О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 39/10.1.2020г.
гр. Пазарджик,
Административен съд – Пазарджик – ІІІ –
административен състав, в закрито съдебно заседание на десети януари, две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
при
секретар и с
участието
на
прокурора изслуша
докладваното
от
съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по
адм. дело № 1160 по описа на съда за 2019 г.
Производството е по реда на чл. 88, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 117, ал.
2, т. 2 от КСО и е образувано по жалбата на Г.Т.Д. с ЕГН ********** ***,
подадена чрез адв. И. *** и съдебен адрес ***, офис 4 против Акт за
прекратяване № 1040-15-76/20.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е нищожен и незаконосъобразен
издаден от некомпетентен орган, в нарушение на материалния закон, при
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие
с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на закона.
Посочено е, че е спазена установената форма, тъй като актът е издаден при
привидни мотиви, които следва да бъдат приравнени на липса на такива – не могат
да бъдат установени нито фактическите основания за издаването му, нито правните
такива. Моли се да бъде обявена нищожността на оспорения акт или да бъде
отменен като незаконосъобразен. Претендират се направените по делото разноски.
Административен съд - Пазарджик, като прецени събраните
по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа страна:
Предмет на оспорване е акт за прекратяване № 1040-15-76/20.09.2019
г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с който на основание чл. 88, ал. 1,
т. 3 от АПК във връзка с чл. 117, ал. 2, т. 2 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „г“ от КСО е оставена без разглеждане жалба с вх. № 5104-15-228#1 от 30.08.2019 г. на Г.Т.Д. *** срещу разпореждане
№ 5104-15-228/14.08.2019 г., издадено от длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ – Пловдив, с което станалата на 20.06.2019 г. в „ГОТМАР“ ЕООД
гр. Съединение злополука с Г.Т.Д., е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Установи се по делото, че със Заповед №
1015-15-210/19.07.2019 г. на Директора на ТП а НОИ – Пловдив е образувано
административно производство по разследване на декларирана злополука, станала
на 20.06.2019 г. с Г.Т.Д., на длъжност „водач мотокар“ в „ГОТМАР“ ЕООД гр.
Съединение. За извършената проверка е съставен протокол № 03/28.06.2019 г., в
който са отразени събраните писмени обяснения, експертиза /И.З. № 8316/2019
г./, издадена на Г.Д. от МБАЛ „УНИ ХОСПИТАЛ“ ООД гр. Панагюрище, съдебно
удостоверение № 154/2019 г., подписано от д-р Борис Христов Пеев – съдебен
лекар и началник на ОКПСМ при МБАЛ „Пазарджик“ АД и болничен лист №
Е20197817623/25.06.2019 г. и други писмени доказателства.
Въз основа на извършената проверка е издадено
разпореждане № 5104-15-228/14.08.2019 г. на длъжностното лице на ТП на НОИ –
Пловдив, с което на основание чл. 60, ал. 1 от КСО декларираната злополука е
приета за трудова по чл. 55, ал. 1 от КСО.
Последвало е подаване на жалба с вх. № 5104-15-228#1/30.08.2019 г. от Г.Д., чрез упълномощен адвокат
против разпореждане № 5104-15-228/14.08.2019 г. на длъжностното лице на ТП на НОИ
– Пловдив, като е направено възражение досежно фактическата обстановка, при
която е настъпила злополуката.
Административният орган е приел, че с приемането на
злополуката за трудова, жалбоподателят е постигнал търсеният правен резултат. В
мотивите на обжалваният акт е посочено, че с оглед обстоятелството, че
жалбоподателят е адресат на административен акт с позитивен характер, с който
не се засягат негови права, свободи и законни интереси, то за него не е налице
правен интерес от обжалване на разпореждане № 5104-15-228/14.08.2019 г.,
издадено от длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив.
С оглед на гореизложените мотиви и на основание чл. 88, ал. 2, пр. второ от АПК, административният орган е прекратил административното производство, като е
приел, че подателят на жалбата няма интерес от обжалването.
Оспореният акт за прекратяване е връчен на
жалбоподателя на 26.09.2019 г., видно от известие за доставяне (лист 13) от
делото, като в законоустановения 7 дневен срок е упражнено и правото на жалба
пред административен съд.
Въз основа на тази фактическа обстановка, съдът намира, жалбата за процесуално допустима, като подадена в срока по чл.
88, ал. 3 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Действително съгласно чл. 120,
ал. 2 от Конституцията на Р България гражданите и юридическите лица могат да
обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично
посочените със закон. В същото време правния интерес е абсолютна процесуална
предпоставка за допустимостта на жалбите против административните актове.
Съобразно чл. 88, ал. 1, т. 3 от АПК, която новела е приложима във фазата на
обжалването по административен ред, жалбата и протестът се оставят без
разглеждане, когато подателят няма интерес от обжалването. Аналогична е и
разпоредбата на чл. 159, т. 4 от АПК относно производството по съдебен ред.
Видно от представените по делото
доказателства с разпореждане № 5104-15-228/14.08.2019 г., издадено от длъжностното
лице по чл. 60, ал. 1 от КСО в ТП на НОИ гр. Пловдив, административният орган е
признал горепосочената злополука за трудова злополука, като с твърденията си,
жалбоподателят възразява единствено досежно фактическата обстановка, при която
е настъпила злополуката. Съгласно чл. 60, ал.1 от КСО длъжностното лице,
определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния
осигурителен институт, въз основа на документите в досието в 7-дневен срок от
декларирането издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката
за трудова. Жалбоподателят има право на оспорване само на тези разпореждания,
при които не се приема злополуката за трудова. Не е допустимо да се обжалват
самостоятелно фактическите констатации и мотивите на разпореждането, с което
злополуката е била призната за трудова.
Според чл. 147 от АПК, право на
оспорване имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни
интереси са нарушени или застрашени от административен акт или, за които той
поражда задължения. Лицето, което е засегнато или би могло да бъде засегнато от
административния акт, има правен интерес да го оспорва. Правният интерес в
административния процес е законово изискване и правно качество на оспорващото
лице. Правният интерес е връзката на оспорващия с породените от
административния акт правни последици. Нещо повече, оспорването на
административните актове е обусловено от пряк и личен защитен от правото
интерес на оспорващия, какъвто в случая не е налице. Интересът е пряк, когато
оспорваният акт непосредствено засяга или създава опасност от непосредствено
засягане на права, свободи и законни интереси на жалбоподателя или
непосредствено създава задължения за него и личен, когато засяга правната сфера
на самия жалбоподател.
В случая правилно административният орган е приел, че такова непосредствено
засягане в случая липсва, тъй като с приемането на злополуката за трудова,
жалбоподателят е постигнал целеният от него правен резултат, не са нарушени негови
права или законни интереси, нито са породени задължения. Наличието на правен
интерес е абсолютна процесуална предпоставка за атакуване на административен
акт пред горестоящия административен орган, поради което подадената жалба, при
липсата му е недопустима, каквито са и мотивите на оспорения акт за
прекратяване.
С оглед на
гореизложеното съдът намира жалбата за неоснователна, поради което ще следва да
бъде отхвърлена.
Водим от горното и на основание чл. 88, ал. 3 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.Д. с ЕГН ********** ***, подадена
чрез адв. И. *** и съдебен адрес ***, офис 4 против Акт за прекратяване №
1040-15-76/20.09.2019 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:/п/