Р Е
Ш Е Н
И Е № 260 049
гр. Пловдив, 09.03.2021 г.
Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в открито заседание на шестнадесети декември две хиляди двадесета година в състав
Председател: Вера Иванова
Членове: Катя Пенчева
Величка Белева
при
секретаря Нели Богданова, като разгледа докладваното от съдията Белева в.т.д. №
175/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство
по чл. 258 и следв. от ГПК.
С
Решение № 400 от 31.07.2017 г. по т.д. № 589/2015 г.
на Окръжен Съд – Пловдив е постановено:
ПРОГЛАСЯВА
за нищожна клаузата на т. 11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по Договор за банков кредит № ... от
10.07.2007 г. сключен между И.Г.М., Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М. и „У.Б.“ АД;
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на И.Г.М., Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М., че същите дължат
солидарно на „У.Б.“АД сумата от 47 219,34 евро дължима и незаплатена главница,
ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 30.03.2015 г., както и
сумата от 7 528,39 евро договорни лихви за периода 15.03.2013 г. до 29.03.2015
г., както и дължими такси в размер на 111,72 евро, произтичащи от договор за
банков кредит № ... от 10.07.2007 г., за които суми е издадена заповед по чл.
417 от ГПК по ч. гр. д. 3967 /2015 г. по описа на РС – Пловдив;
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от „У.Б.“ АД против И.Г.М., Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М., за
установяване дължимост на договорна лихва за разликата над уважения размер от 7
528,39 евро до пълния предявен размер от 14 061,95 евро;
ОТХВЪРЛЯ
инцидентния установителен иск, предявен от И.Г.М., Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М., за
прогласяване нищожността на клаузата на т. 16.1.1 от Условията за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит
№ ... от 10.07.2007 г., сключен между И.Г.М., Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М. и „У.Б.“;
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по отношение на:
-
инцидентния
установителен иск, предявен от И.Г.М., Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М. за прогласяване
нищожността на клаузата на т. 16.1.2 от Условията за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № ... от
10.07.2007 г., сключен между И.Г.М., Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М. и „У.Б.“ АД,
както и по
отношение на
- предявения от „У.Б.“ АД иск за
установяване вземане в размер на 5 198,83 лева, представляващи разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Г.М.,
Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М., да заплатят на „У.Б.“ АД сумата от 11 593 лв.,
представляващи разноски по делото.
ОСЪЖДА У.Б.“
АД, да заплати на И.Г.М., Б.П.Р. – М. и Г.О.Ф.М. разноски в размер на 665 лева.
В
частта, с която искът по чл. 422 от ГПК е уважен и съответно – в частта за
присъдените разноски, решението се обжалва от И.Г.М., Б.П.Р.
– М. и Г.О.Ф.М., с подробни съображения за
неговата неправилност.
В
отхвърлителната част по иска по чл. 422 от ГПК решението се обжалва от „У.Б.“ АД- с насрещна
въззивна жалба, също с подробни съображения за неговата неправилност.
В прекратителните
му части решението на окръжния съд не е обжалвано и е влязло в сила.
Всяка
страна е депозирала отговор за неоснователност на жалбата на другата страна.
Съдът
установи следното:
Искът на „У.Б.“
АД е по чл. 422, ал. 1 ГПК – за
признаване за установено че кредитополучателя И.Г.М. и солидарните длъжници Б.П.Р.
– М. и Г.О.Ф.М. дължат на ищеца - кредитодател по Договор за банков кредит № .../10.07.2007
г. вземания по този договор както следва:
- сумата 47 219.34 евро, представляваща дължима, но неплатена главница, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.04.2015 г. до окончателното и изплащане,
- сумата 14 061.95 евро, представляваща дължима, но неплатена договорна лихва за периода от 15.03.2013 г. до 29.03.2015 г. и
- сумата 111.72 евро, представляваща дължими, но неплатени такси към 24.03.2015 г.,
- за които вземания ищецът като кредитор се е снабдил със заповед за незабавно изпълнение № .../... г. в производството по чл. 417, т. 2 ГПК по ч.гр.д. № 3967/2015 г. на Районен Съд - Пловдив, а настоящите ответници – длъжници, са направили възраженията по чл. 414 ГПК.
Ответниците са оспорили иска с възражение за липса на процесуално правните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - изпратените им покани за доброволно изпълнение не съставлявали изрично волеизявление на банката – кредитор за обявяване на предсрочна изискуемост. Поддържат и възражение за липса на материално – правните предпоставки за предсрочна изискуемост. В тази връзка поддържат че банката е предприемала редица противоправни действия – едностранно увеличаване на договорения базисен лихвен процент, а оттам и на годишния лихвен процент, добавяне към последния на нов компонент „ премия „ - вследствие които действия задълженията на длъжниците незаконосъобразно нарастнали. Оспорена е като противоречаща на добрите нрави / чл. 26 от ЗЗД / и като неравноправна / чл. 143 т. 10 от ЗЗП / клаузата на чл. 11.1.3 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по него. Оспорена е като неравноправна и клаузата на чл. 16.1 вр. чл. 16.1.1 и чл. 16.1.2 от същите условия. Предявен е инцидентен установителен иск за обявяване за нищожни клаузата по т. 11.1.3 и т.16.1.1 от Условията за усвояване и обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по прецесния договор от 10.07.2007 година.
Безспорно
установено по делото е че между въззивника – ищец „ У.Б. „ АД като кредитодател
от една страна и от друга между И.М. като кредитополучател и Б.Р. – М. и Г.О.Ф.М. като солидарни длъжници е сключен
Договор № ... за банков ипотечен кредит от 10.07.2007 г., по силата на
който банката е предоставила, а И. М.
усвоил сумата 55 000 евро – за довършителни строително – ремонтни работи и
обзавеждане.
Срокът на договора е 15.08.2007 г. –
15.07.2027 г., в който срок кредитът ще се издължава на месечни анюитетни / равни / вноски,
включващи главница и договорена /
възнаградителна / лихва /.
Съгласно т.
11.1.1 от Условията за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по процесния договор годишния лихвен процент за съответния период
на олихвяване се формира от два компонента: Променлив - базисния лихвен процент, определен от Управителния
съвет на банката или организиран от него орган въз основа на конкретно посочен
индекс, установен в т. 10.3 от Условията на „ У.Б. „ по кредитите на физически
лица – които условия / общи/ представляващи неразделна част от процесния
индивидуален договор, и Константен – надбавка от 3, 626 % .
Съгласно
т.10.3.2 от Общите условия при кредити в евро / какъвто е процесния / базисния
лихвен процент се определя в размер на едномесечния индекс EURIBOR, публикуван
на страницата на „EURIBOR = “ на REUTERS в 11 часа централноевропейско време два работни дни
преди първия работен ден на всеки месец и се прилага за целия месец.
В т.4.1а от
договора между страните е посочено че към датата на неговото сключване
едномесечния EURIBOR/ определен съгласно т.10.3.2
от общите условия / е 4, 114%, което ведно с договорената константна надбавка
от 3, 626% формира – при редовен дълг, годишен
лихвен процент по кредита в размер на 7,
74%.
В т.4.2 от
договора е уговорена надбавка за редовен дълг при просрочие на лихва по т.11.2.2
или на главница по т.11.2.1.1 – 5%. Според така посочените точки 11.2.1.1 и
11.2.2 при неиздължаване от страна на кредитополучателя на погасителна вноска
по кредита размерът на изискуемата се лихва / годишен лихвен процент плюс
надбавката 5% / се определя върху цялата
неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж / тоест върху редовния
дълг / за срока на забавата.
В т. 4.3 е договорена наказателна
лихва/неустойка при просрочие на лихви и/или главници в размер на още 2% , като
съгласно т.11.2.1.2от условията към процесния договор изискуемата се лихва /
годишен лихвен процент плюс надбавките от 5% и 2% / се начисляват само върху
неиздължената падежирала вноска / главница и/или лихва /.
В т.11.1.3 от условията за усвояване, обслужване и изпълнение на конкретния процесен договор е посочено че годишния лихвен процент по кредита се фиксира в размера, посочен в т. 4.1а от договора и не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му най- малко с 1 /един /пункт, като кредитополучателят дава съгласието си кредиторът едностранно да променя размера на годишния лихвен процент, съответно на месечната погасителна вноска, за съответния период без за това да е необходимо сключването на допълнително споразумение между страните. В случай че промяната на базисния лихвен процент / месечния индекс EURIBOR / е над 1 / един / пункт от размера, определен при сключването на договора или от размера, определен след промяната по настоящата точка кредиторът дължи уведомяване на кредитополучателя в 1 – седмичен срок.
Окръжният съд – на база установеното
от заключенията на ССчЕ е приел, че прилагания от банката - ищец базисен лихвен
процент /едномесечния индекс EURIBOR
/ е бил съобразен с договорения такъв съгласно клаузата по т.10.3.2 от
облигацията само за първите три месеца от погасяването на кредита, след което е
започнал да се отклонява от тази клауза, като освен това след третия месец при
изчисляването на дължимата договорна лихва ищецът е започнал да начислява и нов
недоговорен компенент „ премия „. Като е съобразил изчисленията на вещото лице
и е направил и свои – съобразно договорения между страните базисен лихвен
процент по т. 10.3.2, а оттам и годишен лихвен процент, съдът е приел че от
длъжниците е била надплатена възнаградителна лихва в размер на 6 533, 95 евро и до
този размер е отхвърлил претенцията за дължимата договорна лихва, съответно тази
претенция е уважена до размер на разликата
от 7 528,39 евро. За този си резултат се е позовал и
на обявената за нищожна клауза на т. 11.1.3 от Условията за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по процесния договор за
банков кредит. В останалата част искът по чл. 422 от ГПК е уважен с мотиви че
въпреки неправилното начисляване на договорените лихви, материално правните
предпоставки за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита са били налице,
тъй като длъжниците са преустановили изцяло плащането на дължимите вноски –
последното престирана от тях месечна вноска е на 15.02.2013 г. / съгласно
заключението на ССчЕ /. Прието е да са налице и процесуалните предпоставки за
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита – редовно връчени им
изявления на банката в тази насока на датите 18.10.2013 г. – по отношение на кредитополучателя
И.М. и солидарни длъжник Б.М. и 17.09.2014 г. – по отношение на солидарния
длъжник Г.О.М..
Във въззивната жалба на ответниците се поддържат
оплаквания за недопустимост на решението като постановено по нередовна искова
молба, за неправилност на извода на съда досежно настъпването на предсрочна
изискуемост на целия дълг и в двата й аспекта - процесуално правен и материално правен. По отношение
на първия се поддържа че изпратените от банката до длъжниците покани нямат
характер на изявление, обявяващо предсрочна изискуемост на кредита, а по
отношение на втория – че банката е начислявала договорения годишен лихвен
процент по кредита в разрез с уговорките в тази насока, като се преповтарят
поддържаните в тази насока възражения, заявени в първоинстанционното
производство, основното от които че неправилно е начислявана от страна на
кредитодателя дължимата към всяка погасителна вноска договорна лихва –
несъобразена с относимия към съответните времеви периоди
базисен лихвен процент - месечния индекс
EURIBOR.
Насрещната въззивна жалба съдържа
оплаквания за неправилно частично отхвърляне на иска за договорна лихва на
основание нищожност на клаузата по т. т. 11.1.3 от Условията за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по процесния договор за
банков кредит. Поддържа се че тази клауза не е неравноправна, съответно
нищожна, поради което претенцията за лихва е основателна в пълния й предявен
размер.
При първото въззивно разглеждане на спора Апелативен Съд – Пловдив е потвърдил решението в установителната му част, а в отхвърлителната – досежно договорна лихва в размер на 6 533, 56 евро, го е отменил и в тази част е уважил иска. За да постанови този резултат въззивният съд е приел че годишния лихвен процент – при редовен дълг, е в размер на посочения 7,74% в т.4.1а от договора за целия периода на облигацията, тъй като в договора няма клауза чрез която размера на базисния лихвен процент, посочен в т.4.1а да обуславя зависимост / математическа обвързаност / на годишния лихвен процент с пазарно променящия се месечен индекс EURIBOR; че върху този годишен лихвен процент от 7,74 следва да се начисляват и надбавките за просрочие от 5% и 2% по т. 4.2 и т. 4.3 в размери съответно 12,74% и 14,74%. В тази връзка е прието да не е неправомерно добавен от кредитора и компонента „ премия „, тъй като чрез него банката е целяла – видно от представения лихвен план, да компенсира рязкото и независещо от нея намаляване на едномесечния индекс EURIBOR така щото годишния лихвен процент за периода на намаляването на този месечен индекс да достигне стойностите по чл. 4.1а от договора. Прието е че клаузата на чл. т.11.1.3 от условията към процесния договор правилно е обявена за нищожна като неравноправна по предявения инцидентен установителен иск, но тя – съгласно установеното от заключенията на ССчЕ /, не е била прилагана от банката за процесния период – доколкото изобщо не е настъпвала, поради което окръжният съд неправилно на основание обявяването й за нищожна е приел че претенцията за лихва е неоснователна в отхвърлената част от 6 533, 56 евро. Прието е да е правилно отхвърлен инцидентния установителен иск за нищожност на клаузата по т. т. 16.1.1 от Условията към процесния договор във връзка с обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем при забава в погасяването му, правилно е прието за неоснователно и възражението на длъжниците че изпратените им от банката - кредитор покани нямат характер на изявление, обявяващо целия кредит за предсрочна изискуем. Прието е че последното извършено погашение по кредита е от 15.02.2013 г., след което до датите на връчване на изявленията за предсрочна изискуемост, както и да датата на подаване в съда на заявлението по чл. 417 от ГПК, от ответниците не са постъпвали плащания по кредита, поради което правилно кредитът е бил обявен за изцяло изискуем преди крайния падеж и задълженията по него са тези, предмет на заповедта за незабавно изпълнение, съответно на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК.
Решението на въззивния съд е отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд – Решение № 142/30.03.2020 г. по т.д. № 2970/2018 г. на ВКС, Първо т.о.. Касационната инстанция е приела да е неправилен тълкувателния извод на въззивния съд че страните са договорили възнаградителната лихва по кредита да се определя по фиксиран за целия период на договора годишен лихвен процент от 7, 74 – посочения такъв при сключването на договора в чл.4.1а от същия. Прието е че условията към процесния договор и Общите условия на банката предвиждат базисния лихвен процент за съответния период на олихвяване да се определя съобразно договорения в т. т.10.3.2 от Общите условия месечен индекс EURIBOR, като едновременно с това следва да се приложи и правилото на т. 10.5 от Общите условия при кредити, изплащани чрез анюитетни месечни вноски / какъвто е процесния / - според която годишния лихвен процент за съответния лихвен период се фиксира в размер към датата на договора за кредит и остава такъв до нарастване на лихвения индекс с +/- 1% , съответно до поредната аналогична промяна спрямо предходно извършената. Тоест базисния лихвен процент не е за целия период на договора фиксиран в посочения в т.4.1а размер – 4,144%. При констатирано негово изменение с +/- 1%, той се променя с тази стойност, съответно променя се и годишния лихвен процент, който за следващия период се фиксира в така актуализирания размер до настъпване на поредната такава промяна - ново повишаване/ намаляване с 1%. Тоест не всяка, а само така посочената промяна на базисния лихвен процент /месечния индекс EURIBOR / се отразява на размера на договорената възнаградителна лихва, съответно и обусловените от нея лихва при просрочие и наказателна лихва. Прието е още че клаузата на т.4.2 от договора относно лихвата при просрочие подлежи на служебна преценка за евентуална нищожност като неравноправна – тъй като същата предвижда начисляване на лихва за забава / в размер годишен лихвен процент плюс надбавка 5% / не върху просрочените изискуеми задължения, а върху цялата неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж – тоест върху целия редовен дълг по главницата, още повече че в случая е налице и клаузата на т. 4.3 от условията към договора, която предвижда и наказателна лихва/неустойка върху неиздължената просрочена и изискуема част от кредита в размер на 5% плюс още 2%. Освен задължителните указания по тълкуването и прилагането на договора са дадени такива и за извършване на нови съдопроизводствени действия при повторното въззивно разглеждане на спора с цел неговото правилно изясняване, като конкретно по отношение на последните указанието е за назначаване от новия въззивен състав на АС – Пловдив на ССчЕ със следните задачи: 1/ Какви суми – индивидуализирани с дата и размер на всяко плащане, са били платени от длъжниците по договор за банков кредит № .../10.07.2007 г. от момента на сключване на договора до датата на заключението; 2/ След актуализация на погасителния план по кредита съобразно релевантните критерии по т. 10.5 във вр. т. 10.3.2 от Условията на банката за кредитите на физическите лица досежно промените в индекса EUROBOR – без да се прилага прогласената за нищожна клауза на т. 11.1.3 от Условията, да се извърши съпоставка и се отговори какви задължения / вид, размер и падеж / са били погасени хронологически във времето с всяко едно от извършените плащания, като се вземе предвид и дължимостта евентуално на акцесорни вземания на банката за наказателни лихви и такси съобразно договорените такива по чл.4.2 от Договора във връзка с т. 11.2.2 и т. 11.2.1.1 от Условията и чл.4.3 от Договора във вр. с т. 11.2.1.2 от Условията – първи вариант, и втори вариант - изчисленията за дължима лихва за забава да се направят без да се прилага т.4.2 от Договора във връзка с т. 11.2.2 и т. 11.2.1.1 от Условията; 3/ В резултат на съпоставянето – поотделно и в двата варианта - тоест със и без наказателните лихви п т. 4.2 от договора, да се отговори има ли към 18.10.2013 г. – по отношение на кредитополучателя И.М. и солидарния длъжник Б.М., и към 17.09.2014 г. – по отношение на солидарния длъжник Г.М., неизпълнени изискуеми задължения по договора по смисъла на т. 16.1.1 от Условията и ако има те да се посочат по вид, размер и падеж, както и да посочи в какъв размер е остатъка от главницата, представляваща част от анюитетните вноски с падежи след 18.10.2013 г., съответно след 17.09.2014 г., както и размера на непогасените акцесорни вземания по чл. 4.2 и чл. 4.3 от договора за периода 15.03.2013 г. – 29.03.2015 г. и дължимите такси към 29.03.2015 г.; 4/ В случай че към така посочените дати 18.10.2013 г. и 17.09.2014 г. няма непогасени изискуеми задължения по кредитния договор – главница и лихви, да отговори има ли такива / посочени по вид, размер и падеж / по смисъла на т.16.1.1 от Условията към датата на връчване на преписите от исковата молба – 07.09.2015 г., изчислено отново в два варианта - при отнасяне на плащания и без отнасяне на плащания за евентуално дължими лихви по чл. 4.2 от договора; 5/ Ако са налице неизпълнени изискуеми задължения към 07.09.2015 г. да посочи в какъв размер е остатъкът за главница, представляваща част от анюитетните вноски с падежи след 07.09.2015 г., колко са неплатените падежирали вноски до тази дата, считано от 18.10.2013 г., респ. от 17.09.2014 г., като тези вноски се разграничат по главница и възнаградителна лихва; 6 / В случай че към 07.09.2015 г. са изпълнени всички задължения да се отговори има ли след тази дата и към момента на изготвяне на заключението неизплатени падежирали вноски по актуализирания погасителен план, отново разграничени по главница и лихва. След правилното изясняване на спора и от фактическа страна – посредством ССчЕ, са дадени указания и по приложението на материалния закон. Посочено е че по отношение момента на настъпване на предсрочната изискуемост следва да бъде съобразена т. 18 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК – в съобразителната част на която е посочено че тя е налице при кумулативното настъпване на обективния и субективния елемент – просрочие на една и/или повече вноски по кредита, изявление на банката за обявяването на кредита за предсрочно изискуем на това основание и достигането на това изявление до длъжниците. При установена липса на обективния елемент към датите 18.10.2013 г. и 17.09.2014 г., но наличие на същия към 07.09.2015 г. – да се съобрази практиката на ВКС по Решение № 10/25.2.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на ВКС, Второ т.о. – според което настъпването на предсрочната изискуемост в хода на исковия процес е правно релевантен факт, който следва да бъде съобразен от съда на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК. При ненастъпила предсрочната изискуемост и към тази дата да се съобрази ТР № 8/2.4.2019 г., според което искът по чл. 422 от ГПК може да бъде уважен за неизплатените вноски с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо.
По отново поддържаните доводи за нередовност на исковата молба и липса на изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем касационната инстанция е приела да са неоснователни.
След изпълнение на така дадените указания се установява следното:
Според актуализирания погасителен план, изготвен от вещото лице съобразно критериите по чл. 10.3.2 и чл. 10.5 от Общите условия на банката, приложими към конкретния договор падежиралия изискуем дълг по кредита / главница и възнаградителна лихва / към датите 18.10.2013 г. и 17.09.2014 г.е в размери съответно от 28 710, 83 лв. и 32 600, 05 лева. Към тези дати длъжниците са престирали плащания по договора в размер на 34 330 евро – последното плащане е от 15.02.2013 г.. Следователно към 18.10.2013 г. и 17.09.2014 г. не са били налице материално правните предпоставки за предсрочна изискуемост – към така посочените дати дългът е бил редовен, дори е налице надплащане - поради несъобразяване на изготвения от банката погасителен план с договорения базисен лихвен процент, а оттам и с годишния лихвен процент при изчисляване на възнаградителната лихва. Така към 18.10.2013 г. платеното в повече от дължимото е в размер на 5 620, 01 евро, а към 17.09. 2014 г. – 1 730, 79 евро;
Към 07.09.2015 г. падежиралия
дълг / главница и възнаградителна лихва / е вече в размер на 36 577, 79
евро, а платеното от длъжниците е в посочения по горе размер от 34 330, 84
евро – предвид че след 15.02.2013 г. до 07.09.2015 г. последните не са
извършвали плащания по кредита. При съпоставка на надплатеното към дължимото на
07.09.2015 г., към тази дата е налице забава на падежирал изискуем дълг в
размер на 2 246, 94 евро – главница и възнаградителна лихва, като лихви за
забава по чл. 4.2 от договора и наказателни лихви по т. 4.3 от същия не са
начислявани. Само главницата – според заключението, е в размер на 1 244,
83 евро и съставлява непогасените главници за периода 15.03.2015 г. - 15.08.2015
г. включително, като са посочени от вещото лице
размера и падежа на всяка от тях. Към тази дата / 07.09.2015 г. /
непадежиралата, но изискуема на основание настъпилата предсрочна изискуемост
главница по кредита е в размер на 38 787, 55 евро. Или общо главница –
според заключението, в размер на 40 032, 38 евро.
Същевременно обаче се установява че до 07.09.2015 г. длъжниците Б. и И.М. са извършили плащания по кредита в образуваното по Заповедта по чл. 417 от ГПК и изпълнителния лист по нея от 02.04.2015 г. изпълнително производство – изп.д. № .../... г. по описа на ЧСИ С. Г. Тези плащания са за период 09.06.2015 г. – 11.06.2015 г. и са в общ размер от 983, 11 евро / 1 922, 76 лева /, които плащания – според заключението са били преведени от ЧСИ от банката на на 10.08.2015 г. в размер от 961,46 лева. Съдът намира че тези плащания -макар и извършвани в хода на изпълнителното производство, следва да се зачетат като извършвани от длъжниците погашения по кредита в пълния им размер от 983, 11 евро, тъй като към датите на престирането им не са били налице предпоставките за предсрочната изискуемост - дългът е бил редовен, съответно не е имало основание за образуване и водене на изпълнителното дело – тоест плащанията са по редовен дълг. Според посочените от експерта размери и падежи на изискуемите вноски по кредита за периода 15.03.2015 г. – 07.09.2015 г., тези плащания погасяват изцяло вноските / главница и възнаградителна лихва / за месеците март и април 2015 г. и частично вноската за м. май 2015 г., като от последната е платена изцяло дължимата възнаградителна лихва и част от главницата. Така началната дата на забавата е 16.05.2015 г., а не сочената от вещото лице дата 16.03. 1015 г..Въпреки което предсрочната изискуемост на кредита все пак е настъпила на датата 07.09.2015 г., към която е било налице неизпълнение на повече от три падежирали месечни погасителни вноски по кредита. Така към 07.09.2015 г. - когато отново е връчено на длъжниците изявлението на банката за обявяване предсрочната изискуемост на целия дълг, са били вече налице и материалноправните предпоставки за нея – непогасени изискуеми три месечни вноски по кредита. В съответствие с гореизложеното следва да се коригират данните по основното заключение на вещото лице досежно падежиралата изискуема към 07.09.2015 г. главница, която е в размер на 658, 99 евро / а не 1 244, 83 евро /. Или общо дължимата на основание предсрочната изискуемост на кредита главница към 07.09.2015 г. е в размер на 39 446, 54 евро.
Неоснователно е поддържаното от въззивниците – ответници възражение за недопустимост на решението поради нередовност на исковата молба, както и че връчените им от банката покани първо нямат характер на изявления, обявяващи кредита за предсрочно изискуем и второ – към съответните дати на връчване / преди заповедното производство / не са били налице материалноправните предпоставки за предсрочна изискуемост – дългът е бил редовен. Исковата молба е съответна на заявлението и на издадената въз основа на него Заповед по чл. 417 от ГПК за незабавно изпълнение. Дали дългът е бил към 18.10.2013 г. и 17.09.2014 г. редовен и е такъв и към настоящия момент, съответно настъпила ли е или не предсрочна изискуемост по отношение на процесния кредит и към кой момент, е въпрос по съществото по спора, а не по неговата допустимост. Не е вярно твърдението че получените от длъжниците на съответните дати покани не материализират изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - уведомлението съдържа изрично изявления на банката за обявяване на целия кредит за предсрочно изискуем поради неплащане на вноски в договорените срокове и сочи размера на подлежащите на плащане задължения след предсрочната изискуемост. Доколко така посочените задължения на посоченото основание са дължими е – както се каза, въпрос по съществото на спора. Съгласно горецитираното Решение № 10/25.2.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на ВКС – в който смисъл и указанията на касационната инстанция по конкретния спор, предсрочната изискуемост може да настъпи и в хода на исковото производство и съдът – на основание чл. 235 ал. 3 от ГПК е длъжен да зачете този правно релевантен факт.
При настъпила в хода на исковото
производство предсрочна изискуемост искът /съгласно дадените от касационната
инстанция указания и на основание Решение № 10/25.2.2020 г. по т.д. № 16/2019
г. на ВКС, Второ т.о. във вр. ТР № 8/2.4.2019 г. на ВКС, ОСГТК / следва
да се уважи за падежиралата и непадежирала главница по кредита, в случая в общ
размер от 39 446, 54 евро. Съгласно горецитираното Решение № 10/25.2.2020
г. по т.д. № 16/2019 г. на ВКС непадежиралата до датата на предсрочната
изискуемост главница се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на настъпването
на предсрочната изискуемост до окончателното изплащане, а върху падежиралата
изискуема до настъпването на предсрочната изискуемост главница се дължи и
законната лихва, считано от датата на всеки падеж до датата на предсрочната
изискуемост.
Противно на
поддържаното от въззивника – ищец клаузата на т. 11.1.3 от Условията за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договора за
банков кредит № ... от 10.07.2007 г. правилно е приета за нищожна като
неравноправна – по съображенията, изложени от първоинстанционния съд, които
настоящата инстанция споделя и към които препраща на основание чл. 272 от ГПК. Но същата в случая не е прилагана от
банката – доколкото изобщо не е
настъпвала, и не се отразява на постановения по спора резултат.
Нищожна
като неравноправна е и клаузата на т. 4.2 от договора, предвиждаща начисляване
на лихва за забава / в размер годишен лихвен процент плюс надбавка 5% /, но не
върху просрочените изискуеми задължения по кредита, а върху цялата неиздължена част от наличния
кредит с ненастъпил падеж – тоест върху целия редовен дълг по главницата, още
повече че в случая е налице и клаузата на т. 4.3 от условията към договора,
която предвижда наказателна лихва/неустойка върху неиздължената просрочена и
изискуема част от кредита в размер 7% / 5% плюс 2 %/. Но
доколкото и тя в случая не се прилага от съда нищожността й е също ирелевантна
за изхода на спора.
Ирелевантни
за размера на дълга в случая се явяват престираните от ответниците плащания на
ежемесечни погасителни вноски, считано от 17.09.2015 г. до датата на обявяване
на делото за решаване. Основанието за това не е факта че те са били превеждани
от банката по сметка на ЧСИ / поради образуваното изпълнително производство и
запорираната банкова сметка ***/, след което връщани от него към взискателя
след разпределение, а поради настъпилата преди 17.09.2015 г., предсрочна
изискуемост на кредита и предвид че с ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС, ОСГТК е
прието че съществуването на вземането се установява към момента на приключване
на съдебното дирене в исковия процес, като се вземат предвид правнорелевантни
факти, настъпили към този момент след издаване на заповедта по чл. 417 от ГПК, но
с изключение на удовлетворяването на притезанието на кредитора в хода на
изпълнителното производство. Тези плащания биха имали значение само в случай че
предсрочната изискуемост не бе настъпила на 07.09.2015 г. и до приключването на
съдебното дирене по делото – в който случай претенцията на кредитора по чл. 422
от ГПК би била основателна само за евентуални непогасени месечни вноски по кредита
към датата на приключване на устните състезания. От и след 07.09.2015 г. се
дължи от ответниците целия размер на дълга по облигацията на основание настъпилата
на тази дата предсрочна изискуемост, а не месечните погасителни вноски на
падежите по договора, съответно кредиторът не е длъжен да приема и отнася плащанията,
извършени от и след 17.09.2015 г. като погашения на вноски по кредита. Ето защо
неправилна е тезата на ответниците че поради престираните от тях на и след
17.09.2015 г. плащания предсрочна изискуемост на кредита не е настъпила и в
хода на исковото производство - в която насока по тяхно искане са поставени
задачи и е прието допълнително заключение на ССчЕ. Неоснователно е и
възражението че за преценката относно предсрочната изискуемост следва да се
съобразява погасителния план по въпрос първи от допълнителното заключение на
ССчЕ – само съгласно т. 10.3.2 от Общите условия, без прилагане и на клаузата
по т.10.5 от същитe, по отношение на която жалбоподателите – ответници развиват
/в писмената си защита / доводи да е нищожна като неравноправна. Указанията в
отменителното решение на касационната инстанция относно релевантния погасителен
план за процесния кредит са в противна насока / със съобразяване и на клаузата
по горепосочената т.10.5/ и са задължителни за настоящия съд. Същото се отнася
и за тезата на ответниците /поддържана в писмената защита / относно неприложимост
на Решение № 10/25.2.2020 г. по т.д. № 16/2019 г. на ВКС, Второ т.о. –
защото то касае хипотеза на настъпили преди заповедния и
исковия процес материално – правни предпоставки за предсрочна изискуемост, като
само изявлението на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост е
връчено с исковата молба, а в настоящия случай е обратно – изявлението за
предсрочната изискуемост е връчено преди заповедното производство, но
материалноправните предпоставки за нея настъпват в хода на исковото производство.
Задължителни са указанията на касационната инстанция за приложимост на
разрешението, дадено с горецитираното касационно решение и за настоящия спор,
поради което въззивния съд при новото разглеждане на делото да изследва въпроса
настъпили ли са обективните предпоставки за предсрочна изискуемост на процесния
кредит и към 07.09.2015 г. – на която дата на ответниците, ведно с исковата
молба е връчено / отново / изявлението на кредитора за нея.
С оглед изложеното жалбата на ищеца е изцяло неоснователна, а жалбата на ответниците е частично основателна. Искът е основателен и следва да се уважи за главница в размер на 39 446, 54 евро, ведно със законната лихва, считано от 07.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и за законната лихва върху главниците, дължими за месеците май, юни, юли и август 2015 г., считано от датата на всеки падеж до 07.09.2015 г., която законна лихва е в общ размер 10, 40 евро / 1, 07 евро върху главница от 33, 34 евро с падеж 15.05.2015 г.; 4,85 евро върху главницата от 207, 83 евро с падеж 15.06.2015 г., 3,15 евро върху главница от 208, 55 евро с падеж 15.07.2015 г. и 1,33 евро върху главница от 209,27 евро с падеж 15.08.2015 г./.
Относно разноските
----------------------------
С оглед
уважането/отхвърлянето на иска в горепосочените размери на ищеца се дължат
направени за първоинстанционното производство разноски в размер на 8 328,
48 лв. – в това число и направените по заповедното производство, а на
ответниците се дължат разноски, направени за първоинстанционното производство в
размер на 1 557, 85 лева.
За първото
въззивно производство, за касационното производство и за второто въззивно
производство разноски на ищеца по спора не се дължат поради неоснователността
изцяло на неговата жалба. Съответно за тези производства на ответниците по
спора се дължат разноски съобразно уважената част на жалбата им с настоящото
въззивно решение. Тези разноски са в размер на 4 509, 66 лв. от общо
направените 11 249, 82 лева.
Предвид
изложеното съдът
Р Е Ш И
Отменя Решение № 400 от
31.07.2017 г. по т.д. № 589/2015 г. на Окръжен Съд – Пловдив в обжалваната част – с която е признато за установено че И.Г.М., EГH – **********, Б.П.Р.
– М., ЕГН - ********** и Г.О.Ф.М. /починал в хода на производството и заместен
от наследниците си по закон И.Г.М., EГH – ********** и Б.П.Р.
– М., ЕГН – ********** / дължат солидарно на „У.Б.“АД сумата от 47 219,34 евро
- дължима и незаплатена главница, ведно със законна лихва върху тази сума,
считано от 30.03.2015 г. до окончателното изплащане, сумата от 7 528,39 евро -
договорни лихви за периода 15.03.2013 г. до 29.03.2015 г., както и дължими
такси в размер на 111,72 евро – които суми произтичащи от Договор за банков
кредит № ... от 10.07.2007 г. и за които е издадена Заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК № .../... г. по ч. гр. д. 3967 /2015 г. по
описа на РС – Пловдив и е Отхвърлен иска на „У.Б.“АД за признаване за
установено че И.Г.М., ЕГН – **********, Б.П.Р.
– М., ЕГН - ********** и Г.О.Ф.М. / починал в хода на производството и заместен
от наследниците си по закон И.Г.М., EГH – ********** и Б.П.Р.
– М., ЕГН – ********** / дължат на основание същия Договор за банков кредит № ...
от 10.07.2007 г. договорна лихва в размер на 6 533, 54 евро / разликата
над уважения размер от 7 528,39 евро до пълния предявен размер от 14 061,95
евро / - която лихва също предмет на издадената Заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 т. 2 от ГПК № .../... г. по ч. гр. д. 3967 /2015 г. по описа на РС –
Пловдив, както и в частта досежно присъдените разноски, вместо което
Постановява:
Признава за установено на основание
чл. 422 от ГПК че И.Г.М., EГH – ********** и Б.П.Р. – М., ЕГН – ********** дължат
солидарно на „У.Б.“АД, ЕИК ... сумата 39 446, 54 евро /
тридесет и девет хиляди четиристотин четиридесет и шест евро и петдесет и
четири евроцента/ - главница по Договор
за банков кредит № ... от 10.07.2007 г., ведно със законната лихва считано до
07.09.2015 г. до окончателното изплащане, както и сумата 10,40 евро / десет
евро и четиридесет евроцента / - представляваща законната лихва върху
вноските / главници / с падежи 15.05.2015 г., 15.06.2015 г., 15.07.2015 г. и
15.08.2015 г. по същия Договор за банков кредит № ... от 10.07.2007 г., считано
от датата на всеки падеж до 07.09.2015 г. - за които суми е издадена Заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК № .../... г. по ч. гр. д. 3967
/2015 г. по описа на Районен Съд – Пловдив;
Отхвърля предявеният от У.Б. „ АД, ЕИК ... иск за признаване
за установено на основание чл. 422 от ГПК че И.Г.М., EГH – ********** и Б.П.Р. – М., ЕГН - ********** дължат на
„У.Б.“АД, ЕИК ... на основание Договор за банков кредит № ... от 10.07.2007 г. и
издадена Заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 от ГПК № .../... г. по
ч. гр. д. 3967 /2015 г. по описа на Районен Съд – Пловдив следните суми:
7 772, 80 евро – главница по договора, 14 061,95 евро – договорни лихви за
периода 15.03.2013 г. до 29.03.2015 г. и 111,72 евро – такси;
Осъжда И.Г.М., EГH – ********** и Б.П.Р.
– М., ЕГН - ********** да заплатят на „У.Б.“АД, ЕИК ... деловодни разноски за
първоинстанционното производство в размер на 8 328, 48 лв. / осем хиляди
триста двадесет и осем лева и четиридесет и осем стотинки/.
Осъжда „У.Б.“АД, ЕИК ... да заплати на И.Г.М., EГH – ********** и Б.П.Р. – М., ЕГН - ********** деловодни
разноски за първоинстанционното производство в размер на 1 557, 85 лв. /
хиляди петстотин петдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/;
Осъжда „У.Б.“АД, ЕИК да заплати на И.Г.М., EГH – ********** и Б.П.Р. – М., ЕГН – ********** деловодни
разноски за въззивното и касационното производство в размер на 4 509, 66
лв. / четири хиляди петстотин и девет лева и шестдесет и шест стотинки/.
Решението
може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едномесечен срок от
връчването.
Председател:
Членове: