Определение по дело №337/2020 на Апелативен съд - Пловдив

                                  О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е № 335

                                             гр. Пловдив, 11.08.2020 г.

 

         Пловдивски Апелативен Съд – трети граждански състав в закрито заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година в състав

 

                                                             Председател: Вера Иванова

                                                                   Членове: Катя Пенчева

                                                                                    Величка Белева

 

            като разгледа докладваното от съдията Белева ч.гр.д. № 337/2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производство по чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

            Обжалва се от ищецът по спора С.С.В., ЕГН – *********** Определение № 562 от 27.03.2020 г., пост. по гр.д. № 2016/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с която е прекратено производството по делото досежно предявеният от жалбоподателя иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за претърпени неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по ДП № 276/2003 г. на ОСС – Пловдив за извършено  престъпление по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 93 т.6 вр. чл. 26 ал. 1 от НК, прекратено с Постановление № 6578 от 13.04.2007 г. на РП – Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и връщане делото на първостепенния съд за даване ход на иска.

            От въззиваемите страни не са депозирани отговори.

            Частната жалба е допустима - в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 276 от ГПК.

            Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

            Производството по претенцията за репариране на неимуществени вреди от незаконно повдигнатото на С.В. обвинение за извършено престъпление по чл. 234а от НК и чл. 309 ал. 1 вр. чл. 93 т.6 вр. чл. 26 ал. 1 от НК Окръжният Съд е прекратил на основание чл. 299 ал. 1 във вр. чл. 298 ал. 1 от ГПК – за същото искане, на същото основание и между същите страни е налице влязло в сила решение по гр.д. 21474/2011 г. на РС – Пловдив.

            Доколкото този факт  е безспорно установен от данните по делото, то се явява неоснователно оплакването на частния жалбоподател че  прекратяването на горепосоченото основание  съдът  основал само на правно недопустимото становище на ответника по иска П.на РБългария в този смисъл. Възражения за допустимостта на иска може да се заявява от ответника, за допустимостта съдът следи и служебно. При несъмнено установеното че с влязлото в сила на 07.01.2013 г. съдебно решение по гр.д. № 21474/2011 г. на РС – Пловдив е разрешен спора за неимуществени вреди от процесното незаконно обвинение правилно е прието че настоящия иск за същите вреди е недопустим на основание чл. 299 ал. 1 във вр. чл. 298 ал. 1 от ГПК.  

             Този извод не се променя от факта че преди и към момента на депозирането на частната жалба е било висящо пред ВКС производство по чл. 303 и следв. от ГПК - за отмяна на постановеното решение по гр.д. № 1608/2016 г. на ОС – Пловдив – понастоящем приключило с Решение № 130/23.07.2020 г. по гр.д. № 4536/2019 г. на ВКС, IV г.о., с което е оставена без уважение молбата за отмяна на Решение № 222/17.11.2017 г. по в.гр.д. № 456/2017 г. на АС – Пловдив и потвърденото с него Решение № 749/14.6.2017 г. по гр.д. № 1608/2016 г. на ОС – Пловдив.  Разрешения по гр.д. № 1608/2016 г. на ОС – Пловдив спор е неотносим към обжалваната прекратителна част на  атакуваното определение – иска за заплащане на неимуществени вреди. Защото това дело е било с предмет претърпени от В. имуществени вреди вследствие процесното незаконно обвинение, изразяващи се в претърпени загуби от отнето в полза на държавата движимо имущество. Производството по настоящото дело по претенцията за имуществени вреди вследствие това изземване не е прекратено - доколкото по него тези вреди се търсят като пропуснати ползи, с оглед което идентитет между двете дела по смисъла на чл. 298 ал. 1 от ГПК е прието да не е налице.

            Предвид изложеното обжалваното определение в прекратителната му част е правилно и се потвърждава.

            Водим от горното съдът

 

                                                 О  П  Р  Е  Д  Е  Л   И

 

            Потвърждава Определение № 562 от 27.03.2020 г., пост. по гр.д. № 2016/2019 г. на Окръжен Съд – Пловдив в частта, с която е прекратено производството по делото по отношение на предявеният от С.С.В., ЕГН – *********** иск по чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени от В. неимуществени вреди вследствие воденото срещу него наказателно производство по ДП № 276/2003 г. на ОСС – Пловдив за извършено  престъпление по чл. 309 ал. 1 вр. чл. 93 т.6 вр. чл. 26 ал. 1 от НК - прекратено с Постановление № 6578 от 13.04.2007 г. на РП – Пловдив.

            Определението може да се обжалва пред Върховен Касационен Съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

           

Председател:                                                Членове: