Р Е Ш Е Н И Е № 737
16.07.2020г.,
град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански
състав
На 03.07.2020г.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРИС ИЛИЕВ
МИРЕЛА
ЧИПОВА
Секретар: Ангелина Костадинова
като
разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 973 по описа за
2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба, подадена от К.В.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „***,против решение №5 /02.01.2020г. постановено по
гр.д.№ 9364/2018г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която е признато
за установено, че дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О. Б. Ш.,
следните суми: 94,09 лева - главница, дължима за потребени услуги и абонаментни
такси за периода 18.12.2015 г. – 17.04.2016 г. по допълнително споразумение по
програма „Заедно“ № ********* от 17.02.2015 г. към договор за мобилни услуги №
********* от 09.02.2013 г. за мобилен номер ***; 14,72
лева - главница, дължима за потребени
услуги и абонаментни такси за периода 18.12.2015 г. – 17.04.2016 г. по договор
за фиксирани услуги № ********* от 16.09.2014 г. и чл. 3.3 от приложимия
Сертификат за пакетни услуги Globul Combo +
№ ********* от 16.09.2014
г., за фиксиран номер ***; 7,81 лева - главница, дължима за
потребени услуги и абонаментни такси за периода 18.12.2015 г. – 17.02.2016 г.
по допълнително споразумение по програма „Заедно“ № ********* от 15.03.2014 г.
към договор за мобилни услуги № ********* от 26.02.2013 г. за мобилен номер ****;
15,32 лева - главница, дължима за потребени услуги и абонаментни такси за
периода 18.12.2015 г. – 17.02.2016 г. по договор за мобилни услуги № *********
от 05.08.2014 г. и чл. 3.3 от приложимия Сертификат за пакетни услуги Globul Combo
+ № ********* от 16.09.2014
г. за мобилен номер ****; 38,64 лева -
главница, дължима за потребени услуги и абонаментни такси за периода 18.12.2015
г. – 17.04.2016 г. по договор за мобилни услуги № ********* от 30.11.2015 г. за
мобилен номер ****; 227,95 лева -
главница, представляваща сбор от дължими пет лизингови вноски за периода
18.12.2015 г. – 17.05.2016 г. и 820,62 лева - главница
представляваща изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от
30.11.2015 г., с който е предоставен мобилен телефон Samsung Galaxy Note 4 Black; 28,08 лева - главница,
представляваща сбор от дължими две лизингови вноски за периода 18.12.2015 г. –
17.02.2016 г. по договор за лизинг от 15.03.2014 г., с който е предоставен
мобилен апарат Samsung Galaxy S II plus White; 72,42
лева - главница, представляваща сбор от дължими две лизингови вноски за периода
18.12.2015 г. – 17.02.2016 г. по договор за лизинг от 15.03.2014 г., с който е
предоставен мобилен апарат Samsung Galaxy S4 Black, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
14.02.2018 г. до окончателното погасяване, за които в полза на търговското
дружество е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2350/ 09.03.2018
г., по частно гр. дело № 2549/ 2018 г.
на ПдРС.
В
отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано.
В жалбата се излагат съображения за допуснати от първоинстанционния съд съществени
нарушения на съдопроизводствените правила, довели до постановяване на
неправилен акт в частта, с която е уважен предявеният установителен иск.Релевирани
са оплаквания, че в производството по
делото са нарушени правата на защита на
ответника, като не са допуснати уточняващи и допълнителни задачи към ССЕ, която по същество е непълна, не отразява
реалното състояние на икономическите отношение и не е съобразена с фактите на
реално извършвани други търговски практики. Съдът незаконосъобразно е отказал
да открие производство по чл.193 от ГПК на оспорената от ответника покана за
доброволно изпълнение.Не се е произнесъл и разгледал правилно въпроса за
възражението на страната за нелоялна търговска практика чрез схеми тип “пирамидална
структура“ или още известни като „схеми тип снежна топка“. Първоинстанционният
съд не се е произнесъл по възраженията за нищожност на договорите във връзка с
прилагането на Закона за защита правата на потребителите, както и молба на
ответника за оттегляне на определение за приемане на СИЕ и отказ за допълване
на СИЕ по чл.253 от ГПК.Съдът не се е произнесъл по направените от ответника процесуални
искания по чл.176 от ГПК да бъде задължен ищецът да се яви лично, за да даде
обяснения за обстоятелствата по делото и по направеното от ответника искане за
преюдициално запитване.Съдът не се е произнесъл по поставения въпрос:“Длъжен ли
е съдът служебно да се произнесе относно неравноправност на клауза в потребителски
договор в заповедното производство?“. Не се е произнесъл по направеното
възражение за приложението на чл.83,ал.1 от ЗЗД, като макар неизпълнението на
длъжника да е виновно, то е съпричинено
от служителите на кредитора, които са го убедили, че правоотношението е
прекратено и той е пристъпил към пренос на номерата към нов доставчик на
услуги.Съдът не се е произнесъл по направеното възражение за погасяване по
давност на задълженията съгласно
чл.111,б.“б“ и „д“ от ЗЗД. Не се е произнесъл и по направеното възражение за
пасивната легитимация на ответника, който през исковия период е бил в брак и
като необходим другар в процеса следвало да участва бившата му съпруга. Въз основа на така
изложените оплаквания в жалбата се отправя искане до съда за отмяна на
първоинстанционното решение в
обжалваната част и отхвърляне на исковите претенции на ищеца.
