Решение по дело №8706/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2096
Дата: 21 март 2019 г. (в сила от 21 март 2019 г.)
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20181100508706
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2018 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София,21.03.2019 г.

 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

Софийски градски съд,,ІV-"А" въззивен състав, в открито заседание на осемнадесети март през две хиляди и деветнадесетата година в състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА

                                              ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                             мл.с.ПАВЕЛ  ПАНОВ

при секретаря А.Луканова, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №8706  по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК

                 С решение от 18.03.2018 г. по гр.д. №36631/15 г., СРС,  ГО, 37 с-в ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО  по предявените от „Т.С. ” ЕАД, с ЕИК: ******, обективно съединени искове с правно основание чл.415 ТПК във вр. с чл.79 ЗЗД, че В.П.Х., ЕГН:********** ***, дължи на „Т.С.” ЕАД, сумата 2163.45 лв. представляваща стойността на потребена топлинна енергия за периода от м.05.201Зг. до м.04.2014г. за топлоснабден имот, представляващ апартамент № 15, находящ се в гр. ******, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.11.2014г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 138.81 лв., представляваща обезщетение за забава плащането на дължимата стойност на потребената топлинна енергия за периода от 30.06.2013г. до 05.11.2014г„ като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва основание чл.86, ал.1 от ЗЗД представляваща обезщетение за забава плащането надължимата стойност на потребената топлинна енергия за над уважения размер - до размера от 139.80 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА В.П.Х., ЕГН:********** ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******, с адрес: ***, сумата в общ размер от 146.05 лева, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 63121/2014г. по описа на СРС разноски, съразмерно на уважената част от иска.

ОСЪЖДА В.П.Х., ЕГН:********** ***, да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК: ******, с адрес: ***, сумата в общ размер от 860.14 лева разноски в исковото производство, съразмерно на уважената част от иска.

 

                 Решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника с мотиви, изложени в нея.Твърди,че е незаконосъобразно и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.Не било вярно,че не бил осигурил достъп до имота и оспорил протокола за неосигерен достъп,представен от третото лице ,което оспорване съдът приел за преклудирано.Неправилно съдът не задължил ответника да представи акт за изключване на имота от топлопреносната мрежа,тъй като от СТЕ по друго дело се установявало,че има такъв протокол .

                       Моли да бъде отменено изцяло решението на СРС  като се отхвърлят исковете.   Претендира   присъждане   на  разноски.

                       Въззиваемият  не представя отговор на въззивната жалба .

          Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

          Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С." ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за претендираните суми. След постъпили възражения по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че е доставил на ответника топлинна енергия по силата на общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, че ответникът е ползвал енергията, като за процесния период не е заплатил дължимата цена. Моли съда да установи   вземането   така,   както   е   предявено   в   заповедното   производство. Ответникът оспорва исковете .

                Софийски градски съд обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема, че първоинстанционното решение е валидно като постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано.  То е допустимо като постановено по предявени от ищеца допустими искове, при наличието на положителните процесуални предпоставки и отсъствието на процесуалните пречки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

                Съобразно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта –в обжалваната част.По останалите въпроси,той е ограничен от посоченото в жалбата.

        По възражението,че съдът приел оспорването на протокол за неосигурен достъп до имота като преклудирано СГС намира следното:Този документ е оспорен  в заседанието,в което е представено.

Съгласно чл. 180 ГПК частният свидетелстващ документ установява, че съдържащите се в него изявления са направени от подписалите го лица, но няма доказателствена сила за истинността на отразените в него обстоятелства, т. е. същият има единствено т. нар. формална доказателствена сила, но не материална доказателствена сила (с изключение на случаите на удостоверяване на неизгодни за издателя факти). В този смисъл при направено оспорване на  частни документи, че изявленията в тях не отговарят на действителността,  следва да проведе пълно и главно доказване на фактите изложени в обсъжданите документи, за което са допустими всички доказателствени средства.

Неоснователни са оплакванията в жалбата, че първата инстанция не е открила производство по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК и не е разпределила доказателствената тежест, с което е допуснал процесуално нарушение. Посочените оплаквания са неоснователни, тъй като при оспорване съдържанието на частен документ не се открива производство по чл. 193 ГПК. Такова производство би следвало да се открие само при оспорване на авторството на частен документ, но настоящият случай не е такъв, доколкото е налице становище, че посочените факти в документа несъответстват на действителността. Това е така, тъй като частният документ има само формална доказателствена сила и следователно не е необходимо да се открива производство по чл. 193 ГПК, за да се установи съответствието на изявлението с обективната истина. В този смисъл при направено оспорване на фактите изложени в частен документ, ще се установява с всички останали доказдателствени средства по делото .В случая следва да се приеме,че ответникът не  е осигурил достъп на двете обявени дати за отчитане на разпределителите ,поради което ТЕ е начислена на база ,а топлата вода на брой лица .

По възражението,че радиаторите били свалени,а съдът не задължил ответника да представи Акт за изключване на отоплението СГС намира следното :С определение в съдебно заседание съдът е оставил без уважение искането за задължване на ответника да представи  този акт,тъй като същият не е относим към процесния период.Представен е по друго дело,както съобщава ответникът ,заведено за последващ период-2016 г.

Изравнителните сметки са връчени на представител на етажната собственост и съобразно чл.61 ал.1 Наредба 16-334/07 г.за топлоснабдяването при неосигуряване на достъп за отчет на уредите дати ,се прилагат разпоредбите на т.6.4.4-потребителите да поискат допълнителен отчет и преработване на изравнителните  сметки в срокове указани в ОУ на договорите .Такива допълнителни отчети не са поискани.

             Не се доказаха твърдяните пороци на първоинстанционното решение ,поради което то ,като законосъобразно , следва да бъде потвърдено.

            Водим от гореизложеното, съдът

                                               

                                                    Р  Е  Ш  И:

        ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.03.2018 г. по гр.д. №36631/15 г., СРС,  ГО, 37 с-в

        РЕШЕНИЕТО  не подлежи  на обжалване .

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ   :

                                         

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:1.     

 

 

                                                                                   2.