Р Е
Ш Е Н
И Е
№
814
гр.
Пловдив, 24.04.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
ХХV н.с., в публичното заседание на двадесет и шести февруари, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието на
секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 547/2019 г. по описа на ПРС, ХХV н.с.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 382250-F415642/26.11.2018г., издадено от Директора на ТД на
НАП, гр. Пловдив срещу „НОВИЗ” АД, ЕИК: *********, с което на последното е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 11, ал. 1
Закона за статистика на вътреобщностната търговия със стоки /ЗСВТС/ на
основание чл. 17, ал. 1 от ЗСВТС.
По съображения, изложени
в жалба „НОВИЗ” АД, представлявано от адв. С.П., обжалва цитираното наказателно
постановление, като моли същото да бъде отменено. Алтернативно се излагат
аргументи за маловажност на случая.
От своя страна, ТД на
НАП, гр. Пловдив, представлявана от юрк. Е. Ф., оспорва жалбата, като моли
издаденото наказателно постановление, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
Съдът като съобрази и
прецени доказателствата по делото по отделно и в тяхната съвкупност прие за
установено следното:
На 02.10.2018 г.,
******* в НАП – Х.И.И., съставила АУАН с бланков № F415642 срещу „НОВИЗ” АД, тъй като в
хода на служебно извършена проверка на 17.09.2018 г., установила, че
дружеството, като интрастат оператор по смисъла на чл. 7 ЗСВТС, не е подало в
ТД на НАП-Пловдив месечна декларация по системата ИНТРАСТАТ ИЗПРАЩАНИЯ в
предвидения от закона срок, а именно 14-то число на месеца, следващ референтния
период. В хода на извършената проверка било констатирано, че декларацията
ИЗПРАЩАНИЯ е за референтен период август 2018 г. и е следвало да бъде подадена най-късно на 14.09.2018
г. включително. Вместо това същата е била подадена по електронен път на
01.10.2018 г. Същата била заведена с вх. № ...
Въз основа на така
съставения АУАН, било издадено обжалваното НП, с което на „НОВИЗ” АД е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 Закона
за статистика на вътреобщностната търговия със стоки /ЗСВТС/ на основание чл.
17, ал. 1 от ЗСВТС.
Гореописаната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и от показанията на актосъставителя- св. Х.И., която в
показанията си потвърждава изложеното в акта, поради което показанията й се
явяват в съответствие със събраните по делото доказателства и се кредитират от
съда като логични и непротиворечащи на другите доказателства по делото. По
делото не се твърдят и не са установени обстоятелства, от които да следва, че
свидетелят е заинтересован от изхода на административното производство. По
делото като свидетел по молба от страна на жалбоподателя е разпитана и В. П.- **********
на жалбоподателя. Същата разказва че е правила опит да пусне декларациите по
Интрастат в последния ден от законовия срок, но поради софтуерен проблем и
наближилия край на работния ден, не изчакала да се генерира протокол който
потвърждава че декларациите са подадени. Останала с впечатление че това било
сторено и след обаждане от страна на служители на НАП разбрала че има проблем.
Свидетелката сочи че посочената в съставения акт като свидетелка В. Н. е нейна колежка, която е свидетел на
съставянето на акта. Същата не е участвала при извършването на проверката на
фирмата жалбоподател. Съдът кредитира показанията и на тази свидетелка като по
същество те не отричат извършеното нарушение, а сочат причини поради които то е
било реализирано. В крайна сметка посоченото от свидетелката самозаблуждение че
декларациите са изпратени без да изчака автоматично генерирания протокол и
факта че това се случва в последния работен ден, само потвърждава извода че
действително интрастат декларацията за поток изплащания не е била подадена в
срок.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които
по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин
очертават гореописаната фактическа обстановка.
Като прецени изложената
фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и
чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав достигна до
следните правни изводи:
Жалбата се преценява
като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от
това.
Разгледана по същество,
жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.
Не е спорно по делото,
че дружеството-жалбоподател е интрастат оператор по смисъла на чл. 7 от ЗСВТС,
което е видно както от показанията на св. И., така и от останалите събрани по
делото доказателства. Като такова лице същото е адресат на задълженията по чл.
