Решение по дело №1841/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Г.Д.Г., с ЕГН ********** *** и Ж.К.Г. – Г., с ЕГН **********,***, депозирана чрез адв. К., против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да извърши административна услуга заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, по заявление вх. № АУ058659ВН/23.06.2023 г.

В жалбата се поддържа, че жалбоподателите са депозирали искане за заверка на молба-декларация, като са уведомени от служител на общинската администрация, че ще е налице произнасяне по искането в едномесечен срок. Законоустановения срок е изтекъл, като ответника не се е произнесъл. Налице е формиран мълчалив отказ за издаване на административен акт. Отказа е незаконосъобразен. Исканата административна услуга е елемент от производството по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. В компетентността на административния орган е да извърши исканата услуга. По изложените доводи моли да се отмени оспорения отказ и да се върне преписката на ответника за произнасяне, като се определи срок за това. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата. По съществото на спора моли мълчаливият отказ да бъде отменен и преписката върната на административния орган за произнасяне с присъждане на сторените по делото разноски съобразно представен списък.

Ответната страна, чрез юрисконсулт Т., в молба с.д. № 14662/2023 г. оспорва жалбата. В случай, че жалбоподателите претендират разноски, прави възражение за прекомерност на същите, тъй като делото не е от фактическа и правна сложност.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за изяснено от фактическа страна следното:

Началото на административното производство е поставено със заявление вх. № АУ058659ВН от 23.06.2023 г. депозирано от Г.Г., подадено чрез адв. Д., с което е отправено искане за заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка на имот, находящ се в гр. Варна, район „Аспарухово“, местност „Боровец-юг“, ПИ с идентификатор *******.

Към искането са приложени удостоверение с рег. № МД-Т23005870ВН от 22.06.2023 г. издадено от Община Варна, Дирекция „Местни данъци“, съгласно което имота посочен в молба -декларация ПИ с идентификатор ******* е деклариран от Г. с декларация от 7.04.2023 г. Имота е заведен с партиден номер, като към 12.06.2023 г. по партидата няма неплатени задължения. Към искането е приложена и молба-декларация, скица на поземления имот, три броя пълномощни, удостоверение № 126/1985 г. издадено на Г.Г., съгласно което му е предоставено право на ползване на земя, хавра от 0.600 дка, в местност „Кошарите“, извадка от КП одобрен 1996 г., два броя разписни листи.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Заверката на молба - декларация, че имотът не е общинска собственост е във връзка с производство по снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, както и отказът за това, са волеизявления по издаването на документ от значение за упражняване на права или задължения по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК. Тези волеизявления представляват индивидуални административни актове и в това си качество подлежат на оспорване по реда на чл. 145 и сл. от АПК, респективно - на съдебен контрол за законосъобразност. Оспореният пред съда отказ във връзка с производство по обстоятелствена проверка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 от АПК, след като е постановен по повод признаване права на заявителя върху конкретен имот. В този смисъл настоящия състав на съда приема, че дали е налице индивидуален административен акт следва да се изхожда от характера на искането, с което е започнало административното производство пред административен орган. Искането е за извършване на административна услуга, като § 8 от АПК предвижда ред за тяхното извършване и обжалване на отказите - този за индивидуалните административни актове. Следователно, след като в рамките на започнало административно производство по искане за извършване на административна услуга административният орган не извършва услугата, единственият възможен правен извод е, че е налице отказ. Отказът по смисъла на АПК е неиздаването на административен акт с искано от заинтересованото лице съдържание, за което или е формирана изрична воля /изричен отказ/ или се презумира отказ поради непроизнасяне /чл. 58 от АПК/, какъвто и настоящия случай.

Съдът констатира, че заявлението до общинската администрация е депозирано само от Г.Г.. По делото не са ангажирани доказателства, че от жалбоподателката Ж.К.Г. – Г. е депозирано заявление за извършване на административна услуга. Съгласно правилото на чл. 58, ал. 1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде акта. В случая липсва депозирано заявление от Г. за извършване на административна услуга, поради което съдът приема, че не е налице формиран мълчалив отказ, а този факт обуславя и процесуалната недопустимост на оспорването, тъй като производството е лишено от предмет. По изложените доводи, жалбата на Г. следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в тази част следва да се прекрати.

По отношение жалбата на Г.Г. съдът прецени следното:

Мълчаливият отказ е индивидуален административен акт по определението на чл. 21, ал. 1 АПК. Същият подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но следва да се има пред вид, че не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПКП. В този смисъл жалбата на Г. е предявена срещу подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 149, ал. 2 АПК. В заявлението е посочено, че жалбоподателят желаят извършването на обикновена услуга – в 30 дневен срок, за което дължимата такса е 180 лв. Жалбата е предявена от процесуално легитимирано лице, като със спора е сезиран родово и местно компетентният съд. Налице са положителните процесуални предпоставки, обуславящи допустимостта на производството по жалбата на Г.. Жалбата срещу мълчалив отказ по заявление вх. № АУ058659ВН/23.06.2023 г. до Кмета на Община Варна е подадена пред надлежен съд, от легитимирано лице, в законоустановения срок, като е налице правен интерес от обжалването, поради което жалбата на Г. е процесуално допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 58, ал. 1 от АПК не произнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде административен акт. Искането е обективирано в депозираното заявление от 23.06.2023 г. до Кмета на Община Варна от жалбоподателя, а и не се спори между страните, че административната услуга не е извършена от компетентния административен орган, който е следвало да разгледа и се произнесе по подаденото заявление. Към момента на подаване на жалбата до съда и до приключване на открито съдебно заседание, в което е даден ход по същество, не са представени доказателства кметът на Община Варна се е произнесъл по заявление вх. № АУ058659ВН/23.06.2023 г.

Отказът обективиран като мълчалив от компетентния орган без излагане на съответни мотиви не биха могли да бъдат заместени от изложените съображения в хода на административното производство, нито от такива изложени в хода на съдебното производство. Поради това настоящият състав на съда намира, че мълчаливият отказ по чл. 58, ал. 1 АПК се явява незаконосъобразен административен акт. Само на това основание същият подлежи на отмяна. ВАС многократно в свои решения сочи, че е недопустимо органът да се произнася с мълчалив отказ като съдържание на акта, но тъй като не е недопустимо като форма на произнасяне на органа по тази причина, мълчаливите откази по постъпили заявления по своите правни характеристики съставляват индивидуални административни актове и подлежат на общо основание на обжалване по реда на АПК. Приетият за разглеждане мълчалив отказ не позволява на съда да се произнесе по същество за неговата законосъобразност, тъй като не може да замени конкретните мотиви на административния орган, поради което преписката следва да се върне на компетентния административен орган за решаване на въпроса и при отказ - постановяване на мотивиран акт. Компетентният орган следва да установи осъществени ли са конкретни юридически факти, с чието настъпване правната норма свързва определени последици и да се произнесе със съответен акт. Съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, довело до незаконосъбразност на оспорения мълчалив отказ, с оглед липсата на мотиви дали искането на жалбоподателя е основателно или не, налице ли са предпоставките за издаване на административния акт, като отказа следва да се отмени и преписката да се върне на административния орган за произнасяне по същество по подаденото заявление с вх. № АУ058659ВН/23.06.2023 г.

С оглед характера на исканата услуга следва да се посочи, че е административна услуга и е по повод производство по чл. 587 от ГПК за издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка. Компетентен да извърши проверка относно правото на собственост на жалбоподателите е само и единствено нотариуса. Именно необходимостта в това производство да се представи документ, че имотът, за който жалбоподателят иска да се снабди с констативен нотариален акт, не е общинска собственост, обуславя интереса от извършваната услуга. Придобиването на имот, който не е публична държавна или публична общинска собственост по давностно владение е уреден от закона способ за придобиване на право на собственост. Извън компетентността на административният орган е да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиване по давност на имота, за които се иска удостоверението, както и да се произнася по конкуренция на материални права. След като искането е направено от лице с установен правен интерес от извършването на поисканата услуга, административният орган дължи същата, и то при условията на обвързвана компетентност. Отказът противоречи и на целите на закона, а именно: правото на всеки гражданин да се снабди с констативен нотариален акт за собственост, както и правото на всеки да получи документ, който е от значение за признаване и упражняване на права - чл. 21, ал. 3 от АПК.

Отделно от горното заверката в частта на удостоверяването, че имота не е или е общинска собственост е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Правомощията и компетенциите на административния орган, който не е страна в това производство, се изчерпват единствено и само с удостоверяване на относими факти. Едва в хода на охранителното производство, след събиране на гласни и писмени доказателства и след тяхната съвкупна преценка, нотариусът е компетентен да издаде мотивирано постановление, с което да признае или отрече правото на собственост на молителя по отношение на имота. Поради това мълчаливият отказ на административния орган да завери молбата-декларация, и удостовери относимите в нея факти е незаконосъобразен, тъй като с него е препятствано правото да инициира производство по реда на чл. 587 от ГПК по отношение на имота.

Задължението на органа се изразява в издаване на удостоверение, относно обстоятелствата актуван ли са имота, предмет на заявлението, с АОС. В удостоверението той вписва обстоятелствата, които е установил при проверката и които счита за относими към собствеността на имота.

Правнозначимите факти, които кметът на общината следва да удостовери в производството по предоставяне на процесната административна услуга, определят и границите на проверката, която същият е длъжен да извърши, а именно дали конкретните имоти са актувани като общинска собственост или съответно не са. Заверката на молба-декларация се изразява в това административният орган да заяви или отрече, че общината е носител на правото на собственост върху процесния имот, а ако не е, на чие име е записан в разписния лист, респ. кадастралния регистър, както и кои свидетели ще бъдат разпитани пред нотариуса.

Като не се е произнесъл в законоустановения срок и при наличие на предпоставките за това, кметът на Община Варна е постановил незаконосъобразен мълчалив отказ, който следва да се отмени, а преписката да бъде върната на административния орган за произнасяне по заявлението, при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

На основание чл. 174, вр. чл. 57, ал. 2 от АПК, следва да се определи 7-дневен срок, от влизане в сила на решението, за извършване на исканата административна услуга. Препис от съдебното решение следва да се изпрати на компетентния орган по чл. 307 от АПК, който в случая е кметът на Община Варна.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя следва да се възстановят направените по делото разноски. Представени са доказателства за заплатена д.т. в размер на 10 лв. и адвокатски хонорар в размер на 1250 лв., по договор за правна защита и съдействие изразяваща се в образуване, водене и процесуално представително, съгласно договор за правна защита и съдействие от 16.10.2023 г. От ответната страна е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. Съдът приема за изцяло основателно това възражение, тъй като спорът по делото е без фактическа и правна сложност, проведено е само едно публично съдебно заседание. Минималният размер на адвокатския хонорар, който се дължи при дела без определен материален интерес е 1000. 00 лева, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на Висшия адвокатски съвет, поради което в полза на Г. следва да бъде присъдена сума от 1010 лв., от които 10 лв. д.т. и 1000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ, чл. 173, ал. 2 и ал. 3 и чл. 174 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ мълчалив отказ на кмета на Община Варна по заявление вх. № АУ058659ВН/23.06.2023 г. депозирано от Г.Д.Г., за заверка на молба-декларация за признаване право на собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка.

ВРЪЩА преписката на кмета на Община Варна за произнасяне по заявление № АУ058659ВН/23.06.2023 г., депозирано от Г.Д.Г., при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.

ОПРЕДЕЛЯ седмодневен срок за извършване на административната услуга по заявление вх. № АУ058659ВН/23.06.2023 г., считано от датата на влизане в сила на настоящото решение.

ОСЪЖДА Община Варна да заплати на Г.Д.Г., с ЕГН ********** *** сумата от 1010 /хиляда и десет/ лева направени по делото разноски.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на Ж.К.Г. – Г., с ЕГН **********,***, против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна да извърши административна услуга заверка на молба-декларация за обстоятелствена проверка за признаване право на собственост върху недвижим имот с идентификатор ***по КККР на гр. Варна, по заявление вх. № АУ058659ВН/23.06.2023 г.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм.д. № 1841/2023 г., жалба на Ж.К.Г. – Г., с ЕГН **********,***, против мълчалив отказ на Кмета на Община Варна, по заявление вх. № АУ058659ВН/23.06.2023 г.

Препис от съдебното решение, на основание чл. 174 от АПК да се изпрати на кмета на Община Варна за предприемане на действия по чл. 307, вр. чл. 302 от АПК.

Решението може да се обжалва пред Върховния административен съд, чрез Административен съд – Варна, с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, а в частта му, която има характер на определение - с частна жалба в 7-дневен срок

	Съдия: