Р Е Ш Е Н И Е

№ ……………

гр.Русе, 23.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Русенският районен съд, СЕДМИ наказателен състав в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                                                   Председател: Мирослав Йорданов

 

при секретаря Наталия Т.

като разгледа докладваното АНД № 2226 / 2019 год., по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

         

Образувано е по жалба на К.С.Б. *** против Наказателно постановление № 19-3393-000419 / 14.10.2019 год. на началника на Второ РУП при ОДМВР - гр.Русе, с което на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение по чл.150а, ал.1 от същия закон му е наложено административно наказание обществено порицание.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно. Редовно призован, изпраща процесуален представител, който излага подробни съображения за отмяната на наказателното постановление.

          Административнонаказващият орган, редовно призован, изпраща писмено становище в подкрепа на издаденото наказателно постановление.

Русенската районна прокуратура не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.10.2019 г. в гр.Русе свид.И.И. – полицейски инспектор към Второ РУП - Русе съставил на жалбоподателя АУАН, затова че на същата дата около 08:55 часа управлявал мотоциклет, без да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията към която спадало превозното средство.

Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, с което му е наложено административно наказание обществено порицание, тъй като бил непълнолетен – на 17 години.

При така изяснената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице в законоустановения 7 - дневен срок.

По същество е основателна.

В случая при съставянето на АУАН и изготвяне на НП са допуснати от една страна съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство, а от друга - неправилно приложение на материалния закон, тъй като наказателното постановление е необосновано.

АУАН е съставен на 11.10.2019 г. и на същата дата е връчен на жалбоподателя. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, освен възраженията при съставяне на акта в тридневен срок от подписването му, нарушителят може да направи и писмени възражения по него. Тази разпоредба е императивна и е предвидена за да осигури възможност на нарушителя да упражни правото си на защита срещу направените в акта констатации, като например да оспори установената фактическа обстановка и/или да представи нови доказателства. НП е издадено на 14.10.2019 г., т.е. преди изтичане на тридневния срок за писмени възражения срещу акта. На същата дата е постъпило и възражение от нарушителя. Върху приложения по преписката екземпляр от възражението същото е разпределено на полицейски служител за проверка, но в текста на наказателното постановление или в друг документ от преписката липсват данни възражението да е било взето под внимание и да са били проверени наведените от нарушителя факти. С оглед изложеното не може да се приеме за установено по несъмнен начин, че към момента на издаване на наказателното постановление, наказващият орган е бил запознат с визираното възражение, че същото е постъпило преди издаване на наказателното постановление и от тук да се приеме, че този срок е бил спазен и не е било ограничено правото на защита на нарушителя по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Дори и да се счете, че наказателното постановление е издадено след постъпването на възражението и докладването му на началника на Второ РУП – Русе, то тогава не е била спазена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН.

С представеното от нарушителя възражение се отрича авторството му и се излагат факти в подкрепа на тази теза, които е следвало да бъдат проверени. Според чл. 52, ал.4 от ЗАНН, наказващият орган е задължен преди да се произнесе по преписката да провери акта, с оглед неговата законосъобразност и обоснованост и да прецени възраженията и събраните доказателства, а когато е необходимо и да извършва разследване на спорните обстоятелства. Законодателят е предвидил провеждането на производство, в което да се съберат всички доказателства - както в подкрепа на обвинението, така и в подкрепа на защитата, и въз основа на тях безпристрастно да прецени дали е налице нарушението описано в АУАН и дали то е извършено от лицето, което е привлечено към административнонаказателна отговорност. В случая наказателното постановление е било връчено на следващия ден от издаването му, в него както стана ясно не е обсъдено възражението и по административнонаказателната преписка няма данни за извършена проверка на спорните обстоятелства. При така изложеното  не може да се приеме, че наказателното постановление е било издадено в синхрон с разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН.

Отделно от това, от акта за установяване на административно нарушение и от наказателното постановление не става ясно въз основа на какви факти е направен извода, че жалбоподателя е осъществил вмененото му нарушение. Установяването на елементите от фактическия състав, предвидени в посочената като нарушена правна разпоредба предполага изрично посочване на констатираните от контролния орган факти, въз основа на които е направен извод за нейното нарушаване. В конкретния случай липсва описание на фактите отнасящи се до техническите характеристики на управлявания мотоциклет, които да водят до извод към коя категория превозни средства спада той. Такова описание е било необходимо да се направи, за да може да се установи имал ли е право да управлява този мотоциклет, тъй като видно от обстоятелствената част на АУАН, жалбоподателят притежава СУМПС категория АМ и А1, като последната му дава право да управлява мотоциклети с работен обем на двигателя не повече от 125 cm³, с максимална мощност не повече от 11 kW и с отношение мощност/тегло, което не превишава 0,1 kW/kg.

Съдът намира, че този порок е в разрез с императивните разпоредби на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН и ограничава възможността на жалбоподателя да разбере, за какво точно нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност, което от своя страна води до накърняване на правото му на защита.

Допуснатите процесуални нарушения са съществени и не могат да бъдат преодолени по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН.

Наред с изложеното наказателното постановление е необосновано, тъй като категорични доказателства, че жалбоподателя няма правоспособност да управлява посочения мотоциклет не са събрани и анализирани в административнонаказателното производство. В тежест на наказващия орган е да докаже твърденията си, подкрепени с доказателства, по такъв начин, че да изключва каквото и да било съмнение относно наличието на съществените елементи от обективната и субективна страна на състава на нарушението, тъй като е недопустимо административнонаказателната отговорност да се ангажира въз основа на предположения.

Предвид изложеното съдът намира, че издаденото наказателно постановление е необосновано и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено.

 

С оглед изложеното и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН, съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-3393-000419 / 14.10.2019 год. на началника на Второ РУП при ОДМВР - гр.Русе.

 

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския административен съд.

 

                                                                              Районен съдия: