№ 180
гр. Пазарджик, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Христо Георгиев
при участието на секретаря Стоянка Миладинова
като разгледа докладваното от Христо Георгиев Гражданско дело №
20215220102819 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба с правно основание чл.422 във вр. с
чл.415 от ГПК от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-
Т., ЕГН- ********** срещу Т. В. К. , ЕГН-********** от гр.Пазарджик,
ул.“********, обл. Пазарджик, с цена на иска – 1416.80 лева.
Подадена е искова молба от ищцовото дружество, в която се твърди, че
на 13.06.2013г. в гр.Пазарджик е сключен Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение от 13.06.2013 г. между „Обединена
Българска Банка” АД с ЕИК *********, в качеството на Кредитор и Т. В. К.,
ЕГН **********, в качеството на Кредитополучател. По силата на този
договор Кредиторът е предоставил на Кредитополучателя кредит в размер на
1514.00лв. за покриване на потребителски нужди. Разрешеният кредит е
преведен по сметка в банката на името на Кредитополучателя. Същият се е
задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете
и при условията, уговорени в договора. Съгласно чл.4,2 Лихвения процент
към датата на сключване на договора е в размер на 7,5 годишно. Годишният
процент на разходите (ГПР) към датата на отпускане на кредита е 8,29%.
1
Твърди се, че погасителните вноски за издължаване на кредита се заплащат
ежемесечно на 14-то число на месеца, като ответникът се е задължил да
погася задължението си общо на 36 месечни анюитетни вноски, в размер на
49,30лв., с краен срок на погасяване на кредита до 14.06.2016г.
След усвояване на Кредита, кредитополучателят извършвал
погасявания, след което е преустановил плащанията, като е останала
непогасена главница в размер на 999.26лв. и съответно лихва за забава.
Твърди се, че на 31.01.2018г. е сключен договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) между „Обединена Българска Банка” АД с ЕИК
********* и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД с ЕИК *********, по силата на който,
задължението на Кредитополучателя, произтичащо от произтичащо от
Договор за предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от
13.06.2013г., е изкупено от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД.
Твърди се, че в изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от
Закона за задълженията и договорите, Длъжникът е уведомен, че Кредитор
спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс”
ЕООД. Съгласно изрично пълномощно, ищецът - „ЕОС МАТРИКС” ЕООД е
изрично упълномощен от Цедента - „Обединена Българска Банка” АД, да
извършва уведомяване от името и за сметка на Цедента. Разпоредбата на
чл.99 ал.3 ЗЗД е осъществена, доколкото реализирането й чрез пълномощник,
не опорочава изпълнението. Уведомлението за цесия е изпратено на
07.08.2020г. на постоянния адрес на ответника, който съвпада с този, посочен
в Договора за кредит. Писмото се връща с отбелязване „непотърсено“, като на
основание чл.15, ал.4 от договора уведомлението се счита връчено в деня на
изпращането. Въпреки това, моля на основание чл.235 ал.3 ГПК да приемете,
че длъжникът е надлежно уведомен с връчването на Уведомление изходящо
от цедента, като приложение към исковата молба. С връчване на препис от
исковата молба и приложенията към нея по делото, Кредитополучателят
получава уведомлението изходящо от „Обединена Българска Банка” АД (стар
кредитор) за извършеното прехвърляне на процесиите вземания, като става
надлежно уведомен за извършената цесия, доколкото има възражения в тази
насока.
Сочи се, че „ЕОС МАТРИКС” ЕООД пристъпил към принудително
събиране на вземането си по договора в размер на 1 416.80лв, от които:
2
999.26лв.-главница и 417.54лв.-лихва за забава за периода от 14.06.2016г. до
датата на подаване на заявлението, чрез подаване на заявление до Районен
съд Пазарджик на 20.05.2021 г. за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, като е образувано ч.гр.дело № 1704/2021 г., по което е
издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед
ответникът подава възражение, за което сме уведомени със съобщение,
надлежно връчено на 22.07.2021 г.
