№ 116
гр. София, 11.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Михаил Малчев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20241000502859 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 81/23.05.2024 г. по гр. д. № 370/2023 г. по описа на
Окръжен съд - Видин, е осъдено на основание чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД и чл.52
ЗЗД, ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, с ЕИК *********, да заплати на Д. С.
Т. с ЕГН: ********** сумата в размер на 45 000 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди - болки и
страдания от причинените й телесни увреждания, както и сумата от 80 лв. -
имуществени вреди, които са получени в причинно следствена връзка с ПТП,
настъпило на 08.07.2023 г., виновно причинено от водачът на л. а. марка
„Мерцедес”, модел „Спринтер“, с peг. № ********, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от 22.08.2023 г. до окончателното издължаване, като е
отхвърлен като неоснователен предявения иск за неимуществени вреди за
разликата над сумата от 45 000 лв. до предявената сума от 60 000 лв., частичен
иск от 80 000 лв.
Посоченото решение е обжалвано и от двете страни в
първоинстанционното производство в неизгодните за всяка от тях части от
него. ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, действащо чрез процесуалния си
представител, е обжалвал решението в уважителната част, с която е присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 20 000 лева до
присъдената сума от 45 000 лева, а съответно Д. С. Т., действаща чрез
процесуалния си представител, го е обжалвал в неизгодната за нея
1
отхвърлителна част – за сумата над 45 000 лева до претендираните 60 000
лева.
Във въззивната жалба на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД се
излагат съображения, че решението в обжалваната част е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със
събраните доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд е
присъдил прекомерен размер на обезщетение, като в тази насока не се е
съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания,
претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на
чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната уважителна
част, като предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди бъде отхвърлен за сумата над 20 000 лева. Прави се искане да се
присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски
съобразно изхода на делото.
В установения от закона срок Д. С. Т., действаща чрез процесуалния си
представител, е депозирала отговор на въззивната жалба. В него се излагат
подробни съображения за нейната неоснователност, като се моли
първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната уважителна
част.
Във въззивната жалба на Д. С. Т., действаща чрез процесуалния си
представител, се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната
част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в
несъответствие със събраните доказателства и при допуснати съществени
процесуални нарушения. Твърди се, че първоинстанционният съд неправилно
е приел съдебно-медицинска експертиза, която не е отговорила на всички
въпроси, поставени в исковата молба и е изготвена без личен преглед на
ищцата, какъвто е бил поискан. Поддържа се, че първоинстанционният съд
при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с
настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания и принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде
отменено в обжалваната отхвърлителна част, като предявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде уважен за
сумата над 45 000 лева до сумата от 60 000 лева. Прави се искане да се
присъдят направените пред въззивната инстанция съдебни разноски.
В установения от закона срок ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД не е
депозирало отговор на въззивната жалба от Д. С. Т..
Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно
легитимирани страни в процеса против валидно и допустимо съдебно
решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и
следва да бъде разгледани по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в
2
жалбите.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от
страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото,
съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителни искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди.
Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира
правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е
сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща
неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква
имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на
застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две
групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият
виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени и/или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-
следствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2)
наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника –
застраховател.
Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която
е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие
на 08.07.2023 г.– до сумата от 20 000 лв. (в частта, в която
първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието
(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на
предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо. Спорът
в настоящото въззивно производство се съсредоточава върху това, дали
първоинстанционният съд е установил действително претърпените уреждания
от пострадалата и дали правилно е приложил критериите за справедливост,
уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на
заместващото обезщетение.
Безспорно е между страните, че на 08.07.2023 г. около 21:20 часа на
главен път Е-79 на км.4+500 в района на гр.Видин, посока Дунав мост- 2, се
движил л.а."Мерцедес Спринтер» с рег. №********, с прикачено ремарке
„Навиадов" с рег.№********, управляван от водача Р. И. П.. В нарушение
правилата за движение по пътищата, водача на л. а."Мерцедес Спринтер“,
отклонил вниманието си от пътното платно, движейки се направо, като се
блъснал челно в задната част на полуремарке „Шмитц СБР СЗГ" с рег.
№********, който се намирал в дясната лента на платното за движение на
3
автомобили, с включени аварийни светлини. Настъпило ПТП, при което е
причинена смъртта на няколко лица и са причинени телесни увреждания на Д.
С. Т., която е била пътник в л.а.“Мерцедес Спринтер“. По случая е образувано
ДП №ЗМ-129/2023г. по описа на ОДМВР-Видин, пр.пр.№1429/2023г. по описа
на ОП-Видин. С оглед на изложеното, в случая съществува пряка причинна
връзка между деянието на водача Р. И. П. и настъпилите общественоопасни
последици - телесните повреди, причинени на Д. С. Т.. За увреждащият л.а.
марка „Мерцедес Спринтер“ с рег.№********, управляван от водача Р. И. П.,
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД "ДаллБогг:
Живот и здраве"АД, валидна до 17.01.2024 г.
Видно е от приетата от първоинстанционния съд съдебно-
автотехническа експертиза, че на 08.07.2023г. около 21:20 часа на главен път
Е-79 на км.4+500 в посока Дунав мост- 2, в тъмната част на денонощието и
нормална видимост. л.а. "Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ" с рег. №********, с
прикачено ремарке „Навиадов" с рег.№********, управляван от водача Р. И. П.
се движил със скорост от около 87 км/ч. Водачът на този автомобил, поради
отклонение на вниманието от пътната обстановка на водача, той се обърнал
назад към пътниците, продължил движението си напред, без да наблюдава
непрекъснато пътя пред автомобила и се блъснал челно в задната част на
полуремарке „Шмитц СБР СЗГ" с рег.№********. При удара лекият
автомобил "Мерцедес Спринтер“ навлязъл на около два метра под задната
част на полуремарке „Шмитц СБР СЗГ" с рег.№********. със застъпване
около 1 метър. Водачът на автомобила е имал техническа възможност да
предотврати настъпването на ПТП по два начина: 1/ чрез предприемане на
маневра заобикаляне на спрялото МПС с преминаване от дясната в лявата
лента на платното за движение; 2/ чрез предприемане на своевременно
аварийно спиране. В заключение вещото лице сочи, че при така
констатираните пластични деформаиии на купето на автомобила "Мерцедес
Спринтер“, няма ефект от поставянето на предпазен обезопасителен колан.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена
съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р И. К., става
ясно, че след инцидента на 09.07.2023 г. ищцата е посетила ЦСМП-гр.Видин
при МБАЛ"Св.Петка" АД, където е била прегледана и приведена за лечение в
Отделението по хирургия към болницата по повод оплаквания от загуба на
съзнание за случилото се, болки в долни крайници и във врата. В лечебното
заведение пострадалата е била консултирана със специалист-ортопед,
направени са й били лабораторни и образни изследвания, приложено е
медикаментозно лечение за стабилизиране на състоянието й. Установена е
фрактура ради дисталис декстра, за което й е наложена гипсова имобилизация,
както и рана с размери около 1 см по вътрешната повърхност на лявата
подбедрица с венозно кървене и разкъсна рана с неправилна форма по
предната повърхност на дясната подбедрица. След 3-дневен престой в
лечебното заведение пострадалата е изписана с диагнозата: Мозъчно
4
сътресение; Фрактура ради дисталис декстра. При изписването са й дадени
препоръки да спазва ХДР. С оглед настъпилият инцидент и намалената й
работоспособност, ищцата е ползвала отпуск поради нетрудоспособност в
периода от 08.07.2023г. до 05.09.2023г., или общо 60 дни. По повод на
оплаквания от болка в дясното око, зачервяване и намалено зрение, на
26.07.2023 г. ищцата е посетила специалист по очни болести, който при
извършения преглед е установил насиняване на горен и долен клепач и вежда,
както и наличието на субконюнктинен кръвоизлив, за което й е предписано
лечение. По повод на персистиращи оплаквания от болки и затруднено
движение в дясна гривнена става, на 14.08.2023 г. ищцата е посетила
специалист - физиотерапевт, който при прегледа й е установил изразен оток на
дясна китка и ръка, болезнени и силно ограничени движения, невъзможен
юмручен захват с дясна ръка. На пострадалата са назначени ЛФК процедури
за подобряване на състоянието й. По повод на продължаващи оплаквания от
болки и затруднени движения в дясна гривнена става, на 11.09.2023 г. ищцата
е посетила специалист- физиотерапевт, който при прегледа е установил
изразен оток на дясна китка и ръка, болезнени и ограничени движения,
намалена мускулна сила с дясна ръка. На пострадалата са назначени ЛФК
процедури за подобряване на състоянието й, които същата е извършила в
планов порядък. Видно от заключението на тази СМЕ, при инцидента
пострадалата е получила съчетана травма - глава, горни и долни крайници,
преценени като „мозъчно сътресение“, „контузия на очна ябълка“, „счупване
на дясна лъчева кост“, „повърхностни наранявания на долните крайници“.