Въззиваемата страна – „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на
решението в обжалваната част, което се иска да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Пловдивски
окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК намира следното:
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна с правен интерес от
обжалване и е процесуално допустима.
Съгласно
чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и
допустимо. То е и правилно, като същевременно въззивният съд при служебната си
проверка не констатира нарушения на императивни материално правни правила,
които е длъжен да
коригира и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно
задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК.
По
доводите, изложени в жалбата, съдът намира следното:
По
отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е. настоящата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без
нарочни възражения в този смисъл от страна на жалбоподателя и/или въззиваемата
страна.
В случая
спор по фактите няма, като в тази връзка с въззивната жалба не се оспорват фактическите и правни изводи на съда относно
сключването, съдържанието и правното действие на подписаните между страните
договори за мобилни услуги и договорите за лизинг на мобилни
апарати , неизпълнение на задълженията от ответника да заплати дължимите суми
за доставените му през исковия период мобилни услуги и вноски по лизинговите договори ,както и
техният размер .
Единствените
релевирани от въззивника оплаквания във възззивната жалба, касаят допуснати от първостепенния съд нарушения на
съдопроизводствените правила, за които въззивният съд не следи служебно
съгласно т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК и се произнася по довод на
страната.
Решаващият състав на въззивния съд намира изложените във въззивната
жалба оплаквания за неоснователни и не
констатира допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, налагащи
отмяна на атакувания акт.
Неоснователни са оплакванията на ответника за нарушаване на правото му
на защита поради недопуснати от
първоинстанционния съд на
уточняващи и допълнителни задачи към ССЕ.Първоинстанционният съд е уважил
доказателственото искане на ответника и с постановеното в открито съдебно
заседание на 18.02.2019г. протоколно определение е допуснал
поисканата от страната допълнителна задача към вещото лице по назначената ССЕ, като е
определил депозит в размер от 200 лева,
вносим от ответника в едноседмичен срок от съдебното заседание. Нито в указания
срок , нито в проведените по делото открити съдебни заседания на
18.04.2019г. и на 18.06.2019г.,
ответникът е изпълнил процесуалното си задължение да внесе определените от съда разноски.Разпоредбата на чл.76 от ГПК е
ясна и не се нуждае от тълкуване-всяка страна предварително внася разноските по
действията,които е поискала. Горното обосновава извод, че причината ССЕ да не отговори на
поставените от ответника въпроси не е в резултат на допуснато от съда
процесуално нарушение , а се дължи изцяло на проявеното от ответника процесуално бездействие да охрани
интересите си , като изпълни указанията на съда за внасяне на разноските по
действията,които е поискал.
Неоснователно е и оплакването , че първоинстанционният съд
незаконосъобразно е отказал да открие
производство по чл.193 от ГПК на
оспорената от ответника покана за доброволно изпълнение.Оспорването на
документа направено от ответника в
проведеното по делото съдебно заседание на 18.02.2019г. е преклудирано, тъй
като не е направено в съдебно заседание
на 11.12.2018г. , в което документът е представен от ищеца и приет като
доказателство по делото.Същевременно
първоинстанционният съд законосъобразно е отказал да отмени определението
си за приемане на ССЕ, тъй като същата е назначена по искане на насрещната по
спора страна и поставените към вещото лице въпроси са допустими , относими и
необходими за правилното решаване на правния спор.
Неоснователно е и оплакването, че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по възражението на страната
за нелоялна търговска практика чрез схеми тип “пирамидална структура“ и по
възраженията за нищожност на договорите във връзка с прилагането на Закона за защита
правата на потребителите.
Първоинстанционният съд е изпълнил задължението си да следи служебно за
наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП, като е цитирал и
обективираната в този смисъл съдебна практика - решение № 23 от 07.07.2016
г. по т. д. № 3686/2014 г. на I т. о., решение № 142 от
01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на II т. о. на ВКС и
др.Изпълнил е и задължението си да следи
служебно за противоречие с добрите нрави на неустоечната клауза и посочил задължителната съдебна практика в този
смисъл решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II
т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС и др.В
изпълнение на това си задължение първоинстанционният съд е констатирал противоречието между клаузата за неустойка и
добрите нрави съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, поради
което е отхвърлил исковата претенция на търговското дружество за дължимост на
неустойка поради предсрочно прекратяване
на договорите по вина или инициатива на потребителя в размер на 1468,34 лева ,
в която част решението като необжалвано е влязло в законна сила.
Досежно възражението на жалбоподателя за нелоялна търговска практика,
следва да се посочи , че в ЗЗП е
предвиден специален ред за установяване на нелоялната търговска практика от
Комисията за защита на потребителите, която е неприложима в настоящото
производство по общия исков ред. От страна на ответника не се посочи заповед на
Комисията за защита на потребителите за забрана на нелоялна търговска практика,
която е обвързваща за гражданския съд съобразно разпоредбата на чл. 68м, ал.
2 от ЗЗП, поради което
възражението на ответника за
нелоялна търговска практика, правилно не е обсъдено от първоинстанционния съд с
обжалваното решение.
Относно оплакването, че районният съд не се е произнесъл по поставения въпрос: „Длъжен ли е съдът служебно да се произнесе относно неравноправност на клауза в потребителски договор в заповедното производство?“, следва да се подчертае , че исковият първоинстанционен съд не е контролно-отменителна инстанция и няма правомощия да ревизира актовете на заповедния съд.Същевременно първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП,а разпоредбата на чл.411, ал.1 ,т.3 от ГПК /нова-ДВ,бр.100 от 2019г./ вменяваща задължение за заповедния съд да извършва казаната служебна проверка е неприложима , тъй като не е действала към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда-на 14.02.2018г.
Неоснователно е и оплакването , че съдът не се е произнесъл по
направените процесуални искания по чл.176 от ГПК да бъде задължен ищецът да се
яви лично, за да даде обяснения за обстоятелствата по делото, както и по
направеното искане за преюдициално запитване.Съдът се е произнесъл по тези искания на страната в
проведеното по делото на 27.11.2019г.
открито съдебно заседание, в което е оставил същите без уважение с мотиви,
които напълно се споделят от настоящия състав на съда.Така поставените
въпроси към законния представител на „Теленор
България“ЕАД не са релевантни за правилното решаване на пренесения пред съда правен
спор , като не са налице и изискванията на чл.628 от ГПК за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС, тъй като не
е налице разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и
валидността на акт на органите на ЕС, чието тълкуване да е от значение за
правилното решаване на настоящия правен спор.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателят , че съдът не се е произнесъл
по направеното възражение за приложението на чл.83,ал.1 от ЗЗД.Такова
възражение не е релевирано от ответника в първоинстанционното производство,
като е заявено за първи път във въззивната жалба, поради което като
преклудирано съдът не дължи произнасяне по същото.Независимо от горното и за
пълнота на изложението следва да се посочи, че същото отново се явява за
неоснователно. След като ищецът е престирал точно и пълно
изпълнение на задълженията си по договорите, то и длъжникът е следвало в уговорения срок да погасяват
месечните си вноски, което същият не е сторил. За търговското дружество не е съществувало
задължение да прояви поведение, свързано
с полагане на грижи за интересите на длъжника, да не изпадане в забава. Не
е съществувало и задължение да предотврати възникване на задължения за
главница през исковия период.
Неоснователно е и оплакването,
че първоинстанционноят съд не се е произнесъл по направеното възражение за погасяване по давност
на задълженията съгласно чл.111, б.“б“ и
„д“ от ЗЗД.С обжалваното решение съдът е разгледал наведеното от ответника
възражение за изтекла в негова полза погасителна давност и законосъобразно е
приел същото за неоснователно.Правилно районният съд е приел, че вземането на
ищеца за неизплатени суми по договорите
за мобилни услуги и лизинг се погасяват с кратката тригодишна давност по
чл.111,б.“в“ от ЗЗД, която до датата на
подаване на заявлението в съда – 14.02.2018 г. не е била изтекла.Тъй като
разпоредбата на чл.111 от ЗЗД не
съдържа буква „д“ , въззивният съд не
дължи отговор на оплакването в жалбата ,
за погасяване на вземането на това правно основание.
Неоснователно е и оплакването в
жалбата , че първоинстанционният съд не се е произнесъл по направеното
възражение за пасивната легитимация на ответника, тъй като през исковия период
е бил в брак и като необходим другар в процеса следвало да участва и бившата му
съпруга.По така наведеното възражение съдът се е произнесъл в първото проведено по делото съдебно
заседание на 11.12.2018г. и обосновано е оставил същото без уважение , тъй като
бившата съпруга на ответника няма
качеството на задължителен
необходим другар в процеса образуван по иск на кредитор за непогасено парично
задължение срещу съконтрахента по договора. Следва да се посочи, че твърдяната
от ответника солидарна отговорност по
чл.32,ал.2 от СК ползва само кредиторите на семейството. В
своите вътрешни имуществени отношения, доколкото от тях не следва друго,
съпрузите отговарят разделно и поравно /чл.127, ал.1 от ЗЗД/ като платилият общия
дълг съпруг има иск по чл.127, ал.2, изр.2 от ЗЗД срещу другия за разликата,
надхвърляща припадащата му се част от задължението.
Следователно
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно, законосъобразно
и обосновано, като при постановяване на съдебния акт първоинстанционният съд
правилно е приложил материалния закон, не е допуснал посочените във въззивната
жалба нарушения на съдопроизводствените правила, самото решение е обосновано на
събраните по делото доказателства. Изложеното, от своя страна, предпоставя
липса на основание за коригиране на първоинстанционния съдебен акт в частта на
присъдените разноски.
С оглед изхода от правния спор пред настоящата инстанция и на основание
чл. 78, ал.3 ГПК
се следва присъждане на въззиваемата страна на направените по делото разноски
за адвокатско възнаграждение в размер от 386,84 лева.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал.1,
пр.І ГПК, съдът
ПОТВЪРЖДАВА решение
№5/02.01.2020г.,постановено по гр.д.№ 9364/2018г. по описа на РС-Пловдив в
частта, с която е признато за установено, че
К.В.Й., ЕГН **********, с адрес: ***, ** **, ап. *, дължи на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О. Б. Ш., следните
суми: 94,09 лева - главница, дължима за потребени услуги и абонаментни такси за
периода 18.12.2015 г. – 17.04.2016 г. по допълнително споразумение по програма
„Заедно“ № ********* от 17.02.2015 г. към договор за мобилни услуги № *********
от 09.02.2013 г. за мобилен номер ***; 14,72 лева - главница, дължима за
потребени услуги и абонаментни такси за периода 18.12.2015 г. – 17.04.2016 г.
по договор за фиксирани услуги № ********* от 16.09.2014 г. и чл. 3.3 от
приложимия Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 16.09.2014 г., за фиксиран номер ***;
7,81 лева - главница, дължима за потребени услуги и абонаментни такси за
периода 18.12.2015 г. – 17.02.2016 г. по допълнително споразумение по програма
„Заедно“ № ********* от 15.03.2014 г. към договор за мобилни услуги № *********
от 26.02.2013 г. за мобилен номер****; 15,32 лева - главница, дължима за
потребени услуги и абонаментни такси за периода 18.12.2015 г. – 17.02.2016 г.
по договор за мобилни услуги № ********* от 05.08.2014 г. и чл. 3.3 от
приложимия Сертификат за пакетни услуги Globul Combo + № ********* от 16.09.2014 г. за мобилен номер ***;
38,64 лева - главница, дължима за
потребени услуги и абонаментни такси за периода 18.12.2015 г. – 17.04.2016 г. по
договор за мобилни услуги № ********* от 30.11.2015 г. за мобилен номер ****;
227,95 лева - главница, представляваща
сбор от дължими пет лизингови вноски за периода 18.12.2015 г. – 17.05.2016 г. и
820,62 лева - главница представляваща
изискуем остатък от лизингови вноски по договор за лизинг от 30.11.2015 г., с
който е предоставен мобилен телефон Samsung
Galaxy Note 4 Black; 28,08 лева - главница,
представляваща сбор от дължими две лизингови вноски за периода 18.12.2015 г. –
17.02.2016 г. по договор за лизинг от 15.03.2014 г., с който е предоставен
мобилен апарат Samsung Galaxy S II
plus White; 72,42 лева - главница, представляваща сбор от дължими две лизингови вноски
за периода 18.12.2015 г. – 17.02.2016 г. по договор за лизинг от 15.03.2014 г.,
с който е предоставен мобилен апарат Samsung
Galaxy S4 Black, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от 14.02.2018 г. до окончателното погасяване,
за които в полза на търговското дружество е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 2350/ 09.03.2018 г., по частно
гр. дело № 2549/ 2018 г. на ПдРС.
В останалата част, като
необжалвано, решението е влязло в
законна сила.
ОСЪЖДА К.В.Й.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. ***, вх. **, ап. *,да заплати на „Теленор
България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ж.к. „Младост” 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от О. Б. Ш.,сумата
от 386,84 лева- разноски пред въззивната
инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
2.