Решение по дело №353/2023 на Окръжен съд - Ямбол

Номер на акта: 340
Дата: 24 октомври 2023 г.
Съдия: Красимира Веселинова Тагарева
Дело: 20232300500353
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Ямбол, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
Членове:Галина Ив. Вълчанова Люцканова

Яна В. Ангелова
при участието на секретаря М. П. К.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Въззивно гражданско
дело № 20232300500353 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от А. М. Г. и Т. К. Г., двамата от с.*******,
обл.******, подадена от пълномощника им адв.С. Т. от АК-******, против Решение №
108/13.03.2023г. на Ямболски районен съд, постановено по гр.д. №2416/2022г. по описа на
този съд в частта, с която е уважен предявеният от Р. П. С. и К. Д. С. против въззивниците
иск с правно основание чл.108 ЗС и е признато за установено по отношение на Н. М. Г. от.
гр.******, А. М. Г. от с.******* и Т. К. Г. от с.*******, че Р. П. С. и К. Д. С. са собственици
на една втора идеална част от недвижими имоти в с. *******, които са подробно
индивидуализирани, а именно: поземлен имот с идентификатор № 32771.111.7; поземлен
имот с идентификатор № 32771.100.32; поземлен имот с идентификатор № 32771.410.18, и
поземлен имот с идентификатор № 32771.140.76 и А. М. Г. и Т. К. Г. са осъдени да предадат
на Р. П. С. и К. Д. С. собствеността и владението върху една втора идеална част от
посочените недвижими имоти.
По делото е подадена и въззивна частна жалба от А. М. Г. и Т. К. Г., двамата чрез
пълномощника си адв. С. Т., против Определение № 1126/07.06.2023г., постановено по
гр.дело № 2416/2022г. по описа на Ямболски районен съд, с което съдът е оставил без
уважение като неоснователна молбата им за изменение на Решение № 108/13.03.2023г. на
ЯРС, постановено по гр.д. №2416/2022г. в частта му за разноските.
Оплакването на въззивниците във въззивната жалба е за неправилност на
обжалваното решение на първата инстанция в оспорената му част, като постановено при
неправилно приложение на материалния закон - Закона за собствеността и необоснованост.
Неправилно според въззивниците съдът ги е осъдил с дизпозитива на съдебния си акт да
предадат собствеността върху процесните имоти на ищците, с твърдения, че правото на
собственост никога не е било отнемано и винаги е било в патримониума на ищците. За
неправилни са счетени и изводите на съда, че ответниците владеят имота без основание и
следва да предадат владението върху него, тъй като е налице валидно правно основание, а
именно договори, с които им е предоставено ползването върху имотите. Изтъква се в
1
жалбата, че съдът неправилно е възприел и не е коментирал поотделно представените по
делото от ОДЗ-Ямбол разпечатки и извадки от регистрите по чл. 74 от ППЗСПЗЗ, като
едновременно с това не е анализирал всеобхватно релевантната за спора информация,
съдържаща се в представените по делото справки и писма от ОСЗ-Тунджа, от които се
установява фактическото владение на ищцата С. върху процесните имоти през всички
стопански години. Направено е оплакване за необоснованост на изводите на съда за
нищожност на арендния договор, като е изтъкнато, че такова искане не е направено с
петитума на исковата молба. Във въззивната жалба е посочено, че съдът е допуснал, събрал
и анализирал но делото множество доказателства, които са неотносими към предмета на
спора и нямат никакво отношение към предмета на доказване. Твърди се, че мотивите на
съда за това защо счита, че процесният договор е непротивопоставим на ищците, са оскъдни,
като не са коментирани изобщо възраженията в отговора, че цитираното от ищците решение
на ВКС относно противопоставимостта на арендните договори на съсобственик, придобил
права след сключването им, не се отнася за процесния казус.
По тези съображения въззивниците молят за отмяна на обжалваното решение на
ЯРС в атакуваната му част и за постановяване на ново решение от окръжния съд по
съществото на спора, с което да бъде отхвърлен иска по чл.108 ЗС като неоснователен,
ведно с всички законни последици, както и да им бъдат присъди направените за двете
инстанции разноски.