От приетата от първоинстанционния съд като компетентно изготвена
съдебно-психологическа експертиза, се установява, че при ищцата се отчита
синптоматика на посттравматичен стрес - нарушения на съня, изразени с
кошмари, които тя описва конкретно и емоционачно, промени в хранителните
навици, тревожност при пътуване и избягване придвижването с автомобил,
ограничаване на социални контакти и липса на ясни спомени за деня на
инцидента, които са последица както от загубата на съзнание при удара, така и
от изтласкване на неприятния спомен. Посочено е, че наличните симптоми са
в пряка връзка с претърпения инцидент. Те сигнализират за активен проблем,
който ако бъде подтискан може да доведе до здравословни проблеми. Относно
необходимия период за възстановяване, психологът сочи, че трудно може да се
определи понастоящем, като в случая значим фактор е възрастовата група, в
която попада ищцата, която по-трудно е приспособима към нови
обстоятелства и преживяването на силен стрес. В заключение се посочва, че
при прегледа се отчитат ясни симптоми на посттравматичен стрес, като
варирането и интензитета на възстановителния процес не е ясен и не може да
се определи на този етап.
От приетата от въззивния съд като компетентно изготвена комплексна
съдебно-медицинска експертиза, се установява, че при ПТП на 08.07.2023г.
пострадалата е получила контузия на главата, хематом на дясно око, мозъчно
сътресение, счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в долния и
5
край. Диагнозата мозъчно сътресение е обсъждана единствено по
предварителни сведения събрани от пострадалата за травма на главата с
наличие подкожен хематом в областта на дясната околоочна област и загуба
на съзнание, без ясен спомен за инцидента. При травми на главата само
комоционната кома е състоянието, което поражда временната опасност за
живота. Такива симптоми в случая при пострадалата не са налице. Липсва
проследяваща медицинска документация и след това - консултации с
невролог, които да налагат извода за настъпили усложнения от черепно-
мозъчната травма. Не се установяват такива и при клиничен преглед с
експертна цел - нормален неврологичен статус. По отношение на счупването
на лъчевата кост на дясна предмишница, ищцата е имала затруднения в
санитарнохигиенното си самообслужване и ежедневните дейността, тъй като
30 дни след инцидента, е носила гипсова имобилизация на дясна гривнена
става, а след това е имала ограничен обем движение в ставата, което е
наложило провеждането на курсове рехабилитация. При специализираното
неврологично изследване не се установяват анамнестични и клинични данни
за неврологично заболяване и за настъпили усложнения след преживяния
инцидент. При прегледа на ортопедичния статус на пострадалата, извършен на
07.11.2024 г., се установява ограничен обем движение в дясна гривнена става и
изоставане на 3-ти пръст, при свиване на ръката в юмрук. По отношение на
счупването на лъчевата кост на дясна предмишница в долния и край,
прогнозата е песимистична. Затрудненията и неудобствата при захвата,
постепенно ще се нормализират, тъй като сухожилията са еластични и
постепенно захвата ще се нормализира. С оглед вида на увреждането, начина
на лечение и давността на увреждането, ограниченият обем движение в дясна
гривнена става има траен характер.
Въззивният съд кредитира обсъдените експертизи, тъй като те са
изготвена след преценка на всички относими документи, а комплексната
съдебно-медицинска експертиза, приета пред въззивната инстанция, и след
личен преглед на пострадалата, като са отговорили подробно на всички
поставени релевантни въпроси.
В първоинстанционното производство е разпитана свидетелката Р. К.
(сестра на пострадалата). От свидетелските й показания се установява, че
същата видяла сестра си в болницата в гр. Видин, на четвъртия ден след
катастрофата, при изписването й от лечебното заведение. След болничния
престой, ищцата продължила лечението си в домашни условия. Пострадалата
останала да живее в дома на сестра си в с. Слокощица, тъй като след
инцидента не можела да се обслужва самостоятелно в ежедневните си грижи
поради счупената ръка. През първите няколко седмици от възстановяването си
в домашни условия, пострадалата била напълно зависима от грижите на
сестра си, не можела да се преоблича сама, да прави тоалет и други дейности
от ежедневието си. Ръката много я боляла, а нощно време не можела да спи
нормален сън, тъй като не можела да се върти с гипсираната ръка. В
продължение на седмици била подтисната и изпитвала притеснения. За да
6
подобри състоянието си пострадалата провела два курса по рехабилитация.
Били й необходими около три месеца възстановяване, преди да започне да се
обслужва самостоятелно в ежедневието си. Според свидетелката сестра й и
към момента на разпита все още не се е възстановена напълно, има
оплаквания от болки в ръката и краката, не може да стои дълго време права и
да работи продължително с ръката си.
Въззивният съд приема за достоверни показанията на свидетелката, тъй
като преценени с всички други събрани по делото доказателства - арг. от чл.
172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са,
потвърждават се и от останалите събрани по делото доказателства. Освен това
субективните й възприятия за последиците от увреждането върху ищцата -
изживените от него болки и страдания са непосредствени.
При определяне размера на обезщетението е необходимо да се отчете
начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от
пострадалия болки и страдания, вследствие на причинените му травматични
увреждания, периодът за пълното възстановяване, неговата възраст,
причинените му неудобства и дискомфорт при социални контакти, социално-
икономическите условия в страната към момента на настъпване на
застрахователното събитие – средата на 2023 г., както и високия нормативно
определен лимит на обезщетението за настъпили неимуществени вреди,
виновно причинени от застраховано лице по застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, независимо от броя на пострадалите лица
(арг. чл. 492, т. 1 КЗ - в релевантната редакция на тази правна норма). Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение е заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на
чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
Въззивният съд приема, че заместващото обезщетение на ищцата за
причинените й от противоправното поведение на делинквента неимуществени
вреди е в размер на 45 000 лв. Законодателят е определил висок нормативен
максимум на застрахователното обезщетение за причинените от
застрахованото лице неимуществени вреди при причиняване на
неимуществени вреди, независимо от броя на пострадалите лица – арг. чл. 492,
т. 1 КЗ, но същото не следва да се ползва за неоснователно обогатяване.
Следователно, по този начин той е целял заместващото обезщетение да
отговаря на действително претъпените болки и страдания. Заместващото
обезщетение представлява парично право, като неговата обезщетителна
функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез които да бъде
морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат потиснати
изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и страдания.
7
В този смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към
момента на настъпване на процесното застрахователно събитие – средата на
2023 г., и наложилите се морални норми в обществото, самият механизъм на
причиняване на увреждането, респ. съобразно съдебната практика
справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при подобни
травматични увреждания (получила контузия на главата, хематом на дясно
око, мозъчно сътресение, счупване на лъчевата кост на дясна предмишница в
долния и край), на пострадалата на възраст - 54 години при настъпване на
процесното застрахователно събитие, настоящата съдебна инстанция приема,
че заместващото обезщетение за преживените от нея болки и страдания
вследствие на настъпилото ПТП е в размер на сумата от 45 000 лв.
Апелативният съд, при съобразяване с опитните правила, взема предвид и
правнорелевантния факт, че при настъпване на процесното ПТП пострадалата
неминуемо е изживяла силен стрес и уплаха. Инцидентът е предизвикал при
нея и посттравматичен стрес, като варирането и интензитета на
възстановителния процес не е ясен и не може да се определи. Също така
релевантни са обстоятелствата, че в резултат на счупването на дясна лъчева
кост на ръката тя не е била в състояние да може да се обслужва самостоятелно
около два месеца и че възстановителният период е бил продължителен. Освен
това следва да бъде отчетено, че ограниченият обем движение в дясна
гривнена става има траен характер. За по – голяма ясно следва да бъде
посочено, че са неоснователни претенциите на пострадалата за присъждане на
по-висок размер на обезщетение на неимуществените й вреди. Заключението
на комплексната съдебно-медицинска експертиза е категорично, че липсват
настъпили усложнения от неврологичен характер в резултат на получената
при инцидента лека черепно-мозъчната травма.
С оглед на гореизложеното, въззивният съд приема, че заместващото
обезщетение на ищцата за причинените й неимуществени вреди в резултат от
процесното ПТП, възлиза на сумата от 45 000 лв. Тъй като правният извод, до
който настоящата съдебна инстанция достига, съвпада изцяло с крайните
правни съждения на първоинстанционния съд, въззивните жалби и на двете
страни следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното решение да
бъде потвърдено в обжалваните части.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор пред въззивната инстанция –
неоснователността и на двете въззивни жалби, сторените от страните разноски
следва да останат за тяхна сметка. Поради това въззивният съд не следва да
присъжда разноски на страните по реда на чл. 78 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК и
чл. 38, ал. 2 ЗА.
Воден от изложеното, Апелативен съд – София
РЕШИ:
8
ПОТВЪРЖДАВА решение № 81/23.05.2024 г., постановено по гр. д. №
370/2023 г. по описа на Окръжен съд – Видин, в обжалваните части от ЗАД
„ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД и Д. С. Т..
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в сила.
Решението на въззивния съд може да се обжалва с касационна жалба
пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в 1-месечен срок
от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9