Сочи се, че във възражението се твърди, че ответникът не дължи
изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Към настоящия момент
погасяване на задължението по Договора за кредит не е осъществено. Не било
известно и основание, на което задължението за погасяване на получения от
длъжника кредит да е отпаднало.
Сочи се, че гореизложеното е породило правния интерес на ищцовото
дружество, да предяви иск за установяване на вземанията по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.06.2013г.
Оформен е петитум, с който се иска от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че Т. В. К., ЕГН:**********, с адрес
гр.Пазарджик, ул. „********* дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, сумата от 1
416.80лв., от които: 999.26лв. - главница и лихва за забава - 417.54лв. - за
периода от 14.06.2016г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,
представляващи неизплатено задължение по усвоения кредит по Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение от 13.06.2013 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
Заявлението по чл.410 от ГПК в съда, до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се присъдените разноски по заповедното и по исковото
гражданско дело.
Посочена е банкова сметка на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по която
ответникът може да заплати исковата сума. Сочат се доказателства.
Направени са доказателствени искания.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника, чрез адв. П., в който се посочва, че предявеният иск за
допустим, но частично основателен, а именно: искът за сумата от 999.26 лв. -
главница е частично основателен, като се твърди, че върнатата част от
заемната сума е значително по-висок; искът за сумата от 417,54 лв. - лихва за
3
забава е частично основателен, като твърди, че част от претендираната сума е
погасена по давност.
Прави се възражение и за недействителност на договора за кредит.
Ответникът не представя доказателства. Не се възразява да се приемат
приложените към исковата молба доказателства. Не се възразява да бъдат
събрани исканите от ищцовото дружество доказателства, вкл. и допускането
исканата на ССчЕ. Направени са доказателствени искания.
В проведенето на 21.01.2022г. открито съдебно заседание по делото, на
основание чл.233 ГПК ищецът е направил отказ от претендираната от него
лихва за забава над размера от 304.50 лв. , дължима за периода от
14.06.2016г. до датата на подаване на заявлението в съда /20.05.2021г./.
Районният съд, като се запозна с твърденията и исканията,
изложени в молбата и доразвити в хода на производството,като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК,
прие за установено следното:
Видно от приложеният по делото заверен препис от Договор за
предоставяне на потребителски кредит без обезпечение с номер №2780986 от
13.06.2013г., на посочената дата бил сключен същият между „Обединена
Българска Банка“АД - в качеството на Кредитор, и ответника Т. В. К. ,
ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.“*********, обл. Пазарджик, в
качеството му на Кредитополучател. По силата на сключения между страните
договор, ищцовото дружество е отпуснало паричен кредит за потребителски
цели на ответника в размер на 1514.00 лв. /хиляда петстотин и
четиринадесет лева/. Сумата, предмет на горепосочения договор, е била
изплатена от кредитора по начина, уговорен в договора, с което „Обединена
Българска Банка“АД е изпълнил задължението си по него. Въз основа на
сключения между страните договор, за ответника възникнало задължението
да погаси заема на 36 месечни анюитетни вноски - всяка по 49,30 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването
и, съгласно годишния процент на разходите - 8.29 %.
От приетите по делото доказателства, се установява, че ответникът К. е
преустановил плащането на вноските по кредита, след като е погасил част от
дължимите месечни вноски.
4
На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 31.01.2018г. и приложенията към него, сключен между
„Обединена Българска Банка” АД и „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, с ЕИК
*********, задължението на Кредитополучателя К., произтичащо от Договор
за предодставяне на потребителски кредит без обезпечение с номер
№2780986 от 13.06.2013г., е било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Уведомлението за извършената цесия /приложено по настоящото дело/
е било изпратено на 07.08.2020г. на постоянния адрес на Кредитополучателя,
който съвпада с този, посочен в договора /гр.Пазарджик, ул.“*********, обл.
Пазарджик. Писмото се е върнало в цялост, като „непотърсено“.
В хода на производството по делото, съдът е допуснал извършването на
съдебно-икономическа експертиза, видно от заключението по която,
кредитополучателят е усвоил на 14.06.2013г. сумата от 1514.00лв. В периода
от 14.06.2013г. /датата на предоставяне на кредита/ до 31.01.2018г. /датата на
сключване на договора за цесия/ са получени плащания в общ размер на
666.95лв., в т.ч. главница – 514.74лв., лихва – 117.75лв. , наказателни
надбавки – 6.81лв. и застраховки – 27.65лв. Размерът на неиздължената сума
за главница към датата на подаване на заявлението в съда е в размер на
999.26лв. , а размерът на лихвата за забава върху неиздължената главница за
периода 14.06.2016г. – 20.05.2021г. е в размер на 500.18лв. Лихвата за забава,
изчислена върху дължимата главница за периода от 22.05.2018г. до
22.05.2021г. е в размер на 304.50лв.
Заключението на вещото лице е прието по делото като неоспорено от
страните, съдът кредитира същото като обосновано, компетентно изготвено и
правилно.
Тъй като ответникът К. не е изпълнил задълженията си по сключения
договор за кредит, ищцовото дружество „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК
********* /видно от приложените по делото материали по частно гражданско
дело №1704/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик/ е пристъпило към
принудително събиране на вземанията си по договора, чрез подаване на
Заявление до Районен съд Пазарджик за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК. Образувано било частно гражданско дело №1704/2021г. по
описа на Районен съд Пазарджик. По цитираното дело е била издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение №938 от 25.05.2019г. Тъй като
5
срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от страна на
длъжника , на ищцовото дружество била указана възможността да предяви
иск за установяване на вземането си, което било сторено от ищеца.
По делото не са били разпитвани свидетели за установяване на
фактическата обстановка.
Съгласно установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът съобрази следното:
По отношение допустимостта на предявеният иск: Предявеният иск е
допустим, тъй като е налице правен интерес от воденето на настоящето
производство, като интересът от предявяването му произтича от наличие на
издадена заповед за изпълнение; подадено възражение срещу издадената
заповед, и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 ГПК за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането. Предмет на иска по чл. 422,
ал. 1 ГПК е установяване съществуването на обективираните в Заповед за
изпълнение на парично задължение, издадена по ч.гр.д. №1704/2021г. по
описа на РС-Пазарджик, вземания към датата на подаване на заявлението.
Успешното провеждане на този иск има за последица влизане в сила на
заповедта за изпълнение и осигуряване на възможност за принудително
удовлетворяване на отразеното в нея вземане /чл. 416 ГПК/. Предвид
изложеното, е налице съществуването на правен интерес за заявителя от
предявения иск.
По отношение основателността на предявеният иск: Уважаването на иск
с правно основание чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК,се предпоставя от
установяване на съществуването на вземането.Затова в тежест на ищеца е да
установи съществуването на вземането,чрез ангажиране на съответните
доказателства.
В този смисъл предявеният иск е допустим, подаден в
законоустановения срок, и основателен, по следните съображения:
От събраните по делото доказателства, безспорно се установи, че е
възникнало облигационно правоотношение между ответникът К. и
„Обединена Българска Банка” АД с ЕИК *********. В тази насока са всички
събрани по делото доказателства, вкл. приложените по делото заверени
преписи от Договор за потребителски паричен кредит и приложенията към
него; както и от приложените по делото материали по частно гражданско дело
6
№1704/2021г. по описа на Районен съд Пазарджик. От приетите по делото
доказателства се установява по несъмнен начин гореописаната фактическа
обстановка, от която е видно, че „Обединена Българска Банка” АД е
отпуснало паричен кредит на ответника в размер на 1514.00 лв. , която сума
кредитополучателят е усвоил на 14.06.2013г. Съдът приема, че на ответника
К. му е била предоставена заемната сума.
Следващият основен спорен по делото въпрос, с оглед възраженията на
процесуалния представител на ответника, е дали ответникът К. е бил
надлежно уведомен за извършената цесия - Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 31.01.2018г. и приложенията към него,
сключен между „Обединена Българска Банка” АД и „ЕОС МАТРИКС"
ЕООД, с ЕИК *********, по силата на който, задължението на
Кредитополучателя К., произтичащо от Договор за предоставяне на
потребителски кредит без обезпечение с номер №2780986 от 13.06.2013г, е
било изкупено от „ЕОС МАТРИКС" ЕООД.
Съдът намира възражението на ответника,съгласно което не е бил
уведомен за извършената цесия, за неоснователно. Видно от приетите по
делото писмени доказателства, уведомлението за извършената цесия
/приложено по настоящото дело/ е било изпратено на 07.08.2020г. на
постоянния адрес на Кредитополучателя, който съвпада с този, посочен в
договора / гр.Пазарджик, ул.“*********, обл. Пазарджик/. Писмото се е
върнало в цялост,като „непотърсено“ .Съдът приема, че ищецът в
настоящото производство е предприел всички възможни действия, за да
уведоми длъжникът за извършената цесия, като е изпратил уведомлението на
известният му адрес, който кредитополучателят сам е посочил. От своя страна
уведомлението до длъжника съдържа конкретни данни за прехвърляне на
вземането, за предишния и за новия кредитор и индивидуализира вземането.
То е изпратено на адреса на длъжника, посочен в договора. За получени от
длъжника се считат всички известия изпратени от кредитора на адреса
посочен от длъжника, като с оглед на това съдът приема, че изпращайки
уведомлението за цесията на адреса, посочен в договора за кредит, дори и при
липса на реално предаване на адресата, то изявлението на кредитора се счита
получено от длъжника, и същата е породила действие спрямо него. Дори да се
приеме, че ответникът К. не е бил запознат с извършената цесия преди
подаването на заявление по реда на чл.410 от ГПК, следва да се има предвид
7
непротиворечивата съдебната практика, съгласно която, чл. 99, ал. 4 ЗЗД
прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня, когато е
съобщено от предишния кредитор - от цедента и че правно релевантно за
действието на цесията спрямо длъжника е единствено съобщаването й
извършено от цедента, но не и от цесионера - новия кредитор; момента, от
който цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор по цесията
срещу длъжника, съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД е момента, от който цесията
поражда действие спрямо длъжника - датата на уведомлението до длъжника,
извършено от цедента. Ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия,
същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99,
ал. 3, пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника,
на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда,
като факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска,
на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл са постановените от ВКС на
основание чл. 290 ГПК и задължителни за всички съдебни инстанции Р. №
123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г. на II т. о. и Р. № 3/16.04.2014 г. по т. д.
№ 1711/2013 г. на I т. о.
Относно възраженията на ответната страна за недействителност на
процесният договор за кредит, съдът намира същите за неоснователни, като
не са налице твърдените от ответника неравноправни клаузи. На
кредитополучателя е била предоставена необходимата информация, която му
е позволила да сключи договора при условията на информирано съгласие. В
случая не се касае за договор , сключен при общи условия, а за конкретно
договорен такъв, който съдържа необходимите реквизити и отговаря на
изискванията на ЗПК, с изискуемото законово съдържание.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се
установява размерът на неиздължената сума от ответника К.. Видно от
заключението по приетата експертиза, кредитополучателят е усвоил на
14.06.2013г. сумата от 1514.00лв. В периода от 14.06.2013г. /датата на
предоставяне на кредита/ до 31.01.2018г. /датата на сключване на договора за
цесия/ са получени плащания в общ размер на 666.95лв., в т.ч. главница –
514.74лв., лихва – 117.75лв. , наказателни надбавки – 6.81лв. и застраховки –
27.65лв. Размерът на неиздължената сума за главница към датата на подаване
8
на заявлението в съда е в размер на 999.26лв. , а размерът на лихвата за забава
върху неиздължената главница за периода 14.06.2016г. – 20.05.2021г. е в
размер на 500.18лв. Лихвата за забава, изчислена върху дължимата главница
за периода от 22.05.2018г. до 22.05.2021г. е в размер на 304.50лв.
Заключението на вещото лице е прието по делото като неоспорено от
страните, съдът кредитира същото като обосновано, компетентно изготвено и
правилно. Твърденията на ответника, че е върнал сума в по-голям размер от
претендираната от ищеца главница се опровергава по категоричен начин от
заключението на съдебната експертиза.
От приетите по делото доказателства безспорно се установи размера на
договорените главни задължения, установи се и усвояване на договорената
сума и спиране на плащанията по договора. Няма наведени твърдения за
последващо изпълнение задълженията по договора, нито ангажирани
доказателства. Дължимата от ответника К. сума за главница към датата на
подаване на заявлението в съда /20.05.2021г./ е в размер на 999.26лв., а
дължимата лихва за забава е в размер на 304.50лв. Направените от ответника
възражения за погасяване по давност на част от претендираната сума за лихва
е било възприето от ищцовото дружество,което се е отказало от исковите си
претенции над установения от вещото лице размер от 304.50лв., дължим за
периода след 22.05.2018г.
Предвид гореизложеното, съдът стига до извода, че установителния
иск е основателен и следва да се уважи в претендираните от ищеца
размерите, изчислени съгласно изискванията на актуалната съдебна практика.
По отношение на разноските: При този изход на делото, в полза на
ищеца следва да се присъдят направените разноски, вкл. направените и
претендирани от ищеца разноски в заповедното производство, доколкото
съгласно т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. От материалите по делото се установява, че се
претендира заплатена държавна такса по заповедното производство в размер
9
на 28.34 лв.. Ищецът претендира и сторените от него разноски в хода на
производството по гр. Дело №2819/2021г. по описа на РС- Пазарджик, които
са 71.66лв.- държавна такса и заплатен депозит за вещо лице в размер на
250.00лв. Посочените разноски следва да бъдат присъдени на ищеца,
съразмерно с уважената част от исковете /имайки предвид, че производството
за част от претенциите е било прекратено поради надлежен отказ на осн.
чл.233 ГПК/,поради което на ищецът се дължи сумата от 322.07лв. за
сторените от него разноски
На ответника също се дължат разноски, съразмерно на частта от
исковете, по отношение на които производството е било прекратено, в размер
на 26.33лв.
Воден от горното Районен съд- Пазарджик,
РЕШИ:
По предявеният иск от „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова
долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от
управителя Р. И. М.-Т., ЕГН- ********** срещу Т. В. К. , ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул.“*********, обл. Пазарджик
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ответника Т. В. К. ,
ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.“*********, обл. Пазарджик, че дължи
на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина”, ул.„Рачо
Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-Т., ЕГН-
**********, сумата от 999.26 лева /деветстотин деветдесет и девет лева и
двадесет и шест стотинки / - представляваща остатък от непогасена главница
по Договор за предодставяне на потребителски кредит без обезпечение с
номер №2780986 от 13.06.2013г., сключен между „Обединена Българска
Банка“АД - в качеството на Кредитор, и ответника Т. В. К. , ЕГН-
**********, както и сумата от 304.50 лв. /триста и четири лева и петдесет
10
стотинки/, представляваща лихва за забава за периода от 14.06.2016 г. до
20.05.2021г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК /20.05.2021г./ до окончателното
изплащане на дължимите суми, за които суми е издадена Заповед
№938/25.05.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. №1704/2021г. по описа на РС-Пазарджик
ОСЪЖДА Т. В. К. , ЕГН-********** от гр.Пазарджик, ул.“*********,
обл. Пазарджик, да заплати на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова
долина”, ул.„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от
управителя Р. И. М.-Т., ЕГН- ********** , сумата в общ размер на 322.07лв /
триста двадесет и два лева и седем стотинки/- сторени от ищеца разноски по
ч.гр.дело №1704/2021г. по описа на РС-Пазарджик и по гр.дело №2819/2021г.
по описа на РС-Пазарджик, на осн.чл.78,ал.1 от ГПК
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, район Витоша, ж.к.„Малинова долина”, ул.
„Рачо Петков- Казанджията” № 4-6, представлявано от управителя Р. И. М.-
Т., ЕГН- **********, да заплати на Т. В. К. , ЕГН-********** от
гр.Пазарджик, ул.“*********, обл. Пазарджик, сумата в общ размер на
26.33лв / двадесет и шест лева и тридесет и три стотинки/- сторени от
ответника разноски
Решението подлежи, на обжалване с въззивна жалба,в двуседмичен
срок от връчването му на страните,пред ОС- Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
11