Оплакването във въззивната частна жалба е за неправилност на обжалваното
определение за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, като
постановено от съда при неправилно приложение на процесуалния закон. Изложени са
съображения, според които ищците са направили общо разноски срещу тримата ответници и
с оглед изхода на спора разноските на ищците следва да бъдат редуцирани и намалени
наполовина. Твърди се, че ЯРС не е изложил мотивите си по същество относно това защо
счита молбата по чл.248 от ГПК за неоснователна. Частните жалбоподатели молят ЯОС да
отмени обжалваното определение и да уважи като основателна молбата им за изменение на
съдебното решение в частта му относно разноските.
Въззиваемите Р. П. С. и К. Д. С., двамата чрез пълномощника си адвокат М. М. Й.
-Г. от ****, са подали писмен отговор на въззивната жалба, с който са оспорили същата като
неоснователна. Изложени са съображения, според които в депозираната въззивна жалба
голословно се твърди, че атакуваното съдебно решение е неправилно и необосновано. Сочи
се, че обжалваният съдебен акт не страда от пороци, като първоинстанционният съд е
постановил съдебния си акт след пълна, всестранна и съвкупна преценка на всички
относими към правния спор доказателства и при правилно приложение на закона. Изложени
са подробни аргументи в тази насока. Въззиваемите молят ЯОС да постанови съдебен акт, с
който да потвърди атакуваното съдебно решение и да остави без уважение жалбата, с всички
произтичащи от това законни последици, с присъждане на направените пред настоящата
инстанция разноски по приложен списък.
Р. С. и К. С., двамата чрез пълномощника си адвокат М. М. Й. -Г. от ****, са
подали писмен отговор и на частна жалба, с който са оспорили последната като
неоснователна. Изложени са твърдения, че атакуваното определение е законосъобразно и не
страда от пороци, с искане за потвърждаването му.
В о.с.з. въззивниците не се явяват, а пълномощникът им адв.Т. пледира за
уважаване на въззивната жалба и на частната жалба по изложените в същите съображения, с
присъждане на всички разноски, направени пред двете съдебни инстанции.
Възиваемите, чрез адв.М. Й., оспорват въззивната и частната жалба като
неоснователни и молят за потвърждаване на решението на ЯРС и на атакуваното
определение в частта за разноските, с присъждане на направените разноски пред въззивната
инстанция.
Въззивната жалба и частната жалба са процесуално допустими, като подадени от
легитимирани страни, в срок, поради което могат да се разгледат по същество.
За да се поизнесе, ЯОС установи следното:
ЯРС е сезиран с исковата молба на ищците-съпрузите Р. П. С. от с.*******,
2
обл.****** и К. Д. С. от. гр.******, с която против ответниците Н. М. Г. от. гр.******, А. М.
Г. и Т. М.а Г., двамата от с.*******, е предявен иск за собственост по чл.108 ЗС - за
установяване собствеността на ищците върху 1/2 ид.част от четири поземлени земеделски
имоти в землището на с.*****, общ.******, обл.***** - три ниви и едно лозе, които са
подробно индивидуализирани, както и за предаване на ищците владението на собствената
им 1/2ид.част от тези поземлени имоти.
За да обосноват предявения осъдителен иск за собственост, ищците са
поддържали в исковата молба, че посочените идеални части от поземлените имоти те са
придобили в режим на СИО през 2013г. чрез правни сделки – дарение и покупко-продажба.
За ответниците А. Г. и Т. Г. ищците са посочили, че притежават останалата 1/2ид.част от
имотите, която те също са придобили в режим на СИО през 2013г. Според ищците,
ответникът А. Г. е получил фактическата власт върху трите ниви преди придобиването на
идеалната част от същите, на основание сключен договор за наем 25.03.2013г., който е
действал само няколко месеца, тъй като с договор за аренда от 18.12.2013г. А. Г. е отдал
ползването на процесните земи на Н. Г. за срок от 15 стопански години. За този аренден
договор ищците са навели, че е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като е
сключен в нарушение на ЗАЗ от съсобственик, който не притежава повече от 50 на сто
идеални части от имотите, както и че договорът е нищожен, поради накърняване на добрите
нрави, тъй като договореното арендно плащане не съответства с действителните ренти,
заплащани за идентични земи. Ищците са поддържали, че арендният договор им е и
непротивопоставим, тъй като е сключен от съсобственик, който не притежава повече от
половината от съсобствените имоти, те не са приели договора, не са получавали рента и са
се противопоставили на продължаващото ползване на земите, заявявайки същите за
ползване пред ОСЗ.
С депозирания писмен отговор на исковата молба ответникът Н.Г. е оспорил
предявения срещу него иск, с възраженията, че с влязло в сила решение на ЯРС по гр.д.
№185/2020г. сключеният от него аренден договор е развален по отношение на процесното
лозе, което той е предал на арендодателя, а фактическата власт върху трите ниви не е
получавал и не е обработвал същите, като нивите са обработвани от А. Г. и ищцата Р. С.,
която е обработвала реални части от нивите, съобразно притежаваната от нея идеална част.

Ответниците А. Г. и Т. Г. са оспорили твърденията на ищците за нищожност на
договора за аренда и за неговата непротивопоставимост, с доводи, че този договор е сключен
преди изменението на ЗАЗ, ищците не са се противопоставили на договора и не са изразили
несъгласие с него. За себе си ответниците А.и Т.Г.и са посочили, че са евентуални
държатели на процесните имоти, като държат имотите на валидни правни основания –
договорите за наем и аренда, които не са нищожни и не са развалени, а ищците не са били
лишавани от правото да ползват имотите, заявявали са ги за ползване пред съответната ОСЗ,
обработвали са заявените части от имотите и са прибирали добивите от тях.
Фактическата обстановка по делото правилно е разкрита от първата инстанция и
същата е непроменена пред настоящата инстанция:
Установено е, че правото на собственост върху процесните земеделски имоти -
Лозе с площ 6,701 дка, пета категория, в местността „********“, съставляваща поземлен
имот № 140076 по плана за земеразделяне на землището на с.******, Нива с площ 28,702
дка, пета категория, в местността „******“, съставляваща поземлен имот № 111007 по плана
за земеразделяне на землището на селото, Нива с площ 40,994 дка, от които 22,759 дка –
шеста категория, 18,235 – пета категория, в местността „******“, съставляваща поземлен
имот № 100032 по плана за земеразделяне на землището на селото и Нива, цялата с площ
27,998 дка, шеста категория, в местността „********“, съставляваща поземлен имот №
410018 по плана за земеразделяне на землището на селото, е възстановено с Решение
№10И/01.02.1995г. на ПК-Стралджа по пр.№4192/1992г. на наследниците на П. Д. Т.,
починал на *******г.
Понастоящем, видно от представените по делото скици от СГКК-Ямбол,
поземлен имот № 111007, м.„******“ е с идентификатор 32771.111.7; поземлен имот №
100032, м. „******“ е с идентификатор 32771.100.32; поземлен имот № 410018, м.
3
„********“ е с идентификатор 32771.410.18 и поземлен имот № 140076, м. „********“ е с
идентификатор 32771.140.76.
Преки наследници по закон на наследодателя П. Д. Т. са: син К. П. Т. и дъщеря
П. П. П. Синът и дъщерята на наследодателя П. Т. са починали съответно през 1997г. и
1996г. и са наследени от множество наследници, посочени в удостоверение за наследници
№******г.
Ищцата Р. П. С. е придобила от Ж. Х. Д.а - наследник на наследодателя П. Д. Т.,
поч. на *******г., в коляното на сина му К. Т., 1/16 ид.ч. от правото на собственост върху
процесните ниви и лозе, по силата на договор за дарение, сключен на 21.01.2013г. с нот.акт
№*******г. по н.д.№******г. на нотариус №*** в НотК. С договор за продажба по нот.акт
№********г. на нотариус №*** в НотК и с договор за продажба по нот.акт №******г. на
нотариус №*** в НотК, ищцата Р.С. е придобила от останалите наследници на общия
наследодател в коляното на сина му К. Т., съответно още 5/16 ид.части и 2/16 ид.части от
процесните имоти, като няма спор, че възмездно придобитите от Р.С. права от имотите са в
режим на СИО със съпруга й – ищеца К. с., или двамата ищци се легитимират като
съсобственици на общо 1/2 ид.част от процесните имоти.
На 25.03.2013г. един от наследниците на П. Д. Т., поч. на *******г. – Ф. П. Ф.,
който е в коляното на дъщерята на наследодателя и който не притежава повече от 25% от
съсобствените имоти, като наемодател, е сключил договор за наем на трите процесни ниви с
ответника А. М. Г., като наемател. Наемният договор е със срок 10 стопански години.
Договорът е с нотариална заверка на подписите и е вписан.
На 10.07.2013г. ответникът А. Г. е придобил по дарение от наследниците на
общия наследодател в коляното на дъщеря му П. П., 1/100 от 1/2 ид.ч. от процесните имоти
и чрез продажба 99/100 от 1/2 ид.част от имотите ( нот.акт №*******г. по нот.д.№*****г. и
нот.акт №******г. по нот.д.№******г., двата на нотариус №*** в НотК), като няма спор, че
възмездното придобитите от А.Г. права от имотите са в режим на СИО със съпругата му –
ответницата Т.Г., или тези двама ответници са съсобственици на другата 1/2 ид.част от
процесните имоти.
На 18.12.2013 год. между ответника А. М. Г. в качеството на арендодател, от една
страна и от друга страна ответникът Н. М. Г., в качеството на арендатор, е сключен договор
за аренда с нотариална заверка на подписите, вписан в СВп, с който процесните три броя
ниви и лозе са отдадени за временно възмездно ползване на арендатора за срок от 15
стопански години, считано от 01.10.2014г. и с договорено арендно плащане в размер на 5
лева на дка годишно.
От писмо на ОСЗ „Тунджа-Ямбол“, офис Стралджа, № ПО-21-812-1 от
31.08.2022г. по делото е установено, че за процесните три броя ниви през стопанската
2020/2021 г. правно основание за обработка на идеални части са получили ответникът А. М.
Г. и ищцата Р. П. С., а за стопанската 2021/2022 г. за имот № 100032 – 40,933 дка правно
основание е имал ответникът А. М. Г.. През стопанската 2022/2023г. правно основание за
обработката на трите ниви е имал ответникът А. Г., а лозето е било заявено като реална
граница от дружеството „*******“ ЕООД (писмо на ОСЗ „Тунджа-Ямбол“, офис
Стралджа № РД-12-05-4-2/02.02.2023г).
С влязлото в сила на 01.11.2021г. Решение № 146/24.06.2021г., постановено по
гр.дело № 2185/2020г. по описа на ЯРС, е развален договора за аренда на земеделска земя от
18.12.2013г., сключен между А. Г. и Н. Г., в частта на договора за лозето от 6,701дка в
м.“*******“. С решението е отхвърлен предявеният от А. Г. иск за разваляне на арендния
договор в останалата му част. За да постанови този резултат, съдът е приел, че арендаторът
не е изпълнил задължението си за заплащане на договорната арендна цена за лозето, а за
трите ниви е налице неизпълнение на договора от страна на арендодателя А. Г., който не е
предал ползването на нивите на арендатора – две от нивите е ползвал лично, а за третата не е
отстранил пречките за ползване от друг съсобственик. С влязлото в сила съдебно решение
по гр.дело № 2185/2020г. на ЯРС Н.Г. е осъден и да върне на А. Г. лозето от 6,701дка в
м.“*******“, като няма спор по делото, че фактическата власт върху този земеделски имот е
предадена от арендатора на арендодателя.
По делото е представена покана от 02.09.2022г., изпратена по пощата от
4
ответника А. М. Г. и адресирана до ищцата Р. П. С., с която С. е поканена да получи
наемната цена за стопанската 2021-2022г. в размер на 50 кг. зърнени култури на декар
обработваема земя, съгласно наемния договор от 25.03.2013г., вписан с рег.
№2839/26.03.2013г.
При тази фактическа обстановка, с обжалваното решение районният съд е
уважил предявения от ищците иск по чл.108 ЗС, като е признал по отношение на тримата
ответници правата на ищците в съсобствеността и е осъдил ответниците А. Г. и Т. Г. да им
предадат владението върху притежаваната от ищците 1/2ид.част от земеделските имоти. По
отношение на ответника Н. Г. съдът е отхвърлил иска в неговата осъдителна част, като в
тази му част решението на ЯРС не е обжалвано и е влязло в сила. За да постанови този
резултат, съдът е приел, че ищците са установили притежаваната от тях 1/2ид.част от
процесните имоти и това не е спорен по делото факт, а осъждането на ответниците-
съпрузите Г.и да предадат владението на имотите съдът е обосновал с установената по
делото фактическа власт на тези ответници по отношение на имотите, която е получена на
основание сключения наемен договор от 2013г. и която е без основание, тъй като договорът
е сключен в отклонение на разпоредбата на чл.4а ЗСПЗЗ, не е потвърден от ищците по реда
на §10 ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което им е непротивопоставим. Съдът не е обсъждал
наведените от ищците основания за нищожност на арендния договор от 2013г., тъй като е
приел, че е налице конкуренция между правата на наемателя и на арендатора по двата
договора, но предимство между двете съглашения - наем и аренда, има договорът за наем,
тъй като е вписан пръв и арендният договор за лозето е развален с влязло в сила решение.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Съобразно тези правомощия на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав
на ЯОС намира, че решението на първата инстанция в обжалваната му част е валидно,
допустимо и правилно, като съображенията са следните:
Правилно районният съд е квалифицирал иска, с който е сезиран по реда на
чл.108 ЗС и правилно е приел, че за да бъде уважен този иск, в тежест на ищците е да
установят кумулативното наличие на предпоставките за уважаването му: че ищците са
собственици на сочената от тях идеална част от процесните имоти, че същата се владее или
държи от ответниците и че това владение или държание е без правно основание.
При правилна квалификация на спорното право, правилно с постановеното
решение в изпълнение на задължителните указания, дадени от ОСГК на ВКС по т.2А от
Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. по тълк.дело №4/2014г., съдът по иска за
собственост по чл.108 от ЗС се е произнесъл с отделен установителен диспозитив за
принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищците и с осъдителен
диспозитив за осъждане на ответниците А. и Т.Г.и, които упражняват фактическата власт
върху имотите, да предадат владението на ищците върху спорните имоти.
Предпоставките на закона за уважаване на иска са установени по делото. В
случая между страните не е повдигнат спор относно правото на собственост на ищците и
притежаваната от тях 1/2 ид. част от процесните недвижими земеделски имоти – три ниви и
едно лозе в с. *******, като правата им в съсобствеността са безспорно установени от
събраните по делото писмени доказателства. Безспорно е установено също така, че трите
ниви, чиито съсобственици с притежавана 1/2ид.част са ищците, са предоставени за
ползване на ответника А. Г. по договор за наем от 25.03.2013г., който е сключен преди А.Г.
да придобие лично и в режим на СИО другата 1/2 ид.част от трите ниви, а лозето А.Г. е
отдал под аренда като съсобственик с притежавана 1/2 ид.част, но с влязло в сила съдебно
решение сключеният аренден договор е развален и не е налице спор, че лозето е върнато от
арендатора на А.Г.. По делото не е спорно от страна на ответниците А. и Т.Г.и, в този
смисъл са твърденията им в отговора на исковата молба, че те държат изцяло процесните
земеделски имоти именно на основание сключения наемен договор, който факт за
последната стопанска 2022/2023г. е установен и от писмото на ОСЗ „Тунджа-Ямбол“, офис
Стралджа - № РД-12-05-4-2/02.02.2023г.
Неоснователно се поддържа от ответниците, сега въззивници, че наемният
5
договор от 2013г. е правното основание за осъществяваната от тях фактическа власт върху
земеделските имоти. Новата разпоредба на чл.4а, ал.1 и 2 ЗСПЗЗ, въведена с изменението на
закона в ДВ бр. 42/2018г., предвижда договор за наем на земеделска земя за срок по-дълъг
от една година, да се сключи от съсобственик (или съсобственици), които притежават повече
от 25% от съсобствения имот, като уреждането на отношенията между съсобствениците да
се извършва по реда на чл. 30, ал.3 ЗС. По отношение на заварени към момента на
изменението договори за наем, за които не е изпълнено това изискване, а такъв е
разглежданият случай, преходната разпоредба на §10, ал.1 ПЗР ЗИД ЗСПЗЗ (ДВ бр.
42/2015г. и бр.55/2018г.) урежда възможност съсобствениците с декларация с нотариално
заверен подпис да потвърдят договора, така че да се постигне изискуемата квота от 25% от
правото на собственост. Ако потвърждаване не бъде извършено в срок до 31.07.2018г.,
договорът за наем се заличава служебно в Службата по вписванията и в съответната
Общинска служба по земеделие след изтичане на стопанската година - ал.3 на §10, а ако още
не е регистриран в службата по земеделие, регистрацията му се отказва - ал.8 на §10. При
извършване на потвърждаване договорът за наем запазва регистрацията си в Общинската
служба по земеделие и вписването си в Службата по вписването. С акта на потвърждаване
договорът става задължителен и обвързва съсобствениците, които са го потвърдили,
включително за уговорения в него срок.
В случая не се твърди и не е установено по делото ищците да са подписали
декларации по §10, ал.1 ПРЗ ЗСПЗЗ с нотариална заверка на подписа, с които да
потвърждават сключения от друг съсобственик и надлежно вписан договор за наем с
ответника А. Г., при което изводът е, че договорът не е задължителен за тези съсобственици,
не ги обвързва и не им е противопоставим. С оглед изложеното, ответниците – въззивници
упражняват фактическа власт върху притежаваната от ищците 1/2 ид.ч. от земеделските
имоти– три ниви, без основание - договор за наем, който е непротивопоставил на ищците,
което обуславя основателност на претенцията по чл. 108 ЗС и в осъдителната й част. По
отношение на лозето искът по чл.108 ЗС също е основателен, тъй като ищците като
съсобственици могат да търсят защита чрез иска по чл.108 ЗС и по отношение на друг
съсобственик/съсобственици, които владеят имота без да имат основание, тъй като правото
на владение е обусловено от обема на притежаваното право (в този смисъл е ТР № 3/2020 г.
на ОСГК на ВКС).
Неоснователно въззивниците сочат, че правото на собственост не е било
отнемано никога от ищците, тъй като от събраните доказателства – писмото на ОСЗ е
установено, че през стопанската 2022/2023г. правно основание за обработката на трите ниви
е имал именно ответникът А. Г., който е изпратил и поканата до ищцата за получаване на
наемната цена за стопанската 2021/2022г. за земите, съгласно наемния договор от
25.03.2013г., а фактическата власт върху лозето е предадена на ответника А.Г. от Н.Г. в
изпълнение на влязлото в сила съдебно решение.
Също неоснователно е оплакването за необоснованост на изводите на първата
инстанция за нищожност на арендния договор, поради противоречието му с добрите нрави,
тъй като тези изводи не са решаващи за постановения по делото резултат, а настоящата инс-
танция не намира за необходимо да извършва преценка за действителност на арендния до-
говор, тъй като от една страна ответниците обосновават осъществяваната от тях фактическа
власт върху земеделските имоти със сключения наемен договор, а от друга страна, както
правилно е приел и районният съд, при конкуренция между два договора, в случая наемен и
аренден, предимство има договорът, който е бил вписан по-рано в службата по вписванията
(чл.3, ал.5 ЗАЗ /отм./).

Предвид всички изложени съображения, обжалваното решение в частта на
уважения против ответниците А. и Т.Г.и, сега въззивници, иск по чл.108 ЗС е правилно и
законосъобразно и като такова следва да се потвърди. Въззивната жалба е неоснователна и
се оставя без уважение.
По частната жалба:
С постановеното първоинстнационно решение ЯРС е осъдил ответниците А.Г. и
6
Т.Г. да заплатят на ищците всички сторени от тях разноски по делото в размер на 1 250лв.
По молбата на ответниците за изменение на решението в частта на тези разноски и с
искането за отмяна на решението за разликата над сумата за разноски от 625лв., ЯРС е
постановил обжалваното определение по чл.248 ГПК, с което е оставил без уважение
молбата, като неоснователна.
Определението е неправилно.
Основателно е оплакването на частните жалбоподатели, че не следва да се
ангажирана отговорността им за всички сторени от ищците разноски по делото. Искът за
собственост е предявен срещу трима ответници, като двама от тях – съпрузите Г.и са
конституирани като необходими другари по делото, но те, както и третият ответник Н.Г. не
са солидарни длъжници и не отговарят за цялото задължение. Съгласно чл.121, ал.1 ЗЗД,
отговорността е солидарна, когато законът предвижда това или при наличие на изрична
уговорка. В случаите, когато страните, на които се възлага в тежест заплащането на
разноски са няколко, в закона не е предвидена солидарна отговорност за тях. Щом липсва
изрична законова норма, предвиждаща солидарна отговорност на страните при заплащане
на разноските и не е възможно да бъде уговорена такава между ответниците по делото,
отговорността за разноските към ищеца не е солидарна по смисъла на чл.121 ЗЗД.
Независимо, че задължението за разноски е възникнало от един и същи юридически факт,
всяка от страните отговаря разделно за дълга. Или в случая, след като разноските на ищците
са дължими от тримата ответници в размер на по 1/3 от определената сума от 1 250лв. и
осъдителният иск за собственост по отношение на Н.Г. е отхвърлен, дължимият размер на
разноските от другите двама ответници А. Г. и Т. Г. е в размер на сумата общо 833,33лв.
Поради това, обжалваното определение по чл.248 ГПК следва да бъде отменено и да бъда
изменено решението на ЯРС с отмяна на същото решение в частта, с която на ищците са
присъдени разноски над сумата 833,33лв. до размера на сумата 1 250лв.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, право на разноските за тази
инстанция имат въззиваемите, на които се присъждат разноски в размер на 600лв.-
изплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от изложеното и на основание чл.271, ал.1, изр.1 ГПК, ЯОС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 108/13.03.2023г. на Ямболски районен съд,
постановено по гр.д. №2416/2022г. по описа на този съд в частта, с която е уважен
предявеният от Р. П. С. и К. Д. С. иск с правно основание чл.108 ЗС и е признато за
установено по отношение на Н. М. Г. от. гр.******, А. М. Г. от с.******* и Т. К. Г. от
с.*******, че Р. П. С. и К. Д. С. са собственици на една втора идеална част от недвижими
имоти в с. *******, а именно: поземлен имот с идентификатор № 32771.111.7; поземлен
имот с идентификатор № 32771.100.32; поземлен имот с идентификатор № 32771.410.18, и
поземлен имот с идентификатор № 32771.140.76, и в частта, с която А. М. Г. и Т. К. Г. са
осъдени да предадат на Р. П. С. и К. Д. С. собствеността и владението върху една втора
идеална част от посочените недвижими имоти.
В останалата му част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ Определение №1126/07.06.2023г., постановено по гр.д. №2416/2022г.
по описа на Ямболски районен съд, КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ Решение № 108/13.03.2023г. на Ямболски районен съд, постановено
по гр.д. №2416/2022г. по описа на този съд в частта, с която А. М. Г. и Т. К. Г. са осъдени
да заплатят разноски на ищците Р. П. С. и К. Д. С., с посочени данни, като отменя същото
решение в частта, с която са присъдени на Р. П. С. и К. Д. С. разноски над сумата
833,33лв. до размера на сумата 1 250лв.
ОСЪЖДА А. М. Г. и Т. К. Г., двамата с посочени по делото данни, да заплатят
на Р. П. С. и К. Д. С., двамата с посочени данни, направените разноски пред въззивната
инстанция в размер на 600лв.
7
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8