобства и
дискомфорт, както и физически болки и страдания с неголям интензитет. Всички останали
неимуществени вреди са недоказани.
Съдът счита, че тези психически и физически болки,
страдания и неудобства са в причинно-следствена връзка с незаконосъобразното
производство по УБДХ срещу Т.И.. Според показанията на свидетеля Ц. и
заключенията на СМЕ и СПЕ не се констатират други причини – факти, събития или
състояния – които да са обусловили посочените неудобства. Както се отбеляза, от
събраните по делото и ценени съвкупно доказателства се установява, че промяната
в психичното състояние на лицето, както и хипертоничната криза са настъпили у
ищцата в хода на производството по УБДХ и последното е единственото
обстоятелство, което е довело до проявлението им. Това е и логично, предвид
самото обвинение и обстоятелствата, при които е протекло производството
Съдът намира, че доказаните емоционални и физически страдания,
неудобства и болки следва да се обезщетят. При определяне на размера на
обезщетението следва да се съобразят продължителността, интензитета им, а и влиянието
им върху личността на ищцата. Съдът намира, че влиянието на незаконосъобразното
обвинение върху личността на Т.И. не е в степен, която обективно е довела до
кардинална промяна върху психическото ѝ състояние, доколкото се отчитат и
особеностите на характера ѝ и това, че последната счита, че няма нужда от
специализирано лечение и няма доказателства такова да е потърсено и проведено. Свидетелските
показания на съпруга, че И. преди е била спокойна и търпелива се опровергават
от заключението на СПЕ, което детайлно разглежда поведенческите и характеровите
ѝ особености и не я описва по този начин. На следващо място, има множество
доказателства, че хипертоничната криза е овладяна и не е довела до настъпили
усложнения в клиничното здраве на лицето. От друга страна, подобни кризи са
типични проявления на хроничното заболяване, от което страда И.. Няма никакви
данни и доказателства за промяна на семейния и личен кръг познати и приятели на
лицето, нито за каквото и да е отрицателното отношение на който и да е
представител на обществото спрямо И. лично след 17.12.2020 г. В тази връзка
следва да се отчита, че общуването е двустранен процес, като по делото се
установи, че И. е станала затворена и асоциална, което неминуемо води до
промяна в поведението и на околните, но тук връзката е обратна на твърдяната –
т.е. не околните са променили отношението си към нея, а тя към всички,
затваряйки се в себе си и предпочитайки да прекарва времето си в извънградската
си къща само в присъствието на съпруга си. Нейните собствени отрицателни емоции
от производството по УБДХ, както вече се каза, се признават от съда и за същите
се следва обезщетение.
В обобщение, по отношение
иска са налице всички кумулативно изискуеми по закон
материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди
по чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ –
незаконосъобразен административен акт, реално претърпени вреди и наличие на
причинно-следствена връзка между вредите и незаконосъобразния
акт, поради
което, съобразявайки се с характера, интензитета на вредите
и срока на търпенето им, съдът
следва да е определи по реда на чл. 52 от ЗЗД дължимо обезщетение.
Следва да се съобрази и основателното възражението на
ответника за съпричиняване от страна на И. – като редуциращо отговорността
обстоятелство по смисъла на чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ. По делото безспорно се
доказа както от документите в състава на административната преписка, така и от
свидетелските показания на полицейските служители и на началника на РУ – Велико
Търново, а най-вече от направения оглед на файловете в диска, съдържащи запис
от проверката и съставянето на АУАН, че И. е отправила обидни обръщения към
органите на реда и е демонстрирала непристойно поведение. Видно от видео
записът И. не съдейства на проверката, дори я възпрепятства. В подзаглавието на
статията във в. „Борба“, написана въз основа на Фейсбук публикацията на съпруга
също, се чете, че Т.И. е „оказала съпротива“ при полицейската проверка. Този
факт намира потвърждение в показанията на свидетелите Л. и П.и води до
единствения логичен извод, че проверката не е протекла по обичайния ред за това,
но поради поведението на ищцата. При констатирани нарушения, органите на реда
дължат прилагане на законови процедури спрямо нарушителите без оглед на
личността. При съзнанието за своите хронични заболявания и възможността за
ескалиране на напрежението и клинична проява на криза, с поведението си И.
допринася за развилата се стресова ситуация и за настъпване на обстоятелствата,
които я нараняват и травмират. Познавайки здравословното си състояние, И. би
следвало да е заинтересована да не се излага на стресови ситуации – например да
не пресича неправилно - не на пешеходна пътека, поне да информира за името си
при проверка, да не възпрепятства производството, да не обижда длъжностни лица
и прочие. Личните права и интереси не подлежат на защита по начина, предприет
на място при проверката от И., а чрез различни административни и съдебни
производства, каквито ищцата адекватно е организирала. Действително, в
производството по ЗОДОВ не се изследва въпросът има ли извършено нарушение от
страна на лицето и не се дължи преценка дали отменителното основание, посочено
от окръжния съд, е процесуално. Въпросът за съставомерността на деянието и
вината на нарушителя не са предмет на исковото производство по чл. 203 и сл. от АПК. Не може да се пренебрегне обаче безспорно доказаната поведенческа реакция на
И. и изводът, че тя сама е допринесла за настъпилото увреждане и именно поведението
ѝ, установено непротиворечиво в настоящето производство, е станало
причина за стартиране на производството по УБДХ. Демонстрираното неуважително поведение
и използваният речник от г-жа И.о не съответстват на възрастта, възпитанието и
личния авторитет, които ищцата защитава, както и са неприемливи в условията на
извършвана административна проверка по адрес на длъжностни лица. Следователно, ответникът
основателно поддържа съпричиняване, което следва да се отчете от съда при
определяне на справедливия размер на обезщетението. Това е така, защото според
чл. 5, ал. 2 от ЗОДОВ когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането,
обезщетението се намалява.
Предвид изложеното и по аргумент от разпоредбата на чл.
162 от ГПК съдът счита, че на ищцата следва да се присъди обезщетение за
неимуществените вреди от незаконосъобразното производство по УБДХ в размер на 600
лв., като искът се отхвърли в останалата му част.
Предвид факта, че с исковата молба е поискано заплащане
на законната лихва от датата на влизане в сила на решението за оправдателното
решение на ВТОС, т. е. от 28.04.2021 г., до окончателното изплащане на сумата,
съдът намира, че претенцията следва да се уважи, но досежно само присъденото
обезщетение.
Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските за
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът
осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или
юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.
При този изход на делото основателно се явява искането
на ищцата за присъждане на разноски по делото, претендирани съгласно
представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, които възлизат общо на 760
лв., в това число държавна такса за образуване на делото пред АСВТ– 10 лв.,
депозит за СМЕ – 300 лв., депозит за СПЕ – 450 лв.
Претендира се и присъждане в полза на представляващия
адвокат възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на материално
затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА е установено със закон, като
съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, когато в съдебното производство насрещната страна
дължи разноски, адвокатът оказал на страната безплатна правна помощ, има право
на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, но не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА. За упражняването на това право
е достатъчно представянето на сключен със страната договор за правна защита и
съдействие, в който да е посочено, че договорената правна помощ е безплатна на
основание цитираната по-горе норма от ЗА, като не се нуждае от доказване
обстоятелството, че клиентът е материално затруднено лице. В случая такъв
договор №14061/19.10.2021 г. е представен с исковата молба /л. 19, гръб/. Изхождайки
от горните правила и заявените претенции, съдът намира, че в съответствие с чл.
8, ал. 1 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, вр. с чл. 36, ал. 2 и чл. 38, ал. 2 от ЗА ответникът следва да
бъде осъден да заплати на адв. Л.В. от ВТАК, адвокатско възнаграждение, съразмерно
с уважената част от иска, което в случая възлиза на 39,20 лева.
На основание чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и предвид направеното
искане за това, в полза на ответника следва да се присъдят разноски за
юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ, съразмерно
на отхвърлената част от иска, които в случая възлизат на 345,60 лева
Тъй като никоя от страните не е направила искане за
компенсация, а съдът не прави такава служебно, разноските се присъждат на всяка
от страните по отделно.
Водим от горното, Великотърновският административен съд, Четвърти
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР – Велико Търново да плати Т.А.И., ЕГН ********** ***, сумата от 600 (шестстотин) лева обезщетение за неимуществени
вреди, причинени от незаконосъобразно съставен Акт за установяване на
административно нарушение №2020-1739-11-009 от 17.12.2020 г. за нарушение по
чл. 1, ал. 2 от Указ №904/28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство и
воденото въз основа на него съдебно производство, приключило с Решение
№45/28.04.2021 г. по ВНАД №197/2021г. на ВТОС, ведно с лихвата върху тази сума,
за периода от 28.04.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на
Т. А. И., ЕГН ********** *** срещу ОД на МВР – Велико Търново в останалата му
част.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Велико Търново да заплати на Т.А.И., ЕГН ********** *** сумата от 760 (седемстотин
и шестдесет) лева – разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА ОД на
МВР – Велико Търново да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата на адвокат Л.З.В. ***, със служебен адрес в ***, адвокатско
възнаграждение в размер на 39,20 лева (тридесет и девет лева и двадесет
стотинки).
ОСЪЖДА Т. А. И.,
ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР – Велико Търново сумата от 345,60 лева (триста четиридесет и пет лева и
шестдесет стотинки) разноски за юрисконсулт.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване и
протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния
административен съд.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: