Решение по дело №371/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба, подадена от В. В. К., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], чрез процесуален представител адв. Е. Х., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0304-000156 от 26.06.2023г., издадена от А. Г. А., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР - Бургас, РУ - Несебър. Със заповедта на В. В. К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Жалбоподателят счита, че оспореният акт е незаконосъобразен поради неправилно приложение на материалния закон и несъответствие с целта на закона. Твърди, че административният орган е наложил ПАМ прибързано и при липса на фактическо основание, тъй като дадените от Караасенов биологични проби не били готови, а те са меродавни за съставомерността на административното нарушение. Същото не било доказано по реда, предвиден в Наредба №1/19.07.2017г. – чрез установяване на наркотични вещества в кръвна проба. Според жалбоподателя с налагане на оспорената ПАМ било допуснато и нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 АПК, тъй като не се установява мярката да е необходима и да е допринесла за постигане на някоя от нейните цели, като прилагането й било форма на упражнена спрямо него репресия. Иска оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски в размер на 510 лева.

В съдебно заседание, чрез процесуален представител адв. Х., поддържа жалбата. Излага становище по съществото на спора с искане обжалваният акт да бъде отменен като незаконосъобразен.

Ответникът, А. А. - полицейски инспектор към ОД на МВР – Бургас, РУ- Несебър, не се явява и не изразява становище по спора.

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане. Подадена е от лице, засегнато от действието на издадения административен акт и в предвидения от закона срок.

І.ФАКТИТЕ:

Н. 26.06.2023г., около 15.00ч., в к.к. Слънчев бряг, на главната алея до хотел „Карлово“, в посока [населено място] – [населено място]. Влас, мл. автоконтрольор Д. Д., в присъствието на свидетеля Б. Г. С., извършил проверка на В. В. К., който към момента на проверката управлявал л.а. „Хонда Ц ХР“, с рег. № [рег. номер], негова собственост.

В хода на проверката, на водача бил извършен тест за употреба на наркотици с техническо средство Д. Т. 5000, с фабр. № ARPH-0024. За това бил съставен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози № 0001183/26.06.2023г. (л.12).

Според протокола проверката била извършена в 16.30ч., като тестът (проба №406) отчел наличие на кокаин.

Документът бил подписан от провереното лице и от лицето, извършило проверката.

В 16,45ч. бил издаден талон за медицинско изследване №103167 с указание водачът да се яви във ФСМП Несебър до 45 минути от връчване на талона (л.14).

При тези факти мл. автоконтрольор Д. Д. преценил, че е извършено нарушение на чл.5, ал.3, т.1, пр.2 от ЗДвП, поради което издал АУАН серия GA, № 876286/26.06.2023г. (л.10). Актът бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения.

Съгласно протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (л.15-18), на 26.06.2023г. В. К. посетил Филиала на Центъра за спешна медицинска помощ (ФСМП) в [населено място], като предоставил за анализ два броя проби – от кръв и от урина.

Взетите проби били предадени на О. М. – Бургас с протокол за предаване и приемане на документи и биологични проби по реда на Наредба №1/19.07.2017г. (л.13).

Въз основа на констатациите, изложени в АУАН серия GA № 876286/26.06.2023г., на 26.06.2023г. била издадена оспорената заповед, с която на жалбоподателя била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“ (л.8).

Н. 14.12.2023г. кръвта била изследвана в Химико-токсикологична лаборатория към ВМА [населено място].

От заключението на химико-токсикологичната /токсико-химична/ експертиза (л.49-51) се установява, че при извършена твърдофазна екстракция на кръвната проба с последваща дериватизация и извършен CG-MS анализ по характеристични йони, в предоставената за анализ кръвна проба няма присъствие на кокаин и негови метаболити.

По отношение на пробата от урина била извършена течно-течна екстракция в основна среда и инструментален CG-MS анализ на екстракта след концентриране, в резултат на което било установено, че в предоставената за анализ проба от урина се идентифицира кокаин и негови метаболити (метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин) - Списък I (Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина).

В заключението на експертизата е посочено, че при кратък период на употреба на кокаин съществува риск от развиване на зависимост, като многократното му приложение води до тахифилаксия и толеранс. Кокаин метаболизира бързо до естери на екгонина и екгонидина, каквито са идентифицираните в пробата метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин.

Като доказателство по делото е приета заповед 251з-1821/26.04.2022г., подписана от директора на ОДМВР Бургас, с която полицейските инспектори в РУ при ОДМВР – Бургас са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП (л.34). Представена е и заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи (л.21-23), с която полицейските инспектори VI-IV степен в ОДМВР /т. 1.3.2./ са определени да осъществяват контрол по Закона за движение по пътищата.

Представено е и постановление от 16.02.2024г. на прокурор при Районна прокуратура-Бургас за прекратяване на досъдебно производство №304-ЗМ-421/2023г. по описа на РУ – Несебър, в което е направена констатация за липса на осъществен състав на престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, обосновано с липсата на установени наркотични вещества в кръвта на водача при направеното химико-токсикологично лабораторно изследване (л.44-45).

II. ПРАВОТО:

Съдът намира, че оспореният акт е издаден от компетентен орган по см. на чл.172, ал.1 от ЗДвП.

А. Г. А. заема длъжността полицейски инспектор в Районно управление – Несебър към ОДМВР [населено място] и по силата на заповед №251з-1821/26.04.2022г., издадена от директора на ОДМВР Бургас, е оправомощен да издава заповеди за прилагане на принудителни административни мерки. Освен това със заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи е оправомощен и да осъществява контрол по ЗДвП в рамките на обслужваната от него територия.

Оспореният акт е издаден в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити по арг. от чл. 172, ал.1 ЗДвП и чл. 59, ал.2 АПК.

В него са изложени всички факти, които според административния орган предпоставят приложението на чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП.

Съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – неспазване на законоворегламентирания ред за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози, което е предпоставило и неправилно приложение на материалния закон.

Според нормата на чл.171, т.1, б.„б“ от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения спрямо водач, за който се установи, че управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи, се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца.

При тази законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката, е установено по надлежния ред управление на МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Според чл.174, ал. 4 от ЗДвП редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употреба на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието.

В случая това е Наредба №1/19.07.2017 г. за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози (наричана по-долу Наредбата).

Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредбата при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест.

Ал.2 на нормата предвижда, че при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният орган следва да попълни и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.

В случая такъв талон е издаден - талон за изследване № 103167/26.06.2023г. (л.14), придружен от осем броя холограмни стикери № [рег. номер], според изискването и на чл.3, ал.3 от наредбата (л.11).

Чл. 3а, т.2 от наредбата предвижда, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на теста.

Тази хипотеза е налице тогава, когато проверяваното лице се яви в болничното заведение и предостави кръвна проба, както е в случая.

При това положение употребата на наркотични вещества или техни аналози може да бъде установена само с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване.

Това е така, защото разпоредбата на чл.6, ал.10 от наредбата предвижда възможност употребата на наркотични вещества или техни аналози да бъде установена въз основа на показанията на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози само когато проверяваното лице откаже да подпише или да получи талона за изследване, не се яви в определения срок на посоченото място или при отказ за изследване с доказателствен анализатор и/или за даване на проби за изследване.

В случая не е налице нито една от горепосочените хипотези на разпоредбата.

След като жалбоподателят се е явил в болничното заведение и е дал кръв за изследване, акт със съдържанието на процесния би могъл да бъде издаден само ако с химико-токсикологично лабораторно изследване е установена употреба на наркотични вещества или техни аналози, но не и на база констатациите от проведен тест.

По делото е доказано, че в предоставената от Караасенов кръвна проба не е установено наличие на наркотични вещества или психоактивни медикаменти. Налице са доказателства, които опровергават извода на административния орган за необходимост от прилагане на ПАМ.

От фактите по делото се установява, че с оглед издадения талон за медицинско изследване жалбоподателят е посетил медицинско заведение в рамките на указаното време и вследствие на предоставения от него биологичен материал е изготвена химико-токсикологична експертиза (л.49-51).

От заключението на същата е видно, че в представените за изследване кръвни проби на В. К. не е установено присъствие на кокаин и негови метаболити.

Като резултат в посочената експертиза се посочва също, че в представената за анализ проба от урина се идентифицират кокаин и негови метаболити (метилекгонидин, метилекгонин, етилекгонин).

Без значение обаче е фактът, че в пробата от урина е установено наличие на наркотични вещества, след като законодателят изрично в ЗДвП и в Наредба №1/19.07.2017г. е определил, че единствено резултатите от изследването на кръвната проба са определящи при преценката дали водачът е управлявал МПС след употреба на наркотични вещества.

Съгласно чл.23, ал.1 от посочената наредба, на експертен анализ подлежат предоставените проби урина и кръв, но употребата на наркотични вещества или техни аналози се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба, като при липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв. Т.е. по нормативен ред е призната по-висока степен на достоверност на резултата от кръвното изследване спрямо резултатите от изследването на пробата от урина.

При това положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ спрямо жалбоподателя е оборено.

Н. основание разпоредбата на чл.142, ал.2 от АПК, съгласно която установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания, съдът кредитира заключението на химико-токсикологичната експертиза. Същата е изготвена въз основа на биологични материали, събрани в хода на административното производство, а не впоследствие и за целите на настоящия съдебен процес.

При анализ на посочените доказателства се налага извод за липса на условията, с възникването на които относимата правна норма свързва настъпването на правните последици, изразяващи се във временно отнемане на свидетелството за управление на МПС. За това категорично сочи резултатът от медицинското изследване на дадения биологичен материал (кръвна проба).

По изложените съображения съдът намира, че установеното в случая нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразност на оспорената заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.

С оглед изхода на спора на жалбоподателя следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани в размер на 510 лв. разноски, от които държавна такса в размер на 10 лева (л.29) и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева според представения договор за правна защита и съдействие (л.39).

Затова и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд гр. Бургас, четвърти състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №23-0304-000156 от 26.06.2023г., издадена от А. Г. А., на длъжност полицейски инспектор към ОД на МВР - Бургас, РУ – Несебър, с която на В. В. К. е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „б“ от ЗДвП - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА ОД на МВР [населено място] да заплати на В. В. К., [ЕГН], с адрес в [населено място], [жк], [адрес], сума в размер на 510лв., представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване и протест.