№ 2282
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.Е.Х.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от А.Е.Х. Гражданско дело № 20211110138814
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК и е образувано по подадена от
/фирма/, искова молба, насочена против В.С.М. и АНТ. Г. М., с която са предявени
обективно кумулативно съединен искови претенции с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД с искане са да се постанови решение, с което да
се признае за установено, че ответниците дължат сумите както следва: 2253.21 лв. –
доставена, но незаплатена топлинна енергия до имот с абонатен № 330401,
представляващ ап. № 71, находящ се в /адрес/ /мезонет/ за периода 01.05.2018г. –
30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410
ГПК - 09.04.2021г. до окончателно изплащане на сумата, 194.33лв. – мораторна лихва
за периода 16.10.2019г. до 22.03.2021г, 78.87лв. – цена на услуга дялово разпределение
за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от датата на подаване
на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2021г. до окончателно изплащане на сумата и
13.71лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2018г. – 22.03.2021г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
19999/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти състав.
Сумите се претендират както следва:
1/ ¾ солидарно от В. С. М. и АНТ. Г. М. или 1689.91лв. – главница за доставена,
но незаплатена топлинна енергия, 145.75лв. - мораторна лихва върху тази главница,
59.16лв. – цена на услуга дялово разпределение и 10.29 лв. – мораторна лихва върху
тази сума /допусната поправка на ОФГ за размера на тази лихва в заповедта/.
2/ ¼ от В. С. М. или 563.30лв. - главница за доставена, но незаплатена топлинна
енергия, 48.58лв. - мораторна лихва върху тази главница, 19.71лв. – цена на услуга
дялово разпределение и 3.42 лв. – мораторна лихва върху тази сума
Ищецът /фирма/ твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Сочи се, че за процесните периоди са действали
общите условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди,
одобрени с Решение от 2016г на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които
купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимите се суми за топлинна
1
енергия в 45 дневен срок от публикуване на общата фактура за съответния отоплителен
сезон. Навеждат се доводи, че след изтичане на определените съгласно общите условия
срокове за плащане, ответниците са изпаднали в забава. Сочи, че топлоснабденият
имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която разпределението на топлинна
енергия било извършвано от дружеството /фирма/, съобразно сключения между това
дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че е доставил за
процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили
дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение.
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника В. М.,
чрез процесуалния му представител адв. В.И.. Твърди се, че по делото липсват
доказателства, че ответникът е собственик на ¼ идеална част от процесния апартамент,
респективно се сочи, че същият няма качеството потребител по смисъла на закона.
Оспорват се и акцесорните претенции за лихви, доколкото се твърди, че ищецът не
установява по делото, че ответникът е изпаднал в забава. С оглед изложеното се прави
искане претенциите срещу ответника да бъдат отхвърлени, като изрично се оспорва
доказателственото искане на ищцовото дружество за допускане на съдебно-техническа
и съдебно счетоводна експертизи, при твърдения, че възраженията за недължимост
стъпват на основания, различни от тези, които се цели да бъдат установени със
заключенията на вещите лица.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор и от другия ответник А.М.,
депозиран чрез процесуалния й представител адв. В.И.. Навеждат се доводи за
неоснователност на претенциите насочени срещу този ответник, като се твърди, че
А.М. няма качеството потребител на топлинна енергия, доколкото същата живее на
друг адрес от двадесет години след фактическа раздяла със съпруга й, в каквато на
насока се излагат подробни съображения. Оспорват се и акцесорните претенции за
лихви, доколкото се твърди, че ищецът не установява по делото, че ответникът е
изпаднал в забава. С оглед изложеното се прави искане претенциите срещу ответника
да бъдат отхвърлени, като изрично се оспорва доказателственото искане на ищцовото
дружество за допускане на съдебно-техническа и съдебно счетоводна експертизи, при
твърдения, че възраженията за недължимост стъпват на основания, различни от тези,
които се цели да бъдат установени със заключенията на вещите лица.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК, като са предявени обективно
кумулативно съединени установителни искови претенции с правно основание чл. 150
ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест
на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за
продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на
уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в
сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата
дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
2
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията за енергийно и водно
регулиране. В ал. 2 на цитираната законова разпоредба е прието, че Общите условия
влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично
писмено приемане от клиентите. В чл. 153, ал. 1 ЗЕ е законоустановено, че всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат
цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба
по чл. 36, ал. 3. По аргумент от цитираните разпоредби следва да се приеме, че клиенти
(потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение
по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците
или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. Разпоредбата императивно урежда
кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като
меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или
вещно право на ползване.
Съгласно чл. 153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия.
От приобщените по делото справки от НБД „Население“ л. 79 и л. 80 по делото
се установява, че ответниците В. С. М. и АНТ. Г. М. са сключили граждански брак,
обективиран в Акт за брак № 0731/27.07.1991г., като по делото не се твърди, нито са
представени доказателства, че същият е прекратен.
От представеното на л. 13 по делото копие на Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 25, том I, рег. № 403, дело № 027/26.11.1998г., по описа
на Нотариус А.П., се установява, че по време на брака ответниците са придобили
собствеността върху процесния имот – ап. № 71, находящ се в /адрес/.
Доколкото процесното жилище е придобито по време на брака на В. С. М. и
АНТ. Г. М. и доколкото липсват данни за законов режим на разделност и договорен
режим между тях следва извода, че същите са придобили апартамента при режим на
СИО /съпружеска имуществена общност/, като по аргумент от чл. 32, ал. 2 СК
отговарят солидарно за задължения.
От приложеното на л. 11 по делото копие на Нотариален акт № 199, том II, рег.
№ 3802, дело № 353/2006г., по описа на Нотариус И. И., се установява, че през 2006г.
ответниците прехвърлят собствеността на ¼ от процесното жилище на Е.Ж. М., ЕГН
**********.
След прехвърлителната сделка ¾ от апартамента остават в собственост на
ответниците в режим на СИО и ¼ в собственост на Е. М..
Видно от извършената справка в НБД „Население“ Е. М. е починала на
30.11.2012г., като е оставила за единствен свой жив наследник от първи ред ответника
В. С. М., който по аргумент от чл. 5 ЗН е наследил собствената й ¼ идеална част от
апартамента. Видно от справката В.М. е непълно осиновен от Е. М., но същият по
аргумент от чл. 102, ал. 1 СК е наследил осиновителя си, доколкото съгласно
цитираната материалноправна разпоредба „при непълно осиновяване възникват права и
задължения като между роднини по произход само между осиновения и неговите
низходящи“.
По гореизложената аргументация следва извода, че след смъртта на Е. М.
ответникът В.М., на основание чл. 5 ЗН, е собственик на ¼ идеална част от процесния
апартамент, а останалите ¾ идеални части се притежават от него и съпругата му А.М. в
режим на СИО.
В обобщение следва извода, че за процесния период ответниците имат
качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на ЗЕ.
3
С оглед изложеното съдът намира за неоснователни доводите на ответниците, че
по делото е останало недоказано обстоятелството, че са собственици, респективно че
имат качеството потребител на топлинна енергия. Неоснователно е и възражението на
ответника А.М., че от 20 години със съпруга й са във фактическа раздяла, респективно
претенцията срещу нея е неоснователна. Съгласно Тълкувателно решение № 2/2017г.
на ВКС, собствениците или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката. В процесния случай се
установи по делото, че А.М. притежава в режим на СИО с В.М. ¾ идеални части от
жилището.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно: че сградата, в
която се намира топлоснабденият имот с абонатен № 330401 е била присъединени към
топлопреносната мрежа, че процесният недвижим имот, а именно ап. № 71, находящ се
в /адрес/ /мезонет/ е бил топлофициран, че за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г.
ищцовото дружество е доставило в имота топлинна енергия в количеството и с
качество посочено в исковата молба на стойност 2253.21 лв., че размерът на лихвата за
забава върху тази стойност за периода от 16.10.2019г. до 22.03.2021г. е 194.33лв., че
етажните собствениците на сградата, в която се намира процесният апартамент са
сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение с фирма /фирма/,
което дружество за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г. е извършило дялово
разпределение на стойност 78.87лв., както и че мораторната лихва върху цената на
дяловото разпределение за периода 01.07.2018г. – 22.03.2021г. е 13.71лв.
С оглед изложеното следва извода за основателност на претенциите за
доставена, но незаплатена топлинна енергия и за претендираното възнаграждение за
дялово разпределение за исковия период.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По отношение на претенцията за мораторна лихва върху цената на доставена,
но незаплатена топлинна енергия.
За процесния период, приложение намират общите условия от 2016г., приети с
Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на /фирма/ и са
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 от
Закона за енергетиката. В чл. 33, ал. 1 от същите е прието, че клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал.1 и ал.2 в 45-
дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
За първия месец от процесния период – м.05.2018г., ответниците са изпаднали в
забава, след изтичане на процесните 45 дни или считано от 16.07.2018г., респективно
претенциите за мораторна лихва върху сумата за доставена, но незаплатена топлинна
енергия са изцяло основателни, доколкото същите се претендират за период след
изпадане на ответниците в забава от 16.10.2019г. – до 22.03.2021г.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение, поради което акцесорните претенции за мораторна лихва върху цената на
дяловото разпределение следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора следва да бъдат разпределени разноските по делото.
Ищецът е сторил разноски в размер на 576.20лв., от които 100.80лв. – разноски в
4
заповедното производство /50.80лв. – държавна такса и 50.00лв. – юрисконсултско
възнаграждение / и 475.40лв. – разноски в исковото производство / 375.40лв. –
държавна такса и 100.00лв. – юркисконсултско възнаграждение /.
Предявени са искови претенции в общ размер 2540.12лв., уважената част е
2526.41лв., респективно отхвърлената част е в размер на 13.71лв.
С оглед уважената част на претенциите, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на
ищеца се дължат разноски в размер на 573.09лв., като ¾ от тази сума или 429.82лв.
следва да се заплати поравно от двамата ответници или всеки един по 214.90лв.,
доколкото съгласно чл. 121 ЗЗД солидарност в задължението възниква по силата на
закона или когато е уговорено. При присъждане на разноски по реда на чл. 78 ГПК не е
налице нито едно от посочените основания за възникване на солидарна отговорност,
поради което разноските се понасят при условията на разделност.
Отделно от изложеното ¼ от дължимите се разноски или 143.27лв. – следва да
бъдат заплатени от В.М..
В обобщение следва извода, че А.М. следва да заплати на ищеца разноски в
размер на 214.90лв., а В.М. разноски в общ размер на 358.17лв.
С оглед отхвърлената част на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът
следва да заплати на всеки един от ответниците разноски в размер на 3.77лв. –
адвокатско възнаграждение за заповедното и исковото производства.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.С.М., ЕГН
************, с адрес: /адрес/ и АНТ. Г. М. , ЕГН **********, с адрес /адрес/, дължат
солидарно на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/, на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите както
следва: 1689.91лв. – доставена, на незаплатена топлинна енергия за периода
01.05.2018г. – 30.04.2020г., до обект с абонатен № 330401, представляващ ап. №71,
находящ се в /адрес/ /мезонет/, ведно със законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2010г. до окончателно изплащане на сумата,
145.75лв. – мораторна лихва върху дължимата се сума за топлинна енергия за периода
16.10.2019г. – 22.03.2021г. и 59.16лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 09.04.2010г. до окончателно
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19999/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 10.29лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2018г. – 22.03.2021г., върху
сумата за дялово разпределение, като неоснователна.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че В.С.М., ЕГН
************, с адрес: /адрес/, дължи на /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и
адрес на управление: /адрес/, на основание 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД, сумите както следва: 563.30лв. – доставена, на незаплатена топлинна енергия
за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., до обект с абонатен № 330401, представляващ
ап. № 71, находящ се в /адрес/ /мезонет/, ведно със законна лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -09.04.2010г. до окончателно изплащане на
сумата, 48.58лв. – мораторна лихва върху дължимата се сума за топлинна енергия за
периода 16.10.2019г. – 22.03.2021г. и 19.71лв. – цена на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.05.2018г. – 30.04.2020г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -09.04.2010г. до окончателно
5
изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 19999/2021г., по описа на СРС, IIIГО, 180-ти
състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ ПРЕТЕНЦИЯТА с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за сумата от 3.42лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2018г. – 22.03.2021г., върху
сумата за дялово разпределение, като неоснователна.
ОСЪЖДА В.С.М., ЕГН ************, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК ***********, сумата от 358.17лв. – разноски с оглед
уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА АНТ. Г. М. , ЕГН**********, , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да
заплати на /фирма/, ЕИК ***********, сумата от 214.90лв. – разноски с оглед
уважената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на В.С.М., ЕГН ************, сумата от 3.77лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на претенциите.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ***********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да
заплати на АНТ. Г. М. , ЕГН**********, сумата от 3.77лв. – разноски с оглед
отхвърлената част на претенциите.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ищеца – /фирма/.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6