11, ал.1 и ал.2 от ЗСВТС, съгласно които интрастат операторите подават
Интрастат декларация до 14-то число на месеца, следващ референтния период.
Настоящият съдебен състав намира, че в конкретния случай се установява с
категоричност, че е налице осъществен състав на визираното административно
нарушение, тъй като се установи, че „НОВИЗ” АД като интрастат оператор по
смисъла на чл. 7 ЗСВТС, не е подало в ТД на НАП-Пловдив месечна декларация по
системата ИНТРАСТАТ ИЗПРАЩАНИЯ в предвидения от закона срок, а именно 14-то
число на месеца, следващ референтния
период – 14.09.2018г. Този факт не се оспорва от самия жалбоподател. По делото
се установява, че същото е сторило това на 01.10.2018 г., т.е. с половин месец
просрочие, като в хода на административно наказателното производство, а и на
проведеното въззивното такова, от страна на същото не са посочени наличието на
някакви непредвидени обстоятелства, които да са препятствали срочното
изпълнение на законоустановените му задължения, а единствено се коментира
допусната грешка от страна на заместник главния счетоводител на дружеството. По
същество и депозираната пред съда жалба не съдържа каквито и да е конкретни
оплаквания, а изложеното от процесуалния представител такова във връзка с
непосочената санкционна норма на чл.17, ал.1 от ЗСВТС в НП е неоснователно, тъй
като видно от приложеното наказателно постаановление, тя е визирана в него.
Началният момент за
възникване на задължението за регистрация, като интрастат оператор, произтича
директно от закона и поднормативните законови актове свързани с него. Съгласно
чл. 3, ал.1, т.1 и чл. 4 от ЗСВТС "праговете за деклариране по системата
"Интрастат" и видовете данни, подлежащи на деклариране по смисъла на
чл. 9 §2 от Регламент (ЕО) № 638/2004 се определят със заповед на председателя
на Националния статистически институт, която се обнародва в "Държавен
вестник" до 31 октомври на текущата година." Следователно тези данни
са общодостъпни и задължителни, след публикация в ДВ.
В този смисъл
задължението за регистриране като интрастат оператори и деклариране на
съответните данни по системата е лично на лицата регистрирани по ЗДДС,
извършващи вътрешнообщностни изпращания или приемащи пристигания на територията
на Република България на стоки на Европейския съюз, какъвто е
дружеството-жалбоподател.
Нарушението в настоящия
казус е формално и самото му извършване обосновава административнонаказателната
санкция, предвидена специално в чл. 17, ал.1 от ЗСВТС, а именно имуществена
санкция, която се налага и на основание чл. 83 от ЗАНН. В конкретния случай се
касае за обективна отговорност за извършено административно нарушение от страна
на ЮЛ. Затова не може да се обсъжда въпроса за наличие или липса на вина, тъй
като никое юридическо лице не може да прояви вина в поведението си, защото това
е присъщо само на физическите лица, притежаващи съответна правоспособност и
дееспособност. Дори при наличие на обективни пречки или грешка на служител на
търговеца за неспазване на законовия срок, не може да отпадне обективната
административнонаказателна отговорност на дружеството за допуснато нарушение,
независимо от наличието или липсата на вина на длъжностното лице отговорно за
изпълнение на съответните задължения на фирмата.
Въпреки изложеното по-горе обаче,
настоящият състав намира, че в хода на административнонаказателното
производство е допуснато нарушение на
разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН,
с което е нарушено правото на
защита на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази
следното: Процесуалният закон – ЗАНН
урежда четири категории свидетели, които е допустимо да присъстват при
съставяне на акта и да го подпишат.
Първата - свидетели, присъствали при извършване на нарушението, а именно
лицата, възприели пряко и непосредствено един или повече елементи от състава на
нарушението и/или личността на нарушителя, и които в най-голяма степен биха
могли да допринесат за изясняване на
обективната фактическа обстановка. Втората - свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, а именно лицата, възприели факти и обстоятелства
относими към датата, мястото и условията, при които съответния контролен орган
е възприел елементи от състава на нарушението или данни за неговия извършител,
и чиито показания биха могли да дадат ясна представа за това, дали възприетите
факти и обстоятелства са надлежно обективирани в акта. Третата - свидетели, присъствали при
съставяне на акта, а именно това са лица както от посочените по - горе две
групи, така и лица, които не са възприели нито факта на извършване на
нарушението, нито условията, при които то е било установено, а единствено
обстоятелствата, свързани с реда на изготвяне на акта. Четвъртата - свидетели
на отказа на нарушителя да подпише акта, а именно това са лица, чието участие
се налага, само в случай, че лицето, посочено като нарушител, се възползва от
процесуалната възможност по чл.43, ал.2 от ЗАНН. Видно от изложеното, тези
четири категории свидетели, удостоверяват различни факти и обстоятелства.
От анализа на разпоредбата на чл.51,
ал.1, б.“б” от ЗАНН следва, че законодателят разграничава актосъставителя от
свидетелите, присъствали при извършване на нарушението. В тази връзка в
отделните алинеи на чл.40 от ЗАНН са предвидени различни процедурни
правила за съставянето на АУАН в
зависимост от това дали, последният се
съставя от актосъставителя в присъствието на свидетелите на нарушението или не. Така съгласно чл.40, ал.1 от ЗАНН, когато
АУАН се съставя в присъствието на свидетел на нарушението и на нарушителя, акта
се подписва от актосъставителя, нарушителя и свидетеля/лите. От друга страна,
ако при извършване на нарушението не е имало свидетели или АУАН не може да бъде
съставен в тяхно присъствие, ал.3 на чл.40 от ЗАНН изисква актът да бъде
съставен в присъствието на двама други свидетели, които в този смисъл са
свидетели на съставянето на АУАН, а не свидетели на извършеното административно
нарушение. В настоящия случай от
приетите по делото доказателства се установи, че посочения в АУАН свидетел В.Н. се явява свидетел при
съставянето на акта, като нейното процесуално качество дори не е посочено в
съставения АУАН. От свидетелските показания на актосъставителя И. обаче се
установи, че свидетеля по акта Налджиева е нейна колежка, която не е извършвала
проверка на фирмата и е само свидетел по съставянето на акта. Във връзка с
посоченото, съдът намира че е следвало
актосъставителят да състави АУАН в присъствието на още един свидетел. Доколкото това не е сторено,
а актът е съставен в присъствието само на
един свидетел, определя и
заключението на съда, че това представлява съществено процесуално нарушение,
което налага отмяна на атакуваното НП. С оглед на посоченото съдът намира, че
така изготвения АУАН е незаконосъобразен и опорочава процедурата по съставянето
му, АНО пък от своя страна, не е изпълнил задълженията си по чл.52, ал.4 от ЗАНН, като е следвало преди да се произнесе по преписката, респективно преди да
издаде НП, да провери АУАН с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, а
при необходимост и да извърши допълнително разследване на спорните
обстоятелства. Административнонаказателното производство въвежда строги правила
за осъществяването му, както в основния закон - ЗАНН, така и в специализираните
закони, които определят различните видове административни нарушения и
наказанията за тях. Ето защо и особено важно е за държавните органи, които
прилагат административнонаказателните разпоредби да извършват това при стриктно
съблюдаване на законовите разпоредби. Това се налага не от обстоятелството, че
прилагането на нормите, които определят отговорността на всеки нарушител е
самоцелно, а от обстоятелството, че стриктното им спазване е гаранция за
справедливост на процедурата и липса
на произвол. Като е допуснал изложеното съществено процесуално
нарушение, административнонаказващия орган е
нарушил правото на защита на жалбоподателя и е опорочил проведеното
административнонаказателно производство до степен, водеща до отмяна на
издаденото НП.
Мотивиран от изложеното
и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
382250-F415642/26.11.2018г., издадено от Директора на ТД на НАП, гр. Пловдив
срещу „НОВИЗ” АД, ЕИК: *********, с което на последното е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл. 11, ал. 1 Закона за статистика
на вътреобщностната търговия със стоки /ЗСВТС/ на основание чл. 17, ал. 1 от
ЗСВТС.
Решението подлежи на обжалване в
14–дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред
Административен съд Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА!
С.